Заглавието на статията трябваше да бъде „Депресията на един народ“. Стори ми се обаче твърде „анализаторско“, а не ми се ще да правя анализи. Тях са ги правили други. Днес The Economist излезе със статия за т.н. източен парадокс – „Богатите, бедните и България“ (на български; благодаря Алекс). На пръв поглед не казват нищо, което не знаем – каквото и да става в страната ни, ние винаги сме най-нещастни. Според данните на цитираното изследване, въпреки, че не сме изобщо сред бедните държави, нивото на щастие е едно от най-ниските. За сравнение, бразилците, които са дори с по-ниски доходи, са сред най-щастливите.
Иначе ние сме най-зле, държавата ни е най-зле, политиците са ни най-зле, доходите ни са най-зле, живота ни е най-зле, бъдещето е най-зле, а миналото е за националисти. Нали? В същото време имаме една романтична представа за „останалия свят“ и особено за „европата“. Обичам да давам примери за това колко глупава е тази представа и имам един от днес. Тъй като вниманието ни се ограничава само до „актуалните теми“, ето една такава – снега. Всяка зима се оплакваме как ни е „изненадал“, как не се чистят улиците, транспорта блокира и никой не си върши работата. Ето ви снимка на Франкфурт от преди няколко часа. Този регион е един от най-богатите и като правило пада много по-малко сняг от България. Днес имаше не повече от 5 см. сняг и всичко блокира – влаковете закъсняват с по 30-40 мин, автобусите боксуваха, коли се въртят… въобще пълна програма. Може да си представите какво става като падне истински сняг – няколко дни става хаос. Чистенето на снега пък не е по-различно от това е Пловдив. От Twitter чувам, че в София тази година е доста добре. Разликата тук е само, че на доста улички просто слагат табелки в стил „Тук нямаме намерение да чистим“.
България не е лесно място за живеене – това е ясно. Истината обаче е, че никъде не е – нито в Германия, нито в щатите. Бразилия е по-бедна, с два пъти по-висока детска смъртност, с 7-8 пъти по-висока бедност и по-ниска образованост. В същото време си живеят живота. Същото важи и за много други държави. Значи проблемът не е в това, че нямаме пари и че 20 години градим демокрация. Проблемът си е в самите нас. Не сме калпави, не сме тъпи, не сме скапан народ – просто сме в депресия. Психолозите ще ни кажат, че депресията е едно такова състояние, което трудно можем да разпознаем сами, а това е важна стъпка към решението.
Вместо това ние предпочитаме да се самосъжаляваме. (Тук нямам линк – просто включете телевизора) Може би не индивидуално, но като народ – плюейки българите, ние плюем себе си. Защо сме избирали тези, защо сме слушали чалга, защо ни била тъпа телевизията, защо сума ти и хора напускат страната, защо шефовете не ни плащат, а работниците не им се работи… Не, „калпав ни е народа“ не е отговор. И не се опирам на историята, защото българите сега не са ония, които побеждаваха във войни, затъваха в кризи, създаваха държави и падаха в робство. Друг народ сме – не по-добър или по-лош, а друг. Работата е там, че не знам какъв народ сме – не знаем какво можем, не знаем какви са ни слабостите и силите. Не сме започнали дори да обсъждаме националните си приоритети. Разбира се, че е по-лесно да отметнеш цялата държава. А кой ще седне да направи другото?
Ето статията на Дневник, макар, че не ми харесва заглавието. Там има и по-голяма графика. В коментарите на оригиналната статия пък има някои доста идиотски попадения.
Не се наемам да коментирам крайни изказвания ,подобни на горното.Все още нямам ясно становище по тези въпроси.
Прав си. Отново си прав, отново сякаш цитираш мислите ми.
Както няма лоши, тъпи и неможещи деца, така няма и такива народи. Всичко е въпрос на подход, самовъзприятие и упоритост. С децата трябва да си спокоен, освен всичко, иначе всичко отива по дяволите.
На мен лично ми липсва само спокойствието в България. Това че ако си изгубя работата държавата ще ми помогне адекватно. Това че ако някой ме обере системата ще ме подкрепи. Но това смятам, че са бели кахъри.
Силно се надявам българите наистина да разберем, че не сме отрепките на света. Не съм националист или особен родолюбец, но смятам, че българите сме кадърни и далеч от тъпи. Факта, че такъв малък, несплотен народ има успехи във всякакви сфери е достатъчно показателен.
А Слави… Лицемерен е.
