Фотошопната от някой друг след разрешение на REUTERS
Днес имаше буря в нета. Не голяма буря, но лесно забележима. Блогърите се правим на обидени. В случаят от писанията на някоя си Елена Кодинова. Текстът не бихме му обърнали внимание, ако не беше публикуван в WebCafe. Дълъг е точно 1153, но мога да го съкратя в 70:
Блогърите им давахме големи надежди, че ще продължат свещеното журналистическо дело, а те се оказаха лесно подкупни аматьори, които не споделят дълбоките нравствени принципи на журналистиката. При тях липсва всякаква обективност поради това, че пият кафета с политици, пишат статии за продукти и псуват наред. При това, правят всичко безплатно, което е особен вид нахалство, защото ни подбиват цените, а ние горките от това се храним.
Затова – бойкотирайте ги!
В крайна сметка това беше. Доста писаха по темата. Валентин Михалев хвана от рано засрамените редакции на заглавието. В началото беше (1) „Да ебеш блогърите“ (с извинение към чувствителните ми читатели), но бързо се превърна в „Да убиеш присмехулник„. Предполагам, че последното е препратка към книгата на Харпър Ли. Затова искам да припомня на г-жа Кодинова, че в книгата децата в крайна сметка сами трябва да избират кое е лошо и кое не. Въпреки установената конюнктура, въпреки това, което им се набива в главите и въпреки възрастните. Нека възприемем метафората, че вие – журналистите – сте възрастните с опита, знанията, доходите и установените разбирания, а ние – нещастните блогъри – сме децата с отворени съзнания, разбиране за света и желания сами да си изграждаме мнение. Мисля, че виждате накъде отивам с всичко това.
В крайна сметка, ние не продължаваме вашето „свещеното журналистическо дело“ – ние го коригираме. Ние няма нужда да сме обективни, неподкупни, със скрупули или контакти. Ние сме индивиди и като всеки такъв, имаме свое субективно мнение. Затова го изказваме. Може да е за политиката на деня, може да е за това какво сме яли, къде сме пили кафе, какво сме карали, с каква джаджа сме или какво в трамвая ни е направило впечатление. Всеки има право на мнение и Елена Кодинова в никакъв случай не е изключение. Имаше предостатъчно възгласи точно за това – да я оставим намира да си хейтва. Да, това тук е официалния термин и като всеки други и този е зареден със смисъл от суб-култура, която видимо не разбирате.
Съжаляваме за впечатлението, че ви крадем от аудиторията и то срещу никакви пари. Всъщност не го правим – всеки посетил този блог, а и почти всички останали, намира линкове към журналистически статии, записи на предавания и официални изказвания. Повечето ни читатели гледат телевизия и четат интернет издания не толкова заради информацията, а за да видят как тя е била изкривена, притъпена, премълчана или омаскарена. Блогърите се четат на принципите на движението за отворения код – в това общество авторитетът и мнението са всичко. Не колко далеч ни се чува гласът и за коя медия работим. Има журналисти, тук мисля, че ще се съгласите с мен, които никой няма да прочете, ако не работеха в дадена фирма. А медиите са точно това – фирми, които печелят пари и отговарят пред определени интереси. При нас, блогърите, не е така – ако не сме адекватни, полезни и не подкрепяме думите си с факти, бързо ни забравят. За целта обаче трябва да сме и субективни – за да се знае каква позиция заемаме и какво отстояваме. Обективността е за вас – журналистите. Тъй като не се справяте с тази си задача, ние често ви наричаме „журналя“. „Журналист“ е звание, което даваме само на заслужилите сред вас. „Блогър“ е нещо, което не се заслужава – това е име, което се гради.
Затова определих статията като просто едно хленчене. Не бихме й обърнали внимание, ако не беше в WebCafe. Това май доказва думите ми, че медията дава тежест на журналиста, а не достоверността му. Достатъчно пискели ви отделих.
Пропуснах обаче нещо – когато се взимат снимки от нета, добре е да се взима в предвид и лиценза им. Просто да се каже, че са със запазени права не стига. Мисля, че achew *Bokehmon* @Flickr ще се съгласи. Ето оригиналната снимка с воден знак, който е бил изрязан в WebCafe.
