Водата и парадоксът на пластмасовите лъжички

вода, минерална, бутилки, пластмаса, чешмяна вода, филтри, замърсяване, парадокс

Отивате в кафене, взимате си кафе, добавяте мляко и захар, разбърквате и пиете. Къде е парадоксът тук? В повечето случаи кафетата предлагат малки пластмасови бъркалки или лъжички, чиято единствена цел е да се бърка кафе или чай за няколко секунди. После се хвърлят и остават в сметищата хиляди години.

Отбелязвам всичко това, защото ми направи голямо впечатление една реплика във Facebook – парадокс е, че е по-лесно (и дори по-евтино) да се произведе, достави, използва и изхвърлят такива лъжички за еднократна употреба, отколкото да използваме метална и да я мием. Същия парадокс се получава при водата – предпочитаме да я бутилираме, пренасяме през хиляди километри, изпием и хвърлим бутилката. Това коства хиляди барели петрол за пластмаса и бензин, както и хиляди тонове боклук на година. В Германия пластмасовите бутилки се връщат в магазина, за да не свършат в сметището. Общата заблуда обаче (поне сред колегите ми) сякаш е, че те се рециклират. Истината е, че просто ги изгарят.

Същото ще се случи с двете бутилки на снимката горе. За да ги изпия в Германия, те са произведени във Франция, напълнени са с по 1-2 литра вода, пренесени са на 1500 км. и доставени в офиса ни. Чешмата в кухнята е на 3 метра от касата с бутилки.

Вместо това, може просто да усъвършенстваме филтрирането на чешмяната вода и да подменим цялата водопроводна мрежа. Така ще се губи много по-малко вода в системата. В България на места загубите стигат до 50%. Ако ги ремонтираме, ще взимаме по-малко вода от околната среда, ще отклоняваме по-малко реки и качеството на водата ще е много високо. Всъщност в някои отношения стандартите за чешмяната вода са по-високи от тези за бутилираната, но заради недостатъчните инвестиции във водопреносната система, тези стандарти не се достигат винаги.

Тук идва моментът с парите. На година крайният потребител харчи милиарди в световен мащаб за бутилирана вода. Ако дори малка част от тях отиват за филтри в сградите и подмяна на тръби, ще спрем да правим разлика в качеството. Всъщност в някои градове в България водата, която влиза в системата е дори по-добра от минералната, но заради лоши тръби докато стигне до домовете се скапва.

Всъщност голяма част от „минералната вода“, която пием дори не е минерална, а филтрирана чешмяна. Това показва, че пиенето на минерална вода е повече мода, отколкото нужда. Някои видове минерална вода в България наистина имат полезни свойства заради различни минерали и йони, но първо те са много малък процент от продаваното количество и второ – последните губят тези си качества след известно време. В крайна сметка всичко е рекламен трик и най-голямата част от цената е такса „имидж“.

Решението

Говори се за забраняване на найлоновите торбички. Много страни по света са го въвели (включително Китай) и напълно го поддържам. Смятам обаче, че е още по-наложително да се забрани бутилираната вода и по-точно – тази в пластмасови бутилки. Да, това ще означава край на многомилионен бизнес в България, но вредата е много по-голяма. Не е нужно, а и възможно, да стане рязко. Вместо това, може да се въведе висок данък върху всяка продадена бутилка, който да се използва целенасочено за подобряване на водопреносната система и инсталиране а филтри в сградите. Това ще има голям ефект – чешмяната вода ще е с много високо качество и хората постепенно ще се откажат от минералната вода. Особено неизгодни ще са малките бутилки, при които парадоксът е най-голям.

Друг ефект на тази привидно крайна мярка е, че ще се създаде голям пазар за филтриращи устройства, което в световен мащаб е преуспяваща индустрия. Инфраструктурата в градовете ще се подобри неимоверно, за което и сега се дават стотици милиони по евро-фондовете и се откриват хиляди работни места. Освен това, хората ще ги е повече грижа за замърсяването около градовете им, което влияе на качеството на водата и към този момент.