Да си загубиш работата и да те оберат въобще не са бели кахъри. Ако си мислиш обаче, че разкривеността на дребните престъпления е много голяма където и да е – грешиш. Интересно е дори, че доста чужденци, които идват в България, споделят, че престъпността у нас е доста по-малка дори в София.
Що се отнася до тъпите и „неможещите“, сама по себе си идеята, че има такива е вредна. Наистина има страшно некадърни хора, но голяма част от „тъпите“ не са си на правилната позиция. Не може всички да скачаме да правим висше само защото иначе мама и тати ще си мислят, че сме провал. Не всички са за висше и не всеки може да направи нещо после с него. Единственото, което се получава е, че завършилите излизат с големите непокрити очаквания за заплати и влизат в статистиката на „висшисти работещи като продавачи“.
„…Проблемът си е в самите нас….“ – ей с това не мога да се съглася. Ама никак. Поради няколко причини.
Най-вече, защото тази теза е изключително удобна за всеки управляващ, бил той ляв, десен, центрист… За всеки. Идеално оправдание за невъзможността да отзовеш този свой избранник, който видимо не се справя. И обяснение защо в BG оставки не се подават. И повод за изказвания „к’ъв е матр’яла“…
Основната задача на Конституцията на САЩ е да ограничава правомощията на управлението на държавата и да защитава индивидуалните права на личността. Ха вгледай се в нашето законодателство. Дали „държавата“ не е винаги №1, а гражданина – виновен до доказване на противното?! (Има ли нужда да давам примери?)
И като последица – пълна липса на предвидимост. За каквато и да било сигурност не става дума. Елементарна предвидимост поне за 2 месеца напред. Не за 10-15 години. За 2 месеца. То не са промени в основните закони, засягащи икономиката, които влизат в сила със задна дата. То не е липса на какъвто и да било предварителен анализ на последствията. То не са масови социални експерименти на гърба на „народонаселението“… (И тук имам дълъг списък с примери, които ще спестя.)
За дългосрочната предвидимост има смислен текст в „Дневник“: Американските и българските пенсионери. (С’я някой сигурно ще ми пришие „американофилство“, ама си е чисто съвпадение. Никак не съм фен на US демократичните прояви напоследък.) Ама това е за тези, за които пенсионирането поне се „задава на хоризонта“. (Елементарната „сметка“, която мога да направя за себе си, съпоставяйки тенденциите в нарастването на възрастта за пенсиониране и средната продължителност на живота в BG не излиза в полза на възрастта за пенсиониране.)
Толкова за дългосрочното планиране.
Може би, за да има възможност човек да се почувства щастлив, му е необходимо елементарно усещане за сигурност. (И тук имам пред вид не гарантиран сигурен доход за 1 година напред, примерно, а някаква елементарна предвидимост за съотношението между приходите и разходите (независимо дали става въпрос за фирма или домакинство) поне за 2-3 месеца напред.)
И върху разходите, и върху приходите (с някои уговорки), човек има някакъв контрол. При малко усилия и здрав разум всеки може да си подреди нещата така, че да изкара няколко месеца без да е в постоянен стрес за покрива над главата си и за храната на масата… Само да не бяха перманентните промени в т.нар. законодателство (включително с подзаконови актове, вътрешни заповеди на институциите, мъгляви формулировки – за да има нужда от „тълкувания“ и при необходимост нещата да са винаги в полза на „държавата“, и пак да спомена влизането в сила със задна дата…)
Толкова за краткосрочната сигурност.
Нямам нужда от помощ/подкрепа/закрила/преференции… от „държавата“.
И „сигурност“ от „държавата“ не искам.
Искам само да спре да пречи.
Имам нужда само от елементарна предвидимост. И законова гаранция за гражданските ми права като личност. (Защото липсата на първата директно накърнява последните.) Колкото и да сме „много“, когато силата на закона е на страната на „държавата“, винаги „проблемът ще си е в самите нас“.
Не и решението.
България е едно страхотно и лесно място за живеене, много българи обаче сами си утежняват и прецакват живота и се чувстват нещастни просто защото са издънки на скапана система
Показаната графика е доста манипулативна:
1. Ос У (удовлетворение) започва от 3, а не от 0.
2. Ос Х (годишен доход на глава) е с логаритмична скала. Ако се направи аритметична ще изглежда съвсем различно. Не са го направили защото щеше да се види колко голяма е разликата в доходите.
Ако сметнете дробта удовлетворение/доход за някои страни ще получите следните, различни от тези на статията, резултати:
България 4/10=0.4
Дания 8/32=0.25
Ха сега де! Излиза, че относително на доходите сме по-удовлетворени от датчаните.
