След големия интерес към статията ми от вчера относно промените в закона за протестите внесени от ГЕРБ, а и към темата по принцип, направих следващото логично нещо – обадих се на депутат. Обадих се всъщност и на тримата, но само един ми вдигна Красимир Ципов. След известно суетене, 9 мин. разговор и 6 евро сметка, ето резултата:
/тук обяснявам кой съм и за какво се обаждам/
Ципов:В законопроекта става дума за санитарна зона, която в повечето случаи обхваща тротоарите.
Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?
Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.
Аз:Как бихте коментирали разликите между този законопроект и скандалния, който беше внесен от БСП в началото на миналата година? Реално погледнато и двата не са публикувани никъде.
Ципов:В онзи законопроект се включваха много повече обществени сгради. В досегашния закон ограничителната зона важеше само за парламента и военните обекти. Вчера по време на обсъжданията бяха добавени и сградите на министерствата и президентството.
Аз:И тази санитарна зона ще бъде в рамките на няколко метра, а не както са страховете на много – да бъдат отцепени цели площади?
Ципов:Въобще не става дума за това. Подхожда се със сериозна степен на неразбиране. В повечето случаи с нормална бройка протестиращи, тази зона обхваща само тротоарите около тези сгради. При едни по-големи мероприятия, при които предварително се подава заявка, може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.
Аз:Объркването дойде от там, че както вашия, така и законопроекта на БСП не могат да бъдат намерени никъде в интернет и заинтересованите граждани не можеха да го подложат на обществено обсъждане.
Ципов:Този законопроект беше предаден от представители на ГЕРБ в електронен вариант на администрацията на парламента, която се занимава с това. А защо не е публикуван не мога да ви кажа.
Аз:Разчитахте ли на някакво обществено обсъждане и допитахте ли се до неправителствени организации при подготовката на тези промени?
Ципов:Целта на законопроекта беше да се отговори на няколко осъдителни решения срещу България в Европейския Съд по права на човека, поради това, че самия закон е бил приет през ’90 година при действието на конституцията от ’81 година. По силата на тази конституция, забраната за провеждането на такива мероприятия се обжалва пред несъществуващ орган – изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Целта на промените е да се въведе възможност за обжалване на забраната пред административен съд, който да се произнася в срок от 24 часа. А това, че между първо и второ четене се появи предложение тези обозначени зони да са освен пред парламента и военни обекти да бъдат добавени министерства и президентството, беше резултат от обсъждането в комисията. Аз не знам как стоят нещата в Германия, но се съмнявам до входовете на Бундестага да може да се протестира и да няма никаква зона на сигурност.
Аз:Това, което притесни голяма част от интернет обществото беше точно липсата на прозрачност и факта, че текста не беше публикуван и не можехме да го прегледаме.
Ципов:В този текст смисъла на обозначената зона е един единствен. Има още много текстове, които отговарят на четирите осъдителни решения, които има България, а тези осъдителни решения са свързани с това, че нямаме орган, пред който да се обжалват забраните. Друга важна промяна беше, че удължихме с 24 часа срока за уведомяване и време за реакция.
Аз:Благодаря ви много за коментара.
Ципов:Много ви моля, не сме имали някакви лоши намерения. Целта е около тези важни сгради да се създаде една съвсем минимална зона за сигурност, която да не пречи на работата на администрацията. Ние не се притесняваме от това, че ще се провеждат протести пред парламента – в никакъв случай. Това е право на хората и ние по никакъв начин не търсим методи това да се ограничи.
До тук добре – аз съм склонен да приема обяснението и се надявам организацията на протести да става по-лесно от сега нататък. Господин Ципов не знаеше, че закона не е публикуван на сайта на Парламента и предположи, че вината е на някой чиновник. Това, което остава висящо като въпрос е, защо при такъв очевидно спорен закон, който непременно би разбунил духовете – както и стана, депутатите не са го поставили предварително на обсъждане. За прозрачността на парламента разчитаме на журналистите там и на сайта им, от където да получаваме навременно информация. Защо при условие, че толкова голяма част от законопроектите нямат публикуван текст в портала им, нито един депутат не е отправил този въпрос? Защо никой от нас не им го е задал до сега? Ето – аз сега питам.
За да се избягват подобни „недоразумения“, както депутата от ГЕРБ квалифицира недоволството около вече приетия закон, защо не наистина да повечето от тях да си направят блогове по примера на двамата им министри. Там те ще могат да публикуват идеите, законопроектите и аргументите си и да ще бъдат достъпни за всички. Така ще се избегне ситуацията, в която те да са учудени от въпросите ни, а ние да получаваме отговори от тип „ще прочетете закона в Държавен вестник като излезе вече приет“.
Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още в България единствено така официалните лица обръщат внимание на нас блогърите.
Повече по темата може да прочетете в:
Този блог : Май прибързах с хвалбите за новия кабинет – спират протестите
vesti.bg : Нови ограничения за събранията, митингите и манифестациите
e-vestnik.bg : Защо медиите мълчаха, че закон забранява митингите пред парламента?
Мирослав Джоканов : ГЕРБ изпълни повелята на тройната коалиция – забраниха протестите пред основните държaвни институции
Дневник : Санитарен кордон срещу протести ще опаше президенството и Министерския съвет
Joko : Протестирай умерено
nervousshark : Изключително неприятни промени в ЗСММ
трънки и блогинки : Знак „Забранено за протести“
tundzha.info : При дясното управление гражданските права кучета ги яли
freshnewsbg.com : Забраниха протестите под прозорците на властта
Допълнение 17:00
Открих една доста подходяща моя статия от септември ’09 – Ще се научим ли да искаме без да просим? В нея обсъждам не толкова какви са политиците, а по-скоро доколко ние като граждани сме склонни да им се опълчим и да защитим интересите и правата си. Това фактически е прословутото „гражданско общество“, за което говорим вече 20 години.
