Щеше ми се да напиша това още по време на „дискусията“ около осигуровките на държавните служители, но сякаш сега е по-актуално. Доста се изговори покрай подслушването в България и по-специално на висшите държавни служители. Един разговор за мен лично общи цялата дандания. Прехвърлях снощи каналите и попаднах на СКАТ (не питайте). Говориха, разбира се, за изтеклите записи на Дянков-Танев. В рамките на 2 минути взаимният монолог мина от подслушване на министри, през тезата, че така се подслушва всеки българин, през това, че ГЕРБ ще правят диктатура, та докато стигнем до желанието на Борисов за абсолютна власт и подтискането на свободното слово. Като цяло тези няколко неща чуваме да се въртят в медиите, а от там – и в главите на обикновения човек. Изключих телевизора с гадния привкус на Бил Орайли от FOX News (гледайте повече The Daily Show и Al Jazeera) и си легнах.
Държавните служители имат различни функции от тези в една частна фирма. Първите имат много по-големи отговорности към всички граждани и с тези отговорности идват съответните преимущества и задължения. Говорейки за сигурните заплати, осигуровки, надеждната пенсия и прочие, ние говорим за преимуществата. Едно задължение ни убягва сякаш и то е факта, че трябва да бъдат постоянно под контрол. Заради него и съм съгласен да се вдигат заплатите в бюджетната сфера, но при по-строг контрол. Мога да дам много примери за полицаи, чиновници, данъчни и прочие, които недоволстват, че са проверявани, но мисля, че сами ще се сетите. Добре е когато нищо не се намери. Лошо е, че се вдига твърде много ненужен шум, но това е проблем на съвсем отделна (на теория) власт.
И тук идваме до подслушването. Наистина има подем в подслушването в последните години или поне сега виждаме повече от тях на бял свят. Знаем ли дали е имало по-малко преди година, две, пет, десет? Трябва ли да се подслушват министри? Аз лично казвам да. Съгласен съм с тезата за личното пространство – подкрепих протестите срещу поправките в закона преди време. Знам какви последствия може да има и че това е компромис с важни принципи. Факт е обаче, че има нещо много сбъркано в начина, по който се действа в администрацията. Това не е от сега, не е дошло с тези или предишните – то си е там, заровено в отношенията между всеки чиновник, всяка процедура и всяка задна вратичка на закона. Още когато Станишев загуби властта ви казах, че администрацията няма да се промени съществено. Дори смениш няколко ръководни кадри, под тях остават почти същите десетки хиляди чиновници, нагледали се на промени, обещания и реформи. От примера и ежедневните решения на тези лидери обаче, се определят лимитите, в които служителите си позволяват да крадат и съответно – да служат съвестно. Имам известни наблюдения в министерството на Цветанов и съм сигурен, че всеки от вас е забелязвал разликата при един и друг министър, кмет или областен управител.
Затова съм съгласен да се подслушват висшите чиновници и този тон беше зададен от Борисов в самото начало. На всички ни беше ясно, че се случва, но някак си като излезе наяве, станахме много чувствителни. Зарадвахме се, че министрите ще са на тръни, за да си вършат работата, но предпочитаме слухове в медиите пред доказателства, които всъщност имат някаква тежест пред съда.
И сега конкретният случай – дали записа е подправен или не, дали разговорът е искрен или не, дали Цветанов покровителства или не, дали този или онзи са го извадили? Някой може ли да отговори? Има ли значение за вас като зрители, читатели и избиратели какви са отговорите? Получавате ли ги в момента? Очаквате ли ги въобще? Отговори няма и това е идеята. Ще изчезнат безследно като лекарска грешка във вътрешноболнична проверка. Ще ви останат само съмненията, че Цветанов покровителства престъпността, че Танев е неуравновесен, че Дянков е некадърен и не си устоява мнението, а Борисов не знае какво се случва. Нали? Колко сте уверени във всичко това и ще ви пука ли след 3 месеца дали е вярно, докато го цитирате като факт?