Бих искал да добавя нещо по отношение на ‘усещането за щастие’.
Едно от нещата, които ме удивляват в България е това, как всеки прави каквото иска (което е нормално) без обаче да се съобразява дали пречи на някого. Типичният пример е редовното събаряне изцяло на апартаментите и построяването им – ВСЯКА година. Много често – творчески-самодейно. Което означава две неща: извършва се бавно и некачествено и се извършва в почивните дни, вечерните часове и въобще по всяко „свободно“ време.
Естествено е абсурд да си почиваш докато съседът руши (примерно сменя теракота на целия си апартамент, което включва разбирането му с канго). По-интересното е, че нищо не можеш да направиш: при опит за коментар по отношение на часовете в които се извършва тази дейност отговорът е „еби си майката ве, до 10 вечерта мога да си пробивам“. Не му е необходимо ничие разрешение или одобрение за да го прави. От 6 сутринта до 10 вечерта всеки божи ден може да си пробива, кърти и тн като замаян. Още повече, дори да излиза извън тези лимити няма какво да направиш (ако изключим брутална саморазправа и дори тогава правото е на негова страна). Често мои познати преместили се да живеят в Берлин примерно или в Амстердам казват, че вече са забравили типичните „уикенд-озвучавания“ -вечно някой, чука, лопа, пробива, шпаклова, наводнява и т.н. – това се случва изключително рядко (според тях – аз статистика за това, кога холандците си правят основен ремонт на апартаментите нямам) и се иска разрешение. Административно такова. Щото в края на краищата докато един си прави основния ремонт, съседа може да работи на смени и да има нужда да си почива!
В светлината на гореописаното аз смятам, че хората са нещастни от части и защото се чувстват безсилни да се справят с какъвто и да било проблем касаещ умишлената злоупотреба на своите сънародници. Просто защото така работят нещата, защото така са устроени – административно и законово. И дори и да са друго яче устроени законово, няма механизъм законът да бъде приложен/enforced. Това усещане за безпомощност, според мен, е част от проблема.
По повод коментар номер 10 -да, данните са представени по особен начин, обаче щастието върху парите е абсурдно предложение, защото парите (цифровото изражение на обема им) не определя покупателната сила на същия обем валута на съответния пазар. А парите (номиналната стойност) мисля нямат нищо общо с щастието, от друга страна покупателната способност свързана с тях – има!
@Марин – Което пък също доказва, че удовлетвореността зависи от много други фактори. Например погледнете навън – студ и мрак. В Бразилия е топличко. Финландците са богати, но това не им пречи да са сред първите по самоубийства в света.
А иначе, че тук сме големи мрънкачи, спор няма 🙂
@Huku – не ме интересува какво им е удобно на политиците – това са фактите. Проблемът да сме нещастни е в самите нас, а не в това, че някой друг ни натиска. Сами си го правим. И политиците сами си ги правим. Последните са просто стадо, което се води по тоягата на народа-пъдар. Като не ги контролираме нормално е да правят каквото си искат.
А за предвидимостта в щатите мисля, че имаш доста идеалистична представа за политиката им. Знае се доста рано кой къде ще спечели, кой ще го финансира и какъв превес ще има за определени решения. тъй като обаче е голяма държава, се получава баланс на някои места и от там идва несигурността по време на избори.
@voxy – интересно ми е когато хора с по 1 и повече апартамента под наем се оплакват, че нямат пари. Слава богу по улицата се срещат хора, които са усмихнати и ведро отговарят на въпроси, че има проблеми, но са си добре. Даже си спомням за един дядо дето беше с приповдигнато настроение и възкликна на репортерката „как може да ми е зле в компанията на толкова хубаво момиче“.
@Марин – Математиката ти е много погрешна. Въпросните скали винаги се правят така. Дали ще е линейна или логаритмична, има значение само за това колко са видими резултатите. А въпросните индекси, които смятащ, взимат като аксиома, че парите намаляват пропорционално щастието. Научи малко статистика ако обичаш.
@Петър – не искаме да спазваме правила, но и това е до едно време. И немците, които ги имаме за дисциплинирани, са били на това дередже, но след много контрол, наказания и проверки са се научили. Един приемер подобен на това, което каза, е промяната и дострояването на жилища. Викаме колко незаконно строителство има, но много къщи имат достроени части. Още по-лошо – в много апартаменти са избити стени (дори носещи), което е опасно и рядко би било позволено. Като обаче дойдат проверки и глоби, всички викат, че сме полицейска държава. Дисциплина ли искаме или да правим каквото си искаме?
