Още когато започнах Lipsva ми беше ясно, че ще е трудно да се направи нещо в дългосрочен план без някаква форма на съдействие с МВР. Затова през последните месеци си размених няколко мейла и телефонни обаждания с говорителя на „Криминална полиция“ – Георги Карадобрев и с шефа на отдел „Издирване“ – Захария Стоянов. Целта ми беше да представя идеите си, да обсъдим ограниченията на закона и евентуално – как може да получава обществото по-бърза и по-надеждна информация за случаи, в които трябва да е бдително.

Всъщност, нещата, които поставих като въпроси, въобще не се ограничаваха до Lipsva. И друг път съм казвал, че възприемам този сайт като по-скоро инструмент, който да вдъхнови по-добри проекти, отколкото като крайна цел. Затова свързах идеите си с по-голямата кампания за отворени данни в България и предложих обявите за изчезнали да се публикуват в структуриран вид. Така всеки ще може да направи собствено приложение, което да показва моментално съобщения за безследно изчезнали от своя регион. Концепцията за отворените данни може да се приложи и към всички съобщения за престъпления и решени случаи. Такова ниво на прозрачност би било повече от похвално.

За жалост, по ред причини не се стигна до среща с МВР. Съветът, който получих беше, че подобни решения трябва да се вземат доста нагоре по веригата. Затова пуснах официални запитвания и отворът беше, че законът за защита на личните данни забранява на МВР да предоставя информация за безследно изчезнали на трети лица. Това доста ме учуди, защото полицията редовно предоставя съобщения за изчезнали на медиите под формата на свободен текст. Затова помолих КЗЛД за становище и днес получих отговорът. Свършили са доста работа по случая, включително като са изпратили запитване до Цветанов не само за легалния статут на данните, а и какви възможности има да си сътрудничат с проекти като Lipsva.

От МВР са отворили първо, че нямат нормативна уредба за подобно сътрудничество и предоставянето на информация се урежда от Закона за личните данни. В този смисъл те нямат право да предоставят каквато и да е информация на трети лица що се отнася до издирване. Тук думите им не се различават много от първото становище. На втория въпрос на КЗЛД, за това как се взима решение да се обяви безследно изчезнал възрастен или дете в медиите, от МВР казват, че това се прави по преценка на разследващите и е различно за всеки отделен случай. Допълват, че не се публикуват всички лични данни, а само описание и обща информация. В случая аз въобще не исках допълнителни данни или някакъв специален достъп, а за по-ефективно публикуване и използване на сегашните съобщения.

Третият въпрос бе за архивирането на данните. МВР пази данните за решените случаи 5 години в архивите си в зависимост от закона за класифицираната информация. Интересното тук е, че доста от тези данни са достъпни и на сайтовете на регионалните дирекции. Последният въпрос се отнася до предоставянето на структурирани отворени данни или въвеждането на такива направо в чужди сайтове. Второто предложение беше първоначалната ми идея (говорим за юли), но по-късно осъзнах, че ще има много по-голям ефект, ако данните се публикуват в единен формат централно. Отговорът на МВР е, че не би трябвало да се възлага на МВР да улеснява работата на чужди сайтове и инициативи.

Целият документ може да свалите тук. Разбирам, че решенията в МВР се взимат трудно и концепцията за отворените данни в държавните институции е доста нова у нас. Затова срещам с разбиране тона в официалния отговор. Целта на начинанието ми е не някой друг да поддържа този един малък проект, а да ги накарам да се замислят какъв е най-ефективният начин да се информират медиите и обществото. Доста роднини и приятели на изчезнали се оплакват най-вече от комуникацията с МВР и по-малко – от работата им. Отворените структурирани данни са едно добро решение в случая. В момента цяла армия журналисти четат дума по дума съобщения на регионални служби пръснати из десетки адреси в мрежата. Всеки сайт е различен, търсачките са лоши, текстовете – не стандартизирани, а абонамент липсва. Не говоря за улеснение за мен, защото днес Lipsva е тук, а утре го няма. Говоря за ефективност на работа, защото както журналистите и гражданите губят време в търсене на информация, така и прес-центровете и инспекторите им се налага всеки път да си съчиняват и описват.

Всъщност една от причините да започна с Lipsva беше точно тази – да се съберат, структурират, сортират и визуализират информацията по един съществен проблем. Причината да искам контакт и съдействие с МВР е, че в основата си всичко това е в техния ресор. Многократно беше заявено, че издирването както на безследно изчезнали, така и бдителност пред престъпността е задача до голяма степен и на обществото – нещо, с което самите граждани тепърва трябва да свикваме. За целта обаче, тези граждани трябва да бъдат информирани, да вярват в прозрачността на полицията и да виждат дори и малък ефект от действията си. Не казвам непременно, че пускането на отворени данни ще постигне това, но определено е една прекрасна възможност. Прави се от много правителства по цял свят и има добър ефект. Затова ще продължа с малки стъпки да прокарам идеята и благодаря на КЗЛД за становището и помощта.

Впрочем тези дни ще регистрирам Lipsva по закона за личните данни, за да няма съмнения, че се спазват законите и за това какви са целите на събраната информация. Това беше част от становището на КЗЛД. Добавих и възможност за автоматично създаване и сваляне на плакати на изчезнали. И за това ще пиша скоро. Новини има и в страницата във Facebook.