6 аргумента за и 6 – против генномодифицираните храни
Публикувана е на събота 30th януари 2010 20:10 в категориите: България, Политика
Покрай промените в закона за генномодифицираните организми (ГМО) се разви и отчасти закъснял дебат за това искаме ли или не такива храни на масата си. Както много неща в политиката, дебата е силно поляризиран като мнения. Земеделците се опитват да ни убедят, че са безвредни и евтини, а еколозите слагат пред очите ни картини на мутирали животни и апокалипсис. Ето по шест неща, които аз смятам, че са основните аргументи на двете стани на дебата. След това съм дал и своето мнение.

- Селекцията на видове царевица, пшеница и дори животни тече от векове насам. Това си е пак изкуствено вмешателство в гените, но не притеснява потребителите. Точно обратното – донесло е по-евтини, по-здрави и по-вкусни храни.
- Промяната на индивидуални гени на различни организми е с цел повишаване на издържливостта им към вредители, замърсяване и измръзване, а не на създаване на нови видове – примерно смесване на стоножка и пиле.
- Процесът на одобрение на един генномодифициран вид преди да бъде използван масово е дълъг и сложен. Наредбите и санкциите са строги, а процедурите са сравними със следенето при производство на ядрено оръжие. Всичко това е с цел да се възпрепятства нелегалната им употреба с цел печалба за сметка на здравето на хората.
- Организмите с изменени гени, които ще бъдат разрешени от новия закон за ГМО, ще бъдат използвани единствено и само за прехрана на животни. В тези случаи вкусовите качества не са от значение, а само хранителната им стойност и количеството.
- Използването на такива организми покачва значително продукцията, печалбите и конкурентоспособността спрямо чуждестранни компании, които имат разрешение да ги използват и така или иначе внасят такива храни у нас. Това не само ще свали цента на крайния продукт, ще помогне на покупателната способност на потребителите, но и ще намали нуждата от многомилионни държавни помощи за селскостопанските производители в случаи на бедствия и вредители.
- Потребителите трябва да имат избор между, например, евтини и големи зеленчуци и традиционни, вкусни, но и по-скъпи такива. Това ще помогне на по-бедните да разнообразяват диетата си без това да влияе на джоба им.

- Чрез изкуствена селекция на организмите са създадени видове, които могат да просъществуват единствено и само с грижите на човека. Пуснати свободно в природата те не биха издържали и един сезон. Генномодифицираните видове имат вграден допълнителен защитен механизъм, с който лесно могат да оцелеят и неконтролируемо да завземат териториите на естествените видове.
- С промяна на гени и добавяне на нови, учените създават пшеница генерираща ензими, които отблъскват вредителите. В някои случаи това става чрез смесване на гени на растения и иначе вредни бактерии. В други случаи на сляпо се изпробват комбинации и се избира най-издържливата без оглед на страничните ефекти.
- Дори тези храни да се използват само за фураж за животните, никой не знае как допълнителните гени и генерирани ензими ще им повлияят. При условие, че пшеницата отблъсква насекоми и птици, как би се отразила на храненето на кравите, например. Знае се, че някои модификации се предават нататък в хранителната верига – от фуража в кравите, а от кравите – в нас. Тезата, че вмешателството в гените е ограничено само в растенията не е вярна.
- Във всеки процес на одобрение има пропуски, а инспекторите не могат да проверяват постоянно всяка нива и производство. Още повече, че никой не може да предвиди как точно ще се държи даден вид на полето и как ще повлияе на екостистемата. Пропускане дори и на един неподходящ вид би бил равен на екологична катастрофа.
- ГМО-тата наистина повишават производството и печалбите, но за сметка на качеството. Голямата продукция означава, че реколтите трябва да растат бързо, което пък означава, че нямат достатъчно време да поемат достатъчно полезни вещества. Така не само вкусът, но и хранителната стойност на зеленчуците, зърнените храни и дори месото от животните хранени с тях се понижава рязко. От екологична гледна точка пък тези бързорастящи организми изтощават многократно повече почвата и намаляват способността й да се възстанови след това като страничен ефект от защитата им от вредители.
- Не на последно място обаче, аргументът за свободния избор е повече от лицемерен, защото в крайна сметка това не се случва. Поради агресивните си гени, новите видове растения изместват естествените видове. Така, ако имаме две ниви – едната с ГМО-та, а другата с естествени растения, то след няколко цикъла на опрашване, ГМО-тата ще са завзели втората нива и ще развалят качествата им. Като се има предвид огромните ниви на крупните земеделци, малките производители, които са избрали да произвеждат биохрани, ще бъдат изправени пред истинска биологична атака.

