Стратегия срещу потенциал – реалността


1. Стратегия срещу потенциал – държавната администрация


2. Стратегия срещу потенциал – реалността

Планът за стратегия е изключително грамотно написан. Срокът му е 5 години и за този период трябва да се опишат подробно наличните системи, бази данни, процедури и прочие. Чак тогава ще започне създаването на SOA системи, моделирането на бизнес процеси и оптимизацията. За жалост обаче, още от сега виждам две неща, които обричат стратегията на провал – служителите и сегашния софтуер.

Една от целите на цялото това упражнение е да се предоставят по-качествени услуги на гражданите. Трябва обаче да се работи с чиновниците тук и сега. Много от тях са вече претрупани от работа заради тромавите наредби и съкратения щат. Надали биха имали време да описват и без това неясните процедури, които така или иначе постоянно се променят заради различни реформаторски експерименти. Също така, доста от тези чиновници не са кой знае колко грамотни що се отнася до информационните технологии. Въобще концепцията за моделиране на процеси и описване на бази данни на мнозинството ще е чужда. Да не говорим, че в даден момент ще трябва да работят и оптимизират въпросните.

Другият сериозен препъни-камък са съществуващите компютърни системи. Заради хаоса в обществените поръчки и липсата на каквито и да е обобщени изисквания за стандарти, качество и технологии, всяка институция е поръчвала каквото й падне като софтуер. В това число включваме сайтове, програми за администрация, информационни системи и интеграция с чужди структури (ЕС, НАТО и прочие). В не малко случаи това, което са получили или въобще не работи, или просто не се използва заради липсата на обучение и/или разминаване с реалните нужди. Така в рамките на стратегията може да се окаже, че 1/3 от наличния софтуер в държавната администрация трябва направо да се изхвърли, а друга 1/3 просто не може да се интегрира така, че да работи с всичко останало. Сред гореизброените причини за всичко това може да включим и нежеланието на фирмите да предоставят кода и документацията за вече предадените проекти заради използването на архаични или нелицензирани технологии.

За жалост, всичко това не е попаднало в секцията за рисковете на плана. Също така, не намерих документ описващ как ще бъдат подготвяни кадрите, за да разберат и приемат въпросните технологии. Това, за което обаче писах на шефа на дирекция „Електронно управление“, беше указанията за изготвяне на сегашните системи. Той се съгласи, че има нужда от нещо такова, но не се ангажира с нищо. В следващите 5 години ще бъдат поръчвани и допълвани десетки важни сайтове и информационни системи. Ако няма единни изисквания за използване на определени стандарти и технологии, ще продължи практиката компютърджиите в дадените отдели да определят самостоятелно какво трябва на всички, а след това фирмите изпълнителки да решават какво от поръчката да изпълнят.

Нещо повече, ако такива напътствия бъдат изготвени още сега и се наложат при изготвяне на обществените поръчки, в тях може да залегнат принципите на отворените данни, които също ще са част от бъдещата стратегия. Това ще е от голямо значение, защото от сега бизнесът ще се възползва от ползите им и ще създаде пазар за този продукт. В противен случай след 5 до 10 години – дори да се изградят системите споменати по-горе – компаниите може дори да не разберат.


3. Стратегия срещу потенциал – какво следва


Благодаря на Alan Light и Francesco De Francesco @Flickr за снимките.

12 коментара

  1. Pingback: От Блога
  2. Не си съвсем прав, че всеки ще пише какъвто си иска софтуер. Има закони за т.нар ЕСОЕД – Единна Система за Обмен на Електронни Документи. В същият този закон е записано, че всички електронни системи на държавната администрация, които обменят информация, трябва да го правят през ЕСОЕД. Единственият проблем е, че ЕСОЕД все още не работи и съответно няма как да е 100% сигурно, че системите наистина работят 😉

  3. @singu – има изисквания, разбира се. Пример за това е системите в ЕК, с които трябва да се свържва тази за гласуването и документите на парламента. Въпросът е, че има сериозни съмнения относно качеството им и възможността за интеграция в последствие. Затова съм за създаването на напътствия за използването на технологии и конкретни протоколи за обмен на данни.

  4. ЕСОЕД има, но липсват подробни и ясни спецификации по него. По отношение на електронните подписи и спазването на XAdES стандарта в нормативната база има известна дупка в момента. В нашата фирма примерно се стремим да правим системите така, че да отговорят не само на текущите изисквания, а и към тези, които очакваме да се появят в подзаконовите наредби до една-две години.
    За съжаление все пак в момента работим „на тъмно“ така да се каже. И много други компании са в това положение.
    Друг проблем, според мен са и некомпетентни одиторски „компании“, които се избират от министъра на транспорта и ИТ. Нарочно съм написал компании в кавички, защото в списъка на оторизираните да правят одити за съвместимост на ИС със ЕСОЕД присъстват и физически лица, което за мен е изненадващо. Някои от одиторите предлагат 24-часов одит на системи срещу по-високо заплащане от страна на изпълнителите. Според мен одит на сериозна система за 24 часа няма как да се направи качествено.

    Това са два сериозни проблеми:
    1) недоизпипаност на нормативната база;
    2) съмнителни одитори.

    По т.1 бих посъветвал МТИТС да организира повече кръгли маси и дискусии по отношение на e-Government, в които дискусии присъствие да имат и представители на бизнеса.

    По отношение на бизнес процесите има си специалисти в тази област. Ако МТИТС не могат сами да се справят със задачата, да използват външни услуги. В моята фирма има BPM отдел, който многократно е описвал и оптимизирал бизнес процеси в държавни и частни администрации. Сигурен съм, че в България има достатъчно експерти в тази област. МТИТС може да се обърне и към българската камара на бизнес аналистите, ако желае.

    Дано кадърни хора да се заели в МТИТС с реализацията на e-Gov, защото вече 10 години тъпчем на едно място, а обещания и мускули постоянно се демонстрират.

  5. @Мирослав Джоканов – въобще не се съмнявам, че има проблеми при проверките и въвеждането на нормативите. Наемането на експерти, правенето на одити, въвеждането на системи и правенето на софтуер са сред най-непрозрачните в момента, защото тези, които ги назначават си мислят, че щом са „виртуални“ и услуги, значи няма как да се види дали са изпълнени и колко струват.

    Относно кръглата маса, доколкото чувам eGov конференцията на WebIT е била добра платформа. Трябва обаче да се съберат заинтересованите и най-важното – от страна на кабинета да има някой, който поне отчасти разбира нуждата от такова нещо и има желание да работи по него. А не само да отидат всички на кафе и приказки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.