Ето нещо и от Марио Пешев по темата:
Бизнесът и социалките – The Real Deal
Ок, за да сме честни – пиша опровержение. ju@Twitter сега сме светна, че това с „ебенето на блогъри“ било негова идея. Зачерквам го.
Svejo: абе и вие сте едни блогъри..като се продавате поне да е скъпо бре.
Какво е блогър? Човек с блог? Човек, който пише в блог? Аз имам блог, пиша чат-пат в него. Но не мога да се нарека блогър. Дори и да пишех по-често и да имах повече читатели, пак не бих се нарекъл блогър. Това е като въпросът: Ако мога да плувам, плувец ли съм тогава? Зависи от контекста, нали?
Колкото до „продаването“, всеки човек има право на мнение. Както на улицата, така и в блога или в туитър/фейсбук. Другите имат пък право на избор да не го четат… Според мен важното е самата информация да се поднася по интересен начин. 😉
@Емил – именно – и ако се поднася така, те четат. Ако не ти пука дали те четат и пишеш нещо полезно (във фактологичен или емоционален смисъл), пак те четат. Като спреш – и те спират. Динамиката е различна.
В интерес на истината за webcafe съм чувал(само, не съм ги чел) единствено от някой друг блог. И като цяло много недълновиден подход уеб медия да плюе по блогъри – струва ми се толкова не на място, все едно брат да псува майката на сестра си. Въобще по-големите издания защо ли въобще имат секции за блогове – ами защото някои от техните блогове (сборно) могат да бъдат по обективни от цели уеб или печатни медии.
@mdam – в интерес на истината имат доста хубави статии. Те самите са сбор от множество блог статии предимно на журналисти. Май ги използват за текстове, които други медии не биха пуснали. Редакторите ми харесват, защото са с отворено мислене. Затова и са пуснали тази статия. Всъщност затова и не се засягам от WebCafe, а от самата статия.
Ама, аз само се чудя на едно цял ден. И се забавлявам с последиците. Защо по дяволите, всички, които определиха статията като плюнка, лайно, полюция и хленчене, се засягате?
@Ilia Temelkov – soregashi – е, обидени – анализи му викаме ний! Анализи! 🙂
Мисля, че не познаваш Елена, за да мислиш, че тя хленчи. Още по-малко пък се интересува от дали това „ще повиши рейтинга ѝ в интернет“. А що се отнася до снимката – там пък трябва да се търси отговорността на Уеб кафе, а не на Елена 🙂
@Вени Марковски – не, наистина не я познавам. Всъщност, нарочно не потърсих други неща от нея преди да напиша статията, защото коментирам текста й, а не нея самата. За други идеи може да си допаднем, но този текст звучи точно така – като цупене. Целта не е да обидя нея (както предполагам, че би си помислила) или други писали подобни неща, а да коментирам един начин на мислене, които явно върлува сред журналистите и смятам за погрешен. Дали е такъв или не – всеки има право на мнение.
Предположих, че това е мотивът ти, но понеже я познавам, мога да си представя и защо го е написала. Всъщност, ако се замислим над проблема с българската журналистика (който не е от вчера, а поне откакто съществува свободна България в 1878 г.), то той не е еднопластов, а е свързан с редица от характеристиките на народа. Ако някой си е мислил, че журналистиката ще спаси народа, това е все едно да се надяваме, че някой ще дойде да ни „оправи“.
Но това е дълга тема; разбирам защо реагираш; насочвам вниманието ти, че понякога хората се объркават от мотивите на автора (аз имам доста богат опит в това отношение, тъй като съм бил жертва на подобни интерпретации) и стигат до грешни изводи.
