Блогът на Юруков

Когато обяснявам, че цените на тока, водата и дори парното в България са ниски, посрещат ме с насмешка. Друга обаче е реакцията, когато споменавам, че тока в Германия струва 42 стотинки на киловатчас или че водата е 12 лева на кубик – нещо, което в някои части на България се плаща за цял месец. Затова ето някои сурови данни от сметките, които получих последната седмица. Умножавайте грубо по две, за да получите цената в лева. Чети нататък »

Завършвам прегледа на българското участие в инициативата Th!nk about it 2 за промяната на климата със статиите на Мария. Макар да са само 6, те се радват на не-малък интерес – 1400 посещения. Може да погледнете и интервюто, което й взех в самото началото. Чети нататък »

През последните месеци спорадично излизаха съобщения, коментари и протести за държавната поръчка за подновяване на представителния сайт за туризма в България. Че имаме нужда от нов сайт е ясно и осъзнаването на силата на интернет от страна на държавната агенция е похвално. Това, което разбуни духовете обаче е нереалистично голямата сума, която държавата дава за тази цел – почти два милиона лева. Връзки към новини и коментари по темата може да намерите в края на статията.

Поради редицата неясноти около конкурса и определянето на сумата в края на Октомври писах на председателя на Държавната агенция по туризъм – Анелия Крушкова. Оригинала на писмото и отговора й (Изх. № ОПРР-03-385/29.10.2009 г.) може да свалите по-долу. Изглежда това, че се представих за „представител на тази четвърта власт“ и „експерт в конкретната област“ помогна за да ми получа отговор в рамките на едва три дни. Чети нататък »

Отдавна не бях пускал снимки и реших да си наваксам с тези десет. Останалите са във Flickr, а скоро ще ги има и във фейса. След тях съм сложил и няколко чужди снимки, на които са ме хванали и мен.

Чети нататък »

Днес са изборите в София. Не съм медия, затова мога да пиша каквото си искам днес. Всъщност не съм от града, не знам нищо от първа ръка за проблемите му, но все пак ще следя резултатите. Постоянният поток от информация и сензации по новините за боклука, трафика, детските градини, инфраструктурите проекти и прочие ме карат да се чувствам все едно съм живял през целия си живот там. Сякаш цяла България сме живели там. Доколкото това все повече става вярно поради липсата на кой знае какви възможности извън този един град е друг въпрос. Цяла България формира крайните квартали на София и в тази си роля представлява по-нисък приоритет. По същата причина скоро ще ми се наложи да заживея в столицата ни. Не искам, но май ще трябва. Затова се интересувам какво ще стане на тези избори. Чети нататък »

Първият конкурс започна преди три седмици и се фокусира върху лицето на югоизточна Европа. Целта е да се съберат най-добрите снимки, които представят потенциалните нови членове на ЕС – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция, Хърватска или Черна гора. Може да участват граждани на ЕС, както и на посочените страни. Представят се до три фотографии за всяка държава. Чети нататък »

Горе виждате наградата ми от БГ Сайт. Преди няколко часа спечелих статуетка и грамота от журито в категория „Личен блог/сайт“. Останалите печеливши може да намерите тук. ПИБ взе награда в „Банки и финанси“; Клиент.БГ – в „Кауза, събитие, общност“; Bloody взе наградата на публиката за блог; Дребчо взе две – за „Образование и наука“ и „Онлайн информационни услуги“; НАП взе наградата на журито и на публиката в „Публична администрация и НПО“, също както и Moetodete.bg , но в „Социални мрежи“. Най-вече трябва да се спомене специалните награди за Бого Шопов и българската Wikipedia за цялостни заслуги в българската мрежа.

Ще излъжа, ако кажа, че отчасти не очаквах да получа награда. Гледах да не мисля за това, за да не урочасам нещата. Всъщност мислех, че ще взема тази на публиката, а не на журито, но по-добре така, защото имам и статуетка . Все пак едно е да искаш нещо, друго е да мислиш, че имаш шанс, трето е да очакваш да стане и съвсем друго е то да стане. Развълнувах се. За всеки случай си бях приготвил реч и я забравих. Казах каквото ми дойде в движение. Като споменах после на няколко човека, че ми е още шашнато, те ме гледаха странно. Казаха ми, че за тях е било естествено да спечеля, но за мен не беше така. Сигурно са си мислили, че се превъзнасям. Оказа се, че доста от хората, които ме четат, са на награждаването и всички ме поздравиха. Имайки в предвид, че това е първия път, който се виждам лично с повечето от тях, както и с голяма част от БГ блогърите, разбираемо е защо ми беше объркано в първия момент. Мисля, че търся английската дума „overwhelming“. Всичко беше прекрасно просто. Чети нататък »

Вече съм в България. Малко ми е странно предвид, че се връщам само за три дни и то през Ноември. След месец пак ще летя насам. След няколко часа обаче ще започне церемонията за наградите на БГ Сайт. Притеснявам се, защото не съм бил на такава церемония до сега. Наградата от Българската Уеб Асоциация ми я взе друг. По-точно друга – Ани от Кабината. Ако сега спечеля нещо, ще трябва да изляза пред цялата зала в Шератон и да кажа нещо. Ако не – ще ми се размине резила.

Аз всъщност каквото исках да постигна на този конкурс, го направих – журито, което е съставено все от имена от българската уеб индустрия, както и още няколко хиляди души, видяха сайта ми, какво правя и какво мога. От там нататък всичко е бонус. Бонус ще са семинарите утре, които се очертават като доста интересни. Бонус ще са срещите и разговорите с останалите участници. Бонус е и факта, че показах нагледно как компаниите и блогърите в България могат да си говорят. Доста се изписа в последни дни за социалния PR и какво мислят блогърите, журналистите и бизнеса за него.

Ще видим какво ще стане довечера. Стискайте палци и гледайте на живо тук.

Преди два месеца се разкашлях яко и хората се шегуваха дали не съм хванал свински грип. В сряда се разболях отново, но този път почти нямаше такива реакции. Защо? Може би защото влязохме в този до болка познат ни сезон на гриповете, но имаме „епидемия на свински грип“ и за разлика от Септември, сега хората са в паника. Направих си труда да прочета за какво става дума (wiki БГ, EN) и затова винаги ми става смешно като се тръби из медиите и интернет за новия вирус. Тъй като обаче бях наистина доста болен, отидох на лекар за да ме прегледа. В Германия винаги се чака за лекар. До сега е нямало случай да не чакам поне 30 мин., а често в чакалнята се гледаме кихащи и охкащи поне час. Този път беше повече. Приеха ме по изключение, защото очевидно ми беше зле, но ми казаха да си правя друг път час поне два дни по-рано. Сега всичко било пълно с дни наред, защото сезона бил такъв – грипен. Попитах с усмивка дали има нещо общо със свинския грип и сестрата се усмихна обратно. Отговори „не“, а и им казали да не плашат хората, защото нямало за какво. Дори маски не носели. Грип като грип и мерките били същите.

Когато се върнах вкъщи погледнах статистиката на Google за грипната обстановка в различните държави. Ето графиките за България и Германия:

България

Чети нататък »

Започвам с това, че организаторите на OneYoungWorld ме избраха за един от българските делегати на световния младежки конгрес. Както писах по-рано, той ще се проведе през февруари в Лондон и ще събере 1500 делегата от цял свят, както и не малко общественици и световни лидери. Гласуването протича във Facebook и за около месец събрах повече от 350 гласа. Искам да благодаря на всички, които ме подкрепиха, защото точно те бяха причината да ме включат в списъка на делегатите.
Чети нататък »