Покрай Lipsva.com се оказа, че доста често посещавам сайтовете на различните РПУ-та. Някои са добри, други не толкова. Успях да си автоматизирам по-голямата част от работата, така че да не ми отнема повече от половин час на седмица да проверявам съобщенията. Направих дори twitter акаунт на МВР, за да ми е лесно да следя централния им бюлетин. Реших да споделя събраните линкове тук заедно с кратка оценка на сайтовете.
Долу ще намерите таблица с актуалните сайтове на поделенията, линкове към бюлетините и изчезналите в региона. Повечето сайтове се придържат що-годе към външния вид на тази на МВР, което улеснява употребата и търсенето. За жалост доста секции са празни или не се обновяват редовно.
Броят изчезнали в последната колона е за областта и е приблизителен (линка ще отвори Lipsva на дадения град). Това, че всички имат много малко изчезнали (с изключение на София, Велико Търново, Добрич и Стара Загора), не означава, че там такива няма – просто не са обявени никъде. Всъщност това важи за всички – за много малко от 200-те издирвани в Lipsva може да се намери информация на определените за това страници. Останалите са ми изпратени от родини или съм ги събирал от бюлетини и медии. Точно това имах в предвид, когато зададох една от целите на проекта – нуждата от полезна информация за всеки случай на едно място.
Друг проблем със сайтовете на МВР е, че бюлетините се пишат на ръка в свободен текст. Това първо е значителна административна работа са полицията и второ – възпрепятства хората да следят информацията. Само шепа журналисти се занимават с това да изчитат всеки ден какво се пуска и да го копират. Писах преди за решението и то е много просто – малка част от данните, които са в системата им и които така или иначе се преразказват, да се пускат в табличен вид. С подходяща категоризация на събитията и престъпленията може да се търси много лесно из цялата информация. Това ще е прекрасен масив от данни и за анализаторите, които може да изследват независимо от МВР проблемните направления и региони. За жалост, опитите ми да ги убедя да пускат съобщенията (поне за изчезналите) в по-подреден вид, се провалят. Чети нататък »
Преди няколко години бях доста активен из разни македонски форуми. В началото имах илюзията, че водя спор, но в последствие стоях само за да си начеша езика. Всичко това спря след като във фейса попаднах на реплика на македонец, която ме накара да се замисля. Той каза, че няма значение какви са били преди – важното е какви искат да бъдат сега. Това ме подтикна да се поразровя в историята ни, за да намеря каква е била политическата обстановка в началото на миналия век – тогава, когато идеалът е бил обединена България. Оказва се, че „македонският въпрос“ е бил разменна карта по време на всички избори, поличиески битки и други глупости, на които се радваме и днес. Всичко това е отблъснало патриотите в сегашната ни съседка и се зародила идеята за суверенна Македония.
Разбира се, историята не е толкова проста, но всичко това ми напомня на ключовата дума „българите в чужбина“, която се размята сега. Като всяка такава, и тя започва да губи смисъла си. Помните ли българския Великден? А призивите за връщане на специалистите ни от чужбина, за да помагат на България? Сега си имаме министър за тази група. От доста време си имаме и агенция. Чети нататък »
Преди два месеца писах за телефона, който си избрах – HTC Desire Z. Малко след това се свързах с HTC и от рекламната агенция ми обещаха, че като излезе, ще ми го пратят да го тествам. За жалост това не стана, защото не ги дочаках – малко след като излезе си го взех от Amazon. Имам го вече от седмица и си мисля, че е време да разкажа за първите си впечатления.
В първия момент телефонът ми се стори много странен. Запален съм по Linux и ми харесва това, че операционната система е свободна за тестване и променяне. През последната година и половина обаче бях с iPhone 3G и колкото да ме дразнеше, смяната към изцяло нов телефон ми беше тегава. Все пак за тази седмица свикнах и открих много функции, които дори не съм предполагал, че има. Ето най-важните: Чети нататък »
Заглавието на статията трябваше да бъде „Депресията на един народ“. Стори ми се обаче твърде „анализаторско“, а не ми се ще да правя анализи. Тях са ги правили други. Днес The Economist излезе със статия за т.н. източен парадокс – „Богатите, бедните и България“ (на български; благодаря Алекс). На пръв поглед не казват нищо, което не знаем – каквото и да става в страната ни, ние винаги сме най-нещастни. Според данните на цитираното изследване, въпреки, че не сме изобщо сред бедните държави, нивото на щастие е едно от най-ниските. За сравнение, бразилците, които са дори с по-ниски доходи, са сред най-щастливите.
В понеделник пуснаха новия сайт на парламента. Както писах преди месец, трябва да е напълно готов до края на годината. Причината е, че се прави по оперативна програма „Административен капацитет“ и проекта свършва тогава. Версията, която виждате на Parliament.bg не е пълната, като според информацията, която имам, през следващите месеци се очаква да пуснат всички функции.
Първото нещо, което прави впечатление, е дизайна. Определено е по-добър от досегашните. Разделите са по-стандартизирани, RSS-ите работят макар да са само със заглавия и линкове, информацията се намира лесно и като изключим няколко малки грешки – валидира се по W3C стандартите. Структурата на сайта е същата както преди, но не тя беше проблемът тогава. Беше трудно да се ориентира човек кое къде е и сериозен принос за това беше (не)използваемостта на дизайна. Сега виждам сериозно подобрение.
Една сериозна крачка напред в новия сайт ще бъде публикуването на отворени данни на сайта. Това означава, че за всяко заседание, всеки депутат, всяко решение и всеки проектозакон трябва да има XML и Excel файлове описващи подробно съдържанието, връзката им с депутати и комисии, процесът на взимане на решения и прочие. Най-добър пример за това биха били стенограмите на заседанията, които ще бъдат индексирани (лесни за търсене), а към всяко изказване ще бъде прикачен профилът на депутата, към всеки закон – историята му и прочие. Това ще позволи да търсим лесно всички изказвания и активността на депутатите, всички стъпки при гласуването на закони и въобще ще направи целия законодателен процес много по-прозрачен. И сега тази информация е отчасти достъпна, но тъй като е в прост неформатиран текст, за да се осмисли трябва малка армия от доброволци да я изчетат и да свържат парчетата. Чети нататък »
По някое време първия хейтър се обадил: „Абе чували ли сте ония клип против коледните песнички? Голяма тъпотия. Копирали са едно към едно друга кампания. Кражба направо. При това за какво – да хейтват коледни песнички! Какво са им попречили талкова? Правят настроение на хората, а тия тръгнали да ги махат. Само се правят на важни. ‘Няма такава песен’! Абе я да ми се махат от главата.“
Втория като чул това подел: „Ти остави, че е крадена и хейтват – по-голям е проблемът. Колко неща има в тая държава, за които трябва да се бори човек – да не затварят болниците, да не свалят заплатите, администрацията да си върши работата, полицията и лекарите да ни обръщат поне внимание като ни трябва… Абе въобще има по-важни неща от някакви си песнички. А ония ми тръгнали да правят цяла кампания! Че и актьори наели да се възмущават. А като има някой важен въпрос всички си мълчат. Що не тръгнат да защитават инвалидите или бездомните като толкова са възмутени. Ама е по-лесно да си анти, отколкото за нещо“
Като видях този клип във фейса се попилях да се смея. Много добре е направен. На сайта NoHoHoHo.org (twitter, facebook) може да гласувате за песните, които не искате да чуете тази зима. Аз гласувах за „Let It Snow“ на Dean Martin, но бих включил и „Отново е Коледа“ на Пим-Пам и „Wonderful Christmas Time“ на Paul McCartney. Въобще всичко е по-добро от развалената плоча, която чуваме всяка зима. Сега ако някой направи същата кампания и за филмите – цена няма да има. Ако видя още веднъж „Сам вкъщи …нещо си“ по някой канал, ще го изтрия от телевизора. Чети нататък »
Снощи стана ясно, че комисар Георгиева е обявена за комисар на годината от EuropeanVoice. Нещо повече – спечелила е и наградата за европеец на годината, заради отстояването на ценностите заложени в съюза. Наградите се раздават от 2001 насам, гласуването става изцяло online, а последните две отличия за комисари са взети от българи – Георгиева и Кунева. Когато поеха ресорите си, и в двата случая имаше нападки, че са ни дали маловажни теми, в които не може да се направи много. И двете показаха, че това съвсем не е така и действията им повлияха реално на света. Сред заслугите на Кунева са въвеждането на стандартни зарядни за телефони и стегнатия контрол над авиокомпаниите и телекомите. Работата на Кристалина Георгиева едва започва, но вече показа, че ЕС може да работи бързо и ефективно в тежки ситуации, каквито са природните бедствия.
В блога си днес комисарката благодари за наградата и посочи, че тя има най-добрата и най-лошата работа е ЕС. От една страна има възможност по един прекрасен начин да отстоява европейските принципи на солидарност (които малко позабравихме покрай кризата). От друга обаче ресора й е толкова необятен, че е трудно да се похвали човек с нещо без да отбележи непосилния труд напред. Чети нататък »
Покрай Lipsva.com се оказа, че доста често посещавам сайтовете на различните РПУ-та. Някои са добри, други не толкова. Успях да си автоматизирам по-голямата част от работата, така че да не ми отнема повече от половин час на седмица да проверявам съобщенията. Направих дори twitter акаунт на МВР, за да ми е лесно да следя централния им бюлетин. Реших да споделя събраните линкове тук заедно с кратка оценка на сайтовете.
