Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и не исках да ги обидя. После се сепнах на глупавата ми мисъл и в последствие често съм ги наблюдавал. Нямах никаква представа какво си казват и ми се щеше да науча. Предположих, че наблизо има специализирано училище, но така и не си направих труда да разбера къде е и има ли курсове.
Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.
А историите им са много интересни. В блога има рубрика „Стълба към успеха“, където се говори за успели хора, които по една или друга причина са останали без това си сетиво. Има също така и споделен личен опит и интересни наблюдения отстрани на реакциите към тази група хора. Определено ви препоръчвам да прочете статиите и да разгледате както имат да кажат. Последният им добре илюстриран призив е да се обърне внимание на тези 4000 деца с увреждания, които учат в масовите училища, но не получават специална подготовка или програми, за да могат да се развиват наравно с останалите.
Що се отнася до езика на жестовете, така и не го научих. Дори не знаех, че можеш да го научиш вкъщи, както и че дори има безплатни курсове. На сайта на Съюза на Глухонемите в България може да намерите указания, ръководства и учебни помагала за целта. Всичко може да свалите безплатно от торент. Аз лично мисля от Април да започна малко по малко да уча. Не познавам хора с увреден слух, но ще е върховно удоволствие да срещна случайно някой на улицата и да го заговоря. Както се казва – езика е богатство, а при толкова милиони глухонеми и такива с увреден слух, езика на жестовете сякаш се нарежда сред най-полезните.
* Палци ГОРЕ * !
@legrandelf – благодаря 🙂
Няма защо! 😉 Хареса ми темата…
П.П. Трябваше да е Thumbs UP, ама нали няма кирилица и 🙂 трябваше да го „преведа“ lol
Браво) Жестомимиката е много лесна и се учи бързо, а веднъж усвоил ли си основното няма да имаш проблем с комуникацията. Успех
@rinsoind – сестра ми я учи сега като част от програмата и по психология. На мен хич не ми се струва лесно. Най-малкото, не ми е естествено, ръцете ми са схванати и мотивацията ми е по-различна от един човек с увреждане на слуха, например.
Благодаря ти за линка. Не знаех за този блог, но от тук нататък ще го следя.
Бих искала да изкажа специална благодарност на Боян Юруков за този материал, посветен на блога ни 🙂
Радвам се да видя, че все повече хора са съпричастни. Докато съществуват човещината и разбирането, не можем да говорим за дискриминация. Има още какво да се желае, но по-важното е, че пътят, по който да се върви, вече е проправен – не без ваша помощ 🙂
Поздрави и успешна 2010 година! 🙂
@Боян Юруков – И аз съм я учила в университета. Според мен когато почнеш да общуваш с хората става по-лесно, отколкото на книга)
Много ме зарадва тази твоя статия и ще разширя темата. Снощи попаднах в нета на факт, който също ме зарадва. Големият пианист и диригент Даниел Баренбойм / Daniel Barenboim/ свири заедно с хора с увреждания – певци, цигулари. Нещо повече. Успял е да наложи Вагнер сред другите композитори в Израел. След войната Вагнер е бил забранен заради използването на музиката му от Хитлер. Баренбойм е един от посланиците на мира. Дано повечето от посланиците на мира са като него.
@Хриси – Радвам се, че помагам така. Написах го не защото идеята има социална насоченост, а защото статиите са наистина добри. Изчетох ги всички на един дъх и ще следя за в бъдеще. Дано да успея да науча и един от езиците. С кой би ми препоръчала да започна? Кой ще мога да практикувам повече, ако срещна хора с увреден слух?
@rinsoind – да, с всички езици е така. Въпросът е, че трябва да влезеш в такава компания, за да се упражняваш, а както казах, не познавам глухонеми.
@ljubima – има доста такива примери. От блога „Ние ви чуваме“ научих за Бел, който се е занимавал основно с глухонеми и това го е подтикнало да изучава звука. Наскоро вървеше филм за Бетовен и дадоха интерпретация как в живял.
@Хриси – впрочем харесва ли ти адаптацията на логото?
Боби (ако мога така да се обръщам към теб), аз самата не владея жестовия език, което също е пропуск за мен 🙂 Тъй като при мен степента на слухозагуба не е свързана и с говорни проблеми, винаги съм предпочитала да използвам гласа си 🙂
Поласкана съм от факта, че толкова високо оценяваш стила ми на писане (вероятно не направих грешка, като се насочих към журналистиката) :))
Бих ти препоръчала обаче като начало дактилна (едноръчна) азбука, защото с нея се изобразяват предимно букви и определени думи. Предполагам, че започвайки с нея, постепенно ще бъде по-лесно и включването на двуръчната, която изобразява смислово и изрази 🙂
П.С. да, адаптацията на логото е чудесна 🙂
От това имаме нужда за да живеем в един по-добър свят.
Хуманност и разбиране. Умението да погледнеш светът през очите на човекът срещо тебе и да успееш да видиш своето място в него.
@Хриси – благодаря. Ще го имам в предвид.
@Stanimir – да, и далеч не важи само за глухонемите. Успеем ли да се поставим в ситуацията на другите, нещата ще вървя по-гладко за всички. В крайна сметка не е и толкова затормозяващо да сме по-внимателни.
Затова дадох пример с Баренбойм, който лансира идеята за равнопоставеност на хората с увреждания, като свири заедни с хора с такъв проблем. Пианист от неговия ранг!