@Ilia Temelkov – soregashi – казвам ти го като човек, работещ в медия – никога не съм плюел по хора, които не познавам (от името на медията). За разликата от въпросната госпожа. От мое лично име, в моя блог/профил в соцЯлка – мога да го правя като се разгранича от медията, за която работя. Тя, ако го направи от нейния профил в Соцялката или блога си – нямам да имам нищо против. Ама от висотата на медията – не и прави чест. Бтв, подкрепям Емчо за казаното – не ми пука и винаги има гледна точка. Не съм блогър, за разлика от него, който е плувец 😉
Тъжно е, че няма сериозни медии. Може да има. Възможно е. Но сега в БГ нема. А тази, наистина, ама как така успя да ви обиди, че чак цели публикации правите 🙂 Може би има нужда от дискусия що е то блогърът, и тя я отприщи? Интересно…
Краставите магарета се намират и се познават 🙂
@Вени Марковски – да, знам какво имаш в предвид. И аз имам такива моменти. В случая не знам какво е искала да каже точно, защото имам само този текст. Тонът и думите в един такъв радко могат да опишат важните аспекти от дадено мнение (което също не е еднопластово при толкова сложни теми). В случая е решила да опише този аспект и по този начин и затова реагираме всички така. Ако пише за друг аспект и използва друго отношение – и ние ще походим инак. Ясни са тези неща.
@cipisec – на мен не ми пука много, че не я познавам и не знам какво е правила преди. Ако нещо подобно беше написано в Капитал от автор, който чета редовно, определено бих подходил различно – най-малкото от разочарование. В случая обаче ми се струва, че блогърите скочихме повече срещу този начин на мислене и известна елитарност, отколкото срещу самата жена.
@стир – Има, има сериозни медии, но всички се подхлъзват. Виж предишната ми статия. Иначе дискусии какво са блогърите имаше много и дълги. Нямаме точно определение. Само обща идея. Всеки решава за себе си.
Буря в чаша вода 🙂
Явно с текста се обобщава, както се прави през последните години и особено, когато блоговете постепенно навлязоха и в журналистическата сфера. Ако текстът има за цел да удря по блогърите, то в това обобщение ще трябва да влязат различни хора, които са поне с идея по-професионалисти от авторката – най-малкото защото са журналисти с по-голям опит.
Но и да не вкарва в текста си тези хора, какво иска да се каже? Че Юруков е някакъв писач, който взима пари за някакви статии? Или аз, или още много други, които пишат – без пари – за каузи, които журналистите са изоставили заради „неизгода“? Ако това е посланието на текста, не благодаря. Предпочитам да съм драскач, а не журналист.
Затова трябва да има предавания, като на Иван Бедров, който представяше различни блогъри и техните страници и поне малко разясняваше на обществото за какво иде реч. Явно е, че статията срещу блогърите е написана с гняв, незнайно защо. Надявам се на реакция от „драскачите“, защото всичко си има граници, а това си е обида – дори да не е към нас, непросветените в журналистическото дело, но и към журналисти, които с гордост заявяват, че имат блогове. Интересно ми е този текст, ако се преведе на английски какви реакции ще има.
@Боян Юруков – Не си прав, Бояне, не си! Няма разлика м/у Капитал и Уебкафе – и двете са медии, които си изкарват парите с кънтент. На въпросната мома са и дали 60-90 лева, на тея в Капитал – пак толкова за материал (например). Ама там името на медията застава зад журналиста. Нека правим разлика м/у лично мнение (в блог, етц.) и професионална медия. Иван Бедров в блога си се разграничава от медията, за която работи (когато позицията му е различна)….
Елена за мен си остава една от най-силните професионалисти в журналистиката…Естествено не приемам безкритично всичко, което пише, но много нейни статии масово сме лайквали и споделяли… като например http://e-vestnik.bg/11864 или http://www.webcafe.bg/id_1266747483 В случая не я защитавам, защото е обобщавала, „на ангро“….за мен няма такова обощаващо понятие „блогъри“…М/у другото Елена е и блогър, а блогът й е един от най-четените, но го пише под псевдоним, който без нейно позволение не бих желал да издавам.
Елена е блогър, ама не може да се съобщи псевдонима й..аха. Амин.
Таман бяхме забравили за съществуването на Паси и от пепелта се роди протежето му, Кунева.
Политическите смешки с бг адрес край нямат, но някак претръпнах и ги минавам с подскок.
Опитах да чета уеб кафе (а аз предпочитам да чета новините си, 2007 съгасих тв). Нещо …слаби са. Разпръснати са. Хем с амбиции, хем с познания, но локалното мислене и търкалянето по повърхността им пречи. Критиката им не е градивна, а – както последните два дни – прави вълнички по плиткото. Няма да променят нищо в пейзажа и не са медия за хора, дето се интересуват от сериозни анализи.
Имам си редута и ми е добре.
