Статията беше публикувана във вестник Пари на 1. май 2010. Поканиха ме като гостуващ автор след серията ми статии за сайтовете на държавните институции и интереса ми към електроното управление в България.
За какво й е на една държавна институция сайт? Зависи на кого се задава този въпрос. Ако сте журналист, от такъв ще научите за прес-конференции, отваряне на оферти за магистрали и скандални статии на политици. Ако сте представител на фирма, най-вероятно ще търсите подробности за обществени поръчки, нормативни актове и статистическа информация. Ако пък сте обикновен гражданин, надали някога ще попаднете на такъв и ще отхвърлите темата като поредното нещо, с което се харчат безсмислено държавни пари.
Макар да говорим, че живеем в дигиталната ера, много малка част от държавата ни е преминала в нея. Наистина, всяка институция има сайт, но скептичният гражданин ще е прав да се съмнява. Прав е не, защото няма нужда от такива представителни страници, а заради безполезността на сегашните. В последните месеци занимавам читателите на блога си с обществената поръчка за сайта на Народното Събрание. Там се публикуват решения, законопроекти и стенограми, които засягат пряко както право- и природозащитните организации, така и бизнеса. В търсенията си показах, че поръчката и подадените оферти са направени така, че да спечели точно определена фирма. Това, разбира се, не е нещо ново – подобни скандали има в много други институции. Нещо повече – в доста от поръчките за сайтове – като тези за общини и областни управи – изпълнението е толкова лошо, че сайтовете са практически неизползваеми.
Резултатът от милионите похарчени до сега е, че държавата ни може да се похвали със сайтове като този на Президентството, Министерски Съвет, Парламента и Външно. Ако влезете в който и да е от тях, ще намерите хаос от линкове, снимки, новини и дори банери. От дизайнерска гледна точка единствено чисто новият сайт на външно министерство може да се похвали, че не прилича на тези от 90-те. Може би ще кажете, че съдържанието е по-важно, но нито в този на Президента, нито в този на кабинета информацията е добре структурирана и лесна за намиране. Дизайна е този, които помага на посетителите да намерят търсеното. В случая на Народно Събрание и това не е би помогнало, защото често липсват текстове на решения и законопроекти. Вината, естествено, се размива някъде по веригата.
Проблемът всъщност е, че никой явно не намира тези сайтове за важни. Дори с 200 хиляди лева отделени за новия сайт на парламента, надали нещо ще се промени. Причината е, че няма стратегия за развитие. Липсва концепция. Поръчват се сайтове колко да се усвоят някакви средства и да има нещо „там“. Резултатите обаче са лоши. След сигнал от блогъри и последвалия скандал беше спряна поръчка от 2 милиона за нов представителен сайт на туризма у нас. Вчера научих, че има нова заявка, но този път за 3 милиона под формата на реклама. На летището във Франкфурт има билборд от подобна поръчка (вижте първия коментар), от който на всеки графичен дизайнер би му се приплакало. Също както от повечето обществени сайтове.
На този етап страниците на институциите ни са като онези ниски гишета, пред които трябва да се кланяме на чиновниците, за да получим нещо. Ако приемам това сравнение, излиза, че електронното правителство у нас по-скоро копира стария модел на работа, вместо да го реформира. Разликата в интернет обаче е, че реформата може да стане много по-бързо. При електронното правителство почти няма участие на чиновници, което спестява време и грешки. Изключвайки човешкия елемент, тези сайтове решават двата основни проблема пред бизнеса ни – тромавите процедури и корупцията. Мрежата е инфраструктура за бизнеса и в най-близко бъдеще ще стане също толкова важна, както магистралите. И в момента се храчат пари в тази насока, но единственото липсващо парче от пъзела е визия. Затова може би трябва да вземем на сериозно сайтовете на институциите и да изискваме повече от тях. Визията ще дойде от това търсене.
Боян Юруков, в. Пари
Вижте печатната публикация.
Интересно ми е да напишеш една статия, доколко българите се справят с компютрите и интернет.
@Момчил – това трудно мога да го определя. Зависи от много неща, а и нямам ежедневен контакт с много хора, които работят с компютри. Виж, ако бях в техническа поддръжка щеше да е друго. Утре ще пусна обаче една статия за едно подобрение в това как използваме интернет услуги. Може да се приложи и в egov-а и дори – при online избори.
За мен лично е важно да мога да следя информацията в държавни и общински сайтове от която се интересувам.
Например този сайт:http://www.mig-chiprovtsi.com/
Но…
@tcvetelinka – откъде го изрови този сайт? 🙂
Всъщност много сайтове на общини и областни управи имат проблеми. Наскоро завършиха няколко такива поръчки, по които практически нищо не е предадено, но по някаква причина държава им изплаща пари без никаква проверка кой е виновен, че няма сайт или защо не върши работа.
