Министерски блогове
Публикувана е на сряда 20th януари 2010 20:35 в категориите: България, Политика, Технологии и Интернет
По време на европейските избори, много от кандидатите, които интервюирах, изразиха желание да направят собствени блогове. Целта на тази стъпка е по-ефективна и директна връзка с обществеността. Някои от тях има вече такива сайтове, но тук ще се съсредоточим на два специални – тези на българските министри Дянков и Младенов.
Николай Младенов
Новия блог на вече бившия министър на отбраната и настоящ външен министър замества стария му в blog.bg. Там той прехвърля постепенно някои стари статии още от преди създаването на кабинета. В блога си той дава линкове към новини, размисли върху военната ни политика и поздрави за различни празници. Може да го намерите и в Twitter, където също пуска кратка информация. Във Facebook обаче е по-активен. Преди време дори пусна снимки от телефона си на посещението му с Борисов на италиански кораб във Варна. Интересен факт е, че блогът е създаден и поддържан от самия него. Същото важи за останалите му акаунти.
Симеон Дянков
Макар и нов – на само една седмица, в блога на финансовия ни министър има вече две статии. Те включват интервюта, анализи и новини за посещенията на министъра. Може да го намерите и в Twitter, Facebook, YouTube и Flickr, където има все още малко активност. Надявам се обаче тя да се засили с времето и интереса към блога. Макар, че няма формуляр за директна връзка, там може да намерите такъв за сигнали за корупция, които министъра директно ще получи.
Защо тези блогове са важни?
Първата реакция на интернет обществото съвсем естествено е, че сайтовете не се списват от самите министри, а от асистентите им или PR екипа. Сред тези два „лоши“ варианта са доста различни – ако блогът се списва от PR екипа на кабинета, то това би било доста прозрачно. В случая с блога на Дянков тепърва ще разберем кой всъщност пише. Ако обаче там се пише от асистентите му и те отговарят във Facebook и Twitter, от това въобще не е лош вариант. Те са хората, които имат най-добра връзка с него и имат информация от първа ръка. Така тя излиза от министерството не само нефилтрирана, но и без да бъде изкривена от тактиките на PR екипа и монотонния глас на говорителите.
Друг важен аспект на интернет активността на министрите е реакциите им в социалните мрежи. Евро-блогърът Jon Worth преди малко коментира, че евро-депутата Alex Alvaro се държи в Twitter като типичен политик – съобщава и не отговаря на другите. Подобно нещо се наблюдава и в блоговете на много политици – използват се като сайтове за новини. Така се изпуска същността на този начин на комуникация – да влезеш в директен контакт с обществото, с хора, които иначе не бил срещнал и с мнение и идеи, които не би чул. В този смисъл Дяков отново трябва да вземе пример от Младенов. По-голямата активност би им помогнала да засенчат популярността на фалшиви акаунти като @diankov, @boiko и @tsetska.
Как би изблеждал Министерски съвет, ако повече хора туитваха.
Не на последно място, тези блогове са пример за подражание към другите членове на кабинета. В сайта на Дяков има дори анкета дали одобряваме идеята министрите да имат свои блогове. 60 от 200 гласували са казали, че са съгласни, ако има реална дискусия. Единствения възможен отрицателен отговор там е, че това е чист популизъм. Един друг такъв би бил, че ако министрите списват своите собствени блогове, те ще прекарват много време в интернет, а не вършейки задълженията си. Макар и това да е коректен аргумент и наистина един блог да отнема много време, аз смятам, че тази директна връзка с хората би им дала повече идеи и би възстановила връзката с реалността, която властта неминуемо отслабва.
А ако пък смятате, че тези неща са загуба на време, замислете се над факта, че вчера в Twitter научихме за оттеглянето на Желева още преди която и да е медия да разбере за това. Половин час по-късно, Капитал цитира това съобщение. По същия начин се коментират множество случващи се събития в реално време и се споделя информация. Политиците могат само са спечелят, ако са част от този процес.
43 коментара за “Министерски блогове”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
22 януари 2010 в 17:52:01
Може ли някой да ми назове поне една единствена фраза, с която сме зпомнили покойния проф. Беров? Може ли да назове една паметна фраза на Виденов?
Е, съсъ същото ще зпомним и Младенов, и Дянков! Ако ще и 5 блога да списват.
22 януари 2010 в 18:00:15
@Апостол Апостолов – не се знае – не са споминали още. До тогава (дано) има доста време. А и най-често тези, които остават незабелязани от историята, всъщност са свършили най-много работа.
24 януари 2010 в 07:31:18
Според мен не е толкова важно колко политици имат блог, а какъв е и върши ли работа. То и Станишев си направи блог. И се регистрирах. И го помолих за помощ / Stir беше писал за Солаковия хан в Букурещ /, наивно надявайки се поне на отговор. И … нищо. Такива блогове са безпредметни. На http://otgovori.eu/, без да има блог, Ив. Костов отговаря на зададени му въпроси. В блога на Камов има истински диалог
.
Четох и двата блога, които си цитирал. Четейки тоя на Младенов, имах чувството за реален контакт, макар не на всички въпроси да има отговор. Опитах се да видя снимките, но „Съдържанието в момента не е достъпно”. Блогът на Дянков поне за сега, за мен е кух. Не говори за характера на човека, изглежда като официоз. Или ако ползвам извадка от текста –„ типичен политик – съобщава и не отговаря”
Странно ми е, че само 31% смятат, че болговете са полезни само, ако има дискусия и диалог. Преди имаше виц – телефоните на другарите били само със слушалка. Мисля, че не е толкова важно дали някой политик списва лично блога си, ако до него да достига мнението на хора и да има ефект от това. Преди половин година Боян написа: „Правете контакт, а не изявления”. Просто и ясно, но трудно осъществимо, ако не се прави искрено.След изборите писах: „ Ние си свършихме работата, да им помогнем да свършат тяхната”. А дали те искат наистина?! За сега всичко е „казах”, „разпоредих”, „аз лично…”,„аз…аз…аз…”
24 януари 2010 в 19:39:05
@Надежда Хаджиева – един блог е такъв само, ако има дискусия. Иначе е просто новинарски сайт. Затова аз призовавам официалните личности не просто да си пуснат страница където да пишат, а да бъдат активни виртуално. Това не включва задължително блогове, а може да е само социални мрежи, twitter или видео отговори. Целта е просто да се общува с по-широк кръг от хора извън зоната на сигурност, която всеки човек има. Така идват повече идеи, различни мнения и не се загубва контакт с реалния свят.
25 януари 2010 в 00:23:23
@Боян Юруков – Всъщност говорим за едно и също. Искам да дам още една тема за разговор. Няма общо с блоговвете, но както се вижда, ще трябва да се протестира отново. Дано не се стига до там. Става дума за предлаганата проняма в закона – забраняват какъвто и да е алкохол, а ако все пак някой, употребил такъв, направи катастрофа, няма да има съдебни дела, а само глоби. Все пак, досегашната мярка имаше някакъв респект. Нищо, че Ствиски успява да избегне справедлива присъда. Поклон пред това, което е направил за България, но пък зачерни две семейства, да не говорим за личния му живот това, което причиаи на Албена. Ето за това може да се пише в блоговеете на политиците. Да не трябва да се правят непрекъснато протести, а чрез диалог да ги накараме да се вслушат в гласа ни. Всичко е въпрос на добра воля и отговорност Ако наистина се готвят да управляват дълго, както заявяват, не могат да остават глухи.. Не, че присъдите могат да върнат стреса или живота на някого, но пък не може само да се мисли как и откъде да се събират пари.