Икономедия ме натъжава. Нивото потъва, фокуса им се размива..спомням си дни, в които бяха Медията, на която вярвах. Днес е трудно да си продадеш вярата на медия.
Но дали наистина трябва да очакваме интересни новини и анализи от скучно и досадно място, пълно с политически краставици ?
Защо ги е страх да нагазят в дълбокото, нямам обяснение.
Мацката подскача, подскача и пак остава на сухо и сигурно, щото е по-лесно. Що да се потим, като просто можем да си четем чужди медии, така де.
Какво и има на снимката? Със запазени авторски права е факт!, но има възможност за сваляне, а също така може да се закупи Гети-лиценз за ползване.
Да не би да трябва да прикрепят и фактурата от Гети, към снимката в сайта?
Четох текстът на Нервната Акула за Прошко Прошков, после четох текстът на Далай, после четох текстът на Елена.
В тази последователност текстът е изключително и ужасно точно намясто.
Мисля, че третирането на „личното мнение“, като нещо, което някак си оправдава или отнема отговорността за социалните му последици, манипулациите му, причините му, за най-малкото наивно.
Да, лично мнение е дали някой иска да гласува за Прошко, защото го кефят идеите му (и мен ме кефят НЯКОИ от идеите му), но текстовете посветени на него често са ужасно подвеждащи.
Мога да разбера един журналист, който е УЧЕН, че трябва информацията да се проверята и да не бъде едностранчиво манипулативна да се дразни, когато същите глупости, за които плащат на разни драскачи да излизат по „вестници“, започнат да се появяват и по блоговете, уж бастиона на критичното безплатно мислене. 🙂
И аз съм била от тези хора, дето въртят очи, като четат текстовете за колите, защото аз не съм страстен любител на коли, но онези текстове са напълно безполезни за мен като реклама на марката, отвъд „хммм, я да видим кой мога да изкрънкам нещо безплатно, щот съм блогър, уж“.
Как се различава това от обещанието за подарък на маркова джвъчка и после рекламирането й (щото сме се сдобили с джвъчката), която идва и от благодарност и от желанието следващият път пак да бъдем потърсени?
Изумявам, че точно ти Юруков не виждаш причините за текстът на Елена. Най-вече, защото съм чела твои текстове/изказвания в много подобен смисъл.+ 🙂
@Стефан – вярно е, но кой такъв спор не е. 🙂
@cipisec – Не знаех, че им плащат в WebCafe. Мислех, че просто минават журналисти и блогъри да пишат каквото им дойде. Е да – това променя нещата.
@Борис Луканов, @in2h20 – Не знам с кой псевдоним пише. Вероятно и аз съм харесвал други нейни статии. Както писах по-горе, сигурно ще си допаднем много по други теми. Може наистина да е силен журналист и прочие, но този конкретен текст е излагация за мен. Показва неразбиране на блогърската култура. Поне не по начина, по който повечето я разбираме и действаме. В това няма нищо лошо – всеки има право на мнение, но в този ред на мисли и ние имам право да я оборим. Кой по-директно, кой по-внимателно, кой по-хапливо. Ще ми е интересно, наистина, да разбера кой й е блога (освен този за д-р Хаус, който не съм сигурен дали е неин) и да прочета други нейни неща.
Истината е, че реакцията на част от блогърите показва или може би дори доказва, че Елена е сипала сол в раната. Т.е. налице е рана, която е отворена от съмнения за какво ли не (от политическа подкрепа / вражда до реклама на автомобили). Специално за предварителните избори аз мернах доста публикации по темата, но единствената, която цитирах във Фейсбук е тази на Пейо Попов: http://blog.peio.org/?p=6891
@Юлиян – снимката я намерих със търсачките само във Flickr. А знам, че проверяват и в сайтовете за stock images. Къде я видя в Getty? Това, че може да се сваля във Flickr въобще не означава, че може да се използва свободно.