Извинявам се, ако има грешки в текста – набързо го написах. По-късно ще ги оправя.
адмирации! 🙂
макар че, не вярвам депутатите да се затичат да си правят блогове..
Аха…
„Накрая искам да се извиня на депутата Ципов, за това, че се представих за журналист от немска онлайн медия – просто съм открил, че все още единствено така официалните лица в България обръщат внимание на блогърите.“
Сега ми стана малко по-ясно, как те е изслушал и дори ти е отговорил на въпросите… А ако се беше представил като обикновен български гражданин (а не журналист или блогър), чудя се, дали изобщо щеше да си говорите и една минута дори? 😉
Адмирации за инициативността. Това внася малко яснота по въпроса. И да, така вече има смисъл.
Относно блоговете – по-удачно ми се струва администрацията да открие електронен център, в който да бъдат извеждани новостите. Никой няма да седне да пише какво му се е случило лично.
@Лита, @Иван – не става въпрос всеки да си има блог и да пише ежедневно какво прави. Целта е да има лично електронно пространство, където да опише целите си, без да може да се притеснява или оплаква, че медиите не отразили или изкривили думите му/и. А иначе такъв „електронен център“ вече има и е сайта на парламетна. Видяхме обаче доколко се качва информация там.
„“Аз:А споменава ли се някъде в законопроекта колко фактически ще е голяма тази зона?
Ципов:Това не е предмет на законопроекта. Това е предмет на една процедура между организаторите на мероприятието, кмета на дадената община, полицията, която се занимава с охраната на тези мероприятия и всичко това се утвърждава от областния управител.““
„“Ципов:…може да бъде съгласувана някаква по-голяма зона, но тя в никакъв случай няма да надвишава повече от 10 до 20 метра.““
Вторият цитат е пример за очевидно шикалкавене и омаловажаване.
Бъдете сигурни – ЗОНАТА може да обхване и цял площад, защото споразумяващите се страни не са равностойни. Ако полицията иска 150 м, а организаторите на протеста – 5, докога ще се препират? Докато изтече времето за заявка за протеста ли?
като толкова не иска протестите да смущават работата на администрацията (пардон, ама нали именно това е целта на всички портести – да ги посмутят малко!), да се погрижат въпросната администрация да не дава поводи за протести.
Знам, това е утопично. Държавата не може да не създава поводи за протести, защото е държава, апарат за принуждаване, помпа за данъци и такси, система от привилегии, обръчи от фирми и други прелести. Гражданите са нейното стадо, а овчарите нямат навика да се съобразяват със стадото повече, отколкото това е в някакъв синхрон с техните си намерения.
@Николай Теллалов (Шаркан) – Най-доброто решение в случая щеше да има някаква максимална дистанция определена в закона. Как да го искаме обаче, след като за съдържанието му се дочу едва след внасянето му за обсъждане. Доколкото разбирам от тези му думи, всяка община ще трябва да изготви наредба за да определи дистанцията и точно там ще можем да натискаме. Ще е много лошо, ако при всеки протест ще трябва да се пазарим с полицията и кмета.
@Michel – предполагам, че щеше да ми отговори, но може би нямаше да е толкова изчерпателен. Така взех и интервюто на говорителя на Външно след изборите, когато изтърси, че навсякъде имало информация в чужбина и т.н. Жалко е, че се налага, но докато не ни научат имената или поне не реагират по същия начин на „блогър“, както на „журналист“ ще се налага да крадем длъжностите на тези от Капитал, БТВ и прочие.
Уважаеми г-н Юруков,
Няма нужда да се представяте като журналист от немска медия. Не се притеснявам да говоря с граждани и да отговарям на въпросите им. Защо законопроектът не е качен в сайта на НС не мога да Ви отговоря, а по отношение на него лично аз съм предоставил при внасянето му информация на повече от петнадесет медии, нямам информация за колегите ми. В нашия законопроект въобще не се третираше нормата на чл. 7, ал. 2 от действащия закон – за зоната, този въпрос е част от законопроекта на колегите от РЗС. Тъй като двата законопроекта бяха подкрепени по принцип, от тях се изготви общ законопроект, такава е процедурата по правилника за работата на НС.
Относно зоната – съгласен съм, че трябва да има в закона ред и условия за определянето й, но действащият закон наистина е остарял, необходимо е да се приеме нов, модерен закон. Действащият е приет 1990 г. и е изменян само веднъж,т.е. той не отговаря на съвременните обществени отношения. Обясних Ви в „интервюто“ каква е била целта на нашия законопроект – България да не бъде осъждана в Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради неспазване на правото на ефикасни вътрешноправни средства за защита по чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи при провеждане на мирни събрания. И в тази връзка предложихме промяна, тъй като действащият чл.12, ал. 4 от закона (забраните за провеждане на събрания и митинги) се обжалваше пред несъществуващ административен орган – Общинския народен съвет, и именно тази остаряла редакция е станала причина за завеждане на няколоко дела срещу България в Европейския съд. От друга страна е необходимо да се разбере, че сега НЕ СЕ ВЪВЕЖДА ЗАБРАНА за провеждане на такива мероприятия около посочените държавни институции. Обясних Ви каква е процедурата и какъв е периметъра на тази зона. Целта на съществуването й е да не се попречи на нормалното функциониране на администрациите и служителите, които работят там.
