Имам българска сателитна телевизия. Гледам редовно. Представете си учудването, което изпитах, когато две девойчета изскочиха на екрана, за да се възхищават на качеството на Lidl и да го препоръчват. Истината е, че с няколко изключения, не познавам някой тук, в Германия, който да е доволен от тях. Стоките са също толкова некачествени, колкото и в Penny, но цените са по принцип по-високи. Имаше един Lidl близо до старото ми жилище и предпочитах да не ходя там.
Спомних си и още нещо – преди 2 години в Германия стана един невероятен скандал свързан с тях. В течение на години, Lidl беше използвал скрити камери и микрофони да следи какво си говорят служителите им, какви бележки си предават и колко често ходят до тоалетната. Нещо повече – наемали са детективи да ги следят къде ходят, колко се оплакват от шефовете и работата си, дали има лични контакти между работниците и прочие. Скандалът се разгоря супер бързо и също толкова скоростно беше потушен. Доколкото чух са постигнали извънсъдебно споразумение с профсъюзите. Има съмнения, че и сега тези практики продължават, но че са си взели поука – просто да не ги хващат.
В тази връзка, имам един съвет към подобни рекламни кампании – като включвате студенти в Германия да препоръчват нещо, внимавайте. Има голяма вероятност клиентите ви да познават поне един от всички 50000 студента тук и да ни питат. В крайна сметка обаче и това няма да формира крайното им мнение, а качеството след като се махнат намаленията и офертите. А за немското качество може да кажем много. За DHL, например, пиша доста в Twitter през последните седмици. С тях проблемът ми е, че никога не доставят пратки, защото ги мързи да се качват по етажите – налага се да ходя до пощата и да чакам по час. Подадох към 10 оплаквания и нищо. С мобилните оператори е подобна ситуацията. Ако си мислите, че родните ни телекоми правят проблеми, разпитайте някой познат от Германия. Ще чуете неща като негласно подписване на договор, невъзможност да си прекратите сметката, необоримо надписване на сметки, постоянно мамене в магазините и прочие.
Та като чуете пак нещо за „немско качество“, замислете се.
„Немското качество“ отдавна е мит. Както и „българско качество“ и др. Не разбирам честно, защо се образува едно едва ли не възпяване на тая верига. Верига като верига. Отиваш, гледаш хрупкави хлебчета за 19 цента, купуваш и си доволен. Гледаш отвратителни домати и не купуваш, а си ги купуваш от конкурентен супермаркет. Това е. Рекламата е тъпа, както всички реклами, които опитват да рекламират чуждестранни брандове на българския пазар. Колкото до другите продукти (доставчик, поща), замислям да пиша един блог-пост… 🙂
Ти пък – нали не си се вързал, че това са Бг студенти, учещи в Германия. Просто обикновена реклама с актьори.
За всички телекомуникационни услуги в България, за които „billing“ системите не могат да се коментират, нещата са ужасни – последното ми „преживяване“ с очевидно надписване e с Мобилтел. Няма детайлни разпечатки за разговорите или това е платена услуга и за други оператори. Понякога единственият начин да си „вкараш“ сметката в нормални граници и временно спиране на абонамента.
Права на потребител не знам как се доказват – мислил съм да си депозирам една от сим-картите при нотариус и да ги съдя при получаване на сметка.
@Емил – за DHL и за телекомите отдавна се каня да пиша, но не ми се е насъбрало явно. Големи глупости стават в Германия, но немците си траят – свикнали са. А за Lidl – пиша, защото стана супер шум в България и пак изкараха обикновените хора по-черни от дявола.
@Димитър – е, ясно, че не са български студенти. Затова давам това, което българските студенти (поне тези, които познавам) мислят за веригата.
@nv – Случват се големи глупости и нещата се оправят само с ходене по мъките. Това, което мен ме дразни е, че се смята, че само у нас е така. Разправяли са ми нещо от типа „Ех, при вас в Германия е добре – не мамят, не крадат“. Единия път така се задавих, че щях да си отида. Тук компаниите крадат много повече от в България, защото това, което ти казваш, че те мамят в БГ, в Германия компаниите практически са си го узаконили с лобизъм. Друг е въпроса, че БГ не си знаем правата и ги оставяме да ни водят за носа. Немците имат друг подход – просто не подписват договори, карат си със старите телефони и плащат реално много пари за кофти предплатени тарифи, но само и само да не се обвързват с телекомите.
