Някои хора казват, че българите сме в Европа, но в същото време не отбелязват, че сме на последно място в почти всички категории. Други казват, че сме били европейци преди племената от западна Европа да са имали дори държави, но дори да е вярно, много вода е изтекла от тогава. Трети казват, че никога няма да станем европейци, заради бай-ганьовския ни начин на мислене.
Що за животно е европееца и как един човек може да се нарече такъв? Говорейки за европейци, аз имам в предвид граждани на ЕС, които вярват в принципите му. Изчитайки следните 8 точки, които според мен характеризират това особено същество, може би ще откриете, че повечето ви познати отговарят на не повече от 3. Предполагам обаче, че няма повярвате, че в по-голямата част от всички 500 милиона са точно като вас. Всъщност единствените хора, които аз лично познавам, които мога да нарека истински европейци, са Julien Frisch, Jon Worth и Bruno van den Elshout – блогъри, които пишат усилено на европейска тематика. Преди време писах за последния. Но нека да започнем:
- Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
- Уважение към различията на всеки народ
- Уважение на правото на всеки малък народ на глас
- Познаване на европейската история
- Познаване и интерес към политическите процеси
- Поне два чужди езика
- Посещаване на поне четири страни-членки
- Европейска идентичност наравно или пред националната
1. Спазване и познаване на законите на всяка страна-членка
Ще отгатнете, че това е най-трудното от повечето. Все пак, поради увеличаващият се брой директиви на евро-парламента, законодателството във всяка държава става все по-близко. Въпреки това невъзможно, а и непрактично, е да научим всички закони в ЕС. Те се учат обаче от опит. Тези, които ни интересуват нас лично са обикновено дребните правила, ограничения и норми на поведение, които важат в страната, която възнамеряваме да посетим. Тази информация може лесно да се открие из форуми и блогове, стига да имаме желание да я потърсим.
Ще откриете, че всички точки тук са обвързани малко или много с останалите. Тази тук зависи от уважението към останалите и пътуването из съюза. Именно въпрос на уважение е това да спазваме чуждите правила, когато сме на гости. На нас българите не ни е приятно, когато немци и французи карат като ненормални по пътищата ни, само защото си мислят, че е позволено. Нека да не правим аналогични неща при тях.
2. Уважение към различията на всеки народ
В ЕС има 27 държави и Бог знае колко националности. Всяка държава е развила независимо от останалите собствени закони въз основа на разбиранията и историята си. В един момент обаче, в рамките на ЕС се опитваме да ги уеднаквим. Това не е въобще лесна задача, защото всяко общество отстоява своите принципи и разбирания. Нещо, което се струва естествено на британците може да е смехотворно за италианците или румънците. Важна характеристика на един европеец е да разбира, че всеки има не само различна позиция, но и уникални разбирания по даден проблем. Това не означава, че трябва да се съгласява с другият, но от взаимното разбирателство и уважение е първата стъпка към намиране на компромис.
3. Уважение на правото на всеки малък народ на глас
В ЕС има малки и големи държави. Във всяка от тях има мнозинство и малцинства. Разпределението на вотове в ЕС е била винаги централна тема. Старите членки искат повече гласове заради „развитите си общества“, както един западен политик каза със сарказъм към България и Румъния. Германия иска още повече места в ЕП, заради големият дал от бюджета, който предоставя. Малките страни пък искат нещо повече от символична роля в решенията. Както винаги – битка между мнозинството и малцинството. Според мен един европеец трябва да разбира нуждата от баланс и да гледа напред в бъдещето, а не в сегашното разпределение на богатство и население.
4. Познаване на европейската история
Научи историята, за да опознаеш себе си. За да се чувства един човек европеец, той трябва да знае как е започнало всичко, защо са взети решенията, довели до тук и какво е създало нуждата от тези решения. В продължение на векове всички държави в ЕС са воювали помежду си. Резултатът неизменно е предразсъдъци, неприязън и неразбиране. Тези събития не трябва да се забравят, а да се учат. Мисля си, че само така можем да оценим компромисите, които правим сега, за да не се повтарят пак.