Последният аргумент от „Против“ се пропуска в дискусията за ГМО-тата сякаш умишлено. В САЩ такива случаи се използват от големите корпорации за дела срещу малките производители поради това, че ГМО-тата им са патентовани. След като те опрашат и изместят естествените видове, компаниите съдят за нарушение на патент, независимо дали е умишлено или не.
Колкото и да ни е трудно, дори да оставим настрана делата, здравните рискове, изтощаването на почвата и непредвидимостта на това вмешателство, не трябва да забравяме, че на практика ще изгубим един много по-перспективен пазар – на биохраните. В т.н. развити страни, където отдавна на пазара се предлагат предимно некачествени продукти, хората се обръщат все повече към по-здравословни и по-вкусни храни. Независимо, че поради изискванията за печата „био“ продукцията им е сравнително ниска, хората са готови да платят повече за да ядат истинска храна.
България в момента е нещо като оазис на този тип храни и много производители са сертифицирани за него. Още повече такива адаптират производството си и в най-скоро време и те ще изнасят тази скъпа стока. Една основна пречка за тях обаче е точно ГМО-тата – дори един земеделец в техния регион да засее модифицирана царевица, пшеница, ечемик или каквото и да е, тяхното производство няма да отговаря на „био“ стандартите.
Затова вместо да гледаме количество, по-добре е да гледаме качеството. Не само, че ефекта от подобни вмешателства в гените на храните ни не са предвидими, но и свръх евтините храни ще повишат още повече цената на качествените и още повече ще намалят възможността на тези, които искат да се хранят здравословно, да избират. А нали уж това беше целта!











Покажи всички коментари без съкращения
9 февруари 2010 в 15:57:36
С малко закъснение прочетох актуалната позиция на асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) относно законопроект за изменение и допълнение на Закон за генетично модифицирани организми №902-01-50 , внесен в НС от Министерски съвет на 27.11.2009 г. Заслужава си да се прочете едно по-различно мнение, а и задават интересни въпроси:
http://www.azpb.org/index.php?p=home&id=179
И най-вече:
„Според официалните данни ЕС внася повече от 30 милиона тона соя, която е основно ГМ RR и още няколко милиона тона царевица от същият вид. Общо около 80% от фуражите в ЕС са ГМ. Тук задаваме логичния въпрос: защо да се забранява на земеделските производители в България и в ЕС да произвеждат ГМ продукти, които така или иначе се внасят в ЕС?“
9 февруари 2010 в 23:23:09
Най- лесно е да се пуснеш по течението нали.
10 февруари 2010 в 12:28:56
@Александяр Кирилов:
Тази логика може да се приложи за АБСОЛЮТНО всичко ново на пазара – битова химия, оцветители и какво ли не вкл. нехранително свързано – добавки за горива, изкуствени влакна и безжични мрежи.
Ти какво предлагаш?
Да забраним всичко ново? Или да измислим механизми за контрол и наказание на провинилите се?
1 март 2010 в 22:47:30
Гено модифицираните продукти винаги ще ги има. Докато не спрат да внасят домати и други продукти от Турция. Тъй като живея в югозападна България доста често ми се случва като искам да си купя ябълка и попитам „Български ли са ?“ продавачите не отговарят.
Надали ще спрем да се храним с гено модифицирани продукти.
2 март 2010 в 11:53:44
@Михаил – всяко нещо има вреди и ползи. Непростимо е когато реалните вреди се крият. Често причина за това е пестенето от разработки за по-безопасни продукти. Примери за това са телефоните и дори колите.
Никой не говори за спиране на прогреса, а за синхронизирането му с разбирането и морала както на обществото, така и на производителите. Когато са започвали да използват ядрена енергия за мирни цели е имало идеи дори за коли с малки реактори. Можеш ли да си го представиш сега предвид свързаните проблеми? Същото е с ГМО – всичко си има граници, но трябва време и дискусия за да ги определим.
@Илизер Янузов – Това, че са от Гърция и Турция, не означава, че са ГМО-та. Все пак са незаконно внесени и вредят на БГ производството по друга линия – нелоялна конкуренция, а на държавата – с невнесени мита. Интересно ми е обаче, ако все пак митниците се стегнат и ги спрат, как ще реагират хората във вашия регион.