Освен това, много добър анализ на моралните ценности в медиите – наистина опростачването е повсеместно и много жалко, че като ни го пробутват, ния не го купуваме, а направо го разграбваме. Вместо да се чувстваме като в магазин втора употреба с крадени дрехи, от където смърди на мухъл, ние си мислим, че сме в бутик и ни мирише на Шанел.

Все пак, написа ли го онзи турд? 🙂

Иначе чета и гледам паралелно всички останали медии. Както писах, гледам и новините. Въпросът е с каква презумпция приемаш чутото и как го обработваш. Във всички медии има глупости – дори в тези, които ти препоръчах. Въпросът е да си ги минаваш през твоя си филтър и да си правиш изводите, които важат за твоя опит.

Всеки си има камбанария, от която гледа на нещата и филтрира информацията въз основата на своя опит. Затова много хора са безкрайно отчаяни от ситуацията в България и не виждат смисъл от нищо – защото не са виждали положителните примери и нямат база, с която да възприемат доброто в живота им. Аз, по стечение на обстоятелствата, съм видял предимно такива и затова съм умерен оптимист за това, което може да се направи в България при правилната мотивация и доза късмет.

Забележи – не казвам връзки, защото в България те имат по-особен смисъл. Аз лично не смятам, че връзките са нещо лошо, стига да не довеждат до нелегална дейност и корупция. По цял свят личното познанство с правилните хора може да ти даде опит и възможности. В България за жалост всичко наподобяващо връзкарство се гледа с лошо око и това пречи доста.

Както и да е – отклоних се. Препоръчвам ти да четеш повече блогове и да посещаваш многото семинари и сбирки на различни социални и арт теми. Има учудващо много в по-големите градове, но не можеш да прочетеш за тях във вестниците. (И за това имам проект в близко бъдеще.) Дори да не се интересуваш от конкретната тема, пак ще срещнеш много умни и амбициозни хора.

Това обаче не е задача на медиите. Те не трябва да правят компромиси. За жалост точно това виждаме. В годините на промяната са станали конформисти, а в същото време ние ставаме все по-нетърпеливи в очакванията си за повече.

В този смисъл търсенето наистина ще си каже думата, защото все повече се виждат проблясъци на свободни алтернативи. Блоговете са само един раздел. Въобще има движение напред и въобще не съм съгласен, че „всичко в БГ е на зле“ – просто очакванията ни се движат по-бързо от развитието, което не само, че е нормално, но и точно така трябва да бъде.

Зависи за кой регион ще пишеш – ако е за България, може да се наложи да правиш паралел не само традиционен медиен формат срещу блогове/туитър/фб, но и това, което обсъждаш в твоята статия. Шоу-измислица-шок срещу Информация-анализ-истина.

Малко по малко. Сега примерно се борим да публикуват индивидуалните гласове на депутатите в интернет. Доколкото знам има изготвено предложение и май не е внесено, но може би някой саботира нещата. В Европейският парламент отдавна го правят.

За начало си мисля, че трябва да се научим как реално работи една администрация и какво се иска, за да се прекара един закон, например. Много от абсурдите, които срещаме, са чисто и просто страничен продукт от една недобре смазана административна машина. Като знаем какви са точно процедурата, самите ние ще забелязваме конкретни грешки в нея и ще настояваме да се отстранят, вместо както сега да се тюхкаме, че всички са/сме маскари.

Поне аз така си мисля, че може да се оправят нещата. Не казвам, че ще проработи, но друго не виждам.

Новини гледам най-редовно. Даже ги гледам по трите основни канала едни след други. Не за да се информирам, а за да чуя интервютата на самите личности и за да сравня какво и как го представят с това, което съм прочел няколко часа по-рано в мрежата. Забавно е.

За абсурдността на държавата предпочитам да не се изказвам, защото реално не съм се сблъсквал с цялата му сила. Знам обаче, че всичко се прави от хора и често говорейки за държавата, институциите и администрацията забравяме това.

@teo – Ако променят начина си на мислене телевизията като цяло ще се промени. Ако не, просто ще се запази сегашния двоен модел на разпространение на информация – разпръскване от страна на медиите и социално агрегиране в мрежата.

Успех с книгата 🙂

Ако до преди няколко години всички си мислеха, че това е някаква временна мания и ще отмине, сега започват да се оглеждат в нещата и се чудат какво да правят. Има доста голям интерес. Затова и с няколко блогъри почти сме завършили книга за блогването. Дано да има успех.

@Васил Светославов – Благодаря за идеята. Не е ли обаче по-правилно „медии“?