Блогът на Юруков

Това е шоколад, който купих днес в магазин на Пени (Penny) в Darmstadt, Германия. За мое учудване намерих и указания на български. Това по принцип не е рядко срещано, защото доста продукти се продават и тук, и в България. Разликата е, че на този шоколад пишеше изрично, че се внася в България за Пени. Магазините още не са отворени, както знаете, въпреки, че доста са отдавна построени. Шоколадът има срок на годност до началото на 2010. Това значи, че до тогава ще отворят веригата им в България.

Чети нататък »

Конгресът One Young World има една простичка цел – да събере млади и енергични хора от цял свят и да генерира потенциал от идеи и лидерство. На този конгресс ще бъдат обсъдени множество теми, конкретните цели на делегатите и идеите им за решение. Накрая освен всичко друго, ще бъде приета и декларация, която ще обобщава позицията на световната младеж по проблемите на съвремието ни.

Срещата ще се проведе през втората седмица на Февруари. Ще участват 1500 делегата от всички държави разпределени спрямо населението им, като минимумът е двама. Гласуването става само през Facebook като тези с най-много гласове биват избирани за делегати. Също така, за всеки избран има такса от 3000 €, която покрива организацията, пътуването и престоя. Ако има такъв, остатъкът от тези пари ще отиде за благотворителност. Тъй като повечето делегати не могат да си позволят тази сума, парите се набират основно чрез спонсори. Когато някой гласува, той може да „обещае“ някакво дарение, което се записва срещу профила му (системата спира да отчита след 3000 €). Смята се за спонсорство обаче чак когато се подпише декларация, че при избиране на делегата парите ще бъдат осигурени.

Инициативата ми попадна миналата седмица и реших да участвам, защото смятам, че мога да помогна. Регистрирах се в Сряда и в рамките на първите 24 часа имах вече 30 гласа. Към този момент съм събрал 163 и имам амбицията те да станат 400 до края на Октомври. Още при регистрацията ми попитах в Twitter, дали някой иска да ме спонсорира и от Първа Инвестиционна Банка откликнаха. Те ми осигуриха част от финансирането и се надявам, че и други фирми ще го направят. Ако искате да гласувате за мен, може да го направите в профила ми в OYW.
Чети нататък »

Забързан ден в София. Минаваш през Попа и изведнъж мяркаш човек с черни очила и черна лента. После още един. После трети. Оглеждаш се и след малко наоколо от нищото се насъбира цяла тълпа такива. Ако си чувал се понятието флашмоб, може да се сетиш какво се случва. С малко късмет медиите ще отбележат, че е имало внезапен протест за спасяването на Странджа.

В центъра на Амстердам едно дизайнерско студио събира доброволци, които поставят стотици монети с различна степен на потъмняване директно на плочките. След известно време се получава красива картина с съобщение към преминаващите хора. Част от идеята е да се проведе експеримент дали те ще оставят скулптурата заради красотата й или всеки ще си вземе няколко монети с нищожна стойност.

На центъра на Берлин се вижда странна група ентусиасти с плакати „Безплатни прегръдки“. От време на време някой се престрашава и им позволява да го прегърнат. Не, не са умни джебчии – целта им е да скъсят разстоянието между хората с едно просто и естествено действие. След като получиш прегръдката ти става по-леко и продължаваш с деня си.

На почивка си в Лондон. Естествено отиваш да снимаш Биг Бен. Малко встрани виждаш палатки и плакати. Бързо осъзнаваш, че това е политически протест. Ако се зачетеш, ще разбереш, че не е един, а няколко – всеки с различна цел и искания. Наоколо няма медии – само туристи и забързани бизнесмени. Всички ги подминават сякаш са просякът, който виждаме всеки ден на път за работа.

Какво общо имат всички тези привидно отдалечени и несвързани събития? За тях научаваме от медиите. Идват новините в 8 и набързо се изброяват ключовите думи от деня. Ако нещо е хванало вниманието им, може да получи 80 секунди слава между бройката убити и времето. Толкова са много случките, че е невъзможно да се поберат всички в един толкова скъп сегмент. По принцип целта на протестите, флашмоб-овете и другите подобни е да хванат вниманието на медиите, за да може пророкуваното съобщение да стигне до цялото общество. Защо? Чети нататък »

Малко на присмех възприемаме идеята за това, че в България нещо е сред най-доброто в Европа. Настрана от природата и няколко други национални гордости, комплексът ни за малоценност ни пречи да се зарадваме на хубавото.

Сигурен съм, че с тази нагласа повечето хора в България са посрещнали новината, че страната ни е на пето място в света по качество на високоскоростния (широколентов) интернет. Или че София е на 10-то място сред градовете. Целия доклад на университета в Оксфорд може да видите тук.

Защо интернет връзката в България, и по-специално в София е толкова добра? Преди 2 седмици се заех да си сменям интернет доставчика. Живея и уча в Германия и имам два основни варианта – DSL или кабелен. DSL със скорост 25Мбита струва 45€, а този от 16Мб – 35€. Има оператори, които го препродават на малко по-ниски цени. Кабелния интернет, на който съм в момента пък струва по принцип 30 за 20Мб. Сега плащам 25€, защото хванах промоция. Когато написах това в Twitter, if_fi възкликна, че било скъпотия и ми показа българските цени. Pon.bg: 50Мб – 16€; 100Мб – 32€. Магалан: 30Мб – 12€; 70Мб – 45€. Чети нататък »