- Започвам да търся преждата останала от миналата и по-миналата година, за да си направя мартеници. Накрая не я намирам си купувам нова. Два дни по-късно откривам старата
- Изпитвам нуждата да обяснявам на колегите немци, руснаци и британци какво в Баба Марта и защо я празнуваме. Руснаците се смеят на името
- Срещам познати в автобуса или влака, които настояват, че тази година няма да си слагат мартеници – къде, защото ги мързи да си правят, къде, че „нямало смисъл, защото не сме в България“. После те са първите, които виждам вързани с червено и бяло
- В блога ми статията за направа на мареници се отваря все по-често (графиката под статията)
- Във Facebook започват да ме канят в групи с „да сме румени и засмени“ и да ми пращат спам за продажба на мартеници
- Няколко дни преди 1-ви март започват да ми звънят познати забравили да си поръчат от България и да ме питат „абе ти нали правеше сам мертенци“
- Започвам да обмислям идеята дали да подарявам мартеници на колегите. Май тази година само ще им подаря – няма да ги вързвам. Ще обясня каква е традицията и ще вържа на двамата колеги българи (единият е от Бесарабия)
- В продължение на 2-3 седмици се каня да си направя мартеници и накрая ги правя в последният момент
40 мартеници са готори, както и тази на входната врата.
И GOOGLE изписаха надписа си като мартеница! Ти си им повлиял, Бояне! ;))