Коментар от ГЕРБ за закона за протестите и отговорът, който всички чакаме
Публикувана е на петък 22nd януари 2010 12:33 в категориите: България, Интервюта, ПолитикаСлед големия интерес към статията ми от вчера относно промените в закона за протестите внесени от ГЕРБ, а и към темата по принцип, направих следващото логично нещо – обадих се на депутат. Обадих се всъщност и на тримата, но само един ми вдигна Красимир Ципов. След известно суетене, 9 мин. разговор и 6 евро сметка, ето резултата:
/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/
Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.
Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?
Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.
Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.
Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.
Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?
Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.
Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.
Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.
Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?
Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.
Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.
Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.
Аз:Благодаря ви много за коментара.
Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.
До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.
За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.
Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.
Повече по темата може да прочетете в:
Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта
Допълнение 17:00
Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.
51 коментара за “Коментар от ГЕРБ за закона за протестите и отговорът, който всички чакаме”
Оставете отговор
Покажи всички коментари без съкращения
26 януари 2010 в 08:14:48
@Боян Юруков –
Аз обаче не съм склонен да приема, че всичко е случайно и неволно. Необмислено – да, но не и случайно. Просто, тези хора нямат управленска и законодателна стратегия и това дава резултат.
Продължавам да твърдя, че има определени технологии, които те нарушават. Например, не спазват драстично, при това, изискванията за приемане на нормативни актове. Справка Закона за нормативните актове, особено в частта му за процедурата и изискванията. Правят го с аргумента (чувал съм го вече): „Ми то, никой до сега не го е спазвал…“
Дали ще си вземат бележка е твърде съмнително, познавайки стилът, наложен в ГЕРБ – ББ казва, другите слушат и изпълняват. Не случайно съм чувал вече израза „Гласуващи карти“. Вероятно, звучи обидно, но изявленията на Борисов, в стил: „Моите депутати, моите министри, аз назначавам, аз определям…“ го потвърждават. Да припомням ли скандалното (за мен) напускане на рапъра? По кой закон го принуди Борисов да напусне Парламента?
Не ме разбирай погрешно – не се заяждам с теб. Просто ми е доста неприятно всичко това.
Следиш ли какво става и със ЗЕС? Ето какво мисли премиерът по въпроса:
http://www.youtube.com/watch?v=93fClcoCt7s
Работата върви на зле!
26 януари 2010 в 11:41:56
от написаното дотук си правя следните изводи:
1) тук преобладава становището, че „народът не е готов“ за повече и пряка демокрация;
(няма и да стане готов, преди да започне да го практикува)
2) реформирането на държавния апарат ви се струва утопия
(макар че „държава за гражданите“ – ето това е истинската утопия; „чист свободен пазар без монополисти“ – това също е утопия при наличие на държавност; а междувременно утопията до голяма степен функционира в швейцарските кантони и, понеже няма конкуренция, почти не се развива и усъвършенства)
(да добавя – на мнозина и Освобождението им се е струвало утопия)
от лоялността ви към системата би имало смисъл, ако срещахте взаимност.
И още: сериозно бъркате за липсата на стратегия у бате Бойко. МНОГО сериозно грешите. Просто още не ви се иска да повярвате на очите си.
Аз неслучайно сравних Б.Борисов с Мусолини. При това сравнението е в полза на Бойко (но не и в наша, гражданска полза). Той МНОГО добре знае какво иска да постигне и вече доказа, че умее да го прави.
Само че идеалната държава в разбиранията на бате Бойко НИКАК няма да ви хареса.
И последно, което е ОФТОП.
Вчера научих за единодушното решение на НЗОК да спре безплатните лекарства на болните от МС. Това не е първият, нито последният акт на геноцид от страна на ДЪРЖАВНИЯ монополист спрямо населението на страната.
Във връзка с това моля да ми съобщите за ваши познати, които са ПОЧИНАЛИ заради действията на НЗОК. С неколцина приятели смятаме да създадем сайт в памет на жертвите на Здравната каса.
Пощата ми е sharkanNT@gmail.com
Eто това (с НЗОК) е пример за прелестите на унитарната държава. На държавата изобщо.
А вие сте готови да ремонтирате стария парен локомотив, надявайки се да го подкарате като TGV.
Няма да стане, защото и без това се стигнали до предела на възможностите за подобряване. Необходим е ПОНЕ нов модел държава. То е ясно, че повечето не са готови за гражданско самоуправление без канонични институции. Също както не са били готови да живеят без цар, без мама и тати, без проходилка, без биберон и т.н. …
26 януари 2010 в 14:06:02
@Асен Генов – и аз гледах Борисов и наистина се изложи с това изказване. Според мен беше, защото не вижда другата гледна точка и перспективата в проблема. Аз обаче имам една теория, която се потвърждава всеки ден и се основава на принципа „всички са маскари“ – да, между политиците няма разлика. В България очакваме следващия да е „по-свестен“ и да оправи нещата, но това е невъзможно. Политиците по дефиниция са хора на компромисите и ние затова и ги избираме – да правят компромиси вместо нас и да взимат трудните решения. Това не ги прави непременно лоши хора. В този смисъл проявите на принципност са изключение, просто защото принципността е субективна към точно определена гледна точка, а те трябва да намират златната среда между всички такива.