Що се отнася до подслушването, то наистина е сериозна тема. Трябва да го има, но в много ограничен, контролиран и сигурен формат. В момента на практика не знаем кой за какво отговаря, има ли нарушения, какви са наказанията и прочие. Знаем, че се слушат десетки хиляди телефони, че записите изчезват някъде и само подбрани части излизат в медиите. Това е лошо както за всеки от нас, така и за журналистите, а и дори за бизнеса. Нещо променя ли се след всеки изтекъл запис?
Не разпадане, а прегрупиране на сивата държава 
Избори октомври 2024 – нова карта на секциите от Външно
Винаги са подслушвали, само че тайно….
Аз от личен опит знам че Слави Трифонов участва в схеми за шантаж срещу заплащане , в полза на фирма Камор Ауто – представител на BMW за България, която е Израелска и е свързана с Алексей Петров.
Сега крещи истерично от екрана в защита на човешките права, тъй като го подслушвали, очевидно за човек се смята еднствено той а всички останали категоризира явно като добитък.
Голямата му и силно терзаеща болка е че всъщност , че по този начин се ограничава възможността да си върти успешно бизнеса с шантажи, е бълха го ухапала, на пък му отнеха най-голямото удоволствие от работата – да се рови из мръсно бельо……
Мнението ми по въпроса за личното пространство е същото.Не се притеснявам от подслушване или следене.Нито у дома , нито на работа. Разбира се не може да се предполага какви теми за разговор ще се подхванат при гости.А и по този начин се вижда и непринуденото мнение на другия.Малко по малко хората ще привикнат с факта и ще започнат да се контролират и да мерят повече поведението си.Това има и възпитателни рамки /за този който желае да ги приложи и има съзнание за промяна към израстване/.Разбира се давам си сметка че лично аз може и да имам неправилно поведение в доста случаи/за което ще моля за критика и опит да бъда поправяна /.Така ако съумявам да забележа неправилното у себе си, през времето на работата занапред ще мога да изградя един вид самонаблюдение с мисълта напред и да постигна по-съвършен /поне не толкова грешен/ стил на поведение.Ако разбира се това не притеснява отсрещната страна.У мен определено има желание да променя към по-добро.
Засега, Конституцията се простира и върху министрите, т.е. те не могат да бъдат подслушвани, с две изключения – ако има срещу тях съдебно производство, т.е. съдебна заповед, или ако те доброволно желаят да бъдат подслушвани. Никакъв контрол не е подслушването, а по-лошо, защото записаните разговори могат да изтекат в Китай, в Русия, където и да е. А също така се видя, че дори да се записва, интересните разговори не стигат до прокурор (както той си призна). Не подслушване, а граждански контрол трябва.
@Комитата – Прав си. Ала можеш ли да си гарант, че законите в България се спазват свято и чисто? Не. Тоест презумпцията на Боян е вярна, законна й алинея – не. Затова – както казваме в България – майната му на закона.
Апропо, закон се изменя, презумпция – тоест позиция – не (или поне рядко и на много висока цена – цепи личното самочувствие).
И те така.
Бояне, когато хора като теб започнат да оправдават подобни действия, положението става страшно. Защото ти си информиран и мислещ. Какво остава за масата, която мисли с телевизора, вместо с главата си.