Тази статия е в рамките на Blog Action Day 2010 на тема Вода. Ето други участници от България:

Mama Memi – Blog Action Day 2010 – Тема: Вода
ABC Design & Communication’s blog – Blog Action Day 2010. Water
Жустин – Blog Action Day. Вода.
Оптимистично – Blog Action Day: Вода
The blog of a dreamer or … – Blog Action Day 2010: Вода
Terra IncogLita – Blog Action Day 2010: Water
Greentech-BG – Blog action day 2010: WATER
Higher & Higher – Blog Action Day 2010: H2O
Борислав Борисов – Вода! Agua! Eau! Water! Wasser!
StasY Sviat – Вода
Better World – Blog action for clean water

30 коментара

  1. Pingback: Greentech-BG
  2. Pingback: Tomislav Savov
  3. В София за водната мрежа се грижи Софийска Вода. Те си имат някакъв план за инвестиции в модернизирането на мрежата. Не знам да има механизъм с който да може да се вземе данък от всяка бутилирана вода и да се разпредели между фирмите, които се грижат за канализацията. За мен по-интересен е въпросът, кой стои зад известните марки минерална вода в България, защото това е един много лесен и ужасно доходоносен бизнес. Чувал съм, че изворите са окупирани от мутри през 90те и от тогава ги държат здраво. Не знам какви данъци плащат, но според мен би било редно да внасят поне 90% от печалбата в държавата. Защото това са природни ресурси и не е редно група богопомазани частници да печелят огромни суми от тях. Редно е те да плащат големите данъци и така парите да влизат в някакъв фонд в държата, а не да се товарят гражданите с още един косвен данък.

    Сега се поразрових и доколкото виждам в договора за концесия на минерална вода Хисаря, договорът е за 20 години, фирмата спечелила търга се задължава да плаща по $2.65 на 1 куб. м. вода. Ресурсът, който се отпуска е 21 600 куб. м. годишно. Т.е. Те ще платят $60 000 годишно и ще направят инвестиция за $250 000 за това, че ползват природни ресурси. Не е ли смешно? 21 600 кубика са 21600000 литра. Сам можеш да сметнеш какви пари изкарва фирмата, която бутилира и какви данъци плаща. Представи си какви пари биха влизали в държавата и общините, ако с изворите се разпореждаха общински фирми. И с тези пари би могло да се изгради напълно нова канализация…

  4. @doni – Да, за канализацията и водната мрежа в София се грижи Софийска Вода. Работата обаче е, че от тяхната работа зависят хората в Дупница, например – с увеличаването на населението на София, градовете на юг от там изпитват недостиг на вода, защото всичко се пренасочва към столицата.

    От друга страна, за да имаме наистина качествена вода в чешмата, в системата трябва да се инвестира много повече, отколкото идват от сметки. А с малка част от парите, които харчим за бутилки, можем да преобразим инфраструктурата и качеството. Не става дума дори за вкусът на водата – сега чешмяната е на места вредна за пиене. Ако приемем, че достъпът до чиста вода е човешко право, в момента само тези с пари могат да си позволят да не си вредят с чешмяната. В същото време, филтрите за цял блок са икономични, ефективни и излизат по-евтино спрямо бутилираната вода.

  5. Най-очевидният парадокс е, че на никой не му пука.
    Наистина, разбъркваш и хвърляш, без да се замислиш. Пък не е чак толкова трудно. Хубава статия, Бояне, дано стигне до повече хора.

  6. @Иван – нещо, което не написах горе е, че не вярвам във волята на потребителя. Исках да го включа, но това е твърде голяма тема и щеше да се размият нещата. Смятаме, че можем да влияем на пазара „с малки индивидуални действия“, но това на практика не се случва. Не защото не искаме, а защото се включва стадната ни психология и лесно се влияем.

    Вярно е, че има начини да се промени поведението на отделни компании (пресен пример – GAP и логото им), но за по-глобални неща не се случва. Пример – потреблението на петрол, крушките, изолацията на сгради и т.н. Компаниите не се влияят от свободния пазар, а обратното – моделират го. Затова трябва регулация и мерки, които да моделират същия този пазар – а от там и бизнеса – спрямо общия консенсус на хората.

    Бих го сравнил с това, че относно тези неща сме като момиче на диета – не може да се спре да яде шоколад, въпреки, че знае, че си вреди, но може да забрани на всички вкъщи да носят шоколад вкъщи и да я изкушават.

