Блогът на Юруков

За да разнообразим малко сериозните теми, ето една рецепта, която пробвах вчера. Отдавна не бях пускал такива и ми се стори, че е добра идея. Взех я от ГответеСМен.com.

Продукти:

500 г. патешки или пилешки дробчета
60 г. обелени и смлени бадеми
3 с.л. брашно
1 яйце
щипка мляно индийско орехче
сол
2 с.л. олио

Приготвяне:

Чети нататък »

Снимка от AP / Ahmed Ali

Покрай редовните скандали у нас, в новините се забелязва и една друга голяма новина – безредиците в различни страни от Близкия Изток, които малко по малко прерастват в заразна революция. Първо беше Тунис, после Египет, а сега и Йемен. Ако следим коментарите в Twitter – основната среда за организация на протестите в момента, причините се коренят в отдавна таената омраза и репресивните методи на режимите там. Вдигат се бунтове, намесва се армията, умират хора, падат правителства, идват нови. Виждали сме това стотици пъти по света и резултатът е същия – период на хаос и нова надежда.

Това обаче, което не виждаме в новините е какво се случва след това. Въпреки, че моделът на революцията да е подобен, процесът на създаване на ново управление е различен. Надеждата е, че управлението ще е вече в ръцете на хората, че водачите на опозицията ще гарантират тъй прехвалваната от Запада демокрация и че хората ще живеят по-добре. Фактите за жалост сочат, че в първите години всичко е на кантар, а основния проблем остава икономически – хората гладуват, прикритие проблеми на държавата зейват, а надеждите започват да се сблъскват с реалността.

На практика, никоя революция не е еднаква, защото културата и социалната обстановка са различни. Неизменно в такива конфликти се намесват международните лешояди – тези, които се възползват от кризата, за да спечелят пари. И тук не говорим за ограбване на вече съсипаните държави, а кражба на бъдещето им. За да започнат от начало, новите управници ще имат нужда от заеми. Който управлява дълга им, той на практика ще контролира съдбоносните им решения. И това сме го виждали много пъти до сега, но някак встрани от общественото внимание. Чети нататък »

До
редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева,
Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова,
отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов,
наблюдатели,
Яне Янев,
отговорен секретар,
Виктория Пенкова,
журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир
Въгленов,
Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева,
Любомир Серафимов, Десислава Микова,
Янислава Монева и Ива Велева,
журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов. Чети нататък »

През последните дни попаднах една след друга на няколко лекции свързани с щастието и работата. Реших да ги споделя в логичния им ред като започнем с лекцията на Стийв Кейл на TEDxBG, от която всички бяха възхитени. Там той разказва за играта, забавлението и креативността и как не трябва да слагаме разделение между тях и работата. Говори основно за България и си мисля, че идеите му ще помогнат много, ако се вслушаме. Следва анимирана версия на лекцията на Алекс Богуски за паричните и непарични възнаграждения на работа. Там той показва различни изследвания сочещи, че в интелектуалния труд, щом заплатата премине нивото, в което не се притесняваш за парите, последващите бонуси влошават работата ти, а не обратното. Последната лекция е на Джейсън Фриед, който говори за средата на работа и в какви условия успяваме да свършим нещо полезно. За жалост всички лекции са на английски, но ако знаете езика, определено си струва да се чуят. Чети нататък »

Интересно нещо е мрежата. Запознаваш се с хора, говориш си, спориш, караш се, опознаваш ги. С времето разбираш какви са, какво ги интересува, какви са идеите и целите им. Казват, че не можеш да имаш приятели в интернет, защото не ги виждаш на живо, но не съм съгласен. Покрай всичко това намерих много хора, на които вярвам, които споделят идеите ми и които ги е грижа за останалите.

Преди малко разбрах, че един от тях ни е напуснал внезапно – Борислав Борисов. Срещнахме се тук случайно – покрай чатове, блогове, политически спорове, идеализъм и най-тривиални неща. Помогна ми за много неща, а можахме да се видим само веднъж – на БГ сайт през 2009-та. След това все се разминавахме, за което съжалявам. В такива случаи човек просто не знае какво да каже. Може би само, че ще ни липсва в този виртуален дух наречен интернет. За много беше добър приятел. За мен беше и човек с жив дух и добро сърце.

Боби, ще ни липсваш!

borislavb@Twitter
Апропо, ако светът вземе, че свърши тия дни, да знаете, че ви обичам много.
5:59 PM Dec 26th, 2010 via web

Светла, Gregg, Жюстин

Не осъзнавах размерите на проблема, докато не го видях с очите си. Реката беше заляла пътеките, пейките и заведенията на ниското ниво и се покачваше към защитните стени. Там, където нивото на улиците беше по-ниско, изглежда са създадени вече диги, за да не допуснат реката в старинните сгради. Ако се покачи още метър обаче, надали ще могат да я удържат и ще тръгне по улиците. Най-лошо ще стане, ако влезе в метрото, защото тогава не могат да я спрат. Слава богу снега вече се стопи, а именно той беше причината за всичко. Има дъждове нагоре по течението, но никой не знае накъде ще тръгнат нещата. Това са си то – природни стихии. Изглежда само лебедите се радваха на всичко това.

