Поредната акция на полицията май не се казва така, но в традицията на останалите им такива, бихме могли да й дадем това име. Тук ще говорим за четири провала, които видях около действията на НСБОП към сайта Chitanka.info преди няколко дни. Те не обхващат само този случай, а и не са заслуга само на МВР и правителството.
„Лягай на земята като всеки престъпник“
Това е злополучна фраза на един прокурор, но някак стана нарицателна за акциите на полицията. Макар тогава човекът да беше порицан, провалът на МВР е, че във всички подобни случаи обявяват заловените за „абсолютни престъпници“ и уверяват, че при претърсването ще бъдат намерени нужните доказателства.
В началото това беше полезен PR ход за пред мастите – мислехме си, че най-накрая някой е ударил престъпността със здравата ръка на закона. След всяка поредна акция обаче се затвърждава притеснението, че нямат особена представа какво да правят при ареста и какви доказателства ще намерят. Също така, колкото и да сме сигурни, че някой е престъпник – презумпция, идваща от принципа, че щом има пари, значи не му е чиста работата – все пак органите на реда трябва да твърдят обратното до доказване на противното. В началото беше интересно, но сега вече прекаляват.
В случая с Читанка.info, официалното съобщение беше, че е заловена „престъпна група“ занимаваща се с нелегално разпространение на книги със структури в цялата страна. Твърди се, че са ощетили българската култура (каквото и да означава това) с милиони левове. Първо, всички знаем, че Читанка не продават книги, а ги разпространяват безплатно online. Второ, тези, които четат на компютър си купуват така или иначе книгите които биха си купили книги не са онези, които четат такива на компютър. Трето, спорно е колко са ощетили някого, но дори да е така, не може да се говори за „българската култура“, а 2-3 издателства, които са поръчали ареста.
„Народните будители се въртят в гроба“
Това беше една от реакциите в Twitter. На практика затвориха сайт, който помага на хиляди да четат книги – нещо доста западнало в България в последните години. За мен това е вторият провал, но този път на културното и образователното министерство, защото не са изследвали влиянието на такива сайтове върху пазара на книги и образованието като цяло. Презумпцията е, че щом е в мрежата, значи е незаконно. Дори да е така, аудиторията, която сайтове като Читанка са събрали, има огромен потенциал. Ако имаха някакво бизнес мислене и разбиране накъде върви светът, издателствата щяха да си сътрудничат с подобни мрежи от запалени читатели. Вместо това, сега Читанка.info пренасочва временно към PirateBay и съвсем скоро ще работи качена на сървър някъде в чужбина.
„Ония – хакващите в интернета“
Тук вече говорим за провал в политиката на правителството към новите технологии и мрежата въобще. Преди време писах за сайтовете на държавните институции, а напоследък видяхме и акции срещу сайтове като Читанка и Арена. Интересното с torrent сайта е, че по никакъв начин не могат да го спрат и да осъдят собственика. Знаят го, но това не пречи да го тормозят.
Спорно е до колкото тези сайтове са легални, но това не е въпросът. Почти няма човек в България с интернет (а ние сме много), който да не сваля през торенти музика, филми и книги. Според закона сега, огромна част от населението извършва престъпление, а държавата си затваря очите от практичност – как ще ни осъди всички? В тази ситуация вече имаме ясни индикации, че моделът на лицензиране и работа просто не е читав.
Получава се така, че няколко продуцента и издателски къщи се опитват да променят начина, по който всички ние живеем, за да могат да печелят по същия начин, както са го правили до сега. В същото време, те отказват да се адаптират към новият пазар, защото така има вероятност станат излишни. В този капан сме както ние – потребителите, така и изпълнителите, защото получават мизерна част от печалбите и обвиняват нас, че ги крадем. В крайна сметка обаче правителството е това, което трябва да определи политиката в тази насока и да започне дебат по темата.
