Мазното петно в басейна на Америка

петрол, разлив, залив, управление на риска, risk management, oil spill, gulfВизуализация на разлива от IfItWasMyHome.com

От вече 6 седмици в Мексиканския залив се изливат десетки хиляди тонове петрол. Наричат този разлив „най-голямата екологична трагедия на САЩ“. За да си представите мащабите му, горе може да го видите сравнен с територията на България. От инфографиката долу обаче ясно се вижда, че той е миниатюрен в сравнение с други такива. Този в Персийския залив, например, е в десетки пъти по-голям. Отражението му на околната среда там в дългосрочен план обаче се засенчва в общественото внимание от редовните конфликти и корпоративни интереси.

петрол, разлив, залив, управление на риска, risk management, oil spill, gulfИнфографика на Gavin Potenza за най-големите разливи

Много се говори защо се е стигнало до тук, кой е виновен, как да се спре разлива и как да се предотвратяват подобни в бъдеще. Опит за отговор на тези въпроси има в тази инфографика, но аз мога да ви го кажа с две думи – управление на риска. Това е термин, които компаниите използват за да обяснят защо не са похарчили пари за да осигурят пълна безопасност на съоръженията, персонала и клиентите си. Пример за това би била сигурността в една банка. Експерти оценят каква е вероятността да се пробие защитата на компютрите или да стане грешка при обработката на документите. Накрая се смята колко би струвала такава грешка в сравнение с инвестиция в по-добри системи. Така се балансират разходите сега с потенциалните загуби от малко вероятно събитие.

Разбира се, процесът е много по-сложен, но в общи линии BP са направили точно това – преценили са, че няма нужда да инвестират в по-добри системи и защити, както и в план за такива разливи. Просто случаите са толкова редки, че не са искали да харчат от печалбата си, а са решили да стискат палци. Естествено никой не слага в сметката некачествени материали и „спестовността“ на други компании. Лошото в случая е, че този метод се прилага много по-често, отколкото си мислим – коли, строителство, самолети и дори в медицината. Какво е видно, в редките случаи когато тези бедствия се случат, загубите са много по-големи от спестените разходи.

петрол, разлив, залив, управление на риска, risk management, oil spill, gulfПтица пострадала от нефтеното петно (AP Photo/Charlie Riedel)

Това, което този разлив ни учи е, че е нужно обществото да настръхне от определена тема, за да се промени нещо. Сигурен съм, че през следващите месеци ще има много подобрения в политиката на щатите за всички 3800 платформи и хилядите танкери за нефт. Вниманието към тази тема ще бъде подпалвано от сензациите по новините и социалните мрежи. Пример е фалшивият акаунт на BP в Twitter, който те се опитаха да затворят. Това е само една област, където има проблеми, но явно само така можем да ги оправяме – на парче като избухне нещо. В България действаме по същия маниер, но разбира се, предпочитаме да го отдаваме на „балканския си нрав“, а не на факта, че е типично за всички по света.

10 коментара

  1. Проблемът не е в риск мениджмънта въобще, а в калпавия риск мениджмънт, защото много фактори вероятно не са отчетени. Иначе, когато няма опасност да предизвикаш екологична катастрофа с бизнеса си, риск мениджмънта е много полезен подход.

    Опитвам се да си защитя професията 🙂

  2. @Майк Рам – в самия risk management наистина няма нищо лошо и когато се използва правилно наистина помага на компаниите. Най-малкото защото могат да си преценят къде може да има проблеми и какво да направят за тях. Доколкото имам впечатления обаче, включително около този разлив, някои компании го използват като параван за спестени пари за сметка на качеството и за изкривяване на твърде общи държавни изисквания.

    В този смисъл може би ще ме разбереш защо съм на мнение, че опре ли до 7-8 цифрени суми, с RM започва да се смята до колко човека може да си позволи компанията да убие, преди компенсациите да станат твърде големи.

  3. @Майк Рам – не искам да ти обиждам работата де – просто колегите ти не се справят мн добре опре ли до големи интереси и пари. Везната накланя твърде много в посока печалба и не се виждат съдбите на косвените жертви.

  4. Който е виновен, просто трябва да си замине. Това е рискът, който са поели, а сега да си платят.

  5. @Майк Рам – ето нещо в подкрепа на това, което казах по-горе:
    http://www.wired.com/wiredscience/2010/06/bp-nightmare-email/

    @stir – не е толкова просто. Компаниите в щатите са толкова големи, че страната им е слята с тях. Просто не може да разтурят някоя от тях и то особено сега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.