Контрол над държавните служители трябва да има. Съответните механизми за контрол са заложени в цялото законодателство. Има органи и нива, които това им е работата – да контролират според дадените им права и възможности работата на другите д.служители. И въпреки това – контрола е слаб, те си клатят краката, не работят или работят, но не за мен и теб, а за себе си. Защо? Защото няма как и кой да ги контролира? Не. Има. Но не го прави. И поради това ти ми казваш сега – понеже никой не ги контолира, дай да ги подслушваме. Кой да ги подслушва, Бояне? На кого ще дадеш това опасно право? На същите, на които и в момента закона е дал широки и дълбоки правомощия да контролират д. служители. На същите, които не го правят. И като им го дадеш, си убеден, че те ще го използват в името на твоето благо и за да накарат д. служители да работят?! Помисли пак. Те и сега могат и имат всичко необходимо да накарат д.служителите да работят и да пресекат корупцията и злоупотребите сред тях. Но не го правят, просто не го правят, просто не си гледат работата. Познай защо – дали защото и те са д. служители, а? Кое те кара да мислиш, че като им позволиш да подслушват, изведнъж те ще почнат да си вършат работата по-добре?! Нищо, нито един разумен довод няма в защита на тази теза. Ще си позволя пример – имаш работници, които трябва да копаят канал с багер, но работата им не спори, багера седи паркриран и ръждясва, а те се мотаят наколо и от време на време чоплят с лопатки и мотички по канала… кое те кара да мислиш, че ако им дадеш по-мощен багер или им позволиш да използват взрив за прокарването на канала, това ще промени манаталитета им, начина им на работа и ще ги превърне от обикновени марди в образцови герои на труда?! Нищо. Но ще им дадеш взрив в ръцете въпреки това, така ли?
Юруков, от цялата работа разбрах, че нямаш нищо против да подслушват ДРУГИ хора и да ги държат зависими „в името на народа“. Остана да разберем кой го олицетворява – ББ, ЦЦ, ДАНС, милиция или кой? 🙂 🙂 🙂
Всичко опира до въпроса: искаме ли да се спазват законите и конституцията на РБ или не искаме?
Закона за СРС е категоричен.
Чл. 12.
(1) Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на
лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежки престъпления.
Чл. 21.
(1) Срокът за прилагане на специални
разузнавателни средства е до два месеца.
(2) В случай на необходимост срокът по ал. 1 може да бъде продължен по реда на чл. 15, но за не повече от шест месеца общо.
Чл. 31.
(3) Информацията по чл. 24 и 25, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, независимо дали представлява класифицирана информация, се унищожава от структурите по чл. 13 и чл. 20, ал. 1 в 10-дневен срок от прекратяване на прилагането на специалното разузнавателно средство. Унищожаването се извършва от тричленна комисия в състав, определен от ръководителя на структурата, за което се изготвя
протокол.
Закона е категоричен и не предлага никаква възможност да се използват СРС-та за контрол на който и да е, всичко останало е незаконно и някой трябва да поеме политическата и юридическата отговорност за това.
В никакъв случай не оправдавам самоцелното подслушване. Подкрепям обаче това да се подслушват висши чиновници и магистрати заради най-малки подозрения в корупция. Има разлика между двете. Законът е предвидил такава форма на следене и както казах, тя трябва да съществува в предвидените рамки. За жалост малко от това, което излиза от тези СРС-та, може да се използва в съда. Може обаче да създаде достатъчно подозрение у шефовете на дадената личност, за да решат да не рискуват.
Проблем е обаче, когато всичко това се използва за други цели и тук съм съгласен с Йордан. Пълното отрицание на този тип следене обаче не е решение. Да, трябва да се набляга на други видове контрол, но не само.
Факт е и че сега се подслушва много и то незаконно. Не казвам, че трябва да го узаконяваме, а да поставим рамки и прозрачност на процеса – кой отговаря, за какво се използват и кой проверява. На този етап не знаем нищо. Затова задавам въпросите накрая. Не ме притеснява, че проверяват министри, а явно и тях не ги притеснява видимо. Притеснява ме това, че след всяка изтекла разпечатка нещата се завъртат около режисирания скандал, а не върху това, че някой е бил нелегално следен и после е изкарал разговорите.
И още нещо – каква е разликата между публикуването на дипломатическите документи от wikileaks, които аз подкрепям и пускането на разпечатките от тези разговори? От гледна точка на журналистиката и гражданското общество това са потенциални златни мини за информация. Не е ли по-притеснително обаче да се знае колко лесно може да изтече всичко това?