  7. Да, прав си. Обаче не е чак толкова трудно да се промени потребителят. Ето, в Швеция си връщат пластмасовите бутилки и алуминиевите кутийки, на пазар ходят с хартиени или плетени торбички. Но там просто им казваш и слушат. При нас май е нужен социален, икономически и политически натиск, по възможност – едновременно 🙂

  8. @Иван – в Германия го правят също, защото са им казали. Тук действат много така – това добро, но други не толкова. Силна им е стадна психология, а при нас сме повече индивидуалисти. Все пак и тук в началото е имало яки напъни и е трябвало време докато свикнат хората. И при нас може да стане, но не мисля, че може да дойде толкова лесно от самото общество. Причината е, че компаниите ще се борят с такива настроения още в зародиш – къде с реклами, къде със заплахи към инициаторите.

  9. За мен идеята за натиск и „силово възпитание“ е мега тъпа. Винаги моркова върши повече работа отколкото тоягата. И се радвам че живея в България в която индивидуалистите са повече от стадото.
    По темата: мисля че всеки сам за себе си трябва да стигне до идеите до които и ти си стигнал – насила хубост не става. В нашия офис предложих да има отделен съд за отпадъци за преработка (казано по купешки – рециклиране). В началото не ми обърнаха внимание но аз продължих да искам. После трябваше да се преборя с колегите да си изградят навици да го ползват. Писах емайли да напомням, слагах разпечатани листове и постепенно системата сработи. Още повече че за колегите ми няма голяма промяна понеже с един колега се грижим нешата да се изхвърлят в съответните кофи които са на 2 преки от офиса.

    Що се отнася до пластмасовите бутилки мисля че дори има движение което да иска да се намали употребата им. Не знам дали може да се заменят със стъклени но където може трябва да стане и не чрез натиск а чрез финансови стимули за фирмите. Има някакви кани Брита които филтрирали водата но не знам да се ползват масово – може би една по-засилена реклама която да акцентира върху опазването на околната среда и спестяването на пари от минерална вода би свършила чудесна работа.

  10. @lem0na – за да има реален ефект моркова трябва да има налице стадна психология. И аз харесвам това, че в България сме повече индивидуалисти, но си има своите недостатъци като се опитваме да копираме решения взети от други страни, които имат друга психология.

    В този смисъл не говорим за „силово възпитание“, а за регулация. Основната идея на регулацията е да използва не-пазарни методи, за да ограничава алчността на отделни лица (частни или юридически) и да наложи интереса на обществото като цяло.

    Ето тук прозира и друга пречка у нас за налагане на такива мерки – още ни тресе параноя за диктаторски режими, в които държавата има единствена цел да контролира и превъзпитава. В статията говоря за мярка, която ще дойде като предложение от обществени организации, ще бъде регламентирана от държавни институции, но в крайна сметка информационните кампании ще дойдат от самото общество за него самото.

  11. Pingback: Victor Lilov
  12. Дали защото половината от 40те ми години са минали при социлизамЪ, дали защото личния ми опит показва че когато някой казва че прави нещо за мое добро винаги съм бил прецакан но като чуя подобни думи ставам силно подозрителен, а чути от официална власт ми мирише на диктатура.
    Аз вярвам в свободния избор на всеки един от нас. Този избор може да бъде манипулиран чрез финансови стимули (не ограничения). Ако на хората се разясни какво биха спестили те сами биха взели решение дали да правят нещо или не. Мисля че така е справедливо. Но ако някой реши да прави нещо и си плати по-високата цена за него защо да му се забранява – пура за 50 лв. уиски за 100 лв бутилката, кола с разход 15-20/100, диаманти и тн са все безмисленни неща но щом даден човек е готов да плати цената за тях не виждам защо да не го направи.

    Иначе като си започнал с бутилките за вода какво да кежем за самобръсначките за еднократна употреба, опаковките за шампоани и тн – неща които биха могли заменени с такива за многократна употреба или лесна и в голяма степен обработка.

    Нека хората гласуват с портфейла си.

  13. @lem0na – „хората да гласуват с портфейлите си“ се отнася към свободния пазар, както „всеки ще работи колкото може и ще взима колкото му трябва“ – към социализма. И двете са утопични идеи, които на практика не се получават. Сега само сме сменили илюзията, но за жалост потребителя е нямал време да се отърси от нея.