Отново ще повторя, че такава зона е предвидена и в действащия закон за парламента и военни обекти. Предложението за включването на сградите на Президентството и Министерски съвет се появи на заседанието на комисията от колеги от всички политически сили. Те изтъкнаха като аргумент, че има такава европейска практика, с целта, която посочих по-горе. Моето лично мнение е, че има нужда от нов модерен закон, който да регламентира ясно процедурата за провеждане на такива мероприятия и ясни задължения на всички заинтересовани лица, граждани и държавни институции, защото живеем в европейска държава. Взел съм решение да поставя въпроса пред изпълнителната власт за приемането на нов закон, възможно най – скоро, който да бъде поставен на широко обществено обсъждане, тъй като в момента действащият закон не се познава и може би донякъде при приемането на тези изменения в него се подходи с неразбиране, че е приет, защото се страхуваме от граждански протести. Искам да Ви уверя, че няма такова нещо. Имам вече и подкрепата от други мои колеги.
В заключение, понеже видях коментари, че няма информация за мен, бих искал да споделя, че съм на 36 години, завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури, Софийския университет, Юридически факултет и имам специализация по право на ЕС от Холандия.
Уважаеми г-н Ципов,
Причината да не спомена, че се обаждам като гражданин се корени в опита ми с ваши колеги и извода, който съм си направил, че не много от тях споделят желанието ви да отговаряте на въпросите на гражданите. Това особено важи що се отнася до деликатни теми и информация, която по принцип се дава предимно на медиите. Затова и призовах политици като вас да намерят форма за директна комуникация с избирателите си по пример на министрите Дянков и Младенов.
Разбирам аргументите ви и приемам обяснението ви за ситуацията, както казах и по телефона. Наистина законът е стар и определено има нужда от пренаписване. Разбирам и защо е било нужно спешно да бъдат закърпени тези юридически недомислици.
Моля ви обаче и вие да разберете как изглежда всичко това от другата страна на бюрото – ние получаваме информация основно от медиите, интернет и слухове от приятели. Тези слухове ни говорят, че закона за протестите е бил променен и се споменава нещо за ограничения. Следва проверка в мрежата какви са промените и законопроекта липсва. Веднага изникват асоциации със подобни новини от преди година и настроенията тогава. Още повече, че медиите, които традиционно се заклеймяват като услужливи, мълчат, а официално становище или дори подмятане от депутати липсва. Така в рамките на 2 дни мрежата гръмна и част от ехото се вижда в линковете под статията ми.
При липса на информация народът е научен да предполага най-лошото. Не мисля, че можем да го виним за това. Информация за промените наистина сте пуснали преди 3-4 месеца, но както виждате сега трудно се открива. Самият законопроект също липсва. Явно това наистина не е ваша отговорност, но е предпоставка избирателите ви да се съмняват в мотивите и работата ви. 41-вото народно събрание обяви, че ще работи по-прозрачно и част от тази прозрачност е не само да се публикува всичко своевременно, но и депутатите един вид да лобират пред обществото, изяснявайки и доказвайки, че предложенията им са точно това, от което имаме нужда. Надявам се да разбирате нуждата от този, в известен смисъл – PR ход.
Следейки коментарите из мрежата, аз забелязах, че съм сякаш първият, който ви търси за да представи вашата гледна точна. Надявам се това да помогне на хората да разберат целите ви и да ги стимулира да следят развитието на закона. С нетърпение ще очаквам общественото обсъждане както на новия законопроект за митингите и протестите, така и на други ваши инициативи.
Разбирам Ви напълно, ще се постарая, въпреки че може би вече е късно по отношение на този законопроект, да осигуря качването му в страницата на Народното събрание. Искам да Ви уверя, че една от важните задачи, която съм си поставил и ще опитам да реализирам в най-близко бъдеще, е да бъде подготвен изцяло нов закон, защото според мен, това е важна материя, която за съжаление в момента е предмет на остаряла регламентация. Необходимо е да се проучи европейската практика, „например в Германия“, не толкова за наличието на „обозначителна зона“, колкото за разписване на ясна облекчена процедура за провеждане на такива мероприятия, в която да няма никакви съмнения, че могат да бъдат отнети тези исконни права на гражданите. А такива съмнения явно се пораждат от действащия закон, включително и по отношение на последните промени.
За мое огромно съжаление не се получи подобаваща дискусия по този въпрос за зоната, още повече че тя не се определя от закона, а е предмет по всяка вероятност на подзаконов нормативен акт. Това, което получих като информация, за зоната около Народното събрание, е, че тя обхваща тротоарите около страдата, които по моя преценка
са около 3 метра.
Искам лично да Ви призова, ако имате въпроси, не само в тази материя, да ме търсите по телефона, без да се притеснявате.
Бих си позволил да Ви помоля, ако попаднете случайно на информация за нормативни актове на европейски държави, уреждащи тази материя, да я споделите.
Ще ви бъда благодарен!
Доста незадоволителен отговор. Чисто и просто замазване на очите и желание да се потули. Милиционерите си знаят работата, както винаги…
наистина не мисля, че депутатите ще почнат да си правят сайтове
@Красимир Ципов – би било наистина прекрасно да имаме такова обсъждане за бъдещите законодателни инициативи не само заради възможно неразбиране на идеите би, както вие изтъквате, а и заради препоръки от самите граждани. В случая със закона за протестите ние се фокусираме върху неопределеното разстояние до сградите. Надявам се в следващия проект тези неща да станат по-ясни. Ще се радвам да участвам и аз в такава дискусия.
@Генади – на мен лично ми хареса обяснението. Не съм чел окончателния текст на закона и не мога да знам колко е коректно. Харесва ми обаче, че г-н Ципов отдели време и отговори на още въпроси в коментарите.