„Да оправят нещата, но да не пипат в моята купичка“
Последният провал е на нас – гражданите. Не, че сме ги избрали, защото ако не бяха те, щяха да са други. Обикновено когато се започнат реформи и полицейски акции в дадена сфера, тези, които са засегнати винаги крещят, че се превръщаме в полицейска държава и се опитват да ги затрият от бизнес интереси. Затова и искаме да се оправи държавата, но нашата си далаверка/данъци/ситуация като цяло да не се пипа.
Последно така закрещяхме блогърите, заради изказванията на Фидосова. Всъщност от известно време повечето потребители на мрежата недоволстваме, защото нападат безплатни услуги като Читанка и Арена. Скачаме срещу полицията и решения на кабинета, а всъщност трябва да скачаме срещу парламента. Не на жълтите павета, а срещу индивидуални депутати и решения на комисии. Това, което не разбираме сякаш е, че почти всичко, което полицията прави е законно. Нещо повече – законът изисква да го правят, а законите се създават от въпросния парламент и минават тихомълком в пленарна зала.
Затова трябва да се замисляме, когато се внасят законопроекти и да се борим повече за това да са обективни и изчерпателни. Когато влязат в сила вече е късно. Затова и сега трябва да се борим за тази спорна част от избирателният кодекс. Затова и трябва да следим по-изкъсо индивидуалните решения на депутатите, а не да се чудим откъде ни е дошло после.
Демокрацията не е пускане на бюлетина на всеки 3-4 години. Демокрацията е да заставиш избраниците си да не повтарят грешки и да подсигурят, че тези след тях няма да ги повторят.
Тази акция на НСБОП предизвика огромен отзвук в мрежата. Пиша статията сега, защото бях няколко дни offline. Всички статии от другите автори ще намерите на статичната страница, която замества Chitanka.info Аз искам само да отлича тези на Комитата, трите на ентелегентно, Руслан Трад, Енея и Милена Цветкова. Благодаря за снимката на jamelah@Flickr.
Имам на хартия всички книги, които чета, защото така ми е по-приятно.
Понякога обаче е по-удобно да се разнася само една джаджа, вместо 2-3-4 дебели, заемащи място и късащи се книги. Поради това, напоследък чета и в електронен вариант. Не съм природозащитник, но ще включа и въпроса с пестенето на хартия и спасяването на дървета…
Та на въпроса: колко издателства в България предлагат книгите си е-вариант? Отговорът е ясен.
Иначе такива акции са показни, безсмислени и бутафорни. правят се за отчитане на дейност. Ефект от тях няма. За всички тези години на „борба с пиратството“, колко фирми бяха проверени за легален софтуер? Щото все имам чувството, че тия издатели (в случая) ползват нелегален софтуер, а и не рядко има случаи да не плащат авторски права за издадени книги. Имам доста книги с толкова лошо качество на илюстрациите, че си личи, че са препечатка от оригинална книга…
А след като хората с парите не плащат, питам се как имат очи да си търсят правата?!?
Нямам нищо против да си плащам е-книгите, с добри илюстрации, а не сканирани от доброволци. Дайте ни шанс да бъдем легални, да купуваме книги, които пестят средства на издателите и да ги купуваме на разумни цени! За жалост, както и всичко в България, има объркани действия, а не предлагане на решения!
@Chitatel – Точно затова пиша, че издателствата са изостаналите ужасно много от действителността. Много искат да четат online и ако имаха малко мозък, щяха да се включат в играта и да продават качествени копия, както прави Amazon.
Друг е въпросът, че Читанка е напълно законна, а никой нормален съд няма да разреши изземването на компютрите им. Интересно ми е кой съдия е подписал документите.
Второ, тези, които биха си купили книги, не са онези, които четат такива на компютър.
Тук не съм съгласен. Чета книги и на компютър, и на хартия — първите 1) понеже ги няма достъпни в книжарниците или 2) защото искам да преценя дали да си купя някоя, било то от наше или чуждо издателство; вторите — защото ми е по-удобно да се изтегна с книга, отколкото с лаптоп. И в двата случая «Моята библиотека» не пречеше и съществуваше съвсем законно.