Идеята да помогнеш на глухите е чудесна. Само едно уточнение. Терминът „глухонеми“ не е много подходящ. Твърде много глухи изобщо не са неми. Сега особено след въвеждането на кохлеарните импланти, терминът „глухонеми“ съвсем става неприложим. Става дума за хора с увреден слух, много от които говорят.
4000 хиляди деца с увреждания, които учат в масовите училища при все че интеграцията в България се осъществява по по-скоро карикатурен начин, получават повече от сегрегираните в специални училища. Пиша ти това като човек работил както в специално, така и в училище с интегрирани деца. В държава като Дания например, специалните училища са напълно премахнати.
Иначе, чудесно е повече хора да се ангажират със съпричастност към проблемите на хората с увреждания, за което все пак адмирирам постинга.
Привет и от мен.
Да ви призная честно, когато се включих в създаването на този блог, обратната връзка беше най – същественото нещо за мен в това начинание. Както за мен, така и за Хриси, общуването е една изключително важна тема, а тя намира много експресивен израз с помоща на Интернет. :))
Признателна съм за подкрепата и за интересната статия. Вярно е, че сега май повече живеем виртуално, отколкото реално, но нека все пак това е една крачка напред към обогатяване на нашия личен свят, разширяване на кръгозора ни, приемане на различното и нека да сме отворени към всичко ново и интересно, което е направено с истинност и красота. 🙂 Като разбира се далеч не става дума само за подкрепа на хора с увреждания.
Искам да кажа и друго – отнсно жестовия език. За разлика от Хриси, не бих препоръчала да се започне с едноръчната азбука. Както някой по – горе каза, жестовете се заучават лесно. Започва се с елементарни жестове за основни думи – здравей, чао, как си, аз се казвам и т.н. Буквите се учат накрая. 🙂 Ще я видим Хриси как ще учи. :))) Аз се научих на около 28 години, заради работата ми. Да кажа само, че имам загуба около 70% и на двете уши. 🙂
С пожелания за успешна и полозотворна във вяско начинание Нова Година. 🙂
Абсолютно съм съгласна с казаното от Калин.
@Калин – много добро уточнение, благодаря. Мислех, че това е събирателен термин за всички с увреден слух и/или говор. А за училищата е спорен въпроса, но съм склонен да се съглася с теб. То преди е имало подобен спор за децата с епилептични припадъци.
@Бени – то се тръгва от виртуалното и все повече се минава към offline след това. Ето виж например следващата ми статия.
Много се радвам, че някои проявява интерес към хората с увреден слух в България!:-))
Аз съм една от тези хора, но съм завършила масово училище, и бях само една година в специализираното училище за глухи в София.
Жестомимиката не е трудна за научаване стига да влагаш сърце, душа и да имаш приятели сред глухите хора за да може да я запомниш по лесно и по бързо да свикнеш.:-)))Аз не я знам много, но нямам проблем с общуването.Аз съм от тази категория която не чуват, но могат да говорят.
Съгласна съм с закона в Дания, че не трябва да има специализирани училища, а да се учат в нормални училища.:-)))
Ако някои се интересува повече за глухите, и иска да си намери приятели сред тях, може да се призъедини към моята група в facebook \“Хора и семейства с близки с увреден слух от София и страната\“!:-)))
@Valia –
Здравей Валя. 🙂
Възможно е да се познаваме дори. 🙂 Радвам се, че се включи. Ако проследиш линка в статията на Боян, в блога ни ще видиш линк и към групата ни във фейсбук. Ще се радваме да се присъединиш, а така и ние към твоята група. 🙂
Поздрави
@Valia – дай линк към групата във фейса.
http://www.facebook.com/#/group.php?gid=162754347582
Хмм, не мисля, че се познаваме, макар че, вие ми се виждате познат…:-)
@Бранимир Парашкевов – Здравейте приятели. Радвам се за вашата съпричастност към проблемите на глухите. Имам само една забележка. Моля ви не използвайте термина “ глухонеми“, като цяло той се смята за обиден от хората със слухови увреждания. Има достатъчно други синонимни термини. Глухи, хора с проблеми на слуха, слуховоувредени, тежкочуващи и т.н. Благодаря от тяхно име))
Благодаря за забележката. Не виждам да съм използвалтози термин по-горе, но откровено признавам, че не знаех, че е обиден. От сега нататък е извън речника ми 🙂
Може би терминът „хора със слухови увреждания“ е най-подходящ, макар и по-дълъг. Става дума за т.нар. евфемистично /добро/ говорене от гледище на социума и за поставяне и представяне на тежкия, нелицеприятен проблем в по-благовидна, по-благоприятна за възприемане форма. Лингвистичният термин е „евфемизъм“/добро говорене/.
@Силвана Павлова, @ljubima – Наистина този термин е по-подходящ, но донякъде непрактичен. Последното може да попречи да не слагаме всички под една шапка. Впрочем в блога, за който говоря горе има интересна статията за социалното разделение в самите специализирани училища между децата с пълна загуба на слуха и тези с частична.
@Valia – не мисля, че се познаваме, но е възможно да си попадала на блога ми преди. Беше доста оборотен по едно време.
Забележката ми е принципна , не лична. А, за социалното разделение…ох, болезнена тема. Дано намеря време да изчета всичко тук и обещавам да ви давам информация от извора. Все пак работя с тези хора всеки ден. Ще ви бъде интересно.
Г-жо Павлова, радвам се, че сте тук, и използвам момента да ви напомня за интервюто, за което ми се иска да вярвам, че не сте забравили 🙂
Поздрави!