Блогът на Юруков

Вчера във фейса ме питаха, защо не съм писал по въпроса. Става дума за миналия вчера през комисиите на парламента законопроект за тотално следене на всички комуникации от МВР без никакъв обществен или съдебен контрол. Защо не писах? Защото май няма значение. Този законопроект мина тихомълком покрай медиите сега също както и в началото на годината тогава на няколко пъти правителството на Станишев се опита да го прокара. Надявахме се, че Цветанов ще е по-разумен, само защото много го смятаме от отбора на „нашите хора“, но явно не е. През март писах за четирите заблуди на този закон. Сега те важат с пълна сила и отново пеем и препяваме същата песен.

Но пука ли ни въобще?

Според мен няма значение. Не защото не нарушава основните ни човешки права и не дава огромна власт в ръцете една корумпирана система, а защото никой не му отдава значение. В свободния пазар, който толкова възхваляваме, възприета стройност често се разминава с реалната. Същото важи за цената на новините. Първата заблуда, за която писах беше, че хора като мен и вас не се притесняват да бъдат следени, защото си мислим, че не сме направили нещо лошо. Ако законът гарантираше, че МВР нямаше да ни следи поради невинността ни – щях да го подкрепя с две ръце. Проблемът е, че това го няма – всеки то МВР, ще може несанкционирано да следи който си иска друг – съсед, бизнес партньор на сина, кмет или общински съветник, жената и любовника й, учителката на децата и прочие. Няма отчетност, няма контрол. При това всичко ще е законно. Дори когато не беше законно, МВР бе осъществило над 100 пъти повече подслушвания на глава на населението спрямо тези във Франция. Представете си сега какво ще стане. Чети нататък »

В събота направих импровизирано лого за Google по случай студентския празник. Тези, които използват добавката ми за Firefox, ще го виждат днес и утре вместо българското знаме. Показах го в Twitter и тръгнаха коментари защо съм решил точно така да го направя – като подредени чаши с алкохол. Някой твърдяха, че студентският празник в България не е само пиене и купон. Аз питам – какво е тогава? Чети нататък »

Знам, че Никулден мина и някак няма май много смисъл да се пускат рецепти post factum. Рецептата си е рецепта обаче. Спазихме традицията и сготвихме риба за празника. Стана късно вечерта, не знаех какво ще направя и не ми се снимаше резултата. А и това не е съвсем рецепта, а по-точно напътствие. Филетата ги размразих добре и ги осолих леко от двете страни. Полях добре тава със зехтин и добавих малко дафинов лист. Наредих рибата (може да се допира) и поръсих с малко бял пипер,шарена сол и повечко черен. Накрая полях с две супени лъжици бяло вино – силванер в този случай. Не знам защо, но напоследък съм решил да експериментирам с алкохол в храната. Няма връзка с 5-те бутилки във фризера горе. Това, което забравих беше да покрия тавата с алуминиево фолио, за да се запази влагата в месото и тази част, която е над течност да не изсъхне. Независимо от това, дафиновия лист, белия пипер и виното попиха прекрасно и рибата стана доста вкусна и крехка. Тъй като са ми останали още половин килограм, мисля че тези дни ще я сготвя отново и ще пусна снимка пак тук. Чети нататък »

Снимка: Sofia Photo Agency

Може би сте забелязали проблема с поръчката на Държавната Агенция по Туризма (вече в ликвидация) за туристически сайт за 2 милиона лева. Ако не, погледнете двете ми статии от миналите две седмици с описания и становища от замесените:

В сряда получих отговор от третата страна – Министерството на Икономиката, които поемат функциите и наследството на ДАТ. Те повтарят това, което излезе по същото време в Дневник – че е протекла проверка и има препоръка към Трайков за временно спиране на държавната поръчка. Въпросите ми и точния текст на становището може да прочетете тук.
Чети нататък »

Когато EBay отвори врати, най-големият проблем свързан с online-пазара беше не лоялността на продаващите и честността на купуващите, а усложненията около превеждането на пари. Тогава се роди PayPal, където бе достатъчно да знаеш мейла на получателя и можеш да му пратиш каквато и да е сума. Таксите за ниски и за разлика от банковите трансфери, няма нужда при покупка на порцеланова фигурка на петел да платиш още толкова на банката. PayPal спаси Ebay.

Подобна ситуация виждаме и извън мрежата – влизаш в магазин и не приемат кредитни карти заради високите такси и скъпата техника. Още по-осезаем е проблемът при търговците на картини на Джумаята в Пловдив например, които изпускат доста продажби от туристи. Защо да не приложим принципа на PayPal в реалния живот? Точно това е направил Джак Дорси – съосновател на Twitter, създавайки Square (квадрат). Идеята е проста – също както системата за микроблогинг, но за разлика от нея, няма нужда от дълги обяснения докато се разкрие ползата. С две думи – след като се регистрирате, купувате си малко бяло квадратче, което се включва към аудиоджака на телефона ви, инсталирате си специална програма и сте готови да получавате пари. Чети нататък »

Четвъртата политическа маймуна

В последно време нещо зачестиха текстовете от политици. Днес Дневник излиза със заглавие „Станишев с нова статия„. От началото на сдърпването между Първанов и Борисов, първия излиза редовно със статии съдържащи критики и препоръки към правителството. Не малко и от депутатите ни – както тези в България, така и тези в Европейския Парламент, имат свои блогове. Някои дори вече са в Twitter. Забелязва се също така минаване на някои журналисти и политически анализатори към мрежата. Примери – Бедров, Бареков и Коритаров.

Покрай европейските и парламентарни избори и аз писах много за политика. Сега пак пиша, но по-малко. През тази година на няколко пъти ме заклеймиха, че едва ли не гоня политическа кариера и се опитвам да се харесам на някого. Със същото са се сблъсквали и други блогъри. Бях много учуден, когато още миналата година ме включиха в няколко списъка за политически блогове. Та запитах се аз – къде е границата между блогващия политик или политическия блогър? Чети нататък »

В последните дни се появи една много интересна идея за това гласовете на народните ни представители да излизат директно в интернет и то в рамките на 24 часа след гласуването. Към този момент, информацията за гласа на всеки един депутат е хем публична, хем може да се придобие само след искане на парламентарна група. Така е доста трудно за нас, обикновените граждани, да разберем кой депутат как е гласувал. Според мен това е важно за една демокрация. Когато избираме представител от нашия регион, колкото и да е спуснат от някоя партия и да не осъществяват контакт с нас, пак трябва да знаем как той/тя гласува от наше име. Също, така можем да наблюдаваме поведението на отделни депутати и да го сравним с публичната им позиция и критики. Чети нататък »