Блогът на Юруков

Имам българска сателитна телевизия. Гледам редовно. Представете си учудването, което изпитах, когато две девойчета изскочиха на екрана, за да се възхищават на качеството на Lidl и да го препоръчват. Истината е, че с няколко изключения, не познавам някой тук, в Германия, който да е доволен от тях. Стоките са също толкова некачествени, колкото и в Penny, но цените са по принцип по-високи. Имаше един Lidl близо до старото ми жилище и предпочитах да не ходя там.

Спомних си и още нещо – преди 2 години в Германия стана един невероятен скандал свързан с тях. В течение на години, Lidl беше използвал скрити камери и микрофони да следи какво си говорят служителите им, какви бележки си предават и колко често ходят до тоалетната. Нещо повече – наемали са детективи да ги следят къде ходят, колко се оплакват от шефовете и работата си, дали има лични контакти между работниците и прочие. Скандалът се разгоря супер бързо и също толкова скоростно беше потушен. Доколкото чух са постигнали извънсъдебно споразумение с профсъюзите. Има съмнения, че и сега тези практики продължават, но че са си взели поука – просто да не ги хващат. Чети нататък »

Преди около 2 седмици излезе затворената бета на Vivo.bg. Това е нова българска социална мрежа за споделяне на местоположение. За този тип мрежи писах през Септември, когато Vivo беше още слух. Най-известната в световен мащаб е FourSquare, а подобна услуга въведе и Facebook наскоро.

Защо обаче Vivo е добра идея и то особено за България?

Това е нов проект с много различни посоки за развитие. Макар и доста успешен, 4sq има своите недостатъци, които трудно могат да се премахнат без изцяло да се промени системата. Освен това, този тип мрежи са доста нови и все още не са се ориентирали какво биха искали потребителите и бизнеса от тях. Затова Vivo има добри шансове в България – може да се напасне към възможностите и нуждите на бизнеса у нас. Както писах в предишната статия – фирмите тепърва ще откриват колко полезен е един такъв директен контакт с потребителите си. Мрежа като Vivo може само да им помогне да стъпят на този пазар като плащат за локализирани реклама, награждават редовните си посетители и предоставят оферти в магазините.

Все пак тази мрежа е доста нова и има какво да се желае. Нормално е да я сравняваме с Foursquare, предвид това, че една първата по рода си. Да си призная – останах доволен от това, което видях в бетата. Може човек да добавя места и се чекне (или запише) там направо от сайта. От седмица има и мобилен сайт, от който също може да се чекира и да проверява местоположението на останалите. Има и добра търсачка, добавяне на приятели и доколкото чух – значки за редовни посетители, но не съм ги забелязал до сега. Може също така да се изпраща местоположението в Twitter и Facebook. Чети нататък »

Както писах преди, миналата събота в СУ се проведе българското издание на TEDxYouth – голям брой паралелни конференции из цял свят с фокус върху младите. Доколкото разбирам, събитието в София е минало доста добре. Съдейки по програмата, посетителите е имало какво да научат. Предавали са го на живо в мрежата, така че очаквам записи на отделните лекции в YouTube. В канала на TEDx вече има няколко от другите събития на онзи ден. Под статията може да видите снимките.

Съжалявам само, че не нямаше възможност да представим One Young World на младежите, които са били там. Тази конференция ще се проведе чак през септември 2011, но регистрацията вече тече, а набирането на спонсори за делегатите започва. Въпреки нуждата от спонсори и конкуренцията при кандидатстването, усилията определено си струват. Чети нататък »

Горе виждате обновена статистика за протеста срещу Сиромахов в Twitter. 4200 съобщения от поне 500 потребителя. Съдържат всички съобщения с тага разделени в интервали от по 30 мин. След известно търсене, открихме, че #siromahovfacts е измислен от @Tiffries, а първото съобщение от вълната е пуснато в 10:32 вчера. Всъщност осмиването на Сиромахов заради навика му да копира е започнало доста по-рано, но е трудно да се проследи.

Всички данни за статистиката горе може да свалите тук. Пак в CSV формат може да свалите и всички tweet-ове до 21:30 тази вечер. Благодаря на @Dogan_Marketing и @eleonita за помощта в събирането на първите няколко стотин и @dido_pro за идеята. Пускам всички съобщения свободно, за да можем всички да проследим колко от тях ще се озоват в шегите на Шоуто на С***и. Промених мнението си заради добрата идея на @Dogan_Marketing за дигитална книга събрала всички майтапи. В този си вид ще са и удобни за анализ, а знаете, че си падам по отворените данни.

Иначе, преди малко научихме в шоуто, че Сиромахов ще изкарва нова книга. Изглежда ще съдържа материал от шоуто. Изглежда всичко е оригинално творчество. Изглежда нещо не го вярвам това. Интересно беше колко се възмущаваше на простотията в медиите, но който е поглеждал книгите му ще знае, че нямат нищо общо със сатирата и добрия тон. Всъщност подобни на неговите шеги надали ще намерите другаде, освен в книгите и шоуто на шефа му. Чети нататък »

Според @8biterotic, всичко започна заради @Dogan_Marketing, @therealgenadi и @trikorni (ето защо). Откъдето и да е тръгнало обаче, вчера Twitter буквално освиркваше и се подиграваше на Сиромахов заради очевидните му „заемки“ от мрежата. Всеки трети tweet беше с таг #siromahovfacts. Има такава тема и във форума на сайта му с интересни колажи, но няма да давам линк. Ако не знаете за какво става дума, погледнете статията ми от вчера. Въпреки таблоидното й заглавие, доста хора се заинтересуваха от потока с tweet-ове. Блогадир и Alabala го използваха, а Андасоров пусна нещо подобно. По темата писаха още NName, Генади, Мартин Методиев, Автора.com и Шматко. В статията на Юлиян пък ще намерите още доста линкове към статии и подбрани бисери от деня.

