Вчера в mailinglist с хора заинтересовани от изборите в чужбина съобщиха, че Външно са пуснали списък с имената на всички подали декларации. Това е изискване по закон, но глупостта, която свършиха е, че заедно с имената бяха пуснали и адресите им в България. Това е лична информация и може потенциално да се използва за измами. След като аз, а най-вероятно и други, писаха до Външно, линка към таблицата вече не е на сайта, но самият файл все още може да се свали. Бивол писа снощи по темата. Междувременно обаче тази информация, до която иначе не би трябвало да имаме достъп, ни даде възможност да направим доста интересен анализ на това как се подават декларации и как се отварят секции в чужбина. Един такъв анализ направи Андрей, а сега ще ви представя моя.
От анализа е очевидно, че огромна част от декларациите в Турция са попълнени организирано и най-вероятно от едни и същи хора. За няколко хиляди души са подадени по 2 и повече декларации – често на различни адреси. Това означава, че има хора с дълги списъци от имена и ЕГН-та, които попълват автоматично декларациите. Можем да засечем само грешките им – когато един и същи човек е в няколко списъка, но практиката е ясна. Фрапиращо, че Външно министерство и посолствата не са обърнали внимание на това. Ето някои факти:
Естественият въпрос, който следва, е защо въобще е нужно да се подават декларации. Този повърхностен анализ показва, че системата на провеждане на избори е дълбоко опорочена. Защо и ние в Германия да не започнем да подаваме по хиляди декларации по същия начин? Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно? Защо в същото време на нас ни правят проблем, че не сме подали декларациите в PDF формат? Защо след като толкова не гледат какво и как всъщност се подава, на нас сега ни правят проблем за трите почетни консулства в Германия? Значи правилата за Турция са различни от тези за емигрантите в останалия свят? И после говорителя на Външно излиза и казва – „Вижте, в Турция си подават декларации и имат секции. Вие не сте подали и нямате.“ Виждаме как са подадени и как са отворени секциите. Видяхме на предишните избори и как се е гласувало.
Целият този процес говори в най-добрия случай за непрофесионализъм и нехайство от страна на хората във Външно и посолствата участващи в организацията на изборите. В случая на публикуването на личните данни на 30000+ емигранти, говорим дори за престъпна небрежност. Дори да променим из основни начина, по който се организират изборите за граница, най-слабата връзка си остава липсата на процедури, отчетност и прозрачност в администрацията.
Допълнение
От коментарите стана ясно, че на доста хора с българско гражданство, които обаче нямат постоянен адрес в България, по подразбиране се пише адреса на Столична община. В същото време обаче доста от адресите във файла са практически еднакви, като се различават с няколко букви или начина на написване. Така пак има доста еднакви адреси, но е по-трудно да се засекат. Това обаче не променя факта, че доста хора са подали по няколко декларации в Турция и че адресите на емигрантите не трябваше да изтичат.
Допълнение – 10 октомври
Димитър Иванов излезе с окончателна статистика за невалидните декларации:
В Турция имаме 888 човека са подали по две заявления, 185 – 3, 19 – по 4 и 4 – по 5. Това прави общо 1331 „фалшиви“ заявления. За сравнение, в останалите страни има само 41 такива – 39 човека подали по две и един – по 3. Самата таблица с повторенията не мога да я кача, защото съдържа същите лични данни, които не биваше да се разпространяват на първо място.
Ами това още веднъж показва, че модела с подаване на заявления отдавна е изчерпан. Едно е когато гласуват 15 000 човека (преди 15 години), друго 150 000 (сега), трето ако гласуват 400 000, което би било нормално за 1 милион емигранти. Пускането на личните данни в интернет безвъзвратно компрометира всяко бъдещо събиране на лични данни за избори. Единственият разумен начин за правене на избори в чужбина е по настоящ адрес на тези, които са обявили настоящ адрес в чужбина. Става дума все пак за над 600 000 човека към днешна дата и той ще рподължи да нараства, защото хората са принудени в един или друг момент да си подменят личните документи.