@Eneya – Разбирам какво иска да каже, но не съм съгласен с нея. Границата на подкупване на блогъри и предлагане на тестване е доста тънка. Също както и при журналистите. Едно е да платиш на някой да напише приветлива и положителна статия за него, а съвсем друго е да го убедиш, че продукта ти е добър, че си струва и от това да излезе някаква статия. Писал съм отрицателни статии за сайтове и услуги, които съм ползвал. Когато тествах MS Office 2010 написах това, което ми е харесало и това, което – не. Също така дадох линове към конкуренцията с предимствата им. Блогърът взима само решението дали да пише статии в такива случаи или не. Когато компания плати на дадена медия за статия – журналистът няма този лукс.
Причината да оспоря мнението й по този начин е не толкова привидната обида към блогърите, а по-скоро разбирането, че за нас важат същите принципи и правила. Аз пиша като потребител. Независимо дали тествам нещо или го ползвам дълго и го препоръчвам (както направих с фотоапаратите си), аз искам да предам впечатленията си на останалите. Ако ме прочетат 50 човека – аз съм просто блогър, но ако ме четат 5000 – журналист ли ставам? Къде според теб започва границата на отговорността за обективност и проверка на фактите? Ако някой пише непроверени глупости и сипе измислени обвинения, то той ще е просто поредния жълт блогър/журналя. Такива има и е имало колкото искаш. Но в кой момент (внимание, аудитория, престиж, място в google) един блогър няма право, според теб, да се държи като потребител и трябва да се държи като журналист? Трябва ли?
Почерпките с кафе и разговорите са реверанс към блогърите. Наистина има известна доза наивитет в статиите след такива събития (и аз съм бил жертва на това), но израстваме. На този етап се радваме на достъпа, който ни се дава – нещо, което доста журналисти смятат за свое право (и са ми го казвали в лицето). Разговорите с политици и компании ни дават възможност да си направим пряко впечатление от самите хора. Ако ни харесат и възприемат обратната ни връзка – толкова по-добре. С съзряването на блогърите у нас ще се видят и по-дълбоки анализи след такива срещи. За сега съм донякъде съгласен, че има известно притеснение – нещо, което всъщност е професионален рефлекс за всички журналисти – че ако се напише пряка критика веднага след такъв разговор, това ще хлопне всички врати. И това ще мине, но въпреки него смятам текста в webCafe за крайно погрешен.
@Вени Марковски – не знам дали има рана, но съмнения определено има. Блогосферата, макар и да я наричаме с едно име, в никакъв случай не е едно цяло. Мнението ми, макар и споделено от доста, в никакъв случай не е позиция на всички блогъри. Дори за определението за блогър явно няма консенсус. Нормално е при такава неяснота да сме чувствителни при атаки към тази абстрактна форма на идентичност. Както съм писал в други статии, всички се идентифицираме чрез другите и важна част от това, което определя блогването като дейност, са именно журналистите и политиците. Не като конкуренция и жертви, а като паралелни актьори, с които си взаимодействаме. Затова когато някой тръгне да прави генерални анализи на базата на погрешни презумпции, доста от нас скачат. Не трябва, знам, но това е ефектът на мрежата.
На същата страница във Фликр, която си дал в статията, долу в дясно има инфо за лиценза на снимка, а в случая има и връзка към Гети за плащане. Гети-имиджис е някаква свързана услуга към Фликър, чрез тях може да се закупи някоя фотография публикувана във Фликър.
И нещо по темата:
Забелязвам че Асен Генов е един от върлите критици на статията от УебКафе, но също така знам че той е един от тестерите на Форд-Фокус, а нещо още по странно е 😉 че той е активист на ЗЕлената партия! Как се съчетават всички тези неща безкористно – не знам. Особено зелени идеи и тестване на автомобил
@Юлиян – Би било прекрасно, ако са платили около $100 за снимката, но това малко ме съмнява. Още по-съмнително е, че са я отрязали точно над водния знак.
Всеки има право да тества и да подкрепя който си иска. Ако се зачетеш в по-старите статии на блога ми, ще забележиш, че и моите позиции са се изменяли с времето. Ако някой блогър говори едно, а после прави и пише друго, то той ще загуби аудиторията си. Това е. Всичко се управлява от естествен подбор, защото се четат тези, които предлагат нещо полезно. Факта, че понякога, за да стигне един блогър до там, той/тя трябва да съблюдава НЯКОИ от правилата на журналистиката, не е случайно. Системата на елиминация обаче позволява различна динамика, диалог и правила.
