Доста се зарадвах, като го видях, защото от бая време се опитвам да им пробутам идеята. Писал съм на различни хора от Google – включително българи, които работят там – поне 20 пъти за 1-ви и 3-ти март. Въпреки, че надали усилията ми са причина за това лого, си е яко, че все пак се случи. Преди две години започнах и проект за добавка на Firefox, която сменя логото на Google на български празници. Доста хубава колекция от лога събрахме за година и нещо. Tрябваше обаче да спра проекта, защото от една страна нямам време (особено покрай Lipsva), а от друга честите промени на заглавната страница на Google утежняват страшно много нещата. Все пак беше свалена около 4500 пъти, всеки ден се използва от 300 души, а около 2400 харесват страницата във Facebook.
Нещо, което ме разочарова отчасти в логото на Google е, че очевидно е направено от румънци. В румънската версия на сайта е същото, а и в двата името на файла е с рунънската дума за мартеници. Поне във Wikipedia си признават, че традицията има Български корени. Наистина няма значение чия е – въпросът е, че е добра традиция и носи радост. Стана ми кофти обаче, че българските програмисти в Google не са си направили труда да го предложат първи. Писах пак мейли с предложение за 3-ти март, заедно с няколко примерни лога. Нека да видим дали ще има някакъв успех.
Моите мартеници започнах да ги раздавам. Вече 14 колеги – немци, руснаци, автрийци и т.н. им подарих и около 10 пожелаха да си вържат по една. Сега ще стане интересно, ако в гратския транспорт започнат да ги заговарят на български. Аз съм заговарял така и явно доста от нас подаряваме на познати чужденци.
И като сме тръгнали да споменаваме безсмислени спорове кой какъв е и кое на кого е. Вижте какво @bobozandyr пусна днес в twitter: като напишете „всички българи“ в Google Translate, излиза „сите македонци“. Явно макетата пак са се активизирали да бъгват преводача. Не са се сетили обаче, че като напишеш обратното, излиза, че всички македонци са българи.
По принцип – македонците не твърдят, че българите са македонци, напротив – широко разпространеното обидно обръщение към българите в Македония е – татари. Така че няма логика македонците да правят гугъл бомба, която да изкарва българите македондци. Българите от друга страна твърдят и настояват, че македонците са българи. От съвсем друга страна – това обходи интернет още преди месеци и то точно във варианта ‘сите македонци’ -> ‘всички българи’… което ме кара да мисля, че всъщност автори на това поредно „чудо на националната гордост“ са българи, които обаче, както правилно отбелязваш, не са имали акъл да стоплят, че превода е двупосочен процес…
@yradunchev – мда, прав си. Май наистина е така. Даже май си спомням, че преди пак ми е попадало нещо такова. Ама е по-яко да топя макетата де 🙂
Македонците смятат традицията с мартениците за древномакедонска, но ме мързи сега да издирвам статията, където пишеше това.
А иначе, Google са сложили „Баба Марта“ на google.bg , миналата година бяха направили нещо подобно. Просто румънското лоби изглежда е по-силно в Google.
Днес доста четох за Мартеница и Mărţişor. Има някаква много смешна (българска) легенда за синовете на Кубрат и мартеницата, показана в http://en.wikipedia.org/wiki/Martenitsa. Версията на румънците за тракийския произход на обичая е много по-логична.
е, те има ли нещо, което да не смятат за древномакедонско?! 🙂
по-болни мозъци от тях няма.
за логото на гугъл – ами просто файла е правен от румънец, как да го кръсти?! ако го беше правил французин, сигурно щеше да го кръсти „усуканчервенбялконец“ ама на френски – това щеше ли да значи, че французите си присвояват мартеницата?!
айде да не мислим винаги за най-гадния вариант. нещата обикновено са по-прости.
@Комитата – Миналата година не съм забелязал да има. Иначе може да имат повече хора в PR-а и от там. Не знам. А тоя линк нещо нищо не ми изкарва
Задържа ти коментара заради линка.
Да, малко бавно зарежда, но на мен ми зарежда текста за около минутка.
Иначе, ето го:
ЗДРУЖЕНИЕ ЗА НЕГУВАЊЕ НА ДРЕВНИТЕ ТРАДИЦИИ „КСАНТИКА“
Подарете мартинка за среќа и љубов
Древните Македонци од црвено-бела преѓа правеле пискулци за марами, белезици за на рака и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во целата година
Симбол на древномакедонскиот празник Ксантика е мартинката, црвено-белата нишка – симбол на среќата, радоста и љубовта. Членовите на Здружението за негување на древните традиции „Ксантика“ секоја пролет изработуваат стотина мартинки и, во духот на античките времиња, ги подаруваат.
– На денот кога се буди целата природа, древните Македонци од црвено-бело предено правеле пискулци за марами, белезици за на рака, гајтани за на појас и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во текот на целата година. Белата боја во таа плетенка е симбол на белиот делфин, кој се сметал за Божји дар и кој живеел само во Егејското Море. Црвената боја е симбол на светлината и љубовта – вели Олгица Василевска, претседателка на Здружението и додава дека мартинката има специфична плетка и речиси е невозможно да се отплете или да се скине.
Здружението „Ксантика“ постои две години, а негови членови се група ентузијасти што ги возобновуваат древните обичаи на античките Македонци.
– Во ова време на губење на идентитетот и духовноста, сакаме луѓето да ги запознаеме со речиси непознати или заборавени македонски древни обичаи и факти што се спротивни на нашата официјална научна мисла. Да допреме до она што е недокажано, факти што не се доволно разјаснети. Членовите на Здружението истражуваат за нашата историја и соработуваат со луѓе што имаат пристап до архиви во кои има податоци за нашата земја, Полска, Чешка, Москва. Се додека не го расплеткаме минатото и не знаеме точно кои сме и што сме, немаме иднина – вели Василевска.