Нямам българска сателитна телевизия
Мога да имам, но тв е нещо модерно, което не се прави на бг
Да шпионираш служителите си е измислено от Хенри Форд
Когато имаш статистика, че 30% от кражбите във фирмите се извършват от служители (западна Европа, McKinsey) трябва да направиш нещо.
Днес пазарувах коледни подаръци в Lidl. Ходя втора година с track shoes оттам; спортния ми екип е оттам. И да не се задълбаваме в генерализациите, щото стигаме до началото, а именно че некачествената бг тв води до некачествени заключения за света, преплетени с личен опит. Примерно, за мен, airBerlin: след осем пъти, на деветия ме разочароваха и сега не съм им клиент до смърт
За Lidl не мога да изкажа мнение, защото чакам да отмине истерията за да видя за какво иде реч. Плашещо е как хора се бият като кучета (дори и това е неподходящо) за банани от 70ст, все едно утре ще изсекат всички бананови дървета.
Преди няколко месеца при съботното пазаруване (през седмицата ми е малко сложно) без да подозирам попаднах в подобна промоция в Kaufland – буквално тълпата ме засмука от входа и ме изплю на някакви кашони от банани. Да се бориш да изпълзиш от там не е най-веселото нещо.
По темата с БГ телекомите книга мога да напиша – бил съм и в магазините от търговските вериги, работил съм за оператор и съм и клиент. Каквото и да правят в общия случай нямаш права, защото Общите условия са широко формулирани, и то в тяхна полза. В магазините се „подарява“ всичко и още много.
Идва декемврийското клане, от което януари, след като отрезнеят, много хора ще се усетят какво им се е случило, но ще е късно. Ако не ви се вярва пробвайте в магазин на Хенди да изкопчите 12 месеца договор на МТел, или в Германос абонамент на 5лв и ще се убедите. Ще ви докажат, че Господ има, но такова животно не. 🙂
@in2h20 – Пазаруваш дрехи от Lidl! Сериозно?! Тук не мога да имам коментар.
А за следенето, не можеш да оправдаеш по никакъв начин следенето от частни детективи и досиетата кой с кого спи от работниците. Наистина много от кражбите се правят от работници, но подобни изследвания показват, че такива методи на контрол засилват недоверието на работниците и практически увеличават проблемите в дългосрочен план. Да не говорим колко такива скандали са показателни за начина на мислене сред управата на Lidl.
@Борис – Това с блъсканиците определено е срамно, но ми се струва, че се преекспонира. При това не в това, че се е случило или не – явно се случва не рядко, а в това, че виждаш ли – всички българи сме такива само защото стотина души са се блъскали някъде.
За телекомите – да, това е редовна практика. Това, което твърдя обаче е, че е редовна практика навсякъде. Това въобще не означава, че не трябва да се борим за правата си и да искаме такава регулация, че да не ни мачкат БГ телекомите. Означава, че трябва да спрем да се само съжаляваме, че виждаш ли – само при нас било така и колко сме били прости, а онуй европейското как ми било уредено. Колкото пъти давам такива примери не ми вярват заради илюзията, че проблемът е у нас – българите, а не в ситуацията – че все още не сме си подредили нещата както трябва.
Проблема не е у нас, когато става дума за големи компании, които са лимитиран брой на пазара с нулева възможност за контрол. Ако си купиш стар хляб от един магазин, просто следващия път отиваш другаде. При мобилните не е така. Още повече, че разполагат със сериозен ресурс.
Елементарен пример е как анонсират дадено събитие или старт на green кампания, но пропускат да споменат, че таксуват абонатите получаващи хартиена фактура. А подобно нещо разваля впечатленията от каузата.
И не, няма как това с проблемите да си е „наше производство“, защото реално погледнато всички оператори у нас са част от големи телекоми – MTel – Telekom Austria Group, Globul – Deutsche Telekom…малко вероятно нашите да въртят номера, а голямата „шапка“ не 🙂
Абсолютно ти споделям мнението. Отне ми точно 5 минути да убедя родителите ми в безсмислието на новите Disounter-и. Lidl, Penny, Aldi – евтино, да, некачествено – често. Same shit, different day. Качеството понякога изисква цена. За дрехи от Lidl дори няма да коментирам. Kik дори би бил нещо като МОЛ сравнен с него.
