El presidente

Днес стана ясен (кандидатът на ГЕРБ за) президент на България. Росен Плевнелиев. Всички коментари са, че това е очаквана стъпка предвид популярността на министъра. Вицето ще бъде министърката на правосъдието Маргарита Попова. Този избор за мен е по-скоро уволнение заради несправяне с проблемите на съдебната система, но избягвайки медийния шум и спада в рейтинга покрай смяната на поста. Всички знаем, че президента има предимно представителни функции, макар и да държи няколко важни лоста на властта – предимно под формата на назначения. В този контекст вицепрезидента е формална фигура, която дори не би наследила държавния глава, ако недай Боже стане нещо с него.

Един от големите недостатъци на Плевнелиев за този пост е, че не е политик, а президентът има само политическа роля. В този смисъл, очаквам той да заеме по-скоро ролята на омбудсман, но с много по-голямо медийно внимание. Така ще може да адресира и да се бори за конкретни проблеми, които засягат пряко хората. Друг проблем с тази кандидатура е, че Плевнелиев беше наистина добър министър. Макар да очаквам, че все още ще дърпа конците от разстояние, местейки го от министерството ГЕРБ взимат много голям риск с основния си коз за следващите избори – инфраструктурата. Това беше и причината да се надявам да не кандидатират Кристалина Георгиева (преди да разбера, че по закон не могат) – би било просто загуба на талант.

Големият плюс за кандидатурата на ГЕРБ, разбира се, е популярността му. Не съм сигурен как личните му качества на експерт и човек странящ от политически игри ще се вместят в новата му роля. Възможно е да отвори нова страница в президентската институция или в другата крайност – да се остави да бъде заплетен в политиканстването на опозицията. Най-голямото му предизвикателство обаче ще е общуването с кабинета. Мисля си, че си, че с един президент от своите редици, Борисов се надява да има повече контрол над Съдебния Съвет и дипломатическите консулства. Да не говорим, че голяма част от законите ще минават по-бързо заради липсата на вето. Плевнелиев обаче създава впечатление на непокорен характер и поставяйки го на едно ниво с Борисов и Цветанов в обществената и политическа сцена може да създаде противоборства. Досега се занимаваше предимно с един сектор на обществения живот, който е приоритетен, за който има пари и предимно се радва на единомислие. Не знаем обаче каква е позицията му по всичко останало. Това ще бъде недостатък както в предизборната кампания, така и може да създаде изненади след като поеме поста.

Все пак си мисля, че това е добра кандидатура предвид обстоятелствата. С нея ГЕРБ си осигуряват президентския пост. Надали някой има илюзии, че следващият президент няма да е на Борисов. За жалост Плевнелиев ще бъде точно това – президентът на Борисов. Поне в първите месеци. Въпросът е дали ще се изгради пред обществото като личност или като фигура на ГЕРБ, която просто заема този пост. Казвам, че той е добрия вариант, защото алтернативата беше да издигнат просто някой. Незнаен и безличен. Тогава наистина щяхме да имаме просто кадър заемащ един доста скъп стол.

Притеснително е, че сме в тази ситуация, но не мисля, че можем да виним ГЕРБ. Ако левицата и десницата не се държаха като сърдити бабички и раздразнени и разединени хлапета, нямаше диалогът за кандидатите да бъде такъв. Щяхме да имаме алтернативи, а точно те осигуряват справедлив демократичен процес. Вместо това ще има да слушаме през следващите месеци глупости от рода, че ГЕРБ ще въвеждат хунта и ще фалшифицират вота.

Благодаря за снимката на Анелия Николова @ Дневник

Ако живеете или учите в чужбина и искате да гласувате за президентските избори на 23-ти октомври, ще ви е полезно да прочетете тези две статии:Как да гласуваме в чужбина през 2011-таВсички секции за изборите в чужбина

18 коментара

  1. Pingback: Stanislav Bozhkov
  2. @VALENTIN – определено ще е силен кандидате. Притесненията ми са, че ще е загуба за инфраструктурата на България, както и дали ще пасне добре в новата си роля.