@Боян Юруков – Този сайт е по Програма за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г, и понеже не съм на място, следя какво става в него, за жалост още не качена достатъчно информация.
Svejo: Те ще обърнат ли внимание на публикацията ви или ще си карат както си знаят? Не могат ли да си намерят техен си човек /той така и така ще получи поръчката/, който да е компетентен?
Svejo: Аз не твърдя, че тези, които ще спечелят поръчката за Народно Събрание не са компетентни. Съдейки обаче по сайтовете на общини, областни управи, министерства и агенции, много от спечелилите не са свършили никаква работа. Оспорвам модела на работа, а не конкретната поръчка, макар както е видно – и тази трябва да се развали.
Много пъти съм си мислила, че съвсем безплатно, в свободното си време,с мижавите си умения, с помощта на няколко безплатни приложения, хостващи се безплатно, бих могла да направя МНООООГО по-добър сайт … на която и да е държавна институция. Че и да го ъпдейтвам ежедневно ако ми подават информация. Чудя се как постигат такава малоумност с помощта на толкова много пари и професионалисти.
@lyd – всъщност не е толкова просто. Има няколко системи при тях, които трябва да бъдат свързани. Освен това трябват тестове, обучения и надеждност на сайта. Сега говорих с тази, която отговаря за поръчката за новия сайт на парламента и според нея, настоящия е бил създаден от самите чиновници без някакви допълнителни средства. В случаите на други сайтове, където фирми буквално са си оставили ръцете, просто няма проверки и контрол на качеството. Това може да е поради нехайство или лошо създадени поръчки, а може и да е заради корупция и далавери. Аз съм на мнение, че надценяваме влиянието на корупцията в администрацията за сметка на липсата на професионализъм, комуникация и мотивация у чиновниците да си свършат работата.
Не е само със сайтовете такова положението. Я дръпнете от някой държавен сайт я зако, я наредба, или друг подзаконов акт. Ще ви се приплаче като видите .rtf или .doc файл, писан от някоя стара мома-машинописка, която си няма хал-хабер от компютри и текстообработка, камо ли .pdf. Начинът на форматиране на страници, абзаци, изображения или таблици е повече от плачевен. Зa край на ред в абзац се използва Enter, нищо, че Word-а автоматично прехвърля на нов ред; отделните букви на думите в заглавията на глави, раздели, подраздели се разделят със шпации; в таблиците не се ползва WordWarp ами направо нови редове…
УЖАС!
Когато ми се налага да използвам документи от страниците на институциите ме хваща нервата, дърпам, отварям Word-а и си преформатирам целия документ, вярно, губя наколк часа, но после кат оси го разпечатам, ме е кеф да чета…
спокпйно може да се каже, / така им изнася/ защо нанякого трябва да му е лесно колкото по трудно откриете информацията толкова по добре.
Svejo: (thumb up)
Svejo: Опасявам се, че никой не е готов да замени лекият начин за администриране на държавата с компютър и да остави толкова озверели за власт и пари чиновници, което предполага, че възлагането на поръчката е най-малкия проблем, защото същинския предстои – нямат избор!
Svejo: Давай човече (thumb up)
@хумп – доколкото знам, законите се изпращат така от депутатите. Днес ми казаха, че където се предават в печатен вид, или се сканират, или се набират от секретарките им. За жалост в момента няма изградена система и стандарт за тези неща и всичко се организира между чиновниците.
@blau – Както съм казвал и преди, бих отдал тези проблеми повече на липсата на организация, отколкото на пряка умисъл.
Svejo: @lubimo – държавата не може да се администрира с компютър, защото зад него винаги ще има чиновник. Може обаче да се улесни работата на всички и да се качи ефикасността на труда им в пъти. Мисля си, че това е единия край, от който трябва да се започне – автоматизиране и стандартизиране на работата на чиновниците.
Другия край е това, за което говоря в статията – отворените данни. Информацията трябва да е публична, за да се следи какво прави администрацията и да помага на бизнеса.
Svejo: Не ми го побира акъла как хем компетентен, хем си гледа работата през пръсти?
Мисля си че, използването на отворени стандарти и приложения в държавната администрация, както е например в САЩ, би улеснило както връзката между отделните приложения така и работата с тях.
@Роман Рачков – да, всъщност някои хора точно за това се борим. За жалост на първо време приоритета на повечето е да се накара администрацията изкара въобще някакви данни, пък било то под какъвто и да е формат. Макар, че определено има нежелание от страна на някои да разкрият какво се прави, според мен причината да не се публикува информация и да се налага да се борим със системата, за да я получим е, че и самите чиновници се борят със същата тази система. Просто нищо не работи както трябва.