@Пастор Свин – абе на юг сме си – по топло е и по сме лежерни. Знаем как да се забавляваме и не сме като немците. За мен проблемът по-скоро е в това, че нямаме обща цел и отвсякъде ни набиват негативизъм.
@lilia – Какви крайни изказвания – че българите не си харесваме живота ли?
Бояне, не ми е погрешна, поне не е по-погрешна от тази на Economist. Понеже се ядосах на горната графика на Economist, хванах и прочетох истинския доклад на NBER. Там нещата са доста по-различни, хората правят разни статистически изследвания и строят средни криви (по предположението им са логаритмични). Разсъждението на Economist и името на статията им е опит за сензация и в него няма нищо научно.
Мога да поразсъждавам и върху въпроса, зададен от Gallup през 2006 (на който NBER си базират графиката):
“Here is a ladder representing the ‘ladder of life.’ Let’s suppose the top of the ladder represents the best possible life for you; and the bottom, the worse possible life for you. On which step of the ladder do you feel you personally stand at the present time?”
Ако приемем, че сме още развиваща се икономика, хората има някакви очаквания за развитие. Не се смятат за изкачили най-високите стъпала на стълбата.
@Марин – Economist са изобразили данните от доклада и въз основа на това базират оценката си. От графиката може да се изкарат доста изводи и този, че българите не сме бедни, но за сметка на това сме нещастни, е един от тях. Не виждам какво не си съгласен. Това, че не ти харесва резултата не го прави грешен.
Хм.
А какво ще кажеш по въпроса, викаш линейка по спешност, в извън час пик (8 вечерта примерно), пристига след час и половина? В София? Ами ако човекът е умрял преди час и вече „бърза помощ“ не му трябва?
Такива случаи са практика, а не изключение…
Или какво ще кажеш, викаш линейка, питат, на колко години е пациентът, и ако е над 60, в някои случаи просто отказват да пратят линейката. Ей-така. То нали така и така хората след 60 скоро сами ще си мрат, та няма нужда от бърза помощ?
Или пък, отиваш на лекар, и той отказва да ти издаде направение за специалист, на 15-то число на месеца – а направлението ти трябва спешно? Казва ти да дойдеш другия месец (след 14 дена), защото били свършили направленията. Ами ако ти получиш усложнения до 3-5-7 дена и след това вече няма да ти трябва специалист, тъй като се е влошило твърде много състоянието ти? А при това си осигурен здравно?
И как е в Германия („Европата“) в такива случаи?
Говори ми после, че сме мрънкачи… Не е така. Простотията ни е заляла наоколо… простотия от такъв и дори по-лош вид.
В германия е по-добре разбира се. И болниците са по-добри, и проблеми с направленията няма и дългосрочен заем няма проблем да ти дадат, за да можеш все пак да си платиш сметките в болницата. Разликата е, че тук се внася по 100-200 евро на месец здравна вноска и пак се налага държавата да налива десетки милиони на здравните каси.
Организацията куца, комуникацията куца, най-вероятно на разни чиновници в болниците не им се работи, а линейките не са оборудвани. Не споря, че има проблеми. Не твърдя, че трябва да сме в екстаз от живота въпреки гадостите около нас. Факт е обаче, че при подобни трудности ние изпадаме в самосъжаление, а други общности успяват да се преборят. Практическия аспект на нещата е, че така ние сами се заравяме и в желанието си да обвиняваме само останалите колко ни е зле, забравяме всъщност да оправим нещо.
Нищо (никой) не обвинявам. С кой (какво) да се борим? С болниците у нас? Със здравната каса? С лекарите, на които (понякога) не им пука? С чиновниците?
Не изпадам в самосъжаление, само отбелязвам.
Ако утре линейката закъснее 1 или два часа, с кой ще се бориш? С държавата? Здравната каса? С лекарите? Чиновниците?
В Германия може и да се внасят по 100-200 евро на месец от всеки, за здравно осигуряване, но и у нас се внасят пари – не са 100 евро, но спрямо доходите ни, вноската не е малка. (В Германия заплатите вероятно са от порядъка на 3-6 хиляди евро – 100 или 200 евро не е огромна сума.)
Ако не стига – да се увеличи вноската у нас, а не „ами то няма пари и хората си умират“. Това върши работа за оправдание за държава от третия или четвъртия свят, но не и за държава от Евросъюза…
Ти у нас в болница влизал ли си скоро? (като посетител дори) Или в поликлиника?