    Според мен финансовият стимул, за който говориш, е да се повиши цената на едното и да се създаде фонд за съ-финансиране на инфраструктура. Имайки в предвид, че водните компании са обикновено монополисти по места (по дефиниция) не можем да говорим за свободен пазар на чешмяната вода. Затова тук наистина става дума за ограничаване на един пазар. Нищо не пречи да се остави продажбата на стъклени бутилки с минерална вода – както казах, има лечебни извори, водата от които се търси много.

    Не мисля обаче, че трябва да говорим за превъзпитаване, а за премахване на вредно влияние развило се в пазара към самото общество. Тук решението няма да дойде от управниците, защото бизнесът ще лобира яко при тях. Идеята и натискът ще дойдат от самото общество, за да накара политиците да наложат ограниченията и стимулите. Тук е разликата с това, от което си подозрителен.

  14. Показателите на водата на важни елементи, които не знам дали могат да се филтрират с домашни уреди са изравнени с европейските. А те се оказали по-слаби от нашите (става въпрос за изавняване, което е станало преди повече от 10 години). Защото европейците по-отдавна използват пластмасови бутилки с вода и може би трябва да гарантират на всички свои жители да имат чиста вода. Счита се, че нормите са безопасни, но дали е така едва ли може да се разбере преди да минат две поколения, както и за всички консерванти и генно модифицирани храни, които ядем в момента. Последното е мое мнение, но независимо, че не съм специалист информацията за промяната на нивата е надеждна.

  15. Pingback: Blog Action Day: Вода
  16. Като каза за кафето и бъркалките… в кафенето до офиса ни по едно време предлагаха една марка кафе в картонени чашки и бъркалки от канелени пръчки. Канелата придаваше много приятен аромат на кафето и всички минахме на този еко вариант без никаква външна принуда 🙂
    За съжаление инициативата трая само 3 месеца.

    Миналата година в хостела ни в Будапеща имаше много симпатично плакатче, което изясняваше, че чешмяната вода в града е напълно годна и съвсем приятна за пиене. Специално за нас имаше ефект – пробвахме, напълнихме веднага бутилките от чешмата и от там нататък пиехме смело от градските чешмички. Понякога и само информация е достатъчна.

  17. Благодаря за линка 🙂

    много хубава статия, честно – по средата на текста се хванах как съм се задълбочила, а отдавна не ми се беше случвало докато чета блог

    видях, че Ралчев е писал по-нагоре за това – приятно впечатление прави как в Швеция хората много ползват хартиени и платнени торби, картонени чашки и опаковки;
    съгласна съм, че водата в пластмасови бутилки е повече мода, но хубавото на пластмасовите шишета е, че са по-леки от стъклените; преди време много пиех минерална вода, и оттогава ми е останал навик винаги да си разхождам едно шише от половинка с мен, само че с чешмяна вода;
    което пък ме подсеща – в щатите хората разхождат със себе си както кутии с обяд (нещо, което няма как да се види в БГ), големи термочаши за кафе (това мисля, че съм го виждала вече в БГ), така също и пластмасови шишета за многократна употреба, които имат халка за окачване на колана и нещо като джобче за листче с името на притежателя, но доста по-тумбести, и до литър обем 🙂

  18. @Боряна – ами в Лондон отдавна има кампания на кметовете да убедят хората, че водата в чешмата е много чиста и качеството й е по-сигурно от тази на бутилиранта. Право се до голяма степен, защото голям процент от сметищата се пълнят точно с такива бутилки.

    @wakeop – Това с бъркалките е яко 🙂 Ще е интересно да се предложи на кафенетата, за да намалят пластмасата. Тук чашите са предимно хартиени, а бъркалките понякога са от дърво. Не знам кое е по-лошо – пластмасови или дървени еднократни бъркалки, но канелените ми харесват.

    А за информацията – права си. Трябва да има информираност, защото у нас сме доста недоверчиви. Първо обаче трябва да се оправи системата, защото от една страна се губи страшно много вода, а от друга – тръбите под улиците, а и в сградите, са доста стари. Всичко това може да се оправи.

    @Лита – кутиите за обяд са нещо, което го има на места и зависи от работата. В смисъл – не е масово в щатите. И в Германия го има по строежите, например. В нашия офис го правят няколко човека, а мисля и аз скоро да започна, защото ми излиза възскъпо да ям навън всеки ден.