За DHL пък имам серия любопитни истории, от такива за услужлив чичко, домъкнал сам телевизор до петия етаж, до турче, което хванах да тъпче учебник за стотина евро в два-пъти по-малка пощенска кутия. Въпрос на човек и манталитет най-вече…
А тръгне ли разговорът в посока „там на вас в Германия“, вече се отказах да споря. Хората просто живеят все още с представата за това какъв рай е всичко извън България.
@Борис – номера е, че всички мамят, за да печелят. Сега в Германия са пуснали някакви изгодни тарифи, които изглеждат супер добре, но не знаеш къде какво е скрито. Предполагам, че искат да си върнат доверието на хората.
Преди година и нещо ми пратиха 120 евро сметка. След доста борби и адвокат, решиха да ми я намалят на 80 „от добра воля“. Тогава адвокатката ми каза, че само това можела да направи и всичко било законно. Какво да кажа повече?
У нас май проблема е коректността на отделните служители и хаоса в самите компании. По стечение на обстоятелствата имам поглед във вътрешните работи на два от мобилните ни оператора и това, което се случва там е просто ужасно. Управляват се с micro management, правят се сделки в полза на лични интереси на шефове и прочие. Защо очакваш да ги е грижа за клиентите тогава?
@Андасоров – В интерес на истината доста хора пазаруват на такива места и намират евтини оферти. Родителите ми в Пловдив ходят често в Карфур и Билла, но пак си взимат млякото от човек на улицата и пазаруват чат-пат в местния магазин. Всичко е въпрос на това как ще се напаснат в дадения град.
Не споря тук за това, че този тип магазини не трябва да отварят в БГ – въпреки, че и за това имам аргументи – просто е нереалистично на този етап. Дразни ме отношението на хората към всяко нещо идващо от чужбина спрямо това, което идва от България.
Не, не блъсканиците въобще не са преекспонирани. Тълпите са минимум по около 200-300 човека в огромни 5 колонни опашки… и това е само за да влязат. Представи си сега какво е вътре.
Всъщност не ги упреквам хората по ред причини, а и е така не само у нас.
@CHILIEV – че е просташко блъскането – просташко е. Но не мисля, че трябва да се правят генерални заключения, каквито чуваме в медиите.
Аз също се поддавам на изкушението „немско качество“ и то защото наистина съм ползвала качествени немски стоки. Ползвам и много български стоки, дори предимно такива. Но в крайна сметка всеки има право да избира – отиваш ( но не в първите дни), разглеждаш, проверяваш и решаваш дали ще се довериш на българско или немско качество.
Лошото е, че подхранването на стадното чувство размътва мозъка на хората и те не мислят рационално. И на мен ми се е случвало.
Медиите правят САМО генерални заключения
В споменатите 30% кражби от МакКензи, 60% са от топ мениджмънта
Като си направиш фирма, реши си как да намалиш присвояването
Теорията ти за доверието изобщо не държи вода, когато говорим за хора
@Eva Shirokova – хубаво е да има избор, но в рекламите се залага точно на това – немското качесто, ниски цени, свежи и здравословни продукти и т.н. В действителност нищо от гореизброените не е вярно. От личен опит знам, че намаленията се правят обикновено на некачествени стоки, а това, което си струва да се яде, струва колкото и в малките магазинчета. Големите вериги магазини може да могат да си позволят да свалят цените яко, но тази разлика идва не от техния джоб, а от джоба на малките производители, защото могат да договарят неконкурентни цени. В крайна сметка страда производството и потребителите, защото първите трябва да свалят качеството, за да оцеляват (или да фалират и да продават земята на концерни), а вторите – да взимат евтино и да се чудят после защо са болни, без енергия и с алергии.
@in2h20 – тук съм съгласен с теб. Добверието в една фирма е много крехко нещо и със следене не се постига нищо. В повечето магазини за бързо хранене в Германия има камери за следене на служителите. Това обаче въобще не намалява кражбите. Единствено кара служителите да се сменят през няколко месеца.
Съгласна съм с теб @Боян Юруков, че в крайна сметка страдат производството и потребителите, и то българските такива, което нас ни касае най-много. Няма ли контролни органи, които да следят за съотношениято казано-сторено? И такива, които да защитават българските призводители и потребители?