Отново ще кажа – грешната теза на Елена е, че приема „блогърите“ като нещо цялостно и единно, в което няма нищо вярно. И другата й грешка е, че сравнява блогърите с журналистите (по принцип). Блоговете са медии, няма спор, но блогърите не са журналисти (поне повечето от тях). По тая тема може много да се пише…
Но нещо друго ми направи негативно впечатление – всички изведнъж започнаха да плюят по Webcafe, понеже са публикували личното мнение на Елена, въпреки че до вчера са се кефили на не една и две публикации в тази наистина свежа онлайн медия. И съм сигурен, че същата тази медия би публикувала и горния пост на Боян, а и на други, които не са съгласни с тезите на Елена. Don’t kill the messenger!:-)
@Борис Луканов – съгласен съм за WebCafe. Пускат много и различни неща и това им прави чест. Не съм съгласен с доста от мненията (някои са откровено комплесарски), но това не пречи да харесвам как са написани и принципа на шареност. Впрочем препечатвали са и няколко мои статии с разрешение.
Webcafe не събира критичната доза читатели, които да покажат накъде се върви. Аз също мога да си простна една мрежа в градината и да си събера летящата фауна, после да сложа вход и напиша Зоологическа.
Уебкафе е доказателство, че липсва достоверна медия, но не запълва дупката. Докато не си създаде Читателя, няма да отлепи от повърхността, по която се търкаля. Пера трябват, не писачи. Ниши се търсят, не коментари какво е надрънкала поредната политическа лейка, която смята да се пенсионира във властта.
@in2h20 – много лирично го даваш днес 🙂 100 internetz for you dear sir!
– Заслужено отбелязан!
@Nezzo – Благодаря. Много добър списък! Не следя всички, но трябва да поправя тази грешка 🙂
Храним се с различни съставки: аз пазя диета от бг политическа чорба и чорбари. Затва ми се налага да филтрирам четивата на кирилица. Всеки ден. Обаче говоря с хора, дето само това сърбат сутрин, обед, вечер и нещо макар че споделяме един език, не се разбираме много-много.
Бедна ми е фантазията с какво ги захласват в СУ. По някои случки от миналото лято, „журналист“ не е професия, която се преподава по правилата за етика и морал в остатъка от Европата. Чисто технически погледнато, езиковата култура на младото поколение се е свлякла до мрънкане, оплаквания и злоупотреби с живия език. Цъ, мерси, не щъ.
Не ме интересува дали блогърите са платени и получават банички, за да пишат статии. За да ме имат за читател, трябва да са автентични.
Отказвам да ям претоплена супа, която някой преди мен вече е сърбал.
Как го докарах на лирика тук, Бояне ?
@in2h20 – Ако го цепнем на части, малко на хайку може да прилича, но не ми се бори 🙂 Иначе съм много съгласен с казаното. Май не ни се случва често с теб да сме на едно и също мнение, май 🙂
in2h20
Няма да откажа да поговорим за плюсовете и минусите на преподаването на журналистиката в България и остатъкът от Европа.
Бояне, аз казах причината, заради която смятам, че един журналист би се подразнил от гафовете, (изцепките, наивитета, глупостите, умишлената злоупотреба…) в тези случаи, все още съм на това мнение.
Да, блогърите не са журналисти, вярно е, но това не променя, че откачам, когато чета неаргументирани и плитки текстове защитавани стръвно с аргументът „ама това е лично мнение“.
В момента участвам в една подобна дискусия за квотите в училищата.
Двама души развиват теории, че е доказано, че имало разлики между половете, които влияят на ученето… после изведнъж се би отбой, как това било лично мнение (т.е. не се представиха доказателства и аргументи).
И така.
Ако наистина не разбираме, че в статията си Елена Кодинова пише за конфликт на интереси при някой блогъри, то наистина сме (много) болно общество като цяло.
Досега си мислех, че поне хората, които се изявяват в Интернет (заради самата същност на Мрежата) се изразяват свободно.
Юлиян, В това да ядеш банички срещу статия няма никакъв конфликт на интереси.
Щото пича Комита седнал във Форд рекламно не го направи по-добър фотограф, едвам изтраях бееееееееезбройните пощраквани с кофти телефон. Цялата идея бе разсипана от камера недоразуменията – така че баничките не са стандарт за качество на писане.
