1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация

2. Стратегия срещу потенциал – реалността

3. Стратегия срещу потенциал – какво следва

Въвеждането на електронно управление е реформа. Макар, че реално в някой сектори просто ще се разместват хора, бюра и графици, това ще бъде част от оптимизацията. Преди това ще трябва да се опишат процедурите, пропуските, целите и проблемите в системата – една трудна, дългосрочна, но наложителна задача. Тя води до автоматизиране на рутинните задачи, които до сега са ни бавили толкова много. Там ще се използват технологии като BPM, SOA и семантични услуги.

В никоя система обаче не е възможно да се изключи изцяло чиновника. Не може да се моделира всичко и не може да се премахне личния контакт. Страховете на обикновените служители, че ще има много съкращения след въвеждането на подобна система, обаче са неоснователни. Тя просто ще ускори работата им и ще намали нервите и опашките от граждани. Ще може да правим повече със същия персонал и да въвеждаме новите услуги по-бързо.

Все пак точно човешкия фактор е най-големият проблем. Затова и споменах, че фазата на планиране ще е най-проблемна – трябва да се събира информация от хора, които не искат да съдействат, за нещо, което не разбират и по всяка вероятно – от което ги е страх. На базата на тези документи за процеси и данни ще се изгражда стратегия, която трябва да е огледало на нуждите на бизнеса и гражданите. От плана за стратегията останах с впечатление, че тя ще се изгради само на базата на информацията от институциите. Липсата на фирмите и НПО-та в диалога ще задълбочи разрива между иначе благожелателната и добре планирана стратегия и „пазара“. Да, ще е възможно да се адаптира след това, тъй като това е заложено в дизайна й, но ако не е използваема в самото начало, никой няма да й обърне внимание, както се случва с не малко софтуер в настоящия момент.

Проблемите, които описах в тези три статии, не включват рискови фактори като корупция, липса на политическа воля или финансиране или некачествено изпълнение от страна на фирмите. В този текст не говорим за недобросъвестни държавни служители, които искат да източват бюджета и еврофондовете, а за липсата на комуникация. В една от лекциите на TED (която за жалост сега не мога да намеря) се казва, че разликата между развития свят и това, което наричаме развиващ се, е не в интелекта или ресурсите, а в комуникацията. Основните рискове за изготвянето на такава изключително необходима стратегия се коренят основно в диалога между висшите етажи на властта, дребните чиновници и гражданите. Иронията е, че една от целите на електронното управление е да оправи точно този тип комуникация, но за дори да започнем да говорим за него, трябва да решим изброените проблеми.

Аз лично смятам, че трябва да започнем с напътствия за изготвяне на сайтове и информационни системи за министерства, агенции, областни управи и общини. От тях веднага ще проличи къде какви експерти има и до колко е нужно обучение. За всичко това има достатъчно целеви евро-фондове и ще е прекрасен начин да покажем, че ги харчим за нещо смислено. Още повече, че има вече достатъчно разработени технологии и програми вътре в самия ЕС, които могат да са от полза.

Може би всичкото това говорене за отворени данни и електронно управление ви се струва прекалено изкуствено и далече от българската действителност. Навярно сте прави. Тук обаче говорим за 5 до 10 годишен план. Замислете се каква беше България през 2000 година… Прогресът не е линеен, но не трябва да се успокояваме, че има време. Струва си от сега да положим основите на всичко това, защото ползите са големи. Част от тях може да намерите в статията ми за отворените данни.

Снимката е от сайта за отворени данни на американското правителство.