5. Познаване и интерес към политическите процеси
Комикът Еди Изард даде много добро определение за ЕС – „Най-новото и доброто от модерната политика оформено по изумително скучен начин“. Процесите в Брюксел и Страсбург са наистина сложни и скучни. И няма как да не е така – бюрократи от 27 страни се опитват да намерят най-малкото общо кратно след 1000 години омраза. Всичко, което се случва в ЕС обаче ни засяга. След диспута около ГМО-тата разбрахме това с още по-голяма сила. Затова един европеец трябва да знае какво се случва там и да стимулира обкръжението си да действа по актуалните теми.
6. Поне два чужди езика
В Европа говорим на 23 езика. Официалният е английски, но ви уверявам, че само с него няма да се оправите в Брюксел. Освен своя, един европеец трябва да разбира разговорно поне още два. Идеалният според мен вариант е английски, френски или немски и един от източна Европа. Защо не испански? Да, полезен е, но не се използва толкова. Защо източна Европа? Защото не малка част от членките говорят славянски езици и разбирайки дори малко от тях ще отвори доста врати.
7. Посещаване на поне четири страни-членки
До тук говорихме основно за познания и интереси. Не можеш да научиш много за другите народи само от четене. Един европеец трябва да е пътувал, говорил, живял и дишал в международна среда. Уважението към различията ни идва най-вече от преживяванията ни. Да не си излизал от страната си и да се наричаш европеец е самозалъгване. Да ходиш на екскурзии и почивки не е по-различно. Трябва да седнеш на маса в някоя забита кръчма, която познат от трета държава ти е препоръчал и да си говориш с местни познати за дребните неща от живота и общи теми от политиката. Точно тогава излизат наяве различията.
8. Европейска идентичност наравно или пред националната
Помните ли първата точка? Не тя е най-трудната. Националната идентичност е големият слон в стаята, който всеки пренебрегва. Творят се директиви и договори с надеждата, че тази тема няма да изскочи. Всеки народ обаче се притеснява, че ще изгуби националната си идентичност в големият „казан“ на Европа. Тази точка не помага много в тази насока. Аз наистина мисля, че един европеец трябва да се чувства първо такъв и после немец, българин или латвиец. Това далеч не означава, че трябва да изостави кой е и какъв е.
Имаме такива примери в доста народи, където има традиционни малцинства. Каракачаните са си българи, но имат собствени обичаи и култура. Власите също, а даже имат собствен език. С урбанизацията и свободното движение на хората тези връзки неизменно се рушат, но това не е по вина на съюза. Макар, че той улеснява предвижването на хора, никой не може да спре загубването на традиции на малцинствата. Един народ в рамките на ЕС обаче не е малцинство и принадлежността към него заедно с европейската принадлежност според мен дори ще помогне за опазването на културното ни наследство. В ЕС има ясна посока и взаимно уважение в тази област.
Според мен пък има разлика м/у европеец и гражданин на ЕС и двете могат да се разминават. В моята глава понятието европеец е обвързано с либерални идеи и е по-скоро културно, от колкото бюрократично понятие. Най-лошото, което направи ЕС е да направи Европа бюрократично понятие, а тя е много повече от това.
ПП: А това цялото дето си го написал в последния параграф за етносите, м/у другото понятието „подетност“ звучи ужасно грозно, е важало с пълна сила за Османската империя и балканските народи.
първопис :): ползвам думата „европеец“ по твоете разбиране във втория абзатц
Бояне, ще прощаваш за израза, но това са абсолютни глупости.
1) Хората не знаят законите на една държава, ти искаш на 27 ?!?!? И какво общо има вярата в ЕС с познанието на законите на отделните държави. Осъзнай се малко :). Тази точка може да я смениш с елементарни нормни на поведение, на морал, на уважение.
2) Съгласен. Но това важи за цял свят – да се уважат културите на другите народи. И тази точка влиза под „елементарни норми на поведение“ 🙂
4) Нали за това са часовете по история (а и по география) и то точно тава се учи?
5) Ни най-малко. Мен лично политиката не ме интересува толкова колкото теб. По-малко европеец ли съм?
7) Това …. :). Не може да отнемаш правото на един човек, да се нарича и чувства европеец, ако не е посетил 4 страни членки. Това е върхът на глупостта.
От 5 нататък си ги избрал да съвпадат поразително много с твоята лична натура 😉
А всъщност хора има много и различни и няма как ти да определиш кой е европеец, европейски гражданин или нещо друго вече установено. Дори ако се върнем към дефинициите, разминаването е явно.
Разбира се, ти всъщност говориш за думата „европеец“, както тя неформално се е образувала в разговорния български като символ на ерудираност и култура, дори на евроинтеграция. Или по-скоро като символ на комплексите в България.
Но създаването на един такъв списък, който дори някои много исторически известни европейци не могат да покрият, не помага по никакъв начин.
Пък по въпроса какво е европейска и национална идентичност вече е трудно дори да се определят понятията. Например за много хора европейска идентичност е еквивалентно на европеец.
Аз лично смятам, че ЕС е по-скоро улеснение, отколкото самоцел и примерно Меркел е напълно права да не се втурва да налива пари в Гърция, ако това е против интереса на германците. Това е и идеята на федеративния модел.
@Събина – затова в началото уточнявам, че в статията говоря за европеец като гражданин на ЕС. Това включва както културните ценности, така и въпросната бюрокрация. Затова и в точките се говори както за историята, начина на мислене и предразсъдъците ни, така и за законите и формалните проблеми при сблъсъка на тези неща.
Не съм сигурен дали има въобще такова понятие „подетност“, но не знам как да го опиша. Българите сме един народ, но идеята, че сме един етнос сме си го набили в главите пред комунизма. Има етнически българи, но през всичките 1300+ години сме добавили и много други племена и родове, които до скоро (сравнено с предишната цифра) са спазвали собствени обичаи и вярвания. Затова смятам за глупаво да се смята, че в България сме българи и някакви там цигани. Естествено, с урбанизацията те се претопяват и затова се опитам да обясня, че според мен този процес не важи за големи/малки държави в ЕС.
Искрено те моля, поправи грешката в първата дума в статията – трябва да е „Някои“ не с „й“… Адски се набива на очи…
Ама Бояне, колкото и да им се иска на някои хора, Европа не започва с ЕС. Той е една много малка част от иторията на континента. И, казвам г с голямо съжаление, но според мен има по-скоро негативни последици. Не съм вярвала, че ше го кажа това, но практиакта показва това. Единственото категорично хубаво нещо на ЕС е падането на границите.
И не, и според мен няма дума „подетнос“ и честно казано ми звучи обидно. 🙂 Циганите не са „подетнос“на българите. Просто са друг етнос, но като националност, циганите които живеят в България също са българи.
@Никола – това за правописа не го разбрах съвсем. Къде точно съм объркал?
1. Както написах, невъзможно е да се опознаят всички закони, но според мен трябва човек да има яснота за специфични разлики в отделни страни. По подобен начин в щатите се знае, че в един щат нещо е разрешено, а в друг – не.
2. Да, и на базата на тези ценности се изгражда обединена Европа. Тази характеристика в абсолютния си смисъл определя един гражданин на света. За мен, за да си първото, трябва да си и второто.
4. По история учим малко за повечето държави от ЕС. По география не знам как е сега, но почти нищо нямахме за създаването на ЕС. Знам, че като правило не се учат неща по-нови от 50 години, но все пак..
5. Дори да не те интересува политиката, пак си наясно как стават нещата в България – как се избират депутати, какви са основните партии, как се приемат закони и какви са горещите теми. Знаеш си тези неща. Според мен един гражданин на ЕС трябва да ги знае и за евро-институциите.
7. Склонен съм да се съглася, но тази точка е по-скоро насока. Аз лично не мога да приема, че някой, който не е ходил из ЕС може да каже, че я познава. Уважавам начетеността, но според мен не стига.
@Събина – точно затова казах, че не знам каква дума да използвам. Не казвам, че циганите са „подетнос“ на българите, а че са етнос в рамките на българската националност. Поне от това, което ни учиха в училище, излизаше, че българите сме едно-етическа нация с няколко малцинства-пришълци. Опитвам се да опиша идеята за мултиетническата националност, но не се сещам за друга дума.
За ЕС има много мнения и доста хора са недоволни от съюза. Не казвам, че с него се изтрива всичко назад, а че отваря нова страница на базата на общи ценности и идеи. В същото време значителна част от гражданите в рамките на съюза не ги споделят и макар, че де-юре са, не смятам, че са истински европейци. Затова е и списъкът горе.
@Мартин – всъщност не отговарям съвсем на последната точка.
Не се опитам аз да определя какво е европеец. Такава дефиниция, както ти правилно каза, няма. Същото важи и за „европейска идентичност. В България наистина използваме „европеец“ за „културен и богат член на развито общество“, каквото и да значи това.
Това, което аз се опитвам да направя, е да формулирам характеристиките на един гражданин на обединена Европа. Доколко те съвпадат с идеите на всички останали е друг въпрос – има толкова много мнения за ЕС, че нямам илюзии някой да се съгласи дори с 6 от 8 от моите критерии.
ЕС наистина е улеснение, но с уеднаквяването на правилата, свободата на движение и правене на бизнес, той спомага все повече и на създаването на въпросната (недефинирана) европейска идентичност. Меркел отказа да даде пари на Гърция, защото последните измамиха всички останали членки. Това си беше. Как се вярва на такъв партньор. В крайна сметка обаче пари ще им се дадат, за да не се срути евро-кулата от карти.
Ами аз нямам спомен да сме учили такива неща в училище, но може и да е заради университета. Иначе терминът е „традиционни малцинства“.
Вижте, в крайна сметка всички тези точки могат да се обобщят в една – каквито са знанията ви, отношението ви и самоопределянето ви към собствената ви държава и историята, политиката, културата, етносите и т.н. в нея, такива да са и за обединена Европа. Това е. Просто съм го разбил на по-важните според мен елементи.
@Събина – Този термин не го знаех. Ще го сменя, защото наистина не се разбира какво искам да кажа.
@Боян Юруков – не правопис, ами пЪрвопис – игра на думи с послепис.
1) в САЩ обществото знае само за няколко разлики, за които е имало медийно покритие. или тези разлики са от огромно значение за личната свобода – правш на шофиране, легална консумация на алкохол. за останалите – нула.
2) вече си противоречиш с уговорката във втория абзатц – начинът, по който си използвал думата „европеец“. да вярваш в принципите на ЕС, не значи че трябва да имаш такава ценностна сисема, както и обратното.
4) не знам, как е било при теб, ние тези неща сме ги учили в училище. в германия също тези неща са заложени в програмата.
5) какво общо има това „как стават нещата в БГ“ с „европеец да познава и да има интерес към политическите процесите в европа“?
7) и пак: какво общо има туризма с вярването в европейските принципи?
Човек може да се депресира с толкова изисквания. Добре, че всъщност никак не държа да ме имат за европеец. Откак куцо и сакато от Африка и Близкия изток се засели в ЕС, нещо ми се отщя…
Какво е важно за мен е, че аз не виждам европейска идентичност като нещо ограничено до страни от ЕС или граждани на ЕС.
Чувствам същата връзка с украинци, грузинци и турци, както аз правя за латвийците, френски или Ирландия. Имам чувството, че въпреки различията ни Имаме толкова много общи черти, че това, което е най-голямата пречка е обикновено просто да се намери общ език за комуникация.
Останалото е въпрос на отвореност на ум …
PS.: Този коментар е машина за превод. Аз също да прочетете статията чрез Google Translate, защото аз говоря само 2-3 думи български, дори и след споделяне на един апартамент с няколко българи, докато живее във Франция …
@Никола – Аз точно за такива основни неща говорех. В основата си, законодателството на повечето ЕС държави (би трябвало) да е еднакво заради европейските директиви. Затова остават точно дребни ежедневни неща, като тези, които изброи. Това зависи от заинтересоваността от останалите в общността и това дали човек е пътувал.
Едното не изключва другото. Да уважавам всички народи в Европа не изключва това да уважавам тези в ЕС. Според мен това е (идеята за) ценностната система на обединена Европа.
Може би в нашето училище не са го преподавали. Предполагам, че сега вече не е така.
Общото е, че системата на една държава се състои от много елементи, които са специфични за нея. Сред тях са законодателството, избирателната система, йерархията, работата на министерствата, партийната система и всичките й особености. ЕС като съюз (според мен) се явява над-държавна структура, която дублира много от тези елементи. Решенията на институциите на ЕС влияят на всички граждани и затова както един човек е относително запознат с работата на институциите в страната си, така смятам, че трябва да знае и за тези в ЕС. Как мога да го кажа по-ясно?
Точно това е – не е туризъм. При туризмът обикалят, гледаш, спиш по-хотели и се радваш на курортите. Аз говоря за работа или друг по-продължителен престой в дадено общество. Дори просто отиване на гости може да се включи, ако си търсеща личност и имаш възможност да изпиташ характерните особености на държавата. Какво си мислиш, че немците в Албена знаят много за България ли?
@Счетоводител – това не са изисквания, а личното ми мнение какво определя един европеец. Всеки има правото да се чувства както иска. За мен това са целите, които аз лично съм си поставил, за да се чувствам така. А за емигрантите – как мислиш, че се чувстват немците, французите и британците? В България нямаме емигранти толкова, колкото те.
Боян, благодаря първо на всички, че се е мен като „истински европейска“, заедно с Джон и Жулиен:) На второ място, аз съм „brainplaying“ с идеята за създаване на инструмент за събиране и визуализиране на мнението на европейците за културата-субективни теми. Нека да има чат, след като идеята е узряло малко повече, аз ще се радвам да ви кажа повече за това, което имам предвид.
С много благодарение на Google Translate 😉
Bruno )
@Julien Frisch – I turned off the non-bulgarian filter for this post.
I’m not limiting these things to the EU only. Probably I haven’t spelled it out well. I mean that these points should at least apply to EU members. As the union is growing larger, we should definitely invest interest in the rest of Europe. When Bulgaria joined the EU, we knew very little about Romania. Now that is still the case although less so. We should change that and the EU Commission is organizing a few events similar to TH!NK, but focused on Easter Europe.
@Bruno van den Elshout – The idea is quite interesting. There should definitely be some sort of automatic translation since as we see, the language barrier could be a problem. I’ll be waiting for more on the subject.
Интересно е това, което си написал, даже доста, но съм много склонен да се съглася с Никола – аз не знам много неща за политическата система в моята държава по простата причина, че не ми е интересна (не знам колко места има ГЕРБ в парламента например и не знам с чия подкрепа управяляват). Същото е и с Европарламента, ЕК, етц. – защо трябва да знам всички тези неща, за да бъда такъв? Не мога да се съглася и с това да знаеш повече от 2 ЧУЖДИ езика – познавам прекрасни хора – физици, математици, химици – на които силата не са им езиците и знаят само и единствено английски език. Защо трябва да знаем втори? Така зачертваш 90% от гражданите на ЕС 🙂
Искам само да добавя, че аз винаги, ама винаги съм бил Европеец. Не съм бил винаги гражданин на ЕС, но съм бил Европеец. Както съм и Българин (не че съм ги искал и двете, но – съдба).
чета и си припомям „Good Will Hunting“ трябва да си бил в Сикстинската капела да знаеш как мирише там…. не става с четене само 😉
много добър „пост“ Бояне!
напоследък си мисля, че да си европеец означава да вярваш, че Държавата или Съюза са длъжни да те учат, хранят и издържат без да се напъваш много да работиш, и да си готов да се откажеш от свободата си за това..
@Христо Иванов – пак казвам – въпрос е на дефиниция. Горните 8 точки обосновават какво за мен е истински европеец. Вече кой как го определя и как се чувства е друг въпрос.
@Dorbin – точно в тази насока се опитвам да водя нещата. За мен „европеец“ е придобило съвсем различни измерения в последните години. Затова съм дефинирал горните точки.
@Сашо – дай да позная – поддържаш десните. Всъщност според мен, в съюз от много държави, ЕС има ролята на външен финансов стимул. Така частни инициативи успяват да пробият. Парите пак са с държавни, но се контролират иначе.
Добре описани точки, но малко идеалистични според мен. Нека да обясня защо – идеята за ЕС става все по-мъглява с годините и това е именно на базата на загубата на национална идентичност, особено на големите страни – членки. Не всички са готови да го приемат, а и не всички искат, но не е това темата тук все пак.
Действително, ако мога да си позволя да синтезирам това, което си написал, за да си „европеец“ трябва да знаеш за другите и да ги уважаваш. Съгласен съм с изразеното от теб, че е необходимо да си бил там, да си видял и да си говорил с чужденци, за да можеш да кажеш, че познаваш поне малко някоя страна. Преди време, в самолета за Париж, една българка – журналист във Франс Прес, ми каза, че за да разбереш една страна, трябва да говориш с икономист, полицай и барман. Може би има логика 🙂
ЕС се налага да бъде приет от нормалният гражданин като начин на мислене, като един по-космополитен модел на държание, а не като административна даденост, за да бъде осъзнат.
Здравейте,
Положителен е според мен стремежът към духовно обединение – в целият свят. Към него можем да се придвижим на базата на духовно и културно развитие. Другите неща следват от него.
Що се отнася до дефиницията и ЕС, имам определени възражения:
1. ЕС != Европа != това което често се счита за „европейско“
ЕС е съюз, създаден с определени икономически и политически цели. Естествено, има интерес да се създаде идеологическа база, която да го потдържа. Аз се чувствам един с някой не толкова на политическа база. Не се чувствам по-близък с един немец или испанец отколкото с един руснак, индиец или хърватин, само защото държавата ми е влязла в определен съюз.
Тук бих искъл да подчертая, че самият ЕС води до голяма степен лицемерна политика, като грубо не спазва собствените си „ценности“, когато на определени интереси им изнася. Пример за това е дискриминацията на славяните в прибалтийските републики, пред която той стои със широко затворени очи. В световната политика, нещата са още по-брутални. Не искам да пиша повече за политика.
За твоите точки:
1 – по-скоро не. От гледна точка, че е трудно а и законодателството се синхронизира.
2, 3 – да, но не се отнася само за Европа.
4, 5 – по-скоро не. Политиката не е нещо характерно за ЕС. Не виждам защо историята на Англия или Холандия е по-важна от тази на Китай или Персия.
6,7 – това с общи неща, които са положителни, но не мисля че характеризират „европееца“.
8 може би да се каже „Човешките ценности на равно с националните“, но не „Европейска идентичност наравно или пред националната“. За „европейската идентичност“ писак в началото.
Независимо от недостатъчната обоснованост и за впечатлението за произволност и случайност на предложените „европейски качества“, или качества, правещи европееца европеец, публикацията така или иначе е ценна с това, че насочва към един значим въпрос: Какво е да си европеец? Писал съм много по тая тема, но тия дни ще гледам да намеря време за да напиша нещо, в което да обобщя най-съществените моменти. В този смисъл съм благодарен на г-н Юруков за това, че ме подсети да свърша тая работа 🙂
Шеста и седма точка ми показват, че никога няма да стана европейка. Освен в случай, че не забогатея и не проимам пари за повече езикови курсове и пътувания из Европа. Човек спокойно би могъл да отговаря на всички останали точки без тези двете , но нещо ми говори, че няма да се съгласиш с мен.
Ха, пък аз си мислех, че за да си Европеец, ти е достатъчно да си в Европа. Без значение дали си в държава- члечнка на ЕС, без значение дали се интересуваш от политика и икономика или не – то тука излиза, че много малко хора са европейци – ами примерно баба Пена не е европейка (щото не е излизала от България например) или пък малкият Торстен, който е на 2 годинки и не може своя си език да говори още да не говорим да 2 чужди? Той миличкият също не е. Хаха адски ми звучи като някакъв трактат от близкото минало кой е истинският консомолец/демократ/мъж. Сигурна съм,че не това е била идеята на поста, ама много ми напомня.
Националната валута е част от идентичността.
Отказът на правителството да я замени с еврото, заради създадената криза, отдалечи българите от ежедневно напомняне какво е да си в Европа.
Още няма един с нови документи
Държавата не може да осигури нещо толкова просто, като нови документи..така са нито риба, нито рак
Нито в Европа, но не и съвсем българи на хартия
Човече, смешен си. Да ме прощаваш.
Добре ти го каза една мацка – новия еврокомсомол…
@pierrot – точно това имам в предвид – че трябва да приемем съюза не като политически експеримент и администрация, а като нова идентичност. До колко тя си противоречи с националната, е друг въпрос. Аз не смятам така. Работата е, че всеки има различно разбиране какво е „европеец“, какво значи Европа и въобще какъв е смисълът от всичко.
@anonimen – Както pierrot писа преди теб, проблемът е, че повечето граждани на ЕС възприемат съюза точно като икономически и политически. Според мен той е доста повече и може да бъде още много. В този контекст точките, които съм изброил са важни. Ако не споделяш тази ми презумпция, списъкът няма да има логика за теб.
@Селин – да, голяма част от хората по света нямат възможност да пътуват извън страната си. За много същото важи дори за собствените им градове. В Европа ситуацията е много по-добре, но наистина доста като теб може би няма да имат възможност да се движат в международна среда и да опознаят други народи.
С последните две точки не се опитвам едва ли не да „дискриминирам“ хората с по-малко възможности. Изхождам от убеждението си, че за да има човек европейска идентичност, то той/тя трябва да опознае другите европейци. Някой правилно отбелязаха, че това не важи само за ЕС, но аз в момента се концентирам върху тези държави. Научаването на език от друга страна е доста по-лесно и достъпно в наши дни при наличие на желание.
В България ние придаваме някаква особена морална тежест на думата „европеец“. Това, че някой не отговаря разбиранията ми за гражданин на ЕС далеч не означава, че не го мисля за свестен и морален човек. Става дума за различни дефиниции.
@Boyana – както писах на Селин по-горе, проблемът тук е, че начина, по който аз и ти използваме думата европеец се разминават. Това може да е географско, историческо, политическо, икономическо и ред други понятия. В България често то се римува като „относително заможен, културен и възпитан гражданин на уредено общество“. С това понятие ние не правим нищо друго освен да избиваме националните си комплекси.
Това, че баба Пена не знае чужди езици и си няма представа как немците се държат на маса или какви са възраженията на англичаните срещу модела на ЕС, не я прави по-малко възпитана, културна и добра.
@in2h20 – не сме се отказали от еврото, отложихме го. Това беше повече политически, отколкото икономически ход. Откакто обявихме, че ще подаваме документи преди няколко месеца, Брюксел гръмна от възражения. Не само защото в държавата ни много неща не са наред и защото има риск да се окажем със скелет в гардероба като Гърция, но и защото в крайна сметка това ще попадне в местните им новини и ще лъсне факта, че някаква си бедна държава се държи по-добре финансово от „големите“. Според мен затова и обявиха отлагането – да успокоят духовете, да имат време да изчистят/отменят старите задължения и да покажат на комисията, че не сме Гърция и няма да им сервираме фалшива статистика и доклади.
Що се отнася до паспортите, има много издадени от новите. Всеки, който работи със софтуер ще ти каже, че е почти невъзможно да тръгне една толкова сложна система веднага. Това става само по филмите. Бета тестването е само едра шкурка за изчистване на грубите грешки. Реалният живот е съвсем друго нещо. Важното сега е да има наистина неустойки и всичко да тръгне на максимум капацитет.
@Ангел Грънчаров – ех, тъкмо те бях забравил! Сега ми липсва това чувство.
@Longanlon – знам ти мнението по въпроса. Айде да не се обиждаме. Всеки си има различни представи за света – тази е моята. Нали това е идеята на цялото упражнение.
@Ангел Грънчаров – ех, тъкмо те бях забравил! Сега ми липсва това чувство.
Възклицанието ти се възприема като неудържимо желание да си ме забравил завинаги – липсвало ти чувството, пораждано от забравата на моята личност. Съвсем ще ме забравиш когато умра. Докато съм жив, няма да имаш това щастие. Да желаеш смъртта на друг човек само защото той не е като теб съвсем не е европейско мислене и поведение. 🙂 И е хептен неподходящо да се показва в коментарите към един текст, в който се говори кое е европейско и кое не е…
оф, сори баце – снощи бех яко пиян
Боян
въвеждането на еврото в правилното време не е брюкселска инициатива. Ако отново бг не е била в състояние да аргументира позицията си, както бе когато 2007 замени 2004 като начало на ЕС членство, както бе 11 млрд евро се върнаха обратно в ЕС касите, както..тук може да си подредим редица примери – сещам се за един доста готин, глобалния фонд (още познат като защита за безработицата. ЕС дава от 5 до 11 000 евро на калпак уволнен служител на фирмите, общините, държавите дето са пострадали с повече от петстотин души вследствие глобалната конкуренция)
Гръцките скелети от гардероба не падат само в бг, дето текстилната промишленост практически тропна кепенци – ишлемезирането магически спря, Бога ми, как се радвам! но само в бг личи, щото зависимостта на банковата система е почти като енергийната зависимост от Москва.
Нека не си внушаваме че сф знае как да вземе политическо решение, когато икономическото трябва да е приоритет. Просто убиха няколкостотин хиляди работни места и изчистване на водите, специално за евронагласите на бизнеса.