Ако постоянно се опитвам да ти харесвам, Бояне, нямаше да има нужда от коментиране. А и не виждам проблем в това да мислим различно. Допада ми ангажираността ти, чета стотина блога на половината от европейските езици. Коментирам в малко.
@Eneya – Първо, наистина всеки има право на мнение – независимо колко тъпо е то. Дали ще го пуска във форум или в блог – все тая. В блога дори по-малко ще се говори по темата. Причината за дразнението е, че блоговете приличат повече като вид на това, което журналистите правят. Затова може би последните се дразнят като някой пише глупости в „техния си“ формат. Не, че журналята, които пишат глупости, не са в същото отношение към сериозните журналисти, както блогърите от твоя пример към сериозните блогъри.
Не искам да започвам темата за квотите, но и аз съм за тях. Не в университетите, но в гимназиите – да. Ако ще се премахват, трябва направо да премахнем класовата система – всеки да взима колкото изпити когато може. Така умните ще могат да завършват по-бързо, а не да се влачат с тези, които не им се учи или им трябва повече време и старание. Абе въобще идеите на Сър Робинсън.
@Юлиян – Така е, и сами решаваме дали ще подкрепим някой продукт или не. За какъв „конфликт на интереси“ ми говориш? Такъв може да има само, ако аз като блогър имах задължение пред теб като читател за обективност и плурализъм. Блогърите в действителност нямаме задължения пред читателите. Пишем на личните си страници каквото си искаме и ако някой го чете, то е защото го намира за полезно или ни има доверие. Ако почна да рекламирам тук някоя паста за зъби или утре сложа реклама на Женерале и изтрия предишната ми статия, ще загубя това доверие и ще ме оплюят всички. Това е. Друго няма.
@in2h20 – да бе – няма нищо лошо. Даже е интересно когато се коментират различни аспекти и това е идеята на всичко. 🙂
Много точен и пълен анализ на Комитата. Мисля, че малко може да се каже за блогърството след това тук:
http://www.webcafe.bg/id_824734711_Nenavijdam_dumata_blogar
Именно. За едно и също говорим. 🙂
Но явно не всички съзнават, че доверието е най-ценното в един блог, и в същото време е много крехко. Аз след като знам, че някой пише платени статии, не бих могъл да се доверя на мнението му така както бих го приел преди. При специализираните блогъри (техника, кулинария, филми и др.) е по-особено защото те трябва да познават продукта, за който пишат.
Но блогърите, които пишат по общественозначими и политически теми нямат място в срещи „на кафе“ или закуска с политици. Интервю или разговор, който после да публикуваш – да, но другото е corruption.
@Юлиян – загубата на доверие е инструмента на естествения подбор тук. Не можеш да говориш за корупция в смисъла, който влагаме при журналистите или официалните лица.
@Боян Юруков –
Ами не, не мисля, че всяко мнение има еднаква сила и тежест.
Всеки има право на мнение, да, но наличието на стандарт за писане на тези мнения са прекрасно нещо.
Дадох пример за дискусията с абсурдната им реакция, не съм тръгнала да споря с теб има ли нужда от квоти или не.
Моят коментар към примерът ми беше, че те нямат аргументи и когато исках информация на какво си базират мнението, се опитаха да ми обяснят, че това е лично мнение, един вид, че личните мнения, личните блогове и т.н. са терени, където всеки може да си приказва каквото си иска, без да се очаква някаква аргументация. Което ме изуми и затова го цитирах.
Разумните хора се дразнят, когато четат глупости, подкрепени от глупави теории и глупави заключения. Независимо дали са журналисти, блогъри и т.н. 🙂
Смятам, че очакванията за критично написани текстове не е нещо толкова невъзможно, че да се писва как „личното мнение“…
Личното мнение не е свещена крава.
@Боян Юруков –
А, не можеш…
Има достатъчно умели автори, които пишат супер убедително и обяснително и платено. И няма как да ги хванеш бързо и лесно в крачка.
Всеки може да се корумпира и ние хващаме в крачка глупавите хора, които не знаят как да го крият.