@Eva Shirokova – Знаеш ли кое ми е интересно – това с контролните органи. Винаги като не ни хареса нещо, викаме, че трябва да има повече контрол. Като има повече контрол – викаме, че се заражда полицейска държава. Ето, сега например сме в свободен пазар. На теория, трябва да може да се появи верига, която да предложи конкурентни цени и хората да изберат качеството, а производителите да продават по-изгодно. Ама ето – не се случва, защото реално свободния пазар е илюзия точно толкова, колкото и развития социализъм. При големи компании и вериги като Lidl, Penny и Билла такова нещо просто няма. Ако обаче се намеси регулатор веднага ще скочат, че сме работили срещу пазара, че водим протеционистка политика и че вървим към комунизъм. Нещо подобно се опитват да правят в южна Америка и виж какъв имидж им изкарват медиите.
@Боян Юруков – нищо лошо не виждам в контролните органи и с постоянно присъствие, а не само когато не ни хареса нещо. Протекционистка политика по отношение на български производители и стоки също е необходима – преди всичко трябва да защитаваш вътрешните си публики (ако ми позволите така да се изразя), защото искаш не искаш от тях зависи съществуването ти и представянето ти навън (говоря за държавата).
Лично аз не съм радетел на криворазбраната свобода, където всеки има само права, но не и ограничения. И със свободния свободния пазар – има права, но трябва да има и правила, които да защитават местните производители и потребители. Защото света може и да е едно голямо село, но България си е нашата махала.
@Eva Shirokova – работата е, че ЕС има строги правила срещу протекционизма (отчасти, за да могат компаниите на старите членки да завладяват пазари). За целта трябва да сме наясно какво и как искаме да защитаваме, за да намерим заобиколен начин. Прави се от други държави, но у нас някак няма консенсус. Пример за една такава политика би било рязко засилване на програмата за специализация на младежи в занаятчийството и малките мандри/месарници/ферми. Нали я знаеш – държавата им плаща минимална заплата и осигуровки, а занятчията ги учи на занаят. Така не само ще се изкарат въпросните деца от улицата, ще се запазят традиционни за България производства, които обаче не могат да се преборят на пазара, но най-вече – ще им се предостави безплатна работна ръка и бъдеще на бизнеса им. И като бонус всичко това може да се плаща с евро пари, защото е в сферата на образованието и преквалификацията.
@Боян Юруков – „…отчасти, за да могат компаниите на старите членки да завладяват пазари)..“ – звучи напълно логично.
Докато продължаваме да си подливаме сами вода, като например соята в колбасите, които уж отговарят на определени стандарти, и другите ще ни подливат вода. Докато не успяваме не отстояваме националната си идентичност, като например традиционни хранителни продукти и историческо наследство, винаги ще има кой друг да ни насажда неговата идентичност. Прав си, че няма консенсус.
@Eva Shirokova – Това за соята си беше медийно фиаско. Земеделския искаше да покаже, че няма и грам съмнение в качеството, а в крайна сметка стана объркване в комуникацията. Въобще на този етап на правителството им трябва един добър PR, също както и на родното производство – май основно това куца в момента – доверието.
Може би, ако носовете на повечето български студенти по често излизаха от рамките на “Алди“ и естествено можеха да си позволят нещата от Лидел, нямаше да се налага да чета, такива измислени статия по повод на веригата Лидел. Аз лично съм била винаги доволна от тях – пекат хората пресни кроасанчета, брецели и какво ли не, има всичко каквото душа ми иска, с исключения на щанда за прясно месо и риба (Кауфланд) и едни любими мюсли, за които вече съм свикнала, че не всички ги продават и това е. Паркинг – има, промоции – има, стока – има (с някой изключения преди дълги празници или в преди неделя). Като цяло качеството им е добро и нямат НИКАКВА база за сравнение с Пени, където половината от нещата, които предлагат Лидел ги няма и са ПО-СКЪПИ. За ДХЛ, еми извадил си лош късмет, при мен пък се качват, дори налагайки им се да ми пухтят, леко запотени след изкачването на 4 етажа и това с договорите също не ти го разбирам, защото вдигайки скандал в Германия и показвайки им визитната картичка на адвоката ми, проблема светкавично се решава в моя полза. В България това никога няма да стане. А доколкото скандала в Лидел за камерите – и кажи ми, на тебе лично като купувач, попречили ти да си пазаруваш там? Защото на мен статията в Щерн тогава ми се стори доста увлекателна и интересна, но после пак си напазарувах с кеф, забравяйки за нея.
@Кристина – Всъщност пазарувам в Rewe основно, защото отвориха магазин точно под жилището ми. Малко по-скъпо излиза, но е доста по-качествено от Lidl и Penny. Пред последните преди препрочитах дори Plus, за който трябваше да ходя още 10-15 мин. по-далеч.
Що се отнася до DHL – 70 човека на опашката миналата събота няма как всички да имат лош късмет. Или това, че и аз, и съседите получават такива бележки и то явно от различни доставчици. Или че колегите, които съм питал, също се оплакват от това, въпреки, че живеят в съвсем други градове. Или че съм си сменял жилището 3 пъти и е все същото. Или че вече 10 пъти съм подавал оплаквания и все тая. Ето – днес поръчах две неща – едното идва с DHL, а другото с Hermes. И двете бяха подготвени за изпращане днес и пристигат от един и същи регион. Хайде да видим кой ще ми дойде на врата и за кой ще ходя пак в събота да си го взимам.
А за камерите – странно ми е защо теб не те притеснява това, че една фирма се отнася с работниците си като с добитък. Или си викаш – техен си е проблема, да се оправят. Нали за тази цел им плащат толкова малко – като толкова искат права и нормално човешко отношение, да са имали повече мозък и да са си намерили по-добра работа. Това ли ми казваш?
Това с качеството зависи изключително от това какво пазаруваш. Някакви гювечи в консерви и замразени пици никога няма да бъдат качествени – в който и магазин да ги купуваш. Бъди сигурен, че основните хранителни стоки във всички дискаунтъри, вкл. Rewe, идват от един и същ производител, макар и той да остава скрит за потребителите.
Относно DHL: ако им напишеш едно грамотно писмо, много е вероятно да ти изплюят обезщетение. Това къде другаде го има?
@kyky – купувам си пици, но най-често взимам (привидно) качествено месо и зеленчуци. Гледам да готвя вкъщи. Избрал съм си определени марки, които имат някакъв вкус. При зеленчуците това е невъзможно. При прясното мляко – само био, защото на останалото има повече оцветители от мляко.
За DHL – писал съм им и любезни писма, и по телефона съм звънял. Или никакъв отговор, или ми казват, че съм си получил доставката така или иначе и не били длъжни да правят нищо повече. Аз не се оплаквам от загубени пратки, а от факта, че на практика обезсмислят това да си поръчвам от мрежата и губя пари и време да ходя да си взимам нещата сам.
Сестра ми се оказало, че е работила там 1-2 седмици. Каза, че за нищо на света не би се върнала – плащали много малко и отношението било лошо. Нещо повече – зад големите намаления имало скрито много ниско качество. Всеки ден идвали десетки клиенти само в техния магазина, за да връщат техника, която въобще не работила при закупуването. Навярно, ако имахме навика да връщаме и пакетирана храна при лошо качесвто, каквото право имаме, щеше да има в пъти повече, които да си искат парите обратно.
Сигурен съм, че такива практики на този и други магазини ще ги откажат от пазара ни не поради друго, а заради санкцията на потребителите. Най-вероятно обаче шефовете им ще излязат и ще отсекат, че в БГ не може да се прави бизнес и излизат по собствено решение. Виждали сме го и преди.
Ниското заплащане е характерно за всички хипермаркети, без значение къде се намират. Там е принципа, че ротацията на хора осигурява висока мотивация на служителите, а тези които се задържат ги правят завеждащ сектор или от сорта. Общо взето Макдоналдс история, но в различен бизнес 😉
@Almanah – да, но се получава доста лошо – ниско качество на услугите. По принцип то се явява, когато има ниска безработица, но в България ниското качество и ефективност е константа. Забелязали ли сте колко се мотарят касиерките в почти всички магазини. Това в немските вериги е рядко срещано. Ще ми се да взема да направя статистика по въпроса – колко клиенти се обработват за половин или един час, колко се отделя на един клиент средно и колко го обработват при влизане и излизане от опашката. Трябва за целта обаче доста време да се виси в магазина и някой да го направи в БГ и в ДЕ паралелно.
Не съм много съгласен с теб, че се мотаят много касиерките. Е, разбира се има и такива, но в по-голямата си част работят бързо, от това, на което съм бил свидетел. Има и друг момент – някои просто не стават за тази работа. 🙂
В последно време в Кауфланд ги карат да питат „Доволни ли сте от пазаруването“. Много ми е смешно, тъй като първо си личи, че го правят по задължение, и второ- няма реален измерим ефект от задаването на този въпрос. В тази връзка си направих експеримент и попитах една от касиерките каква е идеята на този въпрос (въпреки че на мен ми е пределно ясна) и тя ми отговори „ами, така са ни казали и ние питаме“. Естествено не получих отговор и на следващия си въпрос – След като не отчитате никъде резултатите, как тогава споделяте пред ръководството кой е доволен и кой не?
@Алманах – вярно е, че съм само 2 месеца в България на година, но през последните бая години не съм видял една кариерка където и да е било, която да работи бързо. Нито в Билла, нито в Метро, нито където и да е било. Вярно е, че ги въртят много, че някои от тях не стават за това, но в крайна сметка най-вече опира до изисквания на шефовете им. Ако в Германия се работи толкова мудно ще изхвърчат на втория ден. Ако имаше истинска безработица в България, нямаше шефовете им да се притесняват къде ще им намерят заместнички.
Подборът на нови кадри е дълъг и скъп, така че не е рентабилен явно 😉
@Алманах – абе не е скъп щом го правят толкова често. В повечето вериги в България доста често сменяли персонал. Ако искат качество обаче, трябва да се постарят повече с подбирането и натискането за ефективност. Така ще могат да си позволят да наемат по-малко хора и да дават по-големи заплати. Сега вървят по лесния път – много ниски заплати и на никой не му пука как се работи.
Именно, за да е качествен подбора, е необходимо да платиш на читава фирма за това. Явно HR-ите са калпави.
Глупости – на фирми се плаща за по-високите позиции. За общ персонал и продавачки би трябвало самите мениджъри да могат да се справят. Проблемът е донякъде и в тях, но най-вече в това, че просто на пазара няма качествена работна ръка. Доста хора се оплакват, че не се плаща достатъчно, но в същото време дори да им се плати двойно, пак няма да могат да покажат стойностна работа. Иначе който може да работи си работи и на тия пари. Тъй като обаче общата производителност пада, на никой не може да се качат заплатите сносно. Тук вече далеч не говоря за магазините.
Има го и момента, че фирмите спекулират с „кризата“ и продължават да я използват като фактор, чрез който да юркат хората и съответно да не им плащат. Има и хора с претенции за ценз (или липсва на такъв) и нежелание да работят каквато и да е работа – от там идват високите нива на безработица….може би.
Сега попадам на тази тема от Гугъл. Целият ми квартал пазарува само от Лидл. Целият. Нещата сякаш са малко по-добри на фона на безумно падналото качество на българските храни.
За 5-6 години промени ли си мнението?
Абсолютно по никакъв начин. Нещата в Lidl си остават предимно ниско качество на не чак толкова ниски цени.
Четири години по-късно пак реших да пиша. А според теб кой е най-приемливият супермаркет в Германия (като качество на първо място, и цена на второ място)?
В Лидл наистина полуфабрикатите им често са безвкусни и не си заслужават цената от 5-6 лв.
Зависи колко качествена храна искаш да ядеш и с какъв бюджет разполагаш. Аз пазарувам основно в Rewe, защото изборът е добър и ми е на удобно. Половината неща обаче мога да ги взема с 20 до 40% надолу, ако пазарувах в Penny или Lidl. Там обаче повечето неща са си с ниско качество и само някои продукти би спестил пари. От друга страна, някои пазаруват в Edeka, където цените са още 20-30% нагоре от Rewe, но се предполага, че качеството е по-добро. Мои колеги и доста немци без проблеми парите все още пазаруват доста евтини и некачествени продукти, просто защото не правят разлика в цената. Затова всичко зависи от възможностите и вкуса.
Тъй като съм минал през повечето магазини и финансови възможности през годините, мога да кажа, че ако искаш да се храниш качествено и с вкус доближаващ се до това, което би ял в България, за двама души 1000 евро на месец не ти мърдат дори да внимаваш къде какво пазаруваш, а не разчиташ на удобството. Не включвам алкохола.
В друга статия прочетох че сте се върнал в България преди 3 години. Сега какво Ви е мнението. Качеството на храната не е ли много ниско и от къде си пазарувате? (Аз съм от Русе и в Румъния всичко изглежда по-добре – особено хляб, кашкавал, наденици, бира)
@kkk – за хранителните стоки е същото с две изключения. Зеленчуците и плодовете са с много по-добро качество и са по-евтини в България. Телешкото месо е доста по-качествено и по-евтино в Германия. Конкретно пържолите. За рибата е пропорционално на цената, но намирам тази в България за доста по-прясна. Предполагам, че и в Германия зависи къде пазаруваш и къде се намираш.
Иначе от гледнат точка за цената има доста митове, които се въртят. Писах наскоро конкретно за това https://yurukov.net/blog/2023/einkaufswagen/