  19. Много подобни ефикасни и екологични идеи имат твърде лош икономически и социален ефект. Ако се върнем обратно към чешмяната вода, това ще означава всички, които са заети с производството на бутилките, с бутилирането на водата, с превозването, с продажбата, с преработване / изгаряне да си търсят друга работа! Уви, консуматорското общество е в основата на икономическия растеж и прогреса. Представете си какъв страхотен еколкогичен ефект щяхме да прозведем, ако не сменяхме електроуредите си с всеки нов модел или поколение. Примерът с мобилните телефони, фотоапарати и лаптопи е най-фрапиращ. Горните бутилки са направо безобидни в сравнение с количеството отровни вещества, които оставят след себе си иначе дребните като размер електро-джаджи. Но пък ако няма пазар всичките технологични чудеса, на които сме свидетели вероятно нямаше да се случат…

  20. @mastуlo – точно тази психология стои зад повечето проблеми около индустрията – работи сега, в този момент, затова не трябва да го променяме.

    Истината е, че не е така. Точно по тази причина казах, че не трябва рязка забрана, както би трябвало да стане с найлоновите торбички, а плавно задушаване на пазара. Работните места, които ще се закрият ще са много по-малко, отколкото тези, които ще се отворят паралелно с тях, когато в рамките на програмата се финансира подобряването на водопреносната мрежа. Да не говорим каква ниша ще се открие за производство и инсталиране на филтри, за които също ще трябват общи работници. Разликата обаче е, че стимулирането на друг раздел на индустрията ще изисква тези работници да се обучат (което пак става с евро-фондове) и ще им се изплащат по-високи заплати. При това нищо не пречи въпросните заводи да са пак в бедни региони, където са обикновено бутилиращите цехове, защото работната ръка е по-евтина. Последното пак може да се стимулира данъчно или с облекчения от въпросния фонд.

    Ето тук в 2-3 изречения изброих няколко чисто икономически мерки, които биха насочили пазара към търсене на по-екологични ниши и изоставяне на тези, които замърсяват. При развиване на такива технологии и създаване на опитен персонал, може дори да се изнася техника за други страни.

    Не казвам, че ще е толкова просто и лесно, но никоя промяна не е. Разликата обаче е, че ще се прекрати една порочна практика, за която крайния потребител не се замисля много, а в същото време на дори повече работници ще се осигури по-високоплатена работа.

  21. @Боян Юруков – Изобщо не казвам, че не следва да се променяме. Идеята ви е интересна и затова реших да коментирам. А именно, че икономическите интереси тя да не са случи ми изглеждат твърде големи. Бизнесът и всички, които са въвлечени в него нямат стимул да го прекратяват само заради екологичния ефект. Необходима е правителствена намеса, а тя сама по себе си обикновено води до сериозна съпротива. Хората по-принцип нямат нагласата да правят неща, които са смислени в дългосрочен план. Интересува ни това, което е тук и сега. Ако беше различно, например никой нямаше да скача срещу очевидната необходимост да се увеличава пенсионната възраст. Или пък нямаше да ги има протестите през 80-те в Англия за затварянето на мините…
    А ако трябва да се взима политическо решение, няма да изненадам, ако се окаже, че е по-добре да се инвестира в нови технологии за преработка на бутилките. Между другото в много страни бутилките наистина се рециклират! Пък и не забравяйте, че на много места, дори и в Европа, водата е с лошо качество не само заради замърсяване и от гледна точка на здравето бутилките са по-подходящ и евтин метод от строежа и поддържането на водоснабдителни системи.
    И пак ще заявя – бутилките са сравнително малък проблем. Понеже наскоро споменавахте нещо за телефонче предполагам, че ще ви бъде интересно да знаете какво се случва с тях след като ги изхвълим. Ето например една статия на тази тема http://ngm.nationalgeographic.com/2008/01/high-tech-trash/carroll-text/1

  22. Поздравления от мен! Има интересни неща, върху който всеки трябва да се замисли …

  23. Е, щом е само понякога, значи няма проблем. 🙂

    Знам тази лекция и жената е напълно права. Но е факт, че водната ни система е крайно неефективна. Тази на парното пък е в пъти по-зле. Основата на спестяването на ресурси е доброто планиране и добрата инфраструктура. Това се отнася не само до водата, но и до пътищата, градският транспорт, електрическата система и прочие. Това с кафето и бъркалките беше просто за сравнение – нещо, което хората могат да усетят от ежедневието си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *