Миналия четвъртък вулканът със странното име в Исландия изригна. В първите часове това беше просто интересна сензация по новините, но съвсем скоро стана ясно какъв отрицателен ефект ще има върху стария континент. Хиляди полети бяха спрени, а стотици хиляди пътници бяха блокирани на летищата. Макар това да предизвика големи неудобства за туристите, сякаш най-пострадали бяха авиокомпаниите заради приземените самолети.
Голяма част от „приземените“ всъщност бяха бизнесмени и официални лица в командировка. Най-засегнатата зона – между Лондон, Дъблин, Париж, Франкфурт и Мюнхен, е и центъра на политиката, бизнеса и индустрията на Европа. Дори мои колеги са все още блокирани в Испания и София заради спрените полети към Франкфурт. Каквито и загуби да има бизнесът от тази транспортна криза обаче, той може да научи нещо много важно – как да намали зависимостта си от транспорта.
Вчера George Dearing цитира Cisco в Twitter, че благодарение на спрените полети се забелязва бум във видео конференциите. Тези и други форми на „виртуални съвещания“ между бизнес партньори не само предлагат алтернатива на физическото присъствие, но и са по-евтини в сравнение с парите и времето, което специалистите губят в пътуване. Допълнителен плюс към тази форма на водене на бизнес е и факта, че се отделя в десетки пъти по-малко вредни емисии. Това би подхождало добре на иначе щедрите обещания на много компании за използване на зелени технологии.
Естествено има случаи, в които е просто наложително някой да присъства физически – било то за окончателно подписване на сделки, работа по сложни системи или оценка на място. С развитието на технологиите и сложността на софтуера обаче, това ще се налага все по-рядко. Вече говорим за 3D монитори, при които няма нужда от очила. Такива бяха представени наскоро на CeBIT и вече навлизат в потребителския пазар. Въпрос на време е те да бъдат приложени в техниката за видео-конференции, което ще направи още по-реалистично теле-присъствието.
Не на последно място, покачващите се цени на петрола, промените в климата и зачестилите екологични катастрофи ще направят летенето в известна степен по-скъпо и опасно. Това въобще не означава, че ще спрем да пътуваме и глобалното село ще се разпадне. Малка промяна в цените и риска обаче би направила командировките нерентабилни. Щом новите технологии премахнат сегашните неудобства около видео конференциите, те ще станат умния начин за водене на бизнес.
За целта имаме нужда от инфраструктура и то още сега. Както ни трябват летища за самолетите и магистрали за автобуси и камиони, широколентовия интернет ще сформира артериите на бъдещия бизнес. Това важи и днес, но в бъдеще простата свързаност няма да е достатъчна – ще трябва скорост и надеждност. Точно затова написах преди половин година, че за да сме в крачка с тези процеси, трябва да инвестираме по равно както във виртуалната инфраструктура, така и в магистралите. Тук не става въпрос за торенти, Facebook или блогове, а за това, което ще движи икономиката в следващите 10-20 години.
Друго, което може да ви е интересно по темата е статията на евро-комисар Георгиева за усилията на ЕС, информацията на Дневник за състоянието на летищата или новините на EnGadget за развитието на видео конференциите.
Благодаря за снимките на eqqman и davidking @Flickr
Широколентова буржоазия
в човешката история са познати години на глад поради твърде много вулканична пепел в атмосферата. няма да се учудя хич, ако наесен хлябът удари двойката, още повече, че там, където са сяли жито наполовина са блата, а там, където други години обичайно са сяли жито сега има сят дизел
@virhov – казват, че няма да има проблем с реколтите. Дори има мнения, че вукланичната пепел ще облагороди почвата. Виж Ислания и Ирландия няма да им е хич добре.
И това ако не е пример за Ефекта на пеперудата: изригването на вулкан в единия край на света води до затруднения в търговията на охладено месо в другия край.
@бебешки дрехи – всъщност тук връзката е доста директна и предвидима. Застрахователните компании от край време правят анализ на рисковете от природните явления. Затова и чух, че все по-трудно се финансират зимни курорти и писти.
И аз съм „за“ провеждането на видео конференции, вместо пренасянето на всичко живо насам-натам. Впрочем това е и сред съществените проблеми на ЕС – трансферът Брюксел – Страсбург през различните им заседания по няколко пъти с цялата сурия.
Рано или късно ще се сведат до минимум бизнес пътуванията.Последният филм с Клуни също е по темата.
@Марио Пешев – за жалост политиката е една от сферите, в които присъствието се изисква. Не, че много са на място де – в ЕП отсъствията са подобни на тези в нашия парламент.
@спорт – „Up in the air“ показва всъщност точно обратното – че не винаги това е добро решение. Там задачата на Клуни беше част от остарял модел на поведение и от психологически причини трябва да се прави лично. Всичко зависи от стила на работа и дали хората си имат доверие. Знам за една фирма, в която служителите почти не се виждат като общуват главно по чат, мейли и блогове. Виждат се предимно по тържества и то не толкова често, защото са пръснати из света.