Ни политически лук ял, ни политически лук мирисал
Публикувана е на вторник 29th декември 2009 05:26 в категориите: Аз и Боян, България, ПолитикаДнес мислех да пиша за Кариера в България. Реших обаче впечатленията ми да отлежат за след празниците. После се замислих над липсата на сняг и „невероятните“ репортажи на медиите. Нищо интересно нали – всички виждаме топлото време, а „сензациите“ на телевизиите са повече от безинтересни. Накрая седнах да описвам TEDxBG, но сам не знам какво да очаквам на него. Как да го опиша тогава?
Интересно е положението, когато искам да пиша нещо, но не знам какво или не искам да прибързвам с нещо. Сега съм в България и предположих, че ще съм пълен с впечатления и съответно – с материал за писане. Сгреших.
Ето днес обявиха, че съдят Дянков, защото не е раздал бонуси на съдиите. След 10 дни той ще говори на TEDxBG. Какво да го питам? Защо е запазил данъчната и пенсионната система такава, каквато беше досега или защо не отпусна бента на дефицита? Трябва ли да го питам въобще нещо или да си седя мирно? Въобще на конференцията очаквам останалите лекции да са по-интересни, просто защото не мога да разчитам на реални отговори от Дянков.
А може би трябва да искам контакт с Цветанов във връзка с новия протест на 14-ти януари. Спомняте ли си предишния? Тази година пак ще има такъв, но лозунга ще е малко по-различен – „Защо ограбвате човешките ни права?“. Запитвали ли сте се? В средата на януари пред Парламента ще има хора, които са се запитали и са решили да реагират от наше име.
Може би трябва да го питам това. А може би просто трябва да го питам как прекара празниците. Как един човек стана толкова важен в България? Как един въпрос, който вероятно ще имам шанс да му задам, застана толкова централно в разсъжденията ми относно този семинар? Как така всеки го пита дали ще му отпусне още малко пари? Това ли беше идеята?
Аз само задавам въпроси. Проблемът е, че никой не отговаря. Всъщност по-големият проблем е, че не очакваме някой да отговори от страна на управляващите. Не конкретно на мен, а на който и да е сред нас. Затова и не очаквам някой да се появи от другата страна на полицейския кордон на протеста на 14-ти януари. А кордон ще има. Депутати и министри – не. Срещу недоволните ще има само дежурни полицаи с нареждания. Също както беше по времето на Станишев. Ще има ли разлика? Може би не. Независимо от всички намерения и обещания, важното е, че никой не очаква нищо различно. Протестиращите ще очакват бой. Може би ще си го получат, а може би не. Зависи от Бойко и Цветанов. А не ви ли се струва някак сгрешено последното изречение?
Аз само задавам въпроси. Не питам, защото „българите мразим всеки, който е на власт и имаме нужда да обвиним някой за несгодите си“ (Тук цитирам коментар от дискусиите в този блог). Питам, защото по време на изборите казах, че ще се опитам да бъда съдник на новите „ония“. Целта на „публичната власт“ е взимането на правилни решения. „Управление“ се състои в това, те да убеждават на хората, че тези решения са правилни. До сега никой не ме е убедил в последното. Факт е, че нищо не се е променило в очите на хората. Знам, че нищо не става лесно и бързо, но също така е факт, че трябва да изглежда така. Какво да очаквам? Какво да правя? Какви гаранции ще има за бизнеса? Дали съдебната и здравната система ще работи през идните две години тъй, както бих очаквал? Осъзнава ли някой в администрацията важността на тези въпроси?
73 коментара за “Ни политически лук ял, ни политически лук мирисал”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
30 декември 2009 в 02:17:08
@Вени Марковски – и аз донякъде очаквам това да се случи. Опита в последната година сочи обаче, че подобни манипулации понякога дават коренно различен резултат. Може да се окаже, че точно това, за което говориш да ни помогне. Ако не друго, то поне ще стане ясно, че нищо не се е променило в политическото мислене в новия кабинет. За мен това си е тест, който вече върви. Искрено се надявам да не се провалят.
@Петър – Отделни записи от всички TEDx събития се качват на YouTube страницата им. Не виждам нищо лошо сред тях да е и Дянков. Никой не е казал, че трябва да говори като политик. Той е признат икономист и начина, по който ще представи лекцията си може да я направи скучна или да я нареди сред останалите TED лекции. Търсим визия, идея и яснота. Независимо от работата му сега, не можеш да кажеш еднозначно, че послените му липсват. Ще видим.
@Боян – явно са свършили тези дни, защото преди седмица имаше още. Аз си взех още през ноември като ги пуснаха. Чух, че ще го правят на семинарите на БГ Сайт. Нищо – догодина ще си вземеш. Познати например решиха да изчакат, за да видят дали първото ще се получи.
30 декември 2009 в 06:25:31
Свежо: Ае ся па и либоФ ша въртим у скайпа
30 декември 2009 в 07:22:15
Свежо: Юруков, аз очилата на комунизма дори не съм ги слагала. Инструментът е гнил, от който се очаква да помогне, но „ние трябва да си го искаме“. Не мога да боравя с инструменти, които дълбоко в калявката си са МАФИОТизирани, простете ми, че съм толкова недалновидно „гениална“. Точно този инструмент, с който вие искате да боравите налага закона за следенето, пак помислете дали трябва да използвате инструмента или да се отървете от него.Както искате така въртите казаното от мен- не всички са комунисти и ченгета, само ок.90%от политиците и 30% от народа, зад граница са малко. Поддържайте когото си искате, не споделям вижданията ви. Протести трЯбва да има, но не такива и не чак тогава! Цялата постановка ми напомня едно движение в културните среди във Франция от 50г. на миналия век-нарича се абсурдизъм. Моята теза не е че не трябва, а че трябва О ВРЕМЕ и МАСОВО да се протестира- да се насрочат протести за 2юни, че заедно с Ботев всички да възстанат тогава, нали уж заради честването. Със здраве!
30 декември 2009 в 07:34:59
Свежо: Любима, и дори някога те бях защитила тук в Свежо, не мога да повярвам какви глупости върша. Това ми е името, но и като Блага лична карта да ти лепна, пак същите тъпизми ще повтаряш, с което само доказваш несъстоятелността на логическите връзки или напротив умишлено създадени такива. Не нападай когото ти падне, да река за тебе , че си еди си кой си агент, завършил еди си къде си, подопечен на еди си кого си, много неща се бяха изписали преди месеци. Трай си, пропагандирай си на воля, но не нападай, че стана смешна и жалка. One more time- Протестът на 14.1. така поднесен е обречен на провал. Зная какво е протест и зная, че не стане ли когато събитията са нажежени, не го търси после. Желязото се кове докато е горещо! Пия за „инструмента“ на властта!
30 декември 2009 в 10:48:12
Никът „Матева“ предлага „О ВРЕМЕ И МАСОВО да се протестира“, но не пише срещу какво и как. Ето така се манипулира читателска аудитория. Просто така, протест, за убиване на скуката.
През 1989 г. българите протестираха за отмяна на чл. 1 от Конституцията и ръководната роля на БКП/ БСП. През януари 1997 г. българите протестираха за сваляне на правителството на БСП и го постигнаха на 4.02.1997 г.
Протестите са нормален механизъм във взаимоотношенията между управляващи и управлявани. Важно е обаче сега гражданският протест да бъде осмислен, целенасочен, да посочва конкретни наложителни поправки в ЗЕС като превенция и конфликтът да бъде овладян навреме и не се позволи разрастването му.
Отношението не е ГЕРБ и граждани, а управляващи /която и да е партия или коалиция/ и корективът – гражданското общество.
Именно електронните ни специалисти и главно младото поколение от тях са хората, които трябва да кажат на правителството именно КАК да се запазят правата на гражданите заедно с улесняване на механизма по разкриване на киберпрестъпленията. Не е случаен фактът, че в развитите държави има обособена такава част от правото, която се занимава само с проблемите на IT-комуникацията и злоупотребите с нея.
Работата ни във връзка с протеста на 14.01. е именно за превенция на конфликти /има такава дисциплина Konfliktforschung, а аз съм преминала подобно обучение три семестъра в една виртуална немска магистратура по интеркултурна комуникации и медии, която завърших през 2003 г./.
30 декември 2009 в 10:54:14
Свежо: „Никът Матева“ пледира за пълна отмяна на приетия на първо четене ЗЕС! Без компромиси, без обсъждане съществуването му под „пообработен“ вид, за който ще помогнат младите специалисти със знанията си. Самият ББ призна, нямайки къде да се дене, че в МВР има „слушалки“ на мафиоти.И дума не може да става същото това МВР да има свободен достъп до лични данни и кореспонденция на всеки един, по всяко време, за всякакви нужди.Не беше ли ГЕРБ против законопроекта на тройната коалиция за ЗЕС?Беше обявен за недемократичен, и за няколко месеца стана нужен, демократичен и хоп-приет. Така де, тогава не била правилна формулировката на закона, а сега е супер. „Изчистили“ негативите и ЗЕС станал закон-мечта. Чакай да вкараме и младите хакери, да „допринесат“ за правилното протичане на следенето, спете спокойно, ние пак ви следим. Прости неща ви говоря, властимащите не целят демократичност, а безприкословно подчинение и страх. На принципа на „затвора“ на Бордьо, но доосъвършенстван като масова психоза.