Националната валута е излишно защитена, до степен на глупост, което не помага нито на бизнеса, нито на евроинтеграцията на Спиро, Прокопи и Стамат.
Ако бг не можеше да се справи с издаването на документите, трябваше да го остави на страна дето може, дето е пробвала системата, дето е въвела софтуера, дето е извършила услугата качествено и в срок. Защото точно в момента бг няма нужда от допълнителни разходи за раздутата си милиционерска бюрокрация, дето работи с два пръста и чете указание всеки път когато пипа клавиатура. Самият ти знаеш повече вицове за милиционери, отколкото за Бойко. Фолклорът може и да е примитивен, но в корена си е дълбоко реалистичен. Правилното решение бе да спрат идиотията и да върнат старите паспорти. Но те не разбират от правилни решения и затова трябва да бъдат осъдени по ЕС директивата за нови паспорти с биометрични данни.
Към списъка ти горе ще добавя само Познаване на ВСВ. Европеец без съзнанието че още погребаваме жертвите от последната война, че ЕС съществува за да няма повече войни в ЕВропа – е излишен.
Това за езиците е вярно, но е плюс собствения.
Днес не е лесно да си европеец.
Обаче на фона колко е скучно да си бг, направо съм на аванта.
Като чета и коментариите от бг, толкова се радвам че не ми се налага да маам крачол сред хора с бариери в кратуните (не че го няма и навън, но е някак дискретно)
Поредният ти добър пост, да отбележа!
@Longanlon – споко 😀
@in2h20 – текстилната промишленост е България не спря – спряха предимно малки цехчета, които са работили поръчка за поръчка. По-големите цехове и заводи си работят на пълна пара.
Сменянането на валутата не се състои просто в това да смениш банкнотите в банкомата. Критериите за приемане на еврото не са просто един списък с неща за отмятане. Да, натистина тази промяна в приоритетите е вредна психологически, но надали повече от честите смени на мнението относно данъци и кризисни мерки.
Както се прави винаги, България нае външен изпълнител за документите. Сименс е сериозна компания с опит в сфетата. Това, че не се справиха означава, че или са решили да претупат нещата като за източно европейска страна, или параметрите на договора не са били наред. Напомням ти само, че договора беше сключен преди доста време, а новите документи за изискване на ЕС. Не приписвай това на параноични теории.
Втората световна е само част от европейската история, макар и доста значителна. Тя е част и от историята на ЕС, затова спада към тази точка. При езиците съм уточник да са „чужди“.
Мисля си, че нямаш представа колко са ограничени „ония навън“. Защо мислиш, че е „по-дискретно“? Защо смяташ, че няма същите кретени като в България, при това с хиляди? Защо смяташ, че „навън“ хората са по-добри, по-услужливи и по-културни? Ето ти проблясък – не са. Затова е и всъщност 7-ма точка. Би била много полезна за нас българите, за да се утърсим от това самосъжаление, че всичко навън цъфти, а у нас сме намазани с кал, която излиза от порите ни… защото реално в това се изразява самочувствието ни.
Втората световна война е причината да има ЕС.
Полет над учебниците по история на кирилица я представяше като Отечествената война, която тя никога не е била.
Индоктринирането на няколко поколения българи бе ориентирано около създаването на параноична, шовинистична и Атака приятелски настроена флуидна маса без собствено критично мислене..е те това го няма навън, където аз уча, живея, работя таман от както си се изправил да ходиш.
Затова не мисля че ония навън са, а знам че са..нямам ограничението да общувам само на български, щото в семейството се говорят осем езика.
Нямам самосъзнанието на самосъжаляващ се българин, не мисля че всичко навън цъфти, не знам дали бг е намазана с кал, щото не ме интересува професионално или лично, колкото до национално самочувствие – докато има 10 000 деца като тия в Могилино и съседи си режат лапите на кучетата, е все тая дали има национално самочувствие или не.
Малките текстилни работилници спираха потока бели робини към Европа, сега са затворени.
Евроговно.
@Красимир – интересно е колко крехко трябва да бъде самочувствието и себеусещането ти, за да се обидиш толкова от нещо написано преди 10 години, че да псуваш долно? Или наркотичният ти глад за жлъч не ти позволява да се разпознаеш в нещо, което другите намират за добро и правилно? Или просто това е нивото ти на комуникация и следва да го приемем за липса на възпитание?