Блогът на Юруков

В събота се проведе едно много очаквано от мен събитие – TEDxBG. Това е един вид аматьорско местно издание на глобалната конференция, която събира най-големите умове и деятели на света. „Аматьорско“ въобще не означава, че организацията не беше перфектна, че технически всичко не беше издържано и зад всяко действие и предмет нямаше умисъл. Точно обратното. Просто това беше първото за България издание и смея да твърдя, че вдигна доста високо летвата.

На влизане, посетителите получиха голям пропуск/бадж с името си и логото на TEDxBG. От обратната страна сполучливо бяха отпечатали програмата, почивките и спонсорите. Пропуска беше изцяло от рециклирана хартия и открих, че е много удобен за четене в тъмното, докато tweet-вах. Заедно с пропуска получихме и платнена торбичка с брой на списание .NET, няколко брошури и страшно интересна книга/албум от Капитал. Последната проследява историята на вестника, разказва за перипетите, през които са минали и събира снимки на журналистите и офиса им. Посланието зад платнената торбичка е, че по-добре да използваме нея вместо по една найлонова при всяко пазаруване. Чети нататък »

Тази зима отпуската ми се превърна месец за конференции и networking. Двата най-важни бяха „Кариера в България“ през декември и TEDxBG, който се проведе тази събота. Поради многото впечатления ще разделя това, което искам да кажа, на две – тук ще ви кажа за лекциите, а в следващата статия – за общото ми мнение и препоръки. Ако не знаете какво е TED и защо всички сме толкова въодушевени от TEDxBG, прочетете статията на Тодор Христов в Novavizia, където има и видео интервю с организаторите. Също така, тук ще оценявам всяка лекция в стила на TED.com.

Мартин Ангелов

Лекцията: смела и вдъхновяваща
Думи: мобилност, колелета, туризъм
Мартин сподели идеята си за нов вид мостове за колелета. Вместо стандартните бетонни, скъпи и трудни за построяване издигнати алеи, той предлага да взаимстваме нещо от цирка. На големи пилони да се закачат стоманени въжета и улеи, към които сигурно да се закачат колелетата. С редица иновации, той предлага начин как хем бързо и евтино да се прескачат натоварените алеи в градове като София, но и нов тип велотуризъм. Въпреки, че идеята на пръв поглед да изглежда налудничава, тя може би има потенциал точно в последно споменатото й приложение.
Вижте интервюто ми с Мартин
Чети нататък »

Ако минете покрай Азията или ПУ-то в Пловдив, ще видите билборди с реклама на някакво FacebookCafe. То се намира точно до главната сграда на ПУ-то, не е голямо като размер, но за сметка на това е голямо като идея.

Първото, което ви хрумва със сигурност е, че собствениците се възползват от имиджа на Facebook по подобие на много други кафенета и барове. Това тук обаче не само попива доста елементи от „фейс културата“, ако можем да я наречем така, но и обещава доста интересни неща. Пример е салатата Farmville (овчарска) по подобие на (досадната) игра, която набра популярност. Заведението е стилно, с добър дизайн, а кафето (за разлика от доста заведения, които посетих тези три седмици) е добро.

Чети нататък »

Когато бях в гимназията, всеки ден пътувах от квартала Кючук Париж в Пловдив до Английската в другия край на града. Най-често това беше с автобус номер 11. Почти всеки ден в него срещах групички от хора, които ръкомахаха странно. Бързо се усетих, че са глухонеми и отместих поглед. Стори ми се, че ги зяпам и не исках да ги обидя. После се сепнах на глупавата ми мисъл и в последствие често съм ги наблюдавал. Нямах никаква представа какво си казват и ми се щеше да науча. Предположих, че наблизо има специализирано училище, но така и не си направих труда да разбера къде е и има ли курсове.