Досега Здружението учествувало во обновување на Античкиот театар во Скупи, ја одбележале смртта на Александар Македонски и 2.360 години од неговото раѓање, 60-годишнината на АСНОМ и 100-годишнината на Илинденското востание. Членовите планираат наскоро да организираат селска слава во Говрлево, местото каде беше пронајдено торзото на Адам, старо 6.000 години.
Празникот на љубовта, светлината и убавината, членовите на Здружението го празнуваат и денес со песна и со игра.
– На овој голем духовен празник, древните Македонци се собирале во театрите, во полињата, на плоштадите и заедно со царевите славеле, пиеле и наздравувале за радоста и среќата. Го поздравувале најзначајниот ден на духовноста – празникот Ксантика – вели Василевска.
Со доаѓањето на христијанството, Василевска вели дека тој древен празник продолжил да постои преку празниците што ги славиме денес: Прочка, Цветници, Младенци и Благовец.
Според записите на патописците и хроничарите од тоа време, Ксантика ја славеле и царевите Филип и Александар Македонски.
– Првите дефилеа на царските дијадеми, на трофеите и на новото оружје на фалангата биле токму на овој празник. Прославата била еуфорична и се славело со голем занес и ентузијазам. Според пишаните извори, по славењето на Ксантика, Александар тргнал во освојување и обединување на светот – вели Василевска.
Да не ликуваме чак толкова много. Доста европейци събират екзотични африкански маски, но това не означава, че те обичат и уважават негрите.
Тази година получих няколко поздрава за Баба Марта от румънци, с които си общувам в социалните мрежи. Поздравите започват така: „Sending you my warmest greetings for this special holiday which is celebrated both in Bugaria and Romania on March 1.“ Чест им прави, че ме поздравяват, но остана и онази горчивина в мен, че дори този празник не сме защитили като чисто български.
Със сигурност румънското лоби е по-силно и то не само по този въпрос. За наша жалост те успяват много по-настоятелно и убедително да защитават интересите си, и да изграждат добрата си репутация. Няма да хейтвам тях, а ще изкажа съжаление, че българите не успяват да защитят интересите си и да изградят определена репутация. Има отделни птички, има отделни иницитиви, но цялостна политика липсва. А в крайна сметка това е необходимо – цялостна стратегия и последователна политика, която да се подкрепя от всички, или поне повечето, граждани на държавата и нейните управляващи.
добре де, след като се празнува и в Румъния (а и в Македония) и то далеч не от вчера – кое прави този празник „чисто“ български? Освен нашето собствено незнание, че всъщност същия се празнува и в други държави – незнание, възпитавано съвсем умишлено поколения наред – и чрез измислените легенди за Аспарух, и по други начини?! За мен не е никакъв проблем, че румънци и македонци си вързват мартеници. Напротив – радва ме, че има още нещо което ни свързва. Защо правите от него повод за разделение?! Толкова ли е важно да задълбаваме различията, че дори сме готови да ги търсим и там където ги няма?
Не е важно да задълбаваме различията, а става дума да отстояваме идентичността на държавата си. Това че наши обичаи има и в други държави е нормално, като се има предвид, че някои или части от тях са били български територии, а с други сме били част от империи.
Смятам, че идентичността трябва да се отстоява. Можем да бъдем чудесни съседи, част от съюзи и по-големи общности, партньори, но ако не остстояваме идентичността на България, ще се превърнем в пластелин в ръцете на другите или ще бъдем незабележими и много скоро незначителни. Което се е случвало, погледнато в исторически план.
Някой ще каже „Какво толкова? Става дума само за един обичай?“. Но именно такива неща различават държавите и сплотяват народите им. Ако ще се гордея, че съм част от България, то трябва да имам отговор на въпроса „Какво е България?“.
чудесно. направо в главата ми зазвуча безсмъртния съветски хит „С чего начинается Родина?“.
А защо да спираме с мартениците?! Северноамерикаските индианци и африканските плема са ни откраднали кукерските маски и ритуалните танци за изгонване на злите духове!! Безсрамници ньедни!! Да основем facebook група!
Смеем се на македонците и на глупавия им национализъм, според който историята започва в Македония с първия македонец. А комай сме същите, а?
Хайде сега сериозно. Дайте да видим къде е доказателството, че мартениците са „чисто“ български? Дошли са по тези територии с прабългарите ли? Ако беше така, човек би очаквал подобен обичай да се е запазил и в териториите от които са дошли те – около Волга например, при народностите, в които са се претопили останалите там прабългари, а също така би било естествено да намерим този обичай или подобен и в Италия и Гърция – където има данни да са проникнали и да са се установили големи маси прабългари… Не знам дали е така, но май не е. Тогава може би обичая е славянски и те са го приели от тях? Не знам… тогава пък би трябвало подобни обичаи да имат и останалите славяни – поляци, чехи, словаци, сърби… ама май нямат…. Ами тогава освен да е тракийски тоя обичай и народите, преселили се на териториите им, да са го наследили от тях? Това би обяснило липсата на такава традиция сред другите славяни, които никога не са били в допир с траките, или сред племената, претопили останалите край Волга българи и тези, които са уседнали в Гърция и Италия…
Което означава, че за българската индентичност май не става дума, защото „права“ над обичая имат всички „наследници“ на траките, които са го приели директно от тях. Проблема е, че сме отраснали с поръчковите социалистически легенди за Аспарух и белия конец, дето станал червен от героичната му прабългарска кръв. И по-лошо – и днес тъпчем децата със същите измислици.
Със здраве…