@Ипотпал – не става дума за сайтове, а по принцип за по-активна комуникация. Това, което се прави по традиция от някой е да откриват приемен ден в съответния град, от който са избрани и там да говорят с гражданите. В наше време това е неефективно и активно участие в социалните мрежи би бил добър вариант. Не говоря да седнат да пишат по 10-20 статии в блог на месец, а просто някаква форма на виртуално присъствие, което вече голяма част от българите имат.
хех… ако се стигне до подобно интернет-обсъждане на законите, при това с предложения от гражданите, нека тогава да направим и следващата стъпка:
да предлагаме и да гласуваме закони по интернет, използвайки определени, уважавани от нас специалисти. За да бъде този процес ефективен, обсъждането става в малки групи по общини.
(и тогава за какво ни е парламент изобщо?)
И така стигаме до швейцарския модел, но предвид развитието на комуникациите и инфотехнологиите го подминаваме и отиваме към ЛИБЕРТАРИАНСКО ГРАЖДАНСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ. Нужна е само една конституционнообразна рамка на национално ниво.
КОето отново значи, че държавата се свива и опростява като апарат и функции.
Подобна швейцаризация изисква и пряко избиране на изпълнителни администратори, каквито са кмет, съдия, полицейски началник (шериф), както и съответните координатори на областно и национално ниво.
При това имайте предвид, че в някои общини ще има хора, които ще пожелаят да живеят по един още по-радикален модел спрямо описаното, т.е. по схемите на Кропоткин, Рудолф Рокер, Малатеста.
Което пак значи – „слаба“ държава, силно гражданско общество, проспериращо население.
В крайна сметка, изборът „свобода или сигурност“ е абсурден. Ако имаш свобода, имаш всичко (но и отговорност, тя е в комплект, която включва и погаждане и договаряне с околните); ако предпочиташ да делегираш някому въпросите на сигурността за сметка на ограничаване на своите права, тогава попадаш в зависимост от този същия „някой“.
Кой ще ни възпре от произвола на властите?
Както са питали римляните: кой ще ни пази от пазачите?
Изходът тук е пряка изборност на всеки администратор и контрол над него (например чрез липса на срочен мандат на пълномощия – отива си по първото аргументирано искане на избирателите или при първия гаф).
И това – само като начало.
Несериозно звучат приказките за пазарене с кметовете на общините. Преговарящите страни не са в равностойно положение.
Несериозно е и следенето на комуникациите. Като намерят ченгетата мобилен телефон, защо да му искат разпечатки – не могат ли да рогледнат в регистъра на самия телефон?
@Николай Теллалов (Шаркан) – Много хубаво резюме на проблема ни, позвоявам си да цитирам част и от него.
„Изборът „свобода или сигурност“ е абсурден”. Едното, без другото е нарушаване на правото ни да живеем достойно.
„Кой ще ни възпре от произвола на властите?” Те се ограничават със зони за сигурност – за да могат да работят необезпокоявани! И го правят тихомълком. Нашите протести изобщо не ги притесняват. Сега си осигуриха и свободна зона да си влизат и излизат, а ние просто да си бъдем там в шпалир!?
Има и работещ извод – „Липса на срочен мандат на пълномощия”. Да поискаме първо това. Какво трябва да се промени, за да се вслушат в корекциите, които се опитваме да направим – закон , конституция? И кой и как ще се определи кога да се оттегли определен човек? Само с протести и писане в нета, не можем да го постигнем. Колко нещо се изписа по случая с Желева – Първанова. Моето мнение е, че и двете трябваше да се оттеглят. Първата – заради недостатъчно познаване на ресора, за който кандидатства, а другата – заради уронване престижа на държавата ни. Не мога да подмина и вината на ГЕРБ и лично на Б.Борисов най-много / ината му – неточно определение /
Преди изборите през цялото време си говорехме за това, че трябва да имаме възможност да контролираме работата на депутатите и политиците и да помагаме да бъдат взети полезни за всички решения. Само дето никой не каза как може да стане това. Всичко си върви по старому, само дето вече няма никаква опозиция / тя май сега се свежда до Я. Янев, пък и той остана сам/.
Отправям въпроса си лично към г-н Ципов. Какви промени трябва да се гласуват, за да могат да се вземат пред вид и корекциите, които искаме за наше общо добро. Дори всеки от депутатите за си направи сайт, където да отговаря на въпроси, ще има повече коментари , отколкото добри предложения.
Може би от инициативата „България е наша” ще се роди нещо по-добро и да се изпращат само предложения и идеи, за да се отсяват коментарите, без конкретни такива. И пак опираме до гражданското общество. Чрез народните представители, бихме могли да участваме в парламентарния контрол и то само, ако те приемат това. Повечето ще си пазят „стола”, защото не виждат, че ако ни съдействат, ще им осигурим подкрепата си и за следващите избори. Няма да се изненадам, ако има предсрочни такива. Поне Б. Борисов вече няколкократно заявява, че е готов за такива. Затъваме все повече в неговото „Аз”, а той се надява на рейтинга си. Изпитателните срокове на правителството минаха. Вече трябва да има действия и то не такива, че да научаваме със закъснения какво са решили, гласувайки едва ли не тайно. Да се спре с тази рулетка със смяна на министерските постове. Докато навлязат в работата, им се възлага ново министерство.
Г-н Ципов, това е мое лично мнение и не ангажирам никого с него, но ще се радвам на отговорите и съдействието Ви. Дано се появят и други като Вас доброволно или пък докато Боян издири. Благодаря за отзивчивостта Ви и се надявам да не се чувствате само гост в този блог.
уважаема Надежда Хаджиева,
в рамките на този формат на парламентарния модел на управление гражданското общество НИКОГА няма да има контрол над избранниците си, освен по време на избори, които даже без нарочни манипулации се извращават чрез партийните листи и липсата на опция „гласувам против всички кандидатирали се, защото не намерих достоен“.