Единственото позитивно в личен план от тази цяла каша е, че благодарение на некадърността на ЦИК по въпроса с гласуването в Дармщат името и следователно адреса ми го няма в изтеклите списъци! (Твоето и на всички подали в Дармщад, Хамбург и Магдебург тоже)
Напълно съм съгласен с Любомир, че има нужда от нов начин за откриване на секции. На следващите избори дълго ще обмислям да си пращам ли данните за откриване на секция.
А ще има ли наказан за изтичането на информацията? Това май със затвор се наказва?
„Адресът с най-много регистрирани – 162 – е ул. Леге 6, София, където се помещава Софийска Община“
Подкрепям възмущанието на напълно… искам само да уточня, че, до колкото знам, адресът на общината, по правило, е постоянен адрес на всички онези български граждани в чужбина, които не са в състояние да дадат друг постоянен адрес в България. Например в случай, когато гражданинът няма (живи) роднини, при които би могъл да се регистрира с постоянен български адрес.
Може би в другите повтарящи се адреси също фигурират адреси на общини в България.
Това правило с общините и постоянния адрес, разбира се, е също абсурдно.
@Петър – Абсолютно всички граждани без постоянен адрес в страната се водят в община Средец и вероятно ул. Леге 6, София е изписан на личната им карта.
Има вариант декларациите с еднакви адреси да не са непременно недействителни. Постоянният адрес се третира като нещо фиктивно. Много малко хора се възползват от служебния адрес в община Средец (вижда се в ЕСГРАОН). Понеже голяма част от българските турци, много от които не умеят да четат и пишат на български, поверяват ваденето на документи на посредници, е напълно възможно на личните им карти да е изписан един и същ измислен адрес. И МВР и посолствата насърчават хората да пишат „някакъв“ адрес, така че едва ли дублирането на един и същ постоянен адрес ги притеснява. Факт е обаче, че в такъв случай гражданите са декларирали неверни данни.
@Любомир Гаврилов – има много по-добър начин и това е регистрацията на адрес в чужбина и работата с чуждите власти. Има такива механизми и всичко може да става много по-лесно и централизирано. Ще се опитам да формулирам идея как да стане.
@Пепо – да, това е нещо хубаво. Дано да пуснат секция.
@Петър, @kyky – Благодаря за тази информация. Изглежда никой от хората, които обсъждахме това в последните дни не го знаеше. В случая обаче става дума само за едната точка – факта, че има доста повтарящи се регистрации си остава.
Юруков, абе къде ти е бутончето за лайк? ;))
Това като прочетох:
„Защо няма контрол на този процес от страна на посолството в Турция и на Външно?“
и знаеш ли за какво се сетих.
Сетих се, че есента на прага зимата на 2009-та год. на посланника в Анкара му падна главата с грандиозно издрънчаване и пак – поради сходни далавери. За това се сетих.
Ала явно загубата е пренебрежително нищожна спрямо общата аритметика в по-дългосрочен план.
То, така или иначе, сегашният, ако не е откомандирован вече, то му предстои. Тоест, и без друго си е заминал без почести, та какво лошо за последно да козирува на ръката-хранителка.
@Боян Юруков – Напълно възможно е организаторите, които издават лични карти на куп да вписват един и същ постоянен адрес, например своя личен. Т.е. не само Леге 6 е легитимен, а принципно всеки произволен адрес, дори несъществуващ или сгрешен с няколко букви. Друг е въпросът дали постоянните адреси в декларациите съвпадат с постоянните адреси по регистрация (т.е. на личната карта), дали адресите са верни, дали някой е декларирал невярна информация при издаване на личната си карта. Възможно е и един човек да подаде няколко декларации. Вчера е искал да гласува в един град, но утре се е сетил, че на изборите ще е другаде. Или не е бил сигурен, дали декларацията му е пристигнала в посолството и я е пратил пак. Посолствата и министерството би трябвало да засекат такива препокривания, но подозирам, че не са длъжни и затова не им пука.