@Маркуча – Добре, съгласен съм донякъде. Писаха ми няколко познати и те ми отбелязаха, че греша. Ще го променя.
От цялата история за мен излизат два големи проблема:
1. посяга се на книги (макар и виртуални) – някак настръхвам от този факт;
2. нещо, което се представя за законно (акция на МВР с/у въображаеми „пирати“), всъщност се оказва съвършено незаконен акт на посегателство над свободата на личността – както на собствениците на Читанка, така и на читателите и.
Много плашещи са и двата проблема, според мен.
Има и много положителен резултат – реакцията, която наблюдавам в мрежата, ме успокоява донякъде и затвърждава надеждата ми, че има смисъл да противостоим на глупостта.
В Читанка имаше книги с изтекли авторски права; книги, изпратени от авторите им; книги със спорни права.
При това положение унищожаването на сървъра на Читанка най-малкото нарушава правата на авторите, качили по свое желание собствените си книги. За книгите със спорни права – първо трябва да се произнесе съд, има си процедури, винаги има и някакъв срок за обжалване и влизане в сила на присъдата. На сайта имаше възможност за контакт (и е осъществяван) със собствениците му, така че и това не може да е оправдание за такива силови действия. Каквито и да са съдебните решения, всички те ще са по граждански, а не по наказателни закони. Малко насипно го казвам, идеята ми е, че ГДБОП са големите нарушители на Закона в конкретния случай, а не Читанка и собствениците на сайта.
Не е необходимо да задълбаваме в членовете за авторското право и другите подробности, за да се види несъразмерното действие на една държавна институция. Още по-порочното е, че тя действа не въз основа на законите и в рамките на правомощията си, а по поръчка на заинтересувана страна. Същевременно тази заинтересувана страна не е доказала по надлежния ред претенциите си. Това води до сериозни съмнения за корупционно действие. Като добавим и получената наскоро награда от главното действащо лице – съмненията съвсем се задълбават.
Интересите на поръчителите са свързани не само с издателската дейност на хартиени носители, а са и опит за контрол върху интернет пространството. ИК „Труд“ и Сирма груп имат сайт с подобна насоченост (знам.бг), но с друга организация – там е скрит ключът от бараката.
Порочното действие на ГДБОП не е изключение – в Медияпул има съобщение, че представители на 12 НПО и една партия (ДСБ) са викани от ДАНС за разговори с обвинение в „държавна измяна“ заради протестите им за Алея Първа – Варна.
[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=166973&srcpos=3]
Излиза, че с всякакъв „сигнал“ до тези специални служби може да ги задейства – без каквато и да е проверка доколко е достоверен, обоснован и най-вече – дали „сигнализиращият“ всъщност не се опитва да се разправи с опоненти, срещу които няма законово основание да протестира. С такива действия службите създават условие за заобикаляне, дори прескачане на закона.
За мен това е големият проблем в този случай.
@Светла – Макар да съм сложил горяща книга за заглавна снимка, мисля, че първият проблем се преекспонира. Вторият е доста съществен, защото усетихме, че при загуба на уважение към тези, които народа нарича престъпници, полицията загуби уважение към всички заподозрени.
@Itchy – готиното на случая е, че не е унищожено нищо – просто взели междинен сървър, на който не е имало нищо. Всичко е показно и ужасно зле дирижирано. Съвсем скоро пълният архив на Читанка ще е отново в мрежата и нищо няма да се е случило. Ще последват дела, ще платим от данъците си, а полицията няма да промени нищо в работата си. Май Цветанов има нужда от мъмрене яко. Самозабрави се, а покрай него и всичките му подчинени.
Много добре знам, че такова „унищожаване“ в нета е невъзможно :-).
Това не прави действията на ГДБОП по-законни.
А на Цецо Цветанов проблемът е, че трябва да работи с наличните хора… Докато разбере кои от тях стават за работа, му трябва време. Както и нашите мнения.
Сега е редно авторите със собствени творби в Читанка да заведат дела срещу държавата за нанесени морални щети.