Затова НАЙ-МАЛКОТО е необходимо изборите да бъдат ПЕРМАНЕНТНИ. Т.е. всеки депутат да бъде отзоваван от избирателите си, но на негово място не да застава следващият от партийния списък, а съвсем нов човек. Ако дадена политическа сила се държи ЩО-ГОДЕ коректно, новоизбраният пак ще е от техните. Ако не – конфигурацията в парламента се променя НЕ СПОРЕД КАПРИЗИТЕ на депутатите, а СПОРЕД ВОЛЯТА НА НАРОДА.
Все си мисля също, че и министър-председателят би трябвало да се избира ПРЯКО. Иначе държавата си създава комфорт, който ни застава като рибена кост на гърлото.
Всичко това – при положение, че чак толкова се смята парламентът и държавните институции за нещо толкова необходимо, че няма живот без него. ВЪпрос на обществен НАВИК.
То и отказалите пушачи в един момент продължават да живея без тютюн, макар животът без цигара да им се е струвал немислим…
Впрочем, бихте ли ми подсказали КАКВО ТОЛКОВА решава парламентът, което не може да се реши по общини (където общинските съвети повече и по-лесно могат да бъдат контролирани от гражданите, включително чрез местни референдуми)? КОЙ ПРОБЛЕМ има нужда НЕПРЕМЕННО от централно разрешаване, кой не може да бъде естествено разделен на подпроблеми по места?
Аз не се сещам за подобни глобални задачи, които да стоят неразделимо на подзадачи.
И пак излиза, че съществуването на сегашните институции е САМОЦЕЛНО. Тях ги има не заради нас, а заради онези, които са на заплата там, и за онези, в чийто интерес приемат закони, нормативи, разпоредби, правилници и друга бумащина.
И поне качествени ли са тези техни „продукти“?
Вижте закона за етажната собственост. Явен стремеж да се регламентират неща, които са по силите на един нормален и средноинтелигентен човек, който така и така знае как да се погажда със съседите си. Законът обаче създава КУПИЩА предпоставки за ЖЕСТОКИ караници между съседите.
Разделай и владей – това е смисълът на този и на много други закони.
А пък закон, който да осигурява КОМФОРТ и СПОКОЙСТВИЕ на институциите – това си е буквално храчка върху самата идея, че държавата уж била призована ДА СЛУЖИ на гражданите си.
Държавата няма такива функции, Надежда. Тя само така си приказва с устите на своите служители.
Държавата съществува, за да удържа дадена територия заедно с ресурсите и населението й, ЗА ДА МОЖЕ да помпа от това население данъци и такси, с които да храни себе си (чиновници и политици), пък ако остане нещо – да стори нещо и „за народа“.
Така е постъпвала класическата мафия: плащай и ще те пазим. И са пазели, но не са прощавали неплащането. Държавата също не търпи да не й се плаща, но относно „пазенето“ и другите „услуги“ към населението се отнася доста нехайно.
Един ден пътувах в тролей със счупени стъкла и мръсен като кочина. Не дупчих билет и казах на контрольора: това тук не струва едно билетче. Той ме изгледа, въздъхна и слезе, без да каже нито дума, без да тръгне да проверява останалите.
Случайно да можете да постъпите и така с държавата?
Не. С тази – не.
(а постепенно ще се убедите, че и с НИКОЯ държава това не е възможно; но да не ви призовавам да бъдете максималисти като мен. Обаче – поне си поискайте МИНИМАЛНОТО, а то е: държава със строг нашийник и намордник на гражданския контрол. Контрол чрез отзоваване, пряко избиране на длъжностни лица и референдуми. Иначе няма да имате нито свобода, нито сигурност, нито достойнство)
Не, че искам да си правя реклама сам на себе си, но диалогът в студиото на Дарик беше доста показателен за законодателните „умения“ на ГЕРБ:
жалко, че не мога да го отворя в разумно време.
В дивия Балкан GPRS-връзката заради радиосянката не е по-бърза от 50 kbps В НАЙ-ДОБРИЯ случай.
Нещо като кратък преразказ може ли, Асен Генов?
Браво Асене,
Ясно е на всички, че не си правиш реклама, ти просто си перфектно подготвен и ми е интересно ти какво би направил като предложения по този закон
КК Консулт-е, понеже ползваш условно наклонение „какво бих направил“,
ще ти отговоря и аз условно:
1. Щях да се погрижа поне да публикувам проекта две седмици по-рано на сайта;
2. Щях да се погрижа да са изпълнени всички изисквания (приемам, че ги знаеш добре);
3. Щях да поканя някой отявлен консултант, като теб…
И щях да се подписвам с името си. 🙂
@Николай Теллалов (Шаркан) – за жалост не успях да изчета целия ти коментар, но си мисля, че схванах същината му – искаш директна демокрация с минимален държавен апарат. Директната демокрация работи на теория, но същото важи и за комунизма. При директно писане на законите от гражданите, всеки от нас трябва да знае точно от какво се състои материята, да разбира до някаква степен от законодателство и да има интелектуалния потенциал да схване и реши проблема за себе си. Смяташ ли сериозно, че това важи за всички българи или дори за 2/3 от нас?
Прякото избиране на официалните лица е нещо, което аз поддържам, но при изчистен модел, модерно гласуване и опознаване на самите кандидати. Сега това не го виждаме. Намаляването на държавния апарат пък ще стане първо чрез модерницазия и обучение. Същото важи и за бизнеса – да се върши повече с по-малко. Сега ефективността на твоето работно място е в пъти по тази в Европа. При това условие не можеш да се учудиш, че администрацията не работи по-добре от теб. Да, бъхтиш се яко, но резултата е доста малък. С модернизация, автоматизация и обучение, този труд ще произвежда много повече, а администрацията ще може да свърши с двама чиновника това, което до сега правеше с 10.
