Снимката е от началото на изборите за евро-парламент
във Франкфурт през ’09. Вижте я по-голяма.

Тъй като темата е почти необятна, реших да започна от последните събития и в няколко статии да вървя към общото. Обещах да изчакам с написаното тук до петък, но решение така и не се появи. Ситуацията в момента е следната:

Преди 10-тина дни Външно министерство предаде на ЦИК списък с места в чужбина, където трябва да се проведат избори. В този списък не фигурираха няколко почетни консулства, за които бяха събрани повече от 20, но по-малко от 100 декларации. Сред тях бяха и трите такива в Германия, което ме накара да се занимавам с всичко това. В отговор на протестно писмо публикувано в Дневник, говорителя на Външно отговаря, че почетните консулства нямат статут на почетни представителства в смисъла на Виенската конвенция и за тях се изискват 100 заявления. Тя също така твърди, че всички българи зад граница са наясно с това и че е изцяло наша вината, че не сме подали достатъчно декларации.

Истината, цялата истина или поне 30% от нея е, че говорителя на Външно е права. Наистина не сме подали много декларации. Основната причина е, че винаги се подават достатъчно декларации за отваряне на секция. Изключение е Турция, но за тях – утре. А какво този път означаваше „достатъчно“? Това, за което г-жа Чернева говори наизуст, е яснотата около статута на почетните консулства. В действителност, дори хората в мисиите ни зад граница се учудиха на това определение. Изглежда собствените им служители не го знаят. Нещо повече – никъде в Изборния кодекс или решенията на ЦИК не се говори за Виенската конвенция или що е то „представителство“. Работа на Външно е да го определи.

Тук идва интересната част – Външно ни каза точно и ясно, че почетните консулства са представителства и са достатъчни 20 заявления за тях. Това беше видно на интернет страницата им и тази на посолството в Берлин. За останалите не съм проверявал. По неизвестни причини веднага след разгарянето на скандала информацията беше заличена, но не преди да я снимаме. Може да я видите тук и тук. Това беше съобщението, което не само ние – гласоподавателите, но и всички в посолствата и консулствата видяха. Тази интерпретация и указания бяха циркулирани по всички канали до изтичане на срока. Мога да говоря само за Германия, но знам, че подобен проблем е имало и на други места.

Къде сме сега? На 2-ри ЦИК излезе със списък на секциите в чужбина. На 3-ти пуснах в Комисията жалба със сигнатура М-364 и тя беше поета от Бисер Траянов. На 5-ти сутринта, след като му представихме ситуацията предишния ден, министър Младенов изпрати писмо до ЦИК да преразгледа решението си и да включи няколко оспорвани консулства в списъка. От тогава до сега решение на ЦИК по въпроса няма. Имам уверението на администрацията им, че всички жалби се разискват и се излиза с решение по тях. Тъй като обаче получават по 70 на ден, често има забавяния. Можем само да се надяваме, че ще намерят време до средата на следващата седмица, че ще приемат аргументите и ще отговорят положително.

Защо всичко това е важно, ще пиша в следващите две статии. В случая искам само да посоча, че системни грешки и невежество заложени в Изборния кодекс комбинирани с недобрата организация във Външно и лошата им комуникация с посолствата и българските граждани зад граница доведоха до абсурдни спорове за семантика, подведоха и лишиха от вот хиляди. Уважавам много Николай Младенов като министър, но в случая това са фактите. Нищо в този аспект на работата на министерството и посолствата не се е подобрило в последните години и резултатите са налице.

Накрая искам да призова тези от вас, които искат да се впускат в спорове трябва ли да се гласува зад граница и колко секции трябва да има, да изчакат утрешната ми статия. Там ще изложа мотивите си и ще имат достатъчно поле за изява.

Погледнете и мнението на Петър за ситуацията.