Чат-пат ми се е случвало. Не приличат на болници нашите – мръсни стени, мазилката пада, в тоалетната тече вода, топла вода няма изобщо, плочки падат от стената, мухъл, мръсотия по пода, няма хигиена няма нищо… И по поликлиниките е така. Нито хигиена, нито нормална климатизация, чистота, тоалетни… вирусите сами се размножават, дет се вика. В един лош офис ще е по-добра хигиената отколкото в болница, където се предполага, че е перфектна!
Няма пари? Утре и двойна да е вноската, пак ще е така навсякъде. Просто българската държава е абдикирала от това си задължение да се грижи за гражданите си, и не само от това задължение, но и от много други. Примерно да има тоалетни в училищата чисти – това също. Преди 20 години беше така, така е и сега.
Който иска, да се бори…
@Боян – добра статия! Проблемът наистина е важен.
Много пъти съм мислил за това и сме говорили с приятели по този въпрос. В България (и в почти цяла източна Европа) властва често необоснованото мнение, че при нас всичко е зле, а другаде (особено на Запад) нещата са розови. При нас е най-несигурно, престъпността е най-висока и т.н.т. Това обективно погледнато не е така. The Economist, както цяло е доста „biased“ и по принцип не вярвам много на подобни ранкинги – обикновено не блестят с обективност, но констатацията за БГ е вярна.
Доколкото „…Проблемът си е в самите нас….“ – да, това е правилният начин на мислене, ако човек наистина иска да промени нещо. Дори и отговорността за нещо да е разпределена между повече страни, всеки трябва да погледне първо себе си. Нашият дълг е да подобряваме себе си. Ако започнем със съденето на другите, то до никъде няма да стигнем. Този принцип важи на всякъде.
Дали щастието зависи от парите – това според мен определено *не е вярно*. Естествено човек има нужда от осигуряване на базови потребности като крана и покрив над главата, но основната теза на проучването според мен е погрешна.
Ако тази графика се базира на анкети от 2006г., представи си какво е сега.
И за „усещането“ за удовлетвореност огромна роля имат медиите. „Средният българин“ не чете избирателно в интернет, той гледа всяка вечер „новините“… И когато всяка вечер го облъчват с лафове от сорта на „по-зле сме отколкото през войната“ (цитирам премиера) и „хората мрат като мухи“ (опозицията), какво очаквате да усеща?
@Michel – Когато говорих за заблудите относно „Европата“, говорих точно за това. В Германия заплата от 4000 вече е доста голяма. Обикновено са около 1000-2000, а вноските – 10%. Това означава, че тези, които получават 4000, внасят по 400 евро за здравни. А да не започвам да ти говоря за данъците – между 30 и 50% от парите ти отиват преди да си платил общински такси, сметки и наем.
Та тези стотици евро, които всеки плаща за здравни, отиват да се плаща ефективността на системата им. У нас трябва да се плащат първо 10 пъти по-малко (заради заплатите – ясно), но и тази цифра пада два пъти, защото много се скатават. А който и лекар да питаш ще ти каже, че има една базова цена на техника и лекарства, под които не може да се падне. И тя е доста над това, което плащаме.
А че лекарите и сестрите не им пука е отново продукт на депресията, за която говоря. Така се получава затворен кръг, в който всеки обвинява всеки, негативизмът се лее с реки, а всяка положителна инициатива бива очернена. Да не мислиш, че лекарите не обвиняват други?
Добре, че има хора, които правят нещо на въпреки. Само така ще се оправи нещо.
@Котарак – Виж, не искам да почна като в ония курсове по самопомощ – „хванете се в ръце“, 100 стъпки за оптимизъм, „да подобрим едно нещо на ден“ и други такива простотии. Казвайки, че проблемът е в нас, означава, че не трябва да го търсим постоянно в другите и да обвиняваме всичко и всички. Черногледството ни пречи много в България. Естествено, че имаме причини да сме черногледи – никой не го отрича. Имам обаче и причини да сме оптимисти и трябва да наблегнем на тях, ако искаме нещо да се подобри.
@Павлин – за медиите съм съгласен – наистина капитализират мъките на хората и не показват нищо хубаво. А за това, че данните са от 2006-та – имай в предвид, че тогава страната беше във възход. До 2007-ма всичко вървеше нагоре и заплатите скочиха яко. Сега като сме в яка криза не ми се мисли.
Само да отбележа, че няколко пъти съм бил очевидец на викане и посещение на линейка и мисля във всичките случай са идвали за по малко от 40 мин може 20-30 средно. Иначе за морала и убежденията на лекарите има доста да се желае. Трудно се намира някой с разбирането, че му е работа да решава проблеми, а не да си намира оправдания и да вдига ръце. Ако щеш работа е на един специалист като види че проблема не е от неговата компетентност да може да те свърже/препоръча/насочи към друг такъв.
@Боян Юруков – аааа, Бояне, ще се караме! Много бързо да си стегнеш информацията и да престанеш да разпространяваш неверни неща. 10% от брутната заплата ти е пенсионото осигуряване. Процентът за здравното осигуряване се определя от това на колко години си, коя данъчна класа и дали си държавно или частно осигурен. Възможно е обаче на теб да ти е 10% ставката. А и в двата случайя, това са парите, които дава работникът. Същата сума и за двете цели дава отделно и работодателят. С други думи, споменатите милиони са двойно повече.
Желанието за самосъжаление винаги ни е дърпало назад.
„Работата е там, че не знам какъв народ сме – не знаем какво можем, не знаем какви са ни слабостите и силите.“ – аре бе, много добре си го знаем, дали използваме или огласяваме това знание си е друг въпрос.
Аз много добре знам защо бих търсила или избягвала контакти с българи в чужбина; какви предимства и недостатъци ми носи българската ми националност тук (в Германия) и навсякъде другаде по света. Може би живеейки с България, без да си се решил активно за това, а просто нямайки друг избор, предиставата не се забелязват и хората се концентрират на „о, горкият аз“…
Нали знаеш: „Как си?“ „Еми не мога да оплача…“ – от тези ни комуникативни навици се раждат подобни резултати при такива изследвания според мен 🙂
@rda – специално за лекарите има доста положителни примерни, но отрицателните са толкова фрапантни, че взимат превес. Особено в нашата медийна среда. Това, което ме дразни е, че не отчитаме хубавото, а наблягаме на лошото. При това само го тиражираме без реално да търсим решение.
@Никола – т.е. съм намалил сумата, която отива за здравеопазване тук. а практика са доста над 100-200 евро. И пак касите са постоянно на минус и в болниците се доплаща яко. За зъболекарите да не говоря. Много повече неща се покриват от БГ, но трябва ли да плащаш, плащаш яко.
@ДЖАДЖИТЕ – да, това за мен ни е основната разлика с останалите страни.
@teo – Аз не виждам защо трябва да се избягват контакти с българите в чужбина. Избягвам единствено с част от старата емиграция, с които съм имал лош опит. От останалите обаче съм получил много помощ, както се опитвам и да помагам. А че изследванията излизат такива заради нашето „Ами много зле съм е ясно“. Трудът, който цитирам горе обаче е сякаш първия, който визира тези изследвания не като факти за състоянието ни, а като субективна преценка на обществото. Т.е. не колко сме зле, а до колко сме недоволни то това, което имаме и с кой се сравняваме.
Аз имам друга хипотеза: не сме калпав, а ужасно талантлив народ. Много способен – най-вече в това да забелязва нередности. Проблемът е, че много от нас развиват тези способности/талант залошо, вместо задобро. Има една много добра, смислена и проникновена книга „Българите“ със събрани текстове от Петър Дънов – препоръчвам я, ако някой го терзаят подобни въпроси.
@stir – знам какво имаш в предвид и имам обяснение за това – налага ни се да се борим. Това тренира у нас издържливост и адаптивност. Немците например нямат въображение (както самите те казват) и това се дължи на сравнително спокойния им живот. Затова и ние ние толкова добре се справяме като излезем от България. В страната ни обаче нещата не вървят, защото не се сработваме и имаме проблем в комуникацията. Затова и се радвам на всички семинари, конференции и работилници за идеи, които никнат като гъби напоследък.
И като си говорим за негативизъм и заблуди – снощи по новините на няколко пъти дадоха българи по летища да се оплакват как вижаш ли БГ Ер, а и останалите, оставяли българите без завивки и храна, само защото са българи, а държавата не правила нищо. Оставила ги била на произвола на съдбата.
Едно малко уточнение – при форсмажорни обстоятелства никой не предоставя такива неща. Може само да върнат парите от билета или да те пренасочат. Но в новините не споменаха, че десетките хиляди по летищата в Европа са в същата ситуация. Предпочетоха да прехвърлят топката на държавата, че не пазела хората си.