Не успях да отделя време да снимам реката, затова Николай Ангелов и Гергана Тодорова ми дадоха да използвам техните. Тук пускам тези, които най-много ми харесаха. Като ги гледам, се замислих колко всичко това стресира хората тук. В същото време обаче, ако съпоставим проблема с онова, което се случи в Пакистан и случващото се в Австралия и Бразилия, някак тревогите на немците изглеждат незначителни. Явно не можеш да оцениш мъките и нуждите на другите, докато не ти се случи същото. Сигурно затова западния свят не е много солидарен с останалите страни или обществото като цяло с изоставените деца и малцинствата. Помощите и sms-ите не решават проблема – те са просто данък-съвест.

Чети нататък »

Спомняте ли си забраната срещу пушенето? До колко се спазва? От това, което чувам от познати – май не много. При това не толкова заради заведенията, а заради навиците на посетителите. И заведенията за виновни, че им позволяват, но те си имат извинение, че не може да гонят клиентелата. Парадоксалното е, че гонят всички останали – тези, които не пушат. Тази демография обаче сякаш сме привикнали с задимените кафенета и скърцаме със зъби без да реагираме.

Интересно ми е колко от нас биха съобщили за неспазване на забраната на телефона на РИОКОЗ? Би трябвало да има табелка във всички заведения. Ако няма обаче, полезно е да си запазите телефона им във вашия град. Чети нататък »

Ровех се из снимките на телефона ми онзи ден и намерих няколко интересни, които пускам тук. Някои вече съм ги добавял в Twitter.

В Kaufhof във Франкфурт може да се намерят две български вина – „Цар Самуил“ и „Ничия земя“. Когато отидох да ги купя като подарък, първото беше свършило, а второто беше сложено в секцията за гръцки вина. Попитах защо и ми казаха, че някой клиент го е сложил там погрешка. Не стана ясно обаче защо всичките 6 бутилки бяха подредени там.

Чети нататък »

Тази събота се ровех из нета, но нещо ме накара да спра и да се махна от компютъра. През целия ден Twitter, Facebook и блоговете бълваха информация за TEDxBG. Тъй като бях на миналото издание и страшно много съжалявам, че нямах възможност да присъствам на това, не издържах на всички възклицания как сега било още по-добро. Стигнало се е до там, че според Асен Ненов, таксиджиите в Лозенец са разправяли „там долу има събитие за позитивно мислене„!

Изключих компютъра и целия поток от информация, облякох се и отидох до магазина. По пътя се усетих, че, както винаги, съм взел платнената торбичка от първото издание на TEDxBG. Развесели ме мисълта, че не мога да избягам от конференцията. Започнах да смятам колко пъти съм я използвал през тези 365 дни и ги закръглих на 100 (средно по 2 пъти на седмица). Това ме накара да се замисля, че наистина дребните неща могат да променят поведението ни. И преди имах платнени торбички вкъщи, едната от които от събитията около TH!NK, но незнайно защо не ги използвах. Тази имаше някаква емоционална стойност и винаги пазарувах само с нея. Не, че не съм използвал найлонови торбички през тази година, но на практика ги намалих до минимум. Чети нататък »

Щеше ми се да напиша това още по време на „дискусията“ около осигуровките на държавните служители, но сякаш сега е по-актуално. Доста се изговори покрай подслушването в България и по-специално на висшите държавни служители. Един разговор за мен лично общи цялата дандания. Прехвърлях снощи каналите и попаднах на СКАТ (не питайте). Говориха, разбира се, за изтеклите записи на Дянков-Танев. В рамките на 2 минути взаимният монолог мина от подслушване на министри, през тезата, че така се подслушва всеки българин, през това, че ГЕРБ ще правят диктатура, та докато стигнем до желанието на Борисов за абсолютна власт и подтискането на свободното слово. Като цяло тези няколко неща чуваме да се въртят в медиите, а от там – и в главите на обикновения човек. Изключих телевизора с гадния привкус на Бил Орайли от FOX News (гледайте повече The Daily Show и Al Jazeera) и си легнах.

Държавните служители имат различни функции от тези в една частна фирма. Първите имат много по-големи отговорности към всички граждани и с тези отговорности идват съответните преимущества и задължения. Говорейки за сигурните заплати, осигуровки, надеждната пенсия и прочие, ние говорим за преимуществата. Едно задължение ни убягва сякаш и то е факта, че трябва да бъдат постоянно под контрол. Заради него и съм съгласен да се вдигат заплатите в бюджетната сфера, но при по-строг контрол. Мога да дам много примери за полицаи, чиновници, данъчни и прочие, които недоволстват, че са проверявани, но мисля, че сами ще се сетите. Добре е когато нищо не се намери. Лошо е, че се вдига твърде много ненужен шум, но това е проблем на съвсем отделна (на теория) власт.
Чети нататък »