Визуализация на разлива от IfItWasMyHome.com

От вече 6 седмици в Мексиканския залив се изливат десетки хиляди тонове петрол. Наричат този разлив „най-голямата екологична трагедия на САЩ“. За да си представите мащабите му, горе може да го видите сравнен с територията на България. От инфографиката долу обаче ясно се вижда, че той е миниатюрен в сравнение с други такива. Този в Персийския залив, например, е в десетки пъти по-голям. Отражението му на околната среда там в дългосрочен план обаче се засенчва в общественото внимание от редовните конфликти и корпоративни интереси.

Инфографика на Gavin Potenza за най-големите разливи

Много се говори защо се е стигнало до тук, кой е виновен, как да се спре разлива и как да се предотвратяват подобни в бъдеще. Опит за отговор на тези въпроси има в тази инфографика, но аз мога да ви го кажа с две думи – управление на риска. Това е термин, които компаниите използват за да обяснят защо не са похарчили пари за да осигурят пълна безопасност на съоръженията, персонала и клиентите си. Пример за това би била сигурността в една банка. Експерти оценят каква е вероятността да се пробие защитата на компютрите или да стане грешка при обработката на документите. Накрая се смята колко би струвала такава грешка в сравнение с инвестиция в по-добри системи. Така се балансират разходите сега с потенциалните загуби от малко вероятно събитие.

Разбира се, процесът е много по-сложен, но в общи линии BP са направили точно това – преценили са, че няма нужда да инвестират в по-добри системи и защити, както и в план за такива разливи. Просто случаите са толкова редки, че не са искали да харчат от печалбата си, а са решили да стискат палци. Естествено никой не слага в сметката некачествени материали и „спестовността“ на други компании. Лошото в случая е, че този метод се прилага много по-често, отколкото си мислим – коли, строителство, самолети и дори в медицината. Какво е видно, в редките случаи когато тези бедствия се случат, загубите са много по-големи от спестените разходи.

Птица пострадала от нефтеното петно (AP Photo/Charlie Riedel)

Това, което този разлив ни учи е, че е нужно обществото да настръхне от определена тема, за да се промени нещо. Сигурен съм, че през следващите месеци ще има много подобрения в политиката на щатите за всички 3800 платформи и хилядите танкери за нефт. Вниманието към тази тема ще бъде подпалвано от сензациите по новините и социалните мрежи. Пример е фалшивият акаунт на BP в Twitter, който те се опитаха да затворят. Това е само една област, където има проблеми, но явно само така можем да ги оправяме – на парче като избухне нещо. В България действаме по същия маниер, но разбира се, предпочитаме да го отдаваме на „балканския си нрав“, а не на факта, че е типично за всички по света.