Блогът на Юруков

Днешния стрип на XKCD пише за Google+, че е като Facebook, но не е Facebook. Когато говорим за новата социална мрежа на големия G, ще споменаваме доста често Facebook. Най-вече защото това е сблъсък на гиганти в мрежата и като всеки такъв, и този ще има значително влияние върху ежедневието обикновения интернет маниак.

Нямам намерение да ви занимавам с преглед на предишните опити на Google да направят нещо подобно. Само ще кажа, че съжалявам, че Wave и Lively не успяха. Рано е да съм пророк, но Google+ определено няма същите проблеми, както всички предишни. Включиха ме в ранните тестове тази сутрин и вече виждам разликите. Просто тази социална мрежа е … различна. Именно предефинирането на начина, по който работим в мрежата, беше силата на Google и те най-накрая се сетиха за това. Wave също имаше такъв потенциал, но беше твърде тежък, хаотичен и иновативен, за да има успех.

В момента Google+ има четири основни функции – поток с новини, снимки, кръгове от хора и терен за разговори.

Потокът с новини (виж снимка) е като стената на фейса – изглежда по подобен начин, коментарите се обновяват сами и може да се like-ва (или +1). Разликата е, че обновяването става много по-бързо и безпроблемно, за разлика от Fb. Другата разлика е, че всички обновления (нови контакти, коментари) не само се появяват горе вдясно на статус лентата, но и може директно да отговорите там. Така няма да спирате работата си на други места. При писане на статус доста по-лесно се качва снимка, видео или линк. При слагане на линкове прегледа на сайта изглежда по-добре. Има възможност за докладване на местоположението, което най-вероятно ще се върже с Latitude по-късно и ще е в директна конкуренция на Foursquare и Fb Places. Чети нататък »

В последно време се събраха доста неща по темата за отворените данни. Затова искам да ги пусна наведнъж, пък дано някой намери нещо полезно из всички линкове.

На първо място, трябва да се спомене Open Camp, който се проведе в началото на месеца. На него се случиха доста неща и една от темите беше отворените данни. Знам, че е имало дискусия за тях и за използването им в администрацията. Тъй като Rufus Pollock е бил гост, за да се използва максимално присъствието му, беше направен и workshop преди camp-а. Записките от там може да видите тук и тук. Има много линкове, полезни данни и идеи.

Покрай тази среща беше създаден и специален mailinglist за отворени данни в България към Фондацията за Отворено Знание (линк) – okfn-bg. Препоръчвам ви и списъците за отворено правителство, данни в ЕС, енергия и гео-информация.
Чети нататък »

Свалете в пълен размер

Тази зима пътувах през летище София. На тръгване забелязах куфара на снимката горе – част от кампания на Комисията за борба с трафика на хора (сайт, Facebook страница). Знаете ли каква беше първата и мисъл тогава – жертвите на трафик на хора не изглеждат така. Не заради вида на момичето натъпкано в куфар или някаква форма на отричане. Доколкото ми е известно, има два вида жертви. Едните ги изнасят насила през сухопътните граници след отвличане. Другите – доброволно с обещания за работа и по-добър живот. И в двата случая жертвите свършват по един и същи начин.

За да съм честен, аз не съм виждал жертви на трафик на хора. Не познавам такива. Сигурен съм, че и вие не познавате. Тази търговия се движи някак на друга плоскост спрямо обществото. Също както катастрофите и наркотиците, отказваме да признаем, че това може да се случи на нас и на нашите близки. Разликата обаче е, че мащабите и преките последствия на последните две ги виждаме с очите си. Случаите на трафик, от друга страна, остават неизвестни, безименни и заровени в буквален и административен смисъл. 432 са известните случаи само за 2010 г. според изнесени данни на МВР . От тях 90% са жени. В тази статистика обаче се включват само разкритите случаи и то с насилствено прекарване през граница. Колко такива има, за които не предполагаме“ Замислете се колко млади българи са отишли на гурбет в чужбина, не са се върнали и не се свързват с роднините си. Дали са намерили по-добър живот или друго? Чети нататък »

Фотошопната от някой друг след разрешение на REUTERS

Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:

Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!

Чети нататък »

Това заглавие има също толкова общо с темата, колкото и това, за което ще говорим. Става въпрос за изфабрикуваните новини. Всъщност не са изфабрикувани, защото новина теоретично има – Мануела Горсова загубила делото срещу „Дженерали застраховане“. Заглавията обаче нямат нищо общо с действителността и предават изцяло нова информация:

Осъдиха Мануела Горсова да плати на Стависки разноски по дело

Това ми напомня на ония виц, където Пешо всъщност не бил спечелил кола, а му били откраднали колелото. В нашия случай първо не са осъдили момичето, а е загубила делото и плаща разходите. Второ не на Стависки, а на застрахователите. Така първо се отмества фокуса върху Стависки, второ се впряга абсурдната ситуация, в която тежко ранена трябва да плаща за правото си на обезщетение и трето напълно се изключва от дискусията факта, че „Дженерали застраховане“ са били достатъчно нагли да откажат това, което й се полага. Всъщност това отмества изцяло темата за този сериозен проблем, в който е практически невъзможно да си вземеш застраховката, защото или съда удобно прикляка пред големите интереси, или просто не можеш да си позволиш да ги съдиш. Това е не само вредно за решаването на проблемите, но и неморално от гледна точка на журналистическата етика. На практика се взима една новина и се обръща с главата надолу. Това говорихме и за новината за броя самоубили се у нас. Чети нататък »

Какво значи за вас полицейското насилие? Бой в ареста? Смърт при арест? Смазване на ръце? Изнасилване на непълнолетни? Или просто безнаказаност на всичките изброени? Ето още един такъв пример: на 6-ти юни вечерта в Скопие един младеж се разхожда, когато му скачат няколко полицаи и го пребиват до смърт. Полицията отрича, аутопсията не показва нищо, а медиите мълчат. Резултатът – седем дни масови протести на хиляди млади хора. На улиците. В дъжд и мрак. Въпреки пълното пренебрежение и липса на отразяване от страна на медиите и полицията. Протестират бурно хората.

Каквото и да кажа повече, мисля, че ще бъде излишно. Ще научите повече в ликовете отдолу, като следите @malaovca и @Zabrcanec или направо таговете в Twitter #protestiram и #martin. Последния въпрос обаче не ми е защо ние не протестираме така. Това е един аспект на нещата. Въпросът ми е: Защо нито една българска медия цяла седмица не е отразила този протест? Защо се наложи да науча от Twitter и защото по случайност следвам няколко македонци? Какво чакат? Официална позиция от Външно или Бойко? До там ли се стигна? Или ни е страх, че може протеста да се пренесе в България и да обвинят медиите в разбунване на духовете? Защо дори тези предавания, които смятаме за по-свободни, не казаха нищо? Или чакаме някоя новина да стане популярна и чак тогава да говорим за нея? Чети нататък »

В неделя 12 юни ще се протекат вътрешните избори на сините за кандидат за кмет на София. Проследих работата на кандидата Прошко Прошков и ми харесаха концепциите и начина му на мислене. Направи ми впечатление и участието му в OpenCamp София, което ми дава надежда не само, че ще е отворен към социалните медии, но и че ще направи управлението на София по-прозрачно. Ето как отговори на въпросите ми:

Какви смятате, че са основните проблеми на София в настоящия момент? Как очаквате те да се променят в следващите 5 и 10 години и какви нови ще възникнат?

Основният проблем на София е лошото й управление, липсата на визия за града, липсата на грижа за него. София е ужасен град за придвижване, има цели райони от периферията, които са изолирани от живота в столицата. Това трябва да се промени, аз знам как и имам волята и желанието да го направя. Искам София да е град, в който е удоволствие, а не предизвикателство да се живее. Точно за това се кандидатирам и влизам в тази битка. За да сменя досегашния, порочен начин на управление.

Чети нататък »

Спечелих преди малко безплатен пропуск за форума „eAcademy и приятели“ от играта на SuperHosting.bg. Тъй като по разбираеми причини няма да мога да присъствам, реших да го преотстъпя на някого. За да стане интересно, с позволението на SuperHosting, реших да направя моя мини-игра. Ще подаря пропуска на този, който даде най-добра идея по този въпрос:

Как най-добре да се разпространи информация на безследно изчезнал?

Целта ми е да събера идеи за регистъра за безследно изчезнали Lipsva.com. Може да предлагате идеи както за online разпространение, така и за offline. Ще ги оценявам по оригиналност, осъществимост и потенциална ефективност. Към този момент информация се разпространява в Twitter, Facebook и по RSS. Има възможност да се свалят и плакати от профила на всеки изчезнал. Това обаче въобще не означава, че идеите трябва непременно да са за реклама, плакати или прочие – може да са в насока контакт с медиите, партньорство с компании, по-голям натиск над полицията и прочие. Също така, ефективност не означава, че идеята трябва да позволява достъп до голям кръг от хора – понякога да стигнем до правилните посетители е по-важно от масовостта. Затова и съм направил търсене във Foursquare на хора, които може би са видели някой в деня на изчезването. Чети нататък »

По принцип не пускам лична кореспонденция, освен когато не съм питал нещо специално за блога, но има няколко извадки, за които не мога да не споделя. Става въпрос за типични мейли, вариации на които получавам през ден с въпроси от типа. Как става това, как става онова. Но да започнем… Чети нататък »

Днес си спомних репликата на Борисов, че до 3 години връща българите от чужбина. Желанието му е похвално, но сами осъзнавате, че всички прочели съобщението извън България са се засмели задавено. А сигурно и не само те. Не става с думи и обещания. Лесно е да обвиняваме държавата за всичко, но истината е, че до сега България не е направила абсолютно нищо да върне емигрантите обратно. И по-лошото – не е направено нищо за студентите, при които шансовете са по-високи. За да не генерализирам с някаква колективна отговорност, трябва да уточня, че никое правителство до сега дори не е започнало да работи в тази насока.

Имаше няколко идеи за събиране на данни на заинтересовани за работа в БГ, които после да се дават на агенции. Тези бяха подети с ентусиазъм от студентските сдружения, данните бяха събрани и толкова. За сметка на това частни инициативи в тази насока – като форумът „Кариера в България. Защо не?“ – набират сила. Също така доста от услугите, предоставени от консулствата и посолствата, са под всякаква критика. Въпреки, че има доста ентусиасти, които си вършат работата съвестно и отговарят на въпроси, процедурите и общата структура е така направена, че да те спре на всяка крачка – както и в България, нали? Нещо фрапиращо се случва, когато семейство българи решат да си регистрират бебето като български гражданин. Чувал съм страшни истории и ситуацията не се подобрява. Чети нататък »