Тези дни попаднах на един нов блог специализиран по темата за глухонемите – Ние ви чуваме – блог и twitter. Споделят се както новини, така и как живеят, как работят, какво е отношението между тях и с тях. Има вече около двадесетина статии и трябва да си призная, че са изключително интересно написани. При това смятам, че са подходящи както за чуващите, така и за тези с проблеми. Факт е, че не ги забелязваме и не се замисляме колко много са, докато не се сблъскаме лице в лице с някой от тях. Последва малко съчувствие, желание да се помогне с нещо на конкретния индивид и продължаваме нататък. От това, което съм видял и което прочетох тук смятам, че те въобще нямат нужда от съчувствие и помощ – справят се прекрасно сами и то не защото загубата не им пречи, а защото успяват някак да я компенсират. Наистина имат специални нужди, за които различни организации и държавата им помага и то особенно докато са още деца, но в крайна сметка най-голямата пречка пред тях в стената на безразличие и отблъскване от обществото.

А историите им са много интересни. Чети нататък »

На 2-ри се върнах в Пловдив и с приятели отидохме да гледаме филм в мола в Пловдив. Филма не беше кой знае какво, но заведението, в което хапнахме преди това ми хареса много. Казва се БМС и сервира изцяло българска кухня при това евтино. Аз си поръчах леща, две пилешки бутчета с картофи и нещо за пиене и всичко ми излезе 6 лева. За сравнение, в McDonalds толкова струва едно обикновено меню, с което първо, че няма да се нахраните и второ е супер вредно. За разлика храната в БМС в готвена, вкусна, нашенска и разнообразна. Може да избирате сред различни видове супи и салати, месни и безмесни ястия, гювечи, аламинути и десерти. Сервират както безалкохолни, така и българска бира. Забелязах дори, че няколко човека си купиха порции за вкъщи за вечеря. Чети нататък »

Този въпрос ми задаваха след форума, който се проведе преди Коледа. Интерес към него определено имаше – доста познати, които нямаха възможност да отидат разпитваха как е минало и дали съм доволен. Аз бях, но имаше много, които не бяха. Не заради отганизацията, формата или самите фирми, а заради това, че на горния въпрос не може да се отговори еднозначно.

За мен форумът мина добре, защото получих точно това, за което отидох – впечатления, контакти, сверяване на часовника. Получих кариерийна консултация от Aims, с които си говорихме за конкретни цифри в бранша ми. Говорих с Мрежата на Бизнес Ангелите и си изясних начина им на работа. Мисля да пробвам да получа финансиране от там за някои мои идеи. Свързах се с няколко фирми, които имаха конкретни позиции за мен, като Adastra, Viscomp и Stenik Group. При всички от изброените бих имал възможност да започна работа в Германия и после да се прехвърля тук. На едната дори офиса им е в Пловдив, което е супер. Получих контакт в PWC за едно интервю, което искам да им взема. Говорих си с различни HR фирми за възможностите, както и с доста от другите посетители за това, което са очаквали и каква работа търсят. Чети нататък »

В края на годината и в началото на всяка следваща по някаква причина се замисляме за изминалото време и какво сме свършили. Не виждам причина, защо да не го правим постоянно. Вероятно имаме нужда конкретно събитие, за да разбърка ежедневните тревоги в главата ни и да направи място за малко перспектива. Новата година е добър повод за това.

През изминалата година се случиха много неща извън и в този блог. През януари стана онзи голям протест, който макар и да не оправда очакванията ни, промени тихомълком много неща. Най-малкото обществото осъзна силата на мрежата и че съдържа не само игри и хороскопи. Винаги ще има какво още да се желае и предстоящия протест е пример за това.

Друго нещо, което се случи през януари беше, че посетих Брюксел и с това започна участието ми в новото отроче на Европейския Журналистически Център – блогърското състезание TH!NK. Темата бяха Европейските избори и спечелих iPhone и камера като награда за качествен блог. С другите участници в състезанието успяхме да привлечем такова внимание от България, че малката ни страна беше на пето място по посещения. Въобще успехът беше толкова голям, че решиха да направят втори кръг за промените в климата. Сега тече регистрацията и трети рунд за проблемите на развиващите се страни, в който по всяка вероятност няма да мога да участвам. Записах се и подготвих интересно мотивационно писмо, но май няма да имам време през Март за откриването. Чети нататък »