Снощи си направих труда да събера статистика за говорилнята, която се изля вчера. Всъщност свалих всички tweet-ове (2.1 Мб), но няма да ги пускам. Преди малко обнових данните и резултатите виждате горе. Почти всичко от последните 24 часа е групирано в интервали от 15 мин. Пикът е бил вчера към 16 часа с по съобщение на всеки 9 секунди. В периода на данните са участвали около 500 души с 3100 съобщения. Отворете картинката за по-подробна информация. Ето и CSV-то. Чети нататък »

Ок, извинявам се за заглавието – доста е таблоидно. Ама чак да съм убил меме-то – не съм.

Вися си в Twitter и по някое време виждам, че _erka_ е писала за Lipsva, с тага #siromahovfacts. Последното ме озадачи. Тогава се усетих да погледна stream-а си и изпаднах в екстаз – всички го солят за това, че краде лафове и истории от мрежата. Включвам се и аз след малко. Може да следите всичко в кутията отдолу. Някои са взети направо от Чък Норис, а други са доста оригинално. Ето какво е писал и Свилен по темата. Сигурен съм, че довечера само за това ще се говори в Шоуто на Слави. Проси си го откакто писа онова за Фейса.

Ето всички лафове: Чети нататък »

© Георги Кожухаров @Dnevnik.bg

Преди няколко месеца водих подобен спор – възможно ли е да се прави наука извън БАН. Слушайки медийната война между родните ни учени и Дянков ми се ще да продължа задочно спора. Струва ми се, че битува мнение, че БАН е единственото място, където може да се прави сериозна наука. Разработките на по-големи фирми или частни лица са или загуба на време, или не са наука поради практическата им насоченост. В същото време, изглежда се смята, че никъде по света не се прави наука в университетите и моделът на БАН е стандарт.

Единственото определение, което бих могъл да дам на всичко това, е „заблуда„. Нарочна или неволна – не знам, но определено заблуда. Истината за БАН е, че е изключение на фона на европейските практики и при това много остаряло такова. (Нали все с „Европата“ се сравняваме.) Да, в академията се прави наука, но един вид „поръчкова“ и страшно неефективна. Има проблясъци, заради които получава международно признание (пример: LHC), но и те са като в спорта – случват се въпреки средата и управлението на проекти.

Мястото на науката е в университетите и частни организации. Първо заради финансирането, второ заради кадрите. В момента БАН получава бюджет, който ТРЯБВА да се изразходи някак. Има активи, които не се стопанисват прозрачно и доста от които явно не се използват за наука. Mediapool писа днес, че БАН не е агенция за недвижими имоти. И църквата ни не е, но явно и двете са се превърнали точно в това. В същото време средната възраст на учените там е близо до тази на пенсиониране, а младите учени нямат никакъв стимул да продължат дейността им – къде заради ниските заплати, къде заради невъзможността да се изкачат нагоре по стълбицата. Чети нататък »

Е па кмет съм – какво толкова? На български изглежда смешно като термин, но си е превод от 4sq – mayor на дадено място. Защо да не споделям къде съм? Първо е игра, второ е удобно и трето – вика му се early adopters. Нали знаете какво е това – ония дето първи преглеждат услуга/джаджа/сайт.

На първо място, това е игра. Дъската е целият град, че и държава, а фигурите сме самите ние. Състезаваме се, дразним се, а правилата създаваме в движение. Има си етика и мамене. Има си досадници и интересни хора. Забавно е да се видиш лице в лице с някой в кафене и да го познаеш по снимката във 4sq. Случвало ми се е да вдигам очи от телефона в търсене на някой чекнал се преди 10 мин. и да намеря погледа му докато той оглежда за мен. Чети нататък »

Преди две години писах писмо до Меглена Кунева с въпрос за правата на работниците, които произвеждат вносните стоки. Основната идея е, че се възползваме от евтините дрехи и машини, които идват от Азия, но си затваряме очите, че се произвеждат с детски труд, мизерни условия и заплащане. Това поставя една морална дилема, която беше в ресора на бившата евро-комисарка. Отговорът, който получих, беше, че се работи по въпроса и има проекти за регламенти. За жалост не знам какво се е случило по-нататък.

Този проблем не може да се реши лесно поради липсата на контрол във въпросните държави и липсата на юрисдикция. В действителност подобни случаи има и в Европа – на всички са ни известни случаите по гръцката граница и „робските“ плантации с българи в Испания и Италия. Тези случаи се прикриват заради корупция и от срам. Обичайно се приписват на „пропуски на контролните органи“, а не на системно толериране. Чети нататък »

Преди време излезе поредният доклад на Google за прозрачността в мрежата. Той се базира на броя искания от различни държави за цензура и съответния трафик. Първата характеристика показва какво е изтрито заради съдебни заповеди, а второто е индикатор както държавите блокират. Вижда се, например, много ясно кога Китай блокира Youtube и че България е една от малкото в Европа, която не цензурира мрежата.

Тези инструменти обаче ме накараха да се замисля над друго – кога са пиковете в потреблението у нас. Тук може да виждаме само трафика на Google услугите, но все пак те са вече основни в използването на мрежата. За жалост не са отбелязани точни брой търсения, но поне може да сравняваме пиковете със средното от началото на 2009-та насам.

Чети нататък »