От известно време си зарязах малко блоговете поради увеличилите се професионални ангажименти, но тази статия на госпожата никак не ми харесва. Живеем във време на конкуренция, което очевидно не се харесва на много хора, свикнали със своята държавна работа и спокойствието й. Блогърите не са удобни на много „дипломирани драскачи“, които притежавайки договор с определена медия се приемат на сериозно. Мила Госпожо, аз също съм работила в електронна медия преди години, но никога не съм примемала „колегите“ като заплаха за моята заплата.
Ние ще продължим да бъдем ПРОАКТИВНИ – качество, което се цени високо в целия свят, но явно не е удобно на закостенялата българска система.
Точно така, колко точно, направо гениално сте хванали критиката в текста.
Наистина, ставаше дума, че журналистите се чувстват заплашени от блогърите, които се намесват на тяхна територия…
А не, да кажем, за проблемът с липсата на критична мисъл по принцип в пространството.
@Eneya – Съгласен съм с това, че трябва да има критична мисъл и качество на текстовете, но е невъзможно да се слагат такива граници в блоговете. Практически е невъзможно. За тези, които лъжат и пускат клевети – има си закон за целта. Може да се съди всеки за клевета – включително блогърите. Колкото и това да ни звучи като цензура, има случаи в които е наложително. Иначе и аз съм съгласен с
Yordanka, че се чувстват заплашени. Те са го учили това с години и някакви се пръкват от нищото и пишат понякога и добре.
Аз пък не понасям плитките драсканици на нашите журналисти (освен на хората от Капитал), но никого не съм призовал да им бойкотираме дейността. Напомня ми на съветските лидери – дай да кажем на хората, че „капитализъма“ е страшно лошо нещо, което не трябва да разбират и харесват, за да не видят всъщност, че е по-добро от нашето.
Всяка плитка човешка душа може да критикува и плюе върху чуждия труд. На този свят морално тъпи хора има колкото искаш. Но все пак не знам защо останах разочарован от грозните думи на тази жена. Нещо наивно в мен още очаква хората да се поучават от постиженията на другите, вместо да ги дърпат назад… жалко.
Юруков… убедена съм, че има и такива хора, но текстът тук, пък и не само тотално игнорираха думите й и започнаха да търсят мотиви, егоизъм, обиждане, всякакви такива зад думите й, но не и реалните й думи.
Защо?
Мен ме потриса, че хора, които имат претенциите да не падат в капана на егоцентричността, за която постоянно критикуват журналистиката, са готови да си повярват, че са толкова велики, че не подлежат на критика изобщо?
Сър Артър Конан Дойл преди 100 и кусур години чрез думите на своя герой проф. Челинджър е дал най-точното определение за журналист, което съм срещал. А именно „porcus ex grege diaboli – свиня от стадото на дявола“.
Вълчо, кажи ми тогава, всички разследващи журналисти, които са писали и снимали, рискувайки живота си, след което са представяли пред света пренебрегнатата реалност… и те ли са в същия кюп?
Забавното е, че учим в учебниците по история, че журналистическите текстове на един журналист (всъщност няколко) са тези, които привличат активната симпатия на Европа към живота на българите по времето на пост-априлското възстание.
Отново журналисти са тези, които пишат и коментират избиването на стотици хиляди души в Африка. Пак журналисти са тези, които пишат за женското обрязване. Сещаш се… в периодите преди интернета и блоговете.
Да, като човек учил история на журналистиката даже мога да ти разкажа какви са били причините за появата на вестниците – контрол над тълпата. И все пак това се е променило и е достигнало до идеализацията на отделни хора, че истината е по-важна от всичко и че журналистиката е средството за доказването.
Ако се взираме само в най-лошите примери… нищо няма смисъл. Нито блогването, нито активизма, нито ставането от леглото.
И после?
Юруков, докато сте си мрънкали с Елена Кодинова един на друг и един за друг, управляващите са били във вихъра си.
Вместо като публични личности (ти в Да, България, тя като автор в Егоист и после в-к Сега, а днес протестър в Пловдив) да сте били обединени още тогава.
That’s why we can’t have nice things.
@Георги – коментираш под статия на 9 години. Тогава Борисов беше във втората си година на власт, главен прокурор беше Велчев, а Пеевски отскоро беше депутат и започваха да го обгрижват. Темата на статията няма нищо общо със събитията сега или дори с политическата обстановка тогава.