  3. За Росен Плевнелиев как да е. Ама Маргарита Попова?!? Тя изключително добре се справи със съдебната система, че чак вицепрезидент решиха да я правят.
    И на тези президентски избори смятам да съм пас.

  4. @Иво Апостолов – нали ти казах – това за Попова си е точно безкръвно уволнение – хем я сменят, хем не губят рейтинг. Друго обяснение нямам.

  5. Pingback: Kristina Shoyleva
  6. Pingback: Ilian Yotov
  7. Само оправи думата „омбустман“ 🙂 …

    Омбудсманът е застъпник за правата на хората и пазител на обществения интерес.

  8. Не ми е ясно защо сте притеснен за регионалното развитие и магистралите, след като г-н Плевнелиев строи магистрали с пари от ЕС, по европейски проекти, ВСИЧКИ от които са планирани и организирани от предходните правителства.

    А иначе е уникална заблуда, че президентът имал представителни функции. Президента има представителни задължения, не функции.
    Да се чуди човек българите спаха ли по време на вторият мандат на Първанов и предишното правителство. Първанов собственоръчно създаде тройната коалиция и се погрижи чрез тях да бъде преизбран. Погрижи се също да си довършат мандата. Това ако не е власт, здраве му кажи.

    Ако иска човек да я вземе разбира се. Ако си пудела на Бойко няма да ти пука за това, че можеш да бъдеш нещо повече от пудел.

  9. И ако сте в настроение, моля обяснете точно къде е и какъв е таланта на К. Георгиева. Благодаря!

  10. @ivan – Планирането го видяхме какво е. Средствата ги видяхме къде отидоха. Плащането също видяхме до къде беше стигнало. Тези инфраструктурни проекти се правят с колкото пари, с толкова и планиране. Европейските пари не са дъжд, който идва ей така. Трябва първо добър проект, второ изрядна документация и трето, но най-важно, доверие в страната и тези, които ще харчат парите. Истината е, че предишните нямаха нито една от тези предпоставки и го знам от хора от бранша – тези които всъщност е трябвало да строят пътищата.

    А функциите на президента наистина са представителни. Властта, доколкото можем да говорим за такава, му е косвена – даване на вето, назначения на магистрати и консули и квоти тук и там.

    А за Георгиева можем да си говорим много. Единственото, което ще кажа, че успя на един изключително неперспективен пост да стане най-разпознаването лице в Комисията. При това не с популиски мерки и хвърляне на пари, а с реални действия към подготовката за бедствия. В момента ЕС действа толкова бързо по изпращането на помощ в и извън съюза точно заради подготовката, която тя създаде. Ако следите по-изкъсо работата й ще видите, че доброволческия корпус е следващата голяма стъпка в тази насока.

  11. @Боян Юруков – За пасване – сигурно ще пасне, някак си, с течение на времето.
    За мен този ход е отчаян – друг смислен канидат нямаше, от ГЕРБ. За мен лично имаше – Николай Младенов – но той не се вписва в изискванията – само на 39 години е, а трябва да е на 40.
    Иначе, не знам кой щеше да е по-подходящ от него, като външен министър много по-добре щеше да се впише в картинката. Даже го бях питал в Туитър преди време, но ми беше отоговорил нещо уклончиво.

    Е, да видим какво ще се случи на изборите. Все още не съм решил за кого, но не-гласуването не е опция за мен.

  12. @Kiril Varbanov – Знам, че ще ме плюят много, но според мен Царя беше добър вариант за президент. Определено има нужната осанка, контакти, опит и т.н. Естествено, нямаме му доверие и практически липсва от политическата сцена. По-скоро искам да кажа, че някой като царя ни трябва.

    На Плевнелиев му липсва международния опит и осанката. Бих гласувал за него само защото е добър кадър и не искам да излезе от политиката. Ако има шанс да остане министър, бих предпочел този вариант. Кунева някак повече ми пасва за президент, но още не съм решил. Много зависи как ще се представят на дебатите и в кампанията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.