@Николай Теллалов (Шаркан) -„в рамките на този формат на парламентарния модел…”
Точно за това питам, защото сега нямаме тая възможност. Не трябва да чакаме в суматохата преди изборите, независимо кога ще са, да се правят кърпежи на сегашния закон. Много се изписа каква да е системата – пропорционална, мажоритарна или смесена. Аз лично много преди изборите писах да настояваме за мажоритарна, но четох мотивирани доводи против нея. Продължавам да питам, дано можещите да разнищят този въпрос и да предложат най-рационалното и най-вече годното за нас. Въпросът не може да се реши с референдум – имаше и такива гласове. Все едно да направят референдум за АЕЦ „Белене” – едни ще гласуват „за”, тъй като искат да имаме по-евтина енергия, другите – „против”, за да се застраховаме . Истината е някъде там. Доколко е сигурен настоящият проект, могат да дадат мнение само специалистите и не с референдум ще се реши сигурността.
За пръв път чувам за перманентни избори. Голяма част от написаното ми се струва утопия. По –скоро би трябвало да се преустанови практиката да се обявяват депутатите за „независими”. Депутатът, за когото сме гласували е бил наясно с програмата на партията, в чиято листа е. След като впоследствие се появява разминаване, би трябвало това да се обсъди в ПГ и несъгласният да се оттегли, ако не се постигне съгласие. На негово място би трябвало да бъде следващият от района на оттеглилия се. Много по-важно е да няма разминаване между програмата и действията на ПГ. Точно това ние не можем да контролираме и затова пак питам какво трябва да се промени – закон, конституция? И това трябва да стане възможно бързо, за да има резултат доверието, което гласувахме.
Парламентът е нужен, но не с толкова много депутати. Като се започна с намаляване на администрацията, трябваше да се почне от депутатите. Работата им е да правят закони и трябва да са вещи в правото. Ако всяка община решава сама за себе си, ще се получи както с учебниците – 16 колектива пишат 16 истории на Българя, 16 начина да се научат децата да смятат… Естествено, приемните изпити за висшите училища са едни, а материалът е предаван по 16 различни начина.
Необходимо е да има открито обсъждане на законопроектите, преди да са внесени е парламентарната зала или поне след първо четене. Тогава корективът на настоящото управление, за който говори Комитата ще се задейства.
@Боян Юруков – Прякото избиране на официалните лица… модерно гласуване…да, но това няма да стане от само себе си. Чул ли си някой официално да говори за подготовка на нов закон за изборите?
@Асен Генов – изслушах записа и честно казано нищо не излезе от него. Ясно беше, че законопроекта не е излязъл на сайта. Единствено сякаш никой не забеляза (сякаш нарочно), че реално допълнението за разстоянието е по предложение на РЗС. Склонен съм да приема обяснението на Ципов, че те са слагали само временна кръпка за обжалването докато се изготви нов закон.
Определено е трябвало да се следи това дали и какво излиза на сайта на парламента и да се направи проверка. Просто преглеждане на списъка със законопроекти посочва, че това не е единствения такъв случай. Определено трябва да се провеждат повече обществени обсъждания. За жалост организация за такива към парламента и сред депутатите в момента май няма. С цялото ми уважение, в браншовите организации и по-големите НПО-та нещата се вършат със същата степен на компромиси, както в парламента.
Моето мнение е, че това беше просто поредния гаф на парламентарната група на ГЕРБ, като от допълненията към една поправка се вдигна много пушилка. Причината беше неяснотата, заради която и аз надигнах глас в предишната си статия. Все пак трябва да се съгласите, че фокуса както винаги се измести страшно от конкретния проблем. Искрено се надявам, че г-н Ципов и колегите му ще си вземат бележка и за в бъдеще ще обръщат внимание, че народа може да недоволства не само от това, което знаят, но и от това, което не знаят и само предполагат.
@Боян Юруков –
Аз обаче не съм склонен да приема, че всичко е случайно и неволно. Необмислено – да, но не и случайно. Просто, тези хора нямат управленска и законодателна стратегия и това дава резултат.
Продължавам да твърдя, че има определени технологии, които те нарушават. Например, не спазват драстично, при това, изискванията за приемане на нормативни актове. Справка Закона за нормативните актове, особено в частта му за процедурата и изискванията. Правят го с аргумента (чувал съм го вече): „Ми то, никой до сега не го е спазвал…“
Дали ще си вземат бележка е твърде съмнително, познавайки стилът, наложен в ГЕРБ – ББ казва, другите слушат и изпълняват. Не случайно съм чувал вече израза „Гласуващи карти“. Вероятно, звучи обидно, но изявленията на Борисов, в стил: „Моите депутати, моите министри, аз назначавам, аз определям…“ го потвърждават. Да припомням ли скандалното (за мен) напускане на рапъра? По кой закон го принуди Борисов да напусне Парламента? 🙂
Не ме разбирай погрешно – не се заяждам с теб. Просто ми е доста неприятно всичко това.
Следиш ли какво става и със ЗЕС? Ето какво мисли премиерът по въпроса:
http://www.youtube.com/watch?v=93fClcoCt7s
Работата върви на зле!
от написаното дотук си правя следните изводи:
1) тук преобладава становището, че „народът не е готов“ за повече и пряка демокрация;
(няма и да стане готов, преди да започне да го практикува)
2) реформирането на държавния апарат ви се струва утопия
(макар че „държава за гражданите“ – ето това е истинската утопия; „чист свободен пазар без монополисти“ – това също е утопия при наличие на държавност; а междувременно утопията до голяма степен функционира в швейцарските кантони и, понеже няма конкуренция, почти не се развива и усъвършенства)
(да добавя – на мнозина и Освобождението им се е струвало утопия)
от лоялността ви към системата би имало смисъл, ако срещахте взаимност.