@Itchy – вместо дела си мисля, че е най-добре да се проследи в конкретния случай кой е взимал решенията и кой е дал разрешение. Това трябва да стане публично ясно, за да не се стигматизира цялата система заради поредица от индивидуални решения на няколко лоши служители. Сега обобщаваме „МВР“ и „правителството“, а не трябва. И аз го правя без да се усещам, а и защото останалите около мен го разпознават по-лесно. Трябва обаче да намерим личната вина в отдели и чиновници, а не в „лошата държава“ като цяло. Иначе няма да оправим индивидуалните проблеми, а ще продължим да си скачаме по площадите.
Гражданите, дори ощетените, не са (сме) в състояние да предизвикаме такива проверки. Освен разследващите журналисти, може би… Пътят е през дела… И законови промени, така че конкретните виновни лица да понесат съразмерно наказание, а не отново гражданите да плащаме поразиите им чрез данъците си.
Опитвам се да не обобщавам, но когато тези отклонения се струпат в кратко време, става много трудно. Още една подобна случка – на спрения търг не е имало фалшива картина.
Освен това тези „лоши“ служители си растат в службата, стават известни като супер спецове, получават награди… Въпреки, че нито веднъж не са успели в съд да докажат основателността на действията си. Специално акцията с Безмонитор.ком говоря. Тогава истерията протече по подобна схема – сплашване, подписване на декларация… До сега не са показани договори нито с наследницита на Елин Пелин, нито с Министерство на културата за права върху издаването на техни произведения. Едва ли тези договори имат необходимите клаузи за подобно преследване.
Като гледах филмчето с „арестуването“ на древната кутия (не се разбра има ли нещо в нея, поне не от видеото) и слушах репликите на сътрудниците – такъв смЕх ме напуши! Такива неграмотни реплики и дъртак над 70 години няма да изръси… Мат’риал, к’во да го правиш 🙂
@Itchy – Точно затова и трябва да се вижда кои са и какво са направили. После да няма „замесен в съмнителни неща“.
Преди 2 месеца интернет радиата в България замлъкнаха по идентичен начин: .
Една частна организация заяви, че държи правата на всички изпълнители в България и за целта трябва да се сключи договор с нея.
И по същия начин съдържателите на тези интернет радиа бяха обявени за престъпници.
или „Лягай на земята като всеки престъпник“
@Боян Юруков –
Да, и натискът трябва да е в тази посока – да се разбере под чий натиск и в чий икономически интерес е действала държавна силова структура. Не срещу престъпници, а срещу разпространители на литература. Все пак решенията не се взимат от имагинерната част на структурата, а от конкретни хора. Казват, те се били явявали на конкурси за длъжността си, имало било атестации, вътрешен контрол, процедури за действията… Къде се къса връзката? Кой ще поеме отговорност за това? Кой ще бъде санкциониран за превишаване на права, некомпетентност или умисъл???
@Боян Юруков: „Сега обобщаваме „МВР“ и „правителството“, а не трябва.“ Според мен не си прав – случаят придоби достатъчна известност и в мейнстрийм медиите, за да бъде удостоен с коментар от политическо лице. Дотук правителството (а и останалите партии) мълчаливо се солидаризира с действията на бившето Шесто управление.
Поздравления! Изключително грамотно написана статия! И не визирам просто правописа, а детайлното анализиране на проблема. Абсолютно вярно е, че не бива да се правят обобщения.
Между другото, всеки може да следи какви закони се предлагат в парламента. Има и видео на заседанията:
http://parliament.bg/?lng=bg
Стенограмите от заседанията на Министерския съвет, както и приетите постановления и решения, също са достъпни за всички:
Аз съм на 50 години и тези неща никога не са били публични. Поне това можем да признаем като заслуга на сегашното правителство – обещаха откритост и я имаме. Никой не е безгрешен, но много зависи и от самите нас, доколкото сме активни като граждани, когато се предлагат промени в законите, за да предотвратим своевременно чрез широко обществено обсъждане допускането на грешки.