Добре е да има гражданско общество, но мисля, че няма да е преувеличение, ако кажа, че сега близо 90% от българите сме престъпници. Не толкова заради тъпи закони, а защото продължаваме с навиците си от гладните години, когато всеки се спасяваше както може. Бих се усъмнил ако има фирма, която да не е укривала данъци, не е приписвала бензин и разходи от домакинството или подобни машинации. Обяснете ми тогава – как ще убедиш същите тези хора да протестират за по-добър контрол и повече проверки, като и те ще паднат под ножа. Да, тези малки фирми не са „големите крадци“ с милионите, но на практика излиза, че 100000 фирми с по 300 лева укрити данъци дължат повече от въпросните „големи длъжници“. Не казвам, че трябва да следим тези 100000, но ми обяснете как биха контролирали те данъчните?
Учудващо е,че след такава огромна корупция,срещу която са вероятно компетентно изказващите се ту за подслушването,и която толкова години властва в Б-я и никой не се нае нищо да направи за нейното ограничаване дори,сега се надава такъв голям вой за този контрол да го наречем над министри,базирайки се на конституция,права на човека и лай,лай кучки. Господа дайте алтернатива за премахване на корупцията,иначе другото е само перчене
Да се подслушва при „най-малко съмнение“ означава, че на практика винаги можеш да подслушваш всеки. Не го одобрявам. Най-бруталното в момента е, че се подслушва без да има никакви доказателства срещу хората, които са подслушвани. Не мисля, че това е хубаво.
Ако наистина е така както казваш и 90% от фирмите/хората правят нещо нередно, то как смяташ – мислиш ли изхождайки от опита до сега, че сегашното правителство ще използва данните от подслушвания за да дисциплинира тези 90%?
Или много по-вероятно ще ги използва срещу неудобни хора и политически противници и зрелищни ПР изпълнения в стил ББ?
За възпитанието на хората трябва да има нормален систематичен контрол на всички нива. Не е необходимо да подслушваш телефона на някого за да разбереш, че той не издава касови бележки, карал е с превишена скорост или не е декларирал нещо. Има доста ясни методи, които трябва да се прилагат устойчиво. Подслушване и подобни имат смисъл за натрупване на допълнителни доказателства срещу наркотрафиканти и подобни, но не трябва да се използват своеволно.
@Боян Юруков – Делян Делчев е написал много добре каква е разликата между публикуването на дипломатическите документи от wikileaks, които аз подкрепям и пускането на разпечатките от тези разговори? Аз само ще допълня, че подкрепям напълно неговото мнение.
Разликата е малка но съществена.
Ето и мнениеto na Делян Делчев:
Подслушването е законова процедура и трябва да има и законови основания – т.е. начални данни и други доказателства, че има вероятно престъпление. В преобладаващите случай на престъпления по служба (без корупцията) на държавата е ясен механизмът на престъплението, но тя не завежда иск срещу служителите си, ощетили, а започва да ги „слуша“, разследва и прочее и ги насочва към „черната дупка“ на съдебната система, като на нея оставя да разясни същността на престъплението, за което тя НЯМА необходимия капацитет. Например около разследванията на „Вальо Топлото“ се чу, като странична информация, че Топлофикация е продавала многократно по-големи количества енергия от капацитета на закупените енергоносители плюс загубите – т.е. кражба в големи размери. Същото е за дела по злоупотреби с фондове, държавен резерв, НАП и прочее – престъплението се доказва по чисто документален път. Подслушването при подобни престъпления е чисто прахосване на държавни пари и вдигане на общественото мнение за подобни средства, ограничаващи личната свобода. А главният прокурор дори каза в едно интервю, че прокуратурата не може да се самосезира, което е абсурд, за кой да е елемент от правоохранителната система. Как звучи например някой да трябва се оплаче, че пресичаш на червено, а не катаджията да „се самосезира“като те види ?