И още: сериозно бъркате за липсата на стратегия у бате Бойко. МНОГО сериозно грешите. Просто още не ви се иска да повярвате на очите си.
Аз неслучайно сравних Б.Борисов с Мусолини. При това сравнението е в полза на Бойко (но не и в наша, гражданска полза). Той МНОГО добре знае какво иска да постигне и вече доказа, че умее да го прави.
Само че идеалната държава в разбиранията на бате Бойко НИКАК няма да ви хареса.
И последно, което е ОФТОП.
Вчера научих за единодушното решение на НЗОК да спре безплатните лекарства на болните от МС. Това не е първият, нито последният акт на геноцид от страна на ДЪРЖАВНИЯ монополист спрямо населението на страната.
Във връзка с това моля да ми съобщите за ваши познати, които са ПОЧИНАЛИ заради действията на НЗОК. С неколцина приятели смятаме да създадем сайт в памет на жертвите на Здравната каса.
Пощата ми е sharkanNT@gmail.com
Eто това (с НЗОК) е пример за прелестите на унитарната държава. На държавата изобщо.
А вие сте готови да ремонтирате стария парен локомотив, надявайки се да го подкарате като TGV.
Няма да стане, защото и без това се стигнали до предела на възможностите за подобряване. Необходим е ПОНЕ нов модел държава. То е ясно, че повечето не са готови за гражданско самоуправление без канонични институции. Също както не са били готови да живеят без цар, без мама и тати, без проходилка, без биберон и т.н. …
@Асен Генов – и аз гледах Борисов и наистина се изложи с това изказване. Според мен беше, защото не вижда другата гледна точка и перспективата в проблема. Аз обаче имам една теория, която се потвърждава всеки ден и се основава на принципа „всички са маскари“ – да, между политиците няма разлика. В България очакваме следващия да е „по-свестен“ и да оправи нещата, но това е невъзможно. Политиците по дефиниция са хора на компромисите и ние затова и ги избираме – да правят компромиси вместо нас и да взимат трудните решения. Това не ги прави непременно лоши хора. В този смисъл проявите на принципност са изключение, просто защото принципността е субективна към точно определена гледна точка, а те трябва да намират златната среда между всички такива.
Тук идва и толкова дебатираното гражданско общество. То се изразява в натиск, като този, който видяхме около еко протестите, януарските протести през ’09 и вълненията от последните дни – показваме им, че са се отклонили от тоягата на народа. За жалост, както видяхме от последните дни, фокуса на тези вълнения се измества и тръгва в посока на някакви общи интереси. Ще видиш, че до няколко дни ще спре да се говори за този закон и нарочно ще започне да се затвърждава съобщението, че „и тези ще ни мачкат“. Много смятам, че повечето участници в дебата около закона за протестите се притесняват искрено от него.
@Николай Теллалов (Шаркан) – не смятам, че държавната реформа е утопия. Смятам, че твоята представа за държавна реформа е утопия. Направи разликата. Според мен не отчиташ типичните организационни и структурни проблеми, които съпътстват такава голяма администрация – било то на компания или на фирма. Също така не отчиташ социалния ефект от уволненията и времето, което е нужно да се обучат запазените кадри. Не на последно място забравяш за продължителния цикъл на въвеждане на технологични иновации и автоматизиране, както и съпътстващите обучения, сертификации и най-вече разходи.
Въобще една идея е добра докато не се стигне до чертожната дъска. Това въобще не означава, че трябва да я отхвърляме, а да спрем да обвиняваме другите за това, че не действат по нея. В детайлите е всичко и е добре първо те да се изчистят.
По същата линия смятам, че голяма част от спора ни за законодателството не е коректно. Пак казвам – ПГ на ГЕРБ определено сгафиха за пореден път и медийно, и процедурно. Все пак обаче изготвянето на един закон не се изразява просто в това да напишеш 5-6 точки, които ни удовлетворяват. По-същия начин вдигането на пенсиите не е просто изплащане на 100 милиона на пенсионерите. Системата е сложна и мисля, че трябва да го оценим.
@Николай Теллалов (Шаркан) – Съжалявам ,че трябва да обяснявам какво съм искала да кажа. Говорим за нещата у нас в момента, а не водим теоретичен спор кое е най-доброто. Сам започваш „ в рамките на този парламентарен модел…” и аз говоря именно за сега – какво трябва да направим.
Боян е прав и няма да повтарям по друг начин написаното от него. Само ще пиша за себе си, защото съм един от средно статистическите граждани. За разлика от повечето, обаче, аз бях и идеалист – Когато в средата на 70-те години се появиха първите критични постановки в театрите, филмите като „Топло”, особено „Карнавалът” и т.н., си мислех, че щом вече това се говори открито, значи ще се оправим. По-късно разбрах колко съм била наивна. Това беше само „изпускане на парата” заради такива като мен.
Безкрайно бях въодушевена от „ безкръвната революция” през ‘89г. Е да, но това беше до средата на ‘91г. , когато разбрах, че нищо не се е променило, освен, че несполучилите да влязат в редиците на Партията, много яко хванаха кормилото, а идеалистите, които поставиха началото, бяха изтикани „на тясно в ъгъла” или по точно директно ги шкартираха. Тогава масата, като мене си каза „от мен пак нищо не зависи”. Престанах да гласувам, но не престанах да се интересувам. Протестът през януари миналата година ми показа, колко сме сбъркали. Затова сега се радвам, че толкова много и особено младите хора, не се примиряват и продължават да настояват да се зачитат правата ни.