Забравих да кажа /а може би вече знаете/, че Читанка е жива!
@Боян Юруков Itchy Съгласен съм с написаното.
Трябва като граждани да внимаваме до приемане на законите или със законни средства да се борим за тяхната промяна.
В България от години работи практиката на присвояване на публичната обществена собственост, към която принадлежи и културното наследство с изтекли авторски права. Във всички подобни случаи обаче силовите структури на властта застават на страната на корпоративните интереси.
Става дума от достъпа до брега на морето, за което трябва да платиш пари на частен паркинг, защото „нямало“ друг път (Силистар, Калиакра), през това да гледаш езерото Ариана в Борисовата градина в София през рекламните табла и паркинга, градящ се на тротоара, водещ до стадиона, до това да да четеш Ботев само издаден от ТРУД.
За съжаление всички политически партии имат общи и абстрактни политически програми, които не изпълняват, защото първо повечето хора (аз също) не ги четат, тези които са ги чели не им вярват и изобщо не ги въприемат сериозно и в края на краищата защитават интересите избралата ги част от олигархията.
За да бъдеш гражданин трябва да има демокрация и равнопоставеност през закона, да имаш граждански права и на физическо ниво публична държавна или общинска собственост, на която да ги упражняваш.
На думи няма нищо сложно.
Замисляли ли сте се, че част от ефекта на всички тези акции е затриването на българското съдържание от българския Интернет? Сайтове като chitanka.info са пред дилема да публикуват съдържанието си на сървъри извън България, за да не може да бъде така конфискувано.
Това в последните години започва да става обезпокоителна тенденция.
@Peter – Ситуацията с музикалната и филмовата индустрия си е цял сапунен сериал. С това даже не искам да започна, защото изпълнителите сами са се вкарали в тези филми и сега на практика всичко боксува заради тези права. При книгите обаче в случая нещата са ясни, но явно само на нас – не и на НСБОП.
@Itchy – Като гледам сега полицията се потули и чака да отмине скандалът. Така и ще стане, ако не ги тормозим да си кажат.
@Спас Колев – не съм съгласен. Често в една администрация се взимат решения на някакви нива, които свършват със скандали. Не казвам, че правителството не трябва да отговаря, че не е взело мерки такива грешки да не стават, но в случая не трябва да забравяме, че точно определени хора трябва да се посочат и порицаят/уволнят. Иначе чиновникът ще прави каквото си иска, защото отговорността винаги ще се размива нагоре по йерархията.
@marystaneva – наистина много неща сега са публични и това е добре. Борим се обаче за още много такива данни. Знам, че на сайта на НС има доста публикувани неща, но са много трудни за използване. Записи има само на парламентарния контрол. Стенограмите, предложенията за закони и въобще всичко не е структурирано и следователно е трудно за търсене и обработване. Затова и направих услугата за абониране за проектозаконите, но с останалите неща ще е трудно. Слава богу в новият сайт на парламента има предвидени добри функции, но ще видим до колко това ще стане.
@nv – има много примери и моето мнение е, че трябва да се борим индивидуално за всеки от тях. Глупаво е да мислим, че някой разумен и съвестен ще дойде да ни оправи, ще види всички нередности и наведнъж за един мандат ще ги оправи. Не става така.
@Даниел – и този ефект го има. Това предразполага и към несигурност на hosting услугите и data центровете в България, което може да спре много да изберат по-добрите цени у нас. Това никой не го вижда обаче.
Юруков, направил си нещо чудесно! Вече се абонирах. И съм съгласна, че никой няма да дойде „да ни оправи“ – сами трябва да го направим и най-добре е да започнем от себе си. За да изискваме другите да спазват правилата, трябва първо ние самите да го правим. И да спрем да действаме емоционално и първосигнално. Не просто да посочваме проблемите, а да предлагаме решения. И аз безкрайно се радвам, че в България има интелигентни, мислещи и разумни хора като теб, които дават своя принос това да се случи. Надявам се, че с помощта на информацията ще стават все повече.