30 декември 2009 в 13:47:24
Хора, мисили ли сте някога как се справят децата на тежко болните инвалиди? От 13 години съпругът ми е със 100% инвалидност – не може нищо сам, освен да говори. децата ми бяха в детската градина, сега са гимназисти. Големият е абитуриент. Знаете ли какъв път съм извървяла? Нямаме родители, една чаша вода някой не ми е дал. какво предлагате за тези семейства? Да оставяме болните си близки в хосписи или да осигурим достойна грижа?
2 януари 2010 в 16:04:19
Свежо: @mateva – не знам защо шарим етикета „комунисти“ като синоним на проказата. Аз лично харесвам някой от принципите на идеологията. Проблемът не е в комунизма, а в хората, които го прилагаха в България и соц-блока. Не ме интересува, а и няма вече значение дали политиците ни са комунисти. Естествено, че са – и те, както и ти, са учили научен комунизъм и са го рецитирали без грешка. Сега просто е удобно да слагаме този етикет като синоним на престъпник, а в същото време сред тях има и много нови лица, които са не по-малко корумпирани, тъй както сред старите има съвестни.
Държавата не можеш да я изхвърлиш. Говориш за „развален инструмент“. Какво предлагаш – да изгорим парламента, министерствата и кметствата из основи и да градим от нулата ли? Можем, но по-добре ли ще е. Демокрация и стабилна държава не се градят с даване на властта на правилните хора. Това става с обучаване на народа и промяна на начина му на мислене. Дори да изхвърлиш гнилия инструмент, пак ще си изковем такъв.
2 януари 2010 в 18:56:53
@Varia – в случай като твоя се сблъскват цифрите на статистиката, личната трагедия и желанието на хората да кажат „Ето пример на човек изоставен от държавата“. Съпругът ти е инвалид, което автоматично навсякъде – не само в България – добавя политическо и социално значение към състоянието му. В един момент се спира да се говори за неговата конкретна нужда, а за генералния проблем с надеждата, че оправим ли системата, всички ще са доволни – дори и той.
Семейството ти има нужда от помощ и държавата трябва да ви я осигури. След години демократично развитие сме стигнали до този извод и никой не го оспорва. Въпросът е откъде да се вземат парите за такива социални дейности и да се оцени от колко има нужда един такъв човек. В социална държава като Германия, където данъците са огромни, на него ще се дават не само пари и грижи, но и възможност за развитие дори в това състояние. В държава като САЩ, където социалната политика почти не съществува, той би бил в подобно положение като в България, където пък ниските данъци, заплати и събираемост не позволяват нищо повече от мизерни помощи.
Ако се абстрахираме от неработещата система в България, пак остава въпроса от къде и колко пари да се отделят. Тъй като по-голямата част от обществото не е в това състояние или в твоето положение, никой не разбира или осъзнава проблемите и нуждите ти. Затова някак сме склонни да отхвърляме такива индивиди като обречени и парите дадени за тях, като непродуктивни харчения.
Аз не съм съгласен и го казвам не от политическа коректност. Наистина допълнителните пари дадени за един инвалид за обучение, гледачки, по-добри условия, а защо не и възможности за работа, са почти изцяло непродуктивни – с две думи не подпомагат производство или икономическото развитие. Това е на пръв поглед обаче – така се постигат три важни ефекта. Първият е, че се създават работни места и възможности за преквалификация на ниско образованите, както и търсене за определени продукти. Второ, създава се сигурност у обществото, че каквото и да стане с тях, както и да бъдат наранени, животът им няма да свърши. Това повишава производителността и качеството на живота. Третия и най-важен ефект е, че деца като вашите ще имат повече възможности за обучение и развитие, както и вяра в системата, което толкова ни липсва.
Погрешно е да се показват снимки на увредени деца, на сираци и гладни хора от Африка – не защото не съществуват и не трябва да знаем за тях, а защото ефектът е обратен. Това е хиперстимулация на чувството ни за вина и съжаление и като всяка такава – с времето претръпваме. Хората без подобни проблеми никога няма да разберем тези, които ги имат. Затова горните три аргумента са правилният подход според мен. Ако всички схванем тях, може би политиката на социалния апарат ще работи по-добре. А вече колко пари ще има държавата друг въпрос, който прекалено се влияе от времето и събитията. Кампанийните събирания на пари само пречат в дългосрочен план.
4 януари 2010 в 14:14:53
„„Никът Матева“ пледира за пълна отмяна на приетия на първо четене ЗЕС! “ Дали никът Матева има въобще представа за размера на свободите на българите като български и европейски граждани, за документите, в които са запечатани тези свободи и накрая – има ли и елементарна представа от същността на закона, ако не е IT-специалист? Нека оставим на специалистите да обработят конфликтната ситуация в посока към подобряване на националното законодателство, хармонизирано с европейското. Няма нужда хората да бъдат сплашвани, че „властимащите не целят демократичност, а безприкословно подчинение и страх“. Живеем в 21-ви век, в демократична държава, която се учи да спазва общи правила, включително и демократичните свободи на гражданите.