И чуваш от очевидно виновни персони, че „‘чакали да се изкажат компетентните органи“. Завършвам, че не одобрявам масовото използване на специални разузнавателни средства – икономически е разхищение, политически – средство за шантаж. При това техническият персонал може за манипулира и сглобява записите до безкрайност (имаше такъв случай в процес, обявен по телевизиите).
@случаен – знаеш ли, проблемът в системата е, че в крайна сметка хора трябва да оправят ситуацията. И докато може да се намерят 1 или 2-ма, които да нямат вързани интереси някъде, трудно е да се създаде трайна тенденция във всички структури. Още повече, че не говорим за една или две линии на корупция, а за всеобща неефективност, пропуски и пряка корупция, от която всички губим. Не е толкова просто, колкото си мислиш.
@Наблюдател – най-бруталното е, че няма контрол над всичко това, както и върху пазенето на разпечатките после. Ако имаше такъв, може лесно да се провери кой, когато и защо е следил някой. Ако не се намери причина или доказателство – на съд. Най-сигурното средство за контрол е страхът, че ще те хванат. В БГ това го нямаме.
@Наблюдател – както казах току-що, най-силното средство за превъзпитание е страхът, че ще те хванат. При нарушенията на пътищата това би било не вдигане на глобите, а надеждните проверки и неизбежните глоби. Одобрявам подслушването при държавните служители при съмнения, защото там всяко ежедневно решение може да има тежки последствия. Всичко това, разбира се, трябва да бъде в рамките на закона, но не забелязваш ли, че се стигматизира цялата концепция заради пропуски в една очевидно счупена система?
@Кирил Кирилов – да, така е – трябва да е публичен контролът и според закона. Не искам обаче да се отхвърля цялата концепция на този тип следене. А и сам виждаш през какви изводи се прескача заради това, че са подслушвани висши чиновници. Изкараха, че се следят всички и всичко, а за това няма никакви доказателства, освен сумата 100 милиона, която така и не стана ясно кой я изкара.
@nv – да, така е. Напълно съм съгласен. Нека аз обаче да питам нещо – кой е подслушвал министъра? Службите? Частни компании? Някой каза ли? Излезе само съмнението, че е ДАНС, които имат законово право да разследват по този начин сигнали за корупция на това ниво. А кой изнесе данните? Стана ли ясно? Знаем ли въобще дали не е подправен текста? Въпреки това от него се вадят някакви генерални изводи за народо-психологията и вътрешния мир на Борисов.
скоро ЕК излезе с решение по националните законови уредби за събиране и задържане на данни… смисъла е.на решението е, че в държавите, които са го въвели са прекалили в старанието си, да са по-католици от папата. и трябва да си коригират законите. защото събирането и запазването на данни е мярка за прилагане и използване САМО и КОГАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ мерки са използвани и НЕ СА ДАЛИ резултат. Ето го правилното разбиране. Подслушване – ОК, но само ако всички останали възможности и мерки са ПРИЛОЖЕНИ и не са дали резултат. А не – направо да ги закачим на кабела и да ги слушаме, какво ще си играем – виновни, невинни, подозрителни, чисти, мръсни – всички са престъпници. Що да се морим да разследваме, да извършваме проверки, да следим и проследяваме и четем документи, да одитираме дейността… Бяоне, потърси си това решение на ЕК, съжалявам, че не мога да го цитирам, мисля че Нели Огнянова беше писала за него…
кой, как, кога и защо е подслушвал, по чие нареждане и с чие одобрение – на тези въпроси трябва да отговори Цветанов, след като хората му си свършат работата… и ако има нарушение на закона – да установят виновните и да ги предадат на съдебната система… Отговора на тези въпроси не оправдава подслушване на държавни служители като превантивна мярка. Нищо не оправдава подслушване и следене като ПРЕВАНТИВНА мярка.