Затова нека говорим за конкретната ситуация, да степенуваме приоритетите и да не отстъпваме. Но някой, който знае повече от другите като мен, трябва да ни помогне. Имате нашата подкрепа, но идеите трябва да са от хора, които познават законодателната материя. Колко са като мен, на които цитираните точки и алинеи нищо не ни говорят. Затова само коментирам и подкрепям техните действия.
Сравнения като подкарването на държавата като GTV е само остроумие. Никой не го иска, нито го мисли сериозно. Държавната машина е тромава и тежка, а няма как да я дадем за скрап и да започнем „на чисто”. Трябва да я променяме в ход, макар и бавно, но систематично. Затова и продължавам да питам:
Кои са първите, най-важни промени, които трябва да искаме да се направят?
„Необходим е ПОНЕ нов модел държава.” – как си го представяш? Ако пишеш за това, стига да е приложимо за момента, бъди сигурен, че ще възприемем всичко рационално. Иначе това е упражнение в риторика и то на ниско ниво. Дай конкретни идеи, ако имаш такива. Пак казвам ние, хората като мен, които нямат необходимите познания, но сме с чувство за отговорност и достойнство, ще разберем и ще подкрепяме разумното.
С уважение
Надето Хаджиева
Надежда, говоря с „общи приказки“ и „остроумия“, тъкмо защото моите схващания са твърде радикални, за да реагирате другояче, освен с репликата „ама това е утопия!“
Аз не намирам за нужно държавната машина да се ремонтира и подобрява. Аз смятам, че тя трябва да се подготвя за скрапиране. Това, че не си го представяте, е показателно. За да обясня всичко, ще се наложи да се заема с пропаганда, която стопанинът на блога надали би приветствал.
Така че се въздържам.
Питате обаче какво трябва да се направи в момента?
Ами в момента има три основни проблема:
– финансовата криза (рлюс падане на производството и оттам – безработица);
– престъпността;
– парализа на съдебната система.
Подчертавам – ВЪЗДЪРЖАМ СЕ да кажа какво наистина ТРЯБВА да се направи, затова се съобразявам с умерените позиции на повечето пишещи тук.
Преди това да вметна: съобразяването с правните процедури НЕ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ на гражданите, а на онези, които им е работа и за което вземат пари (от бюджета). Така че гражданското общество може да си позволи да формулира само своите искания, а за юридическата рамка нека се погрижат законодателите.
Уловката тук е, че законните процедури играят ролята на блато, в което затъват всякакви инициативи. А мерките, които са нужни, неизбежно ще внесат смут в и без това обърканата ни правна система.
Нас ли трябва да тревожи това? Заради правни процедури се допускат ужаяващи неща (като дивотията на НЗОК, като проблемите със сираците и много други неща). Създава се впечатление, че даже реформаторите са свикнали да мислят, че хората съществуват заради законите, а не обратното.
Та конкретно:
потърсете в мрежата статията на Магрит Кенеди за т.нар. безпроцентни пари – средство, изпитано успешно за справяне с кризи.
това обаче става най-лесно по общини, затова общините трябва да имат пълномощия, които сега са у централната власт – включително и правото да задържат бюджетните приходи за свои нужди.
НЕобходимо е да се премахне ДДС върху тези средства ЗА ПРОИЗВОДСТВО, които са достъпни и подходящи за дребни и средни производители, както и системите за „домашна енергетика“.
Трябва да се отказва на „инвеститори“, които искат да строят тук само молове, а не производства, при това производства, които работят и за вътрешния пазар, а не само за износ.
Трябва да се откажем от мегаломански проекти. Ако толкова ни е вужна втора АЕЦ, нека обърнем внимание върху японските уредби „Тошиба 4S“ и американските „Хиперион“ (поинтересувайте се, нека не обяснявам що е то и за какво служи и с какво ще ни е изгодно; обаче проучете посочените неща непредубедено и малко по-инженерно).
И, след като на общините се дадат повече пълномощия и средства (т.е. да не им се отнемат средствата), е редно по общини да става избирането на съдии и квартални полицейски началници, които няма да отбиват номера, а в сътрудничество с доброволци от населението ще прочистят терена.
Съответно и НЗОК се разпада на общински, напълно самостоятелни клонове, като престава да бъде държавна институция, а акционерно дружество на пациентите. И да не е само едно.
А парламентът, нека се заеме с ОПРОСТЯВАНЕ на законодателството, защото сложното законодателство е система, която натрупва неефективност. Тя е сложна само структурно, но е бедна функционално, затова все буксува.
Като начало би могло да се разшири законодателната инициатива.
Пак ли звучи общо и утопично? Съжалявам.
Вие искате от държавата неща, които противоречат на самата й същност, аз нямам илюзии за това. Държавата не решава проблеми, тя ги създава – заедно с механизми за КОНТРОЛИРАНЕ на тези проблеми.
най-простичко казано: погледнете Швейцария.
(тя СЪЩО не е МОЯТ модел държава, но на първо време е приемлива; аз ИЗОБЩО няма модел държава, ако не разбрахте. Имам проекти за безвластно гражданско самоуправление – да, да, тъкмо онова, което без да се замислите наричате „утопия“)
Хората в Швейцария не са по-добри от нас – имам сериозно основания да твърдя така. Дори бих казал че като лични качества ни отстъпват.
Обаче си имат децентрализирана и близка до народа система за управление, която бързо коригира грешките си и осигурява нормална среда за стопанска дейност.
А сега, нека не нервираме повече домакина на този блог.
Ако искате, пишете ми на sharkanNT@gmail.com
@Николай Теллалов (Шаркан) – Благодаря, за пространтвения отговор. Съгласна съм, че не трябва да злоупотребяване с предоставеното ни пространство.