Според мен последствия за участниците в тази бъркотия няма как да има, защото формално всички са с вързани гащи. С изключение на хората с фиктивните адреси в България на личната карта, различни от Леге 6. Те са декларирали неверни данни, когато са си издавали документите за самоличност.
Хубавото е, че вече и на хартия е очевидно, че определени хора в Турция разполагат с разни списъци и ги използват за разни цели.
@Мила – Има тъкмо няколко под статията. Явно съм забравил обаче да добавя бутона за like 🙂 ще го поправя сега.
Иначе за декларациите – като нищо това е плана. Как се подават 20000+ декларации ей така? Това е огромен процент от общите гласували, докато навсякъде другаде подават около 10%. Според мен е работа на Външно да следи този процес и да стяга посолството. Навсякъде другаде отказваха да приемат декларации с различни причини (включително, че не можело да се подава по факс). Има случаи, в които са отказвали да приемат мейл с няколко декларации „заради съмнения, че не са попълнени лично от деклрариращите“. За това говоря.
@kyky – напълно си прав. Съгласен съм, че за всички тези нередности може да има някакво обяснение. Ето – докато писах статията не бях наясно с онова за адреса на Столична община. Възможно е да има и обяснение за 1000+ повтарящи се декларации.
Основният проблем обаче е комуникацията и прозрачността. За това критикувам Външно и други институции от край време. Какво пречеше като се вдигна този шум, проблемът със секциите преди това, проблемът с PDF-ите по-рано и всички останали подобни, Външно да излезе бързо с реакция и обяснение. Нормално е да ги нападам в този момент, защото се насъбраха няколко такива неща едно след друго и при всички липсата на информация и ясна позиция на Външно създаде повече проблеми.
Ако например бяха казали в самото начало, че не приемат PDF-и, лесно щяхме да ги направим. Вместо това са съобщили тихомълком на консулствата на 26-ти и те ни звъняха на пожар в последния момент. Или пък като стана ясен проблемът за почетните консулства, можеше да излязат с официална позиция веднага, а не да се извиняват и прехвърлят вина през медиите. Имат си достатъчно канали за комуникация – едно съобщения на фейс страницата им ще свърши прекрасна работа.
Похвално е, че писаха до ЦИК за 5-те почетни консулства (макар последните да не са разгледали още писмото), но първо, че не трябваше въобще да се налага и второ – трябва да си признаят, че грешката си е тяхна.
Що се отнася до изтичането на личните данни – това е може би най-големият проблем сега. При това не само, защото има проблем с личната им информация, а и защото на следващите избори никой няма да иска да подава декларация. Всички ще ги е страх да не им изтекат личните данни заради такава „административна грешка“, както ми го обясни съветника на Външно. Това е реален проблем и трябва да възстановят доверието в институцията си, за да не спъват работата си нататък. За целта трябва точно комуникацията и бързите реакции, за които говоря. Тук не става дума за тиха дипломация, а за услуги към гражданите, а те не се правят под масата и тихомълком.
Впрочем Димитър Иванов изкара последната статистика за фалшивите декларации – 1331 в Турция и 41 в останалия свят. Като я пусне някъде ще дам линк към него.
Юруков, сложил си си бутончета разни за шер-ване, ама няма за лайк. ;))
Виж, те нека си действат и да дублират, триплират и октоплират. Така или иначе всеки човек разполага само с един документ за самоличност. А всички знаем какво става с вота, когато автобусът превози едни и същи хора с едни и същи документи за самоличност през 3 избир. секции за един ден, че дори и през две държави, ако реши. Единственият им кяр, а той не е никак малък, е в това, че с дублажите и октоплажите си осигуриха удобни места за гласуване с минимум разходи за гориво на автобусите. Това е – служебна победа!
