Блогът на Юруков

Като всяка бюрокрация, и в Германия повечето чиновници не разбират съвсем какво правят и не знаят законите си. Това важи с пълна сила за разпоредбите на ЕС и документите свързани с тях. Често самите ние не ги знаем и разчитаме на тези от другата страна на бюрото да ни обяснят какво трябва. Дори обаче да си знаем правата, в Германия обикновените чиновници имат една особена власт, която им дава голяма свобода на лична преценка – да ви прецакат ли или не.

Затова е полезно да знаем откъде да получим нужната информация и на кой да се оплачем, за да се задействат нещата. Миналата събота бях на консултация в консулството ни в Darmstadt по тези въпроси. Такива консултации се организират сравнително често от служители на социалното министерство, които са прикрепени към посолството ни. Ето тук ще откриете сайта им за Берлин, а това е новината за приемния ден в Darmstadt. Говорихме основно за пенсионното и здравното осигуряване. Ето няколко по-важни точки, за които стана дума:

Чети нататък »

Същността на социалните мрежи е да се свързваме един с друг и да споделяме информация. Силата на тази комуникация е, че можем да видим кой какво споделя, какво харесва и какво прави. Така много по-лесно можем да открием интересни за нас неща, просто защото най-вероятно интересите ни съвпадат с тези на нашите приятели. Facebook култивира точно това социално споделяне, защото в тази почва има възможност за много бизнес.

Отворете снимката, за да видите къде са скритите бутони

Хората обаче са изобретателни и бързо намират начини да мамят. Предполагам, че сте виждали горната снимка. Тази и още десетки страници с „пикантни“ детайли обикалят фейса като пожар. И как няма – виждате, че някой ваш приятел в харесал страница със странно име. Не обръщате внимание, но след малко познатите ви стават 10 и се чудите какво има там. Посещавате страницата и ви излиза съобщение за „анти спам“ проверка. Лесна е и я минавате. Понякога става, понякога не, но на n-тия път ви препращат към тъпа страница с новината.

Какво се случва в действителност? Чети нататък »

Не, няма да пускам списък с източници на информация или книги, които чета. Източниците ги линквам всеки път, а книгите не са ми страст. Искам просто да пусна част от колекцията ми със снимки, които не съм могъл да използвам до сега. Виждате ли, във всяка статия (или блог пост – както предпочитате) има едно съобщение. Може да има много подробности, информация, линкове и обяснения, но в крайна сметка нишката се върти около едно нещо. Понякога се случва самият автор да не знае дори какво е – например, ако нахвърля случайни мисли. Подсъзнателно обаче следва такава нишка.

В повечето си статии се стремя да дам начална снимка, която да зададе тон на текста или чувство, с което читателят да започне. Не следвам някакъв стил или блогърси съвети – забелязал се, че това е нещо, което мен ме грабва и се опитвам да го прилагам. Често включвам няколко снимки там, където има нужда от фокус или на местата, където има нужда от визуално разяснение. Всеки, който се е занимавал с това, ще ви каже, че намирането на правилната снимка за една статия е трудно нещо. Задачата още повече се усложнява, когато си решил да спазваш лицензи и да уважаваш авторството на другите. Затова често търся във Flickr или в различни сайтове за безплатни снимки. Когато открия сайт на някой добър фотограф, понякога се разбирам с него да използвам някои снимки, като естествено дам обратна връзка.

Случва се обаче да открия снимки без контекст, контакт или лиценз. Това са обикновено ония галерии на „интересните снимки днес“. Запазвам си интересни снимки, които ми се струва, че мога да използвам в бъдеще. Така се събира една библиотека от символични колажи, комикси или фотоси, които не винаги достигат до статиите. Тук пускам няколко, които отдавна съм искал да пусна, но не съм намирал контекст или не са пасвали добре в статията, за която съм ги свалил. Чети нататък »

Преди малко ми препратиха линк към въпросник, който ГЕРБ е разпратил на всичките си членове. Изглежда това е част от подготовката за предизборната кампания, както и проверка къде са слабите места вътре в партията. Ето писмото им и всичките въпроси. Реших да ги публикувам, защото вярвам в прозрачността, а и ми харесва това, че се допитват до членовете си. Доколко обратната връзка обаче ще има ефект, ще видим скоро.

Допитването започва с писмо, което може да намерите тук. Групирал съм долу въпросите спрямо общите им отговори имат. На някои от тях не съм дал възможните отговори, защото се подразбират.

Чети нататък »

Преди няколко дни Руслан Трад пусна този tweet. Той ме накара да се замисля как се възприемат активистите в България и въобще какво е това да си активист в нашия контекст.

С прости думи, активист е човек, който пламенно се интересува от дадена тема и прави всичко по силите си да отстои тази позиция. Може да става дума за конкретно решение, като озеленяване на квартал или спиране на опасен проекто-закон или пък следването на цялостна философия – природозащита, отворен код и прочие. Отстояването на тази позиция се изразява в протести, разпространяване на листовки, подписки, разговори с политици и участия в телевизионни предавания. Целта най-често е да се събере достатъчно обществено внимание и подкрепа към дадена тема, за да може после да се използва като коз срещу тези, които всъщност трябва да вземат решението. Чети нататък »

Преди около 10 дни пуснах една добавка към проекта Lipsva – Lipsva@4sq. Това е интеграция между базата данни за безследно изчезнали и услугата за споделяне на местоположение Foursquare, за която писах преди. Сред предимствата на този нов тип социални мрежи е това, че лесно може да откривате къде се намират приятелите ви, различни заведения има около местоположението, съвети какво да си поръчате там, специални оферти и доста други благинки. В основата си, Foursquare е игра, но си мисля, че Lipsva@4sq е пример за mashup, който добавя нова неочаквана стойност на такива мрежи. Във Facebook имаме доста такива примери и те са точно това, което правят тези мрежи толкова успешни.

Чети нататък »

Миналата седмица попаднах на няколко доста интересни колажи от @mediabasket. Направени са като реклама, но си заслужават признанието. Комитата им е помагал с идеята. Целта е да покажат колко мрежата е навлязла в живота ни и да свърже реални институции с виртуални такива.

Чети нататък »

Доста се зарадвах, като го видях, защото от бая време се опитвам да им пробутам идеята. Писал съм на различни хора от Google – включително българи, които работят там – поне 20 пъти за 1-ви и 3-ти март. Въпреки, че надали усилията ми са причина за това лого, си е яко, че все пак се случи. Преди две години започнах и проект за добавка на Firefox, която сменя логото на Google на български празници. Доста хубава колекция от лога събрахме за година и нещо. Tрябваше обаче да спра проекта, защото от една страна нямам време (особено покрай Lipsva), а от друга честите промени на заглавната страница на Google утежняват страшно много нещата. Все пак беше свалена около 4500 пъти, всеки ден се използва от 300 души, а около 2400 харесват страницата във Facebook.

Нещо, което ме разочарова отчасти в логото на Google е, че очевидно е направено от румънци. В румънската версия на сайта е същото, а и в двата името на файла е с рунънската дума за мартеници. Поне във Wikipedia си признават, че традицията има Български корени. Наистина няма значение чия е – въпросът е, че е добра традиция и носи радост. Стана ми кофти обаче, че българските програмисти в Google не са си направили труда да го предложат първи. Писах пак мейли с предложение за 3-ти март, заедно с няколко примерни лога. Нека да видим дали ще има някакъв успех. Чети нататък »