Тук идва и толкова дебатираното гражданско общество. То се изразява в натиск, като този, който видяхме около еко протестите, януарските протести през ’09 и вълненията от последните дни – показваме им, че са се отклонили от тоягата на народа. За жалост, както видяхме от последните дни, фокуса на тези вълнения се измества и тръгва в посока на някакви общи интереси. Ще видиш, че до няколко дни ще спре да се говори за този закон и нарочно ще започне да се затвърждава съобщението, че „и тези ще ни мачкат“. Много смятам, че повечето участници в дебата около закона за протестите се притесняват искрено от него.
26 януари 2010 в 14:15:34
@Николай Теллалов (Шаркан) – не смятам, че държавната реформа е утопия. Смятам, че твоята представа за държавна реформа е утопия. Направи разликата. Според мен не отчиташ типичните организационни и структурни проблеми, които съпътстват такава голяма администрация – било то на компания или на фирма. Също така не отчиташ социалния ефект от уволненията и времето, което е нужно да се обучат запазените кадри. Не на последно място забравяш за продължителния цикъл на въвеждане на технологични иновации и автоматизиране, както и съпътстващите обучения, сертификации и най-вече разходи.
Въобще една идея е добра докато не се стигне до чертожната дъска. Това въобще не означава, че трябва да я отхвърляме, а да спрем да обвиняваме другите за това, че не действат по нея. В детайлите е всичко и е добре първо те да се изчистят.
По същата линия смятам, че голяма част от спора ни за законодателството не е коректно. Пак казвам – ПГ на ГЕРБ определено сгафиха за пореден път и медийно, и процедурно. Все пак обаче изготвянето на един закон не се изразява просто в това да напишеш 5-6 точки, които ни удовлетворяват. По-същия начин вдигането на пенсиите не е просто изплащане на 100 милиона на пенсионерите. Системата е сложна и мисля, че трябва да го оценим.
26 януари 2010 в 17:30:38
@Николай Теллалов (Шаркан) – Съжалявам ,че трябва да обяснявам какво съм искала да кажа. Говорим за нещата у нас в момента, а не водим теоретичен спор кое е най-доброто. Сам започваш „ в рамките на този парламентарен модел…” и аз говоря именно за сега – какво трябва да направим.
Боян е прав и няма да повтарям по друг начин написаното от него. Само ще пиша за себе си, защото съм един от средно статистическите граждани. За разлика от повечето, обаче, аз бях и идеалист – Когато в средата на 70-те години се появиха първите критични постановки в театрите, филмите като „Топло”, особено „Карнавалът” и т.н., си мислех, че щом вече това се говори открито, значи ще се оправим. По-късно разбрах колко съм била наивна. Това беше само „изпускане на парата” заради такива като мен.
Безкрайно бях въодушевена от „ безкръвната революция” през ‘89г. Е да, но това беше до средата на ‘91г. , когато разбрах, че нищо не се е променило, освен, че несполучилите да влязат в редиците на Партията, много яко хванаха кормилото, а идеалистите, които поставиха началото, бяха изтикани „на тясно в ъгъла” или по точно директно ги шкартираха. Тогава масата, като мене си каза „от мен пак нищо не зависи”. Престанах да гласувам, но не престанах да се интересувам. Протестът през януари миналата година ми показа, колко сме сбъркали. Затова сега се радвам, че толкова много и особено младите хора, не се примиряват и продължават да настояват да се зачитат правата ни.
Затова нека говорим за конкретната ситуация, да степенуваме приоритетите и да не отстъпваме. Но някой, който знае повече от другите като мен, трябва да ни помогне. Имате нашата подкрепа, но идеите трябва да са от хора, които познават законодателната материя. Колко са като мен, на които цитираните точки и алинеи нищо не ни говорят. Затова само коментирам и подкрепям техните действия.
Сравнения като подкарването на държавата като GTV е само остроумие. Никой не го иска, нито го мисли сериозно. Държавната машина е тромава и тежка, а няма как да я дадем за скрап и да започнем „на чисто”. Трябва да я променяме в ход, макар и бавно, но систематично. Затова и продължавам да питам:
Кои са първите, най-важни промени, които трябва да искаме да се направят?
„Необходим е ПОНЕ нов модел държава.” – как си го представяш? Ако пишеш за това, стига да е приложимо за момента, бъди сигурен, че ще възприемем всичко рационално. Иначе това е упражнение в риторика и то на ниско ниво. Дай конкретни идеи, ако имаш такива. Пак казвам ние, хората като мен, които нямат необходимите познания, но сме с чувство за отговорност и достойнство, ще разберем и ще подкрепяме разумното.
С уважение
Надето Хаджиева
26 януари 2010 в 18:36:19
Надежда, говоря с „общи приказки“ и „остроумия“, тъкмо защото моите схващания са твърде радикални, за да реагирате другояче, освен с репликата „ама това е утопия!“
Аз не намирам за нужно държавната машина да се ремонтира и подобрява. Аз смятам, че тя трябва да се подготвя за скрапиране. Това, че не си го представяте, е показателно. За да обясня всичко, ще се наложи да се заема с пропаганда, която стопанинът на блога надали би приветствал.
Така че се въздържам.
Питате обаче какво трябва да се направи в момента?
Ами в момента има три основни проблема:
- финансовата криза (рлюс падане на производството и оттам – безработица);
- престъпността;
- парализа на съдебната система.
Подчертавам – ВЪЗДЪРЖАМ СЕ да кажа какво наистина ТРЯБВА да се направи, затова се съобразявам с умерените позиции на повечето пишещи тук.
Преди това да вметна: съобразяването с правните процедури НЕ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на гражданите, а на онези, които им е работа и за което вземат пари (от бюджета). Така че гражданското общество може да си позволи да формулира само своите искания, а за юридическата рамка нека се погрижат законодателите.
Уловката тук е, че законните процедури играят ролята на блато, в което затъват всякакви инициативи. А мерките, които са нужни, неизбежно ще внесат смут в и без това обърканата ни правна система.
Нас ли трябва да тревожи това? Заради правни процедури се допускат ужаяващи неща (като дивотията на НЗОК, като проблемите със сираците и много други неща). Създава се впечатление, че даже реформаторите са свикнали да мислят, че хората съществуват заради законите, а не обратното.
Та конкретно:
потърсете в мрежата статията на Магрит Кенеди за т.нар. безпроцентни пари – средство, изпитано успешно за справяне с кризи.
това обаче става най-лесно по общини, затова общините трябва да имат пълномощия, които сега са у централната власт – включително и правото да задържат бюджетните приходи за свои нужди.
НЕобходимо е да се премахне ДДС върху тези средства ЗА ПРОИЗВОДСТВО, които са достъпни и подходящи за дребни и средни производители, както и системите за „домашна енергетика“.
Трябва да се отказва на „инвеститори“, които искат да строят тук само молове, а не производства, при това производства, които работят и за вътрешния пазар, а не само за износ.
Трябва да се откажем от мегаломански проекти. Ако толкова ни е вужна втора АЕЦ, нека обърнем внимание върху японските уредби „Тошиба 4S“ и американските „Хиперион“ (поинтересувайте се, нека не обяснявам що е то и за какво служи и с какво ще ни е изгодно; обаче проучете посочените неща непредубедено и малко по-инженерно).
И, след като на общините се дадат повече пълномощия и средства (т.е. да не им се отнемат средствата), е редно по общини да става избирането на съдии и квартални полицейски началници, които няма да отбиват номера, а в сътрудничество с доброволци от населението ще прочистят терена.
Съответно и НЗОК се разпада на общински, напълно самостоятелни клонове, като престава да бъде държавна институция, а акционерно дружество на пациентите. И да не е само едно.
А парламентът, нека се заеме с ОПРОСТЯВАНЕ на законодателството, защото сложното законодателство е система, която натрупва неефективност. Тя е сложна само структурно, но е бедна функционално, затова все буксува.
Като начало би могло да се разшири законодателната инициатива.
Пак ли звучи общо и утопично? Съжалявам.
Вие искате от държавата неща, които противоречат на самата й същност, аз нямам илюзии за това. Държавата не решава проблеми, тя ги създава – заедно с механизми за КОНТРОЛИРАНЕ на тези проблеми.
26 януари 2010 в 18:45:53
най-простичко казано: погледнете Швейцария.
(тя СЪЩО не е МОЯТ модел държава, но на първо време е приемлива; аз ИЗОБЩО няма модел държава, ако не разбрахте. Имам проекти за безвластно гражданско самоуправление – да, да, тъкмо онова, което без да се замислите наричате „утопия“)
Хората в Швейцария не са по-добри от нас – имам сериозно основания да твърдя така. Дори бих казал че като лични качества ни отстъпват.
Обаче си имат децентрализирана и близка до народа система за управление, която бързо коригира грешките си и осигурява нормална среда за стопанска дейност.
А сега, нека не нервираме повече домакина на този блог.
Ако искате, пишете ми на sharkanNT@gmail.com
26 януари 2010 в 19:59:41
@Николай Теллалов (Шаркан) – Благодаря, за пространтвения отговор. Съгласна съм, че не трябва да злоупотребяване с предоставеното ни пространство.