А за Външно си прав и няма защо да се кахъриш и преаргументираш. И за слепия дори мерките им по „обезвреждане“ на части от локалната диаспора в ключови ЕС-демокрации, където е съсредоточена „подозрително“ голяма емигрантска цифра с гласоподавателни права (изкл. Испания), спрямо рефлекса им на умряло, че чак разложено куче, там, откъдето УЖ искали да се пазят най-много…….. е супер тенденциозно и навява крайно неприятни мисли за двоен стандарт. Те вашите 3 почетни консулства могат и да реагират по официален път, ама кел файдъ, ако реагират 3 седмици СЛЕД изборите?! Очевидно заиграването е супер полярно на север и на юг от нас. А мен лично това, което ме яде най-много, е абсолютното им безпардонност при пробутването на евтини и проституткави номера, които съвсем не са вчерашни, а са вече здраво вкоренена система за манипулация на емигрантския вот.
Явно залогът от избирателен цикъл до цикъл става все по-голям и се усеща като все по-несигурен, иначе за тез маймунски мурафети да сме забравили вече. Същевременно – наглостта става все по-лесно описуема с думи и с цифри.
Никога не съм предполагала, че ще доживея време, в което за фалшификациите да се говори уверено и доказателствено, а това да няма и грам значение………….
Между другото името на чиновника объркал нещата според мен е Танев! Това е името което е запазено като автор на Ексел файловете на сайта на външно.
@Мила – добавих сега 🙂
За изборния туризъм зад граница, а и в България, си има едно много добро решение и го предложихме на миналия вот – електронен регистър, в който се регистрират всички лични карти, които са гласували. Така в реално време ще се засече дали човек е гласувал другаде. Така паралелно с изборния списък, ще се съставя и електронен такъв. Трябват само четци на кода на личните карти/паспортите, каквито има по митниците.
Не вярвам, че всички проблеми се създават умишлено. Мисля си, че конспиративните теории разчитат на твърде добра организация и координация между администрациите. В същото време я обвиняваме, че не работи добре и е тромава. В действително всичко това се дължи на процедурни, нормативни и човешки грешки, които се натрупват, за да сме свидетели на всичко случващо се. Липсата на добър изборен кодекс и система на контрол и проверка позволява всичко това.
Ако можем да говорим за някаква конспирация, то това тя е от страна на партиите и ЦИК, които се възползват от дупките в закона, за да правят каквото си искат.
@Пепо – да, писах им вече на Външно да ги питам за него. Има още едно име, което се показва. Тя или е отпечатала файла в даден момент, или го е качила на сайта.
Впрочем добавих окончателният анализ на данните за декларациите в края на статията.
Външно се извини за изтичането на данните:
http://www.dnevnik.bg/izbori2011/2011/10/10/1173569_vunshno_ministerstvo_se_izvini_za_techa_na_lichni/
Николай Младенов трябва или да потърси отговорност от посланика в Турция или да я поеме лично. Подобен механизъм трябва да приложи и самият посланик. Всичко друго е бягане от отговорност и продължаване (дори поощряване) на порочната практика.
@Мартин – Тук съм съгласен.
Юруков, виждаш ли ползата от бутончето лайк… 😉 41 човека са го цъкнали вече – за ден. 😉
За всички е ясно, че докато гласуването не се допълни и с гласуване в интернет-среда, то ще си ближем старите рани до дупка. Ще ми се да видя ДПС как ще компютъризират циганските гета, в някои от които дори няма водоканализация… 😉 Жив цинизъм.
Но тези неща са коментирани вече пространно, като основното е, че има да чакамее…. а може и да не дочакаме. Ама не ми се ще!
@Мила – да, така е 🙂 Благодарско 🙂
С чакане няма да стане. Трябва натиск. Работата е, че в самите институции не е ясно кой какво прави и кой какво проверява. Сега явно всеки си прави каквото си иска.
Ето истинската причина да не отворят трите секции в Германия:
http://yurukov.net/blog/2011/10/11/tsik-sektsiite-v-germaniq-zalojnik-na-d