Блогът на Юруков

Е, нали е модерно да сме най-зле. Защо да не сме най-зле и за самоубийствата, сигурно е част от модата.

Цитирам коментар на Темелков (блог, twitter) под статията, която ще обсъждаме тук. Става въпрос за сензацията на д-р Михаил Околийски, която Дневник са цитирали. Не съм бил на пресконференцията, не познавам работата на доктора и въпреки, че много уважавам Дневник, те явно сериозно са преувеличили. Или това, или за една иначе добра кауза е използвана злокобна сензация с цел привличане на вниманието.

Е, успяха – 130 коментара и 2000 прочитания за 5 часа. Заглавието, за което говоря, е „България се оказа с най-много самоубили се в Европа„. То започва с това, че сме на първо място по успешни самоубийства в малкия ни континент. Това просто не е вярно. Замислете се само – кои страни са пословични със самоубийствата си? Скандинавските разбира се. За да не голословнича, ето ви списъка в Wikipedia на световната класация по самоубийства. На първо място е Литва. Ние сме на 43-то. Но да кажем, че данните са непълни и че не се доверяваме на списващите там. Ето ви официалната статистика на EuroStat. Тук съм ви я събрал по-нагледно – брой успешни самоубийства на всеки 100000 души:
Чети нататък »

… а дали? Не знам дали този път е прекалил много или просто границата ни на търпение се е променила. Като се замислите, и преди е правил същото, говорил е същото, подстрекавал е по същия начин. Всъщност и други са го правили и го правят, но той е най-шумен. А сега да го забраним ли? Явно критериите ни за приемливото са се стеснили щом вече говорим за забрана. Или е заради това, че отвън има натиск и гледаме да не се посрамим. Може би и това би било някакво развитие – пука ни какво мислят тия отвън. Преди явно не ни е пукало. Мисля си обаче, че по-скоро вече не търпим такива глупости. Или по-точно вече се чува, че не ги търпим. Другия път може да не се чуе и някои ще кажат, че настроенията сега са били само моментна реакция. А може би реагираме не срещу омразата, а срещу изказа й – срещу агресията, насилието и публичността й. Определено има хора, които мислят като онези, но сега са срещу тях, заради насилието. Това им изигра лоша шега и вече има шанс да ги забранят. А какво ще стане тогава с мнозинството? Ще могат ли да се оправят сами или ще влезем в политическа криза и блокиран парламент? Не е ли малко иронична ситуацията, в която най-очевидния изход споменатата криза, е да се пренебрегне такъв конфликт и насилие? Не, че няма да го забравим след седмица. Всъщност няма да го забравим, а ще ни се притъпи в съзнанието. Ще го картотекираме под „политическа сатира“. По-малко ще ги подкрепят и това е. Ще има ли преки последствия? Надали. Може и да има, но повечето от нас пак няма да вярваме. Май това е по-лошо – до там нямаме доверие на системата и полицията, че очакваме да изберат най-очевидния изход, вместо правилния. И най-вероятно ще го направят. И какво после? Просто още един компромис. Не беше ли това политиката – низ от компромиси. Всъщност по тази логика и те си имат право в рамките на някаква глобална картина. След достатъчно компромиси обаче и тази картинка няма значение, защото обикновения човек вече не вярва, а когато това стане, всички лозунги на света нямат смисъл. Поне до следващото обещание. И без да се впускам в демагогия, ще има ли компромис и този път?

Чини ми, че да. Чети нататък »

Малко е глупаво, че точно така решавам да честитя, но ми направи впечатление. Най-накрая и те се сетиха. По принцип не би трябвало да има значение, но компанията е толкова голяма, че вече не я идентифицираме като просто фирма, а като цялата мрежа. И така – ето, отивате на google.bg и ви излиза логото на кирилица. Интересно е, че в македонската и руската версия го няма. Другите не съм ги проверявал. Пак е по-положителна новина от проверките, които се правят около този празник на магазините за рекламни надписи на английски. Не, че не е хубаво, но е кампанийно и популистко. А последните две убиват всяка добра идея у нас. Чети нататък »

Преди месец писах в twitter, че в близко време искам да пусна нов блог за идеи. Постоянно ми хрумват предложения за подобрение на сайтове, услуги и прочие, както и идеи за нови проекти и сайтове. Често ги събирам на mindmaps на телефона си, но обикновено залежават в главата ми докато най-накрая не се примиря, че нямам време да се занимавам и с тях.

Това се повтаря отново и отново и затова реших да ги споделя. Така или иначе няма да мога да ги изпълня в скоро време, по-добре да видят бял свят. Целта на блога е да събирам идеи както за услуги и сайтове, така и за бизнес възможности. Ще пускам и информация за различни ресурси, конференции за startup-и и въобще места за събиране на идеи, вдъхновение и прочие. Всички идеи, ресурси и дискусии са публичен домейн и ще могат да се ползват свободно от всеки с време и желание. Чети нататък »

Преди няколко дни няколко евроблогъри ми препратиха обява на Европейската Комисия, която дава възможност на всеки да каже с какво се занимава и как то допринася за целите на Комисията в сферата на цифровите технологии. Целта е да се съберат множество едноминутни клипове, които после да се отсеят с гласуване, а печелившите да бъдат пуснати на пленарната сесия по темата в средата на юни. Така ще се покаже как обикновени граждани и организации работят със сегашната инфраструктура (шириколентов интернет, дигитални услуги, интернет пространство) и как подобряването й ще помогне на много. Срокът е до 30 май, а темите, за които се търси участие са следните: Чети нататък »

През Twitter акаунта на евродепутатката Антония Първанова открих една прекрасна визуализация на Guardian за различни параметри на живота и населението на Европа. Чети нататък »