„Опасно близо“ с Бойко Борисов за eGov (БТВ, 20 ноември 2011) :
…Това е много сложен процес. Това е много, много сложен процес когато си заварил похарчени много пари, а тези … електронни системи, които са си направили отделните министерства и агенции не могат да работят помежду си. И ние сега това, което правим в момента е… и не случайно имаше дирекция „Електронно правителство“ … и него го направих заместник министър (Валери Борисов б.р.), за да може да има пост, с който да съумее да затвори целия процес.
Това е част от кореспонденцията ми от юли 2010 с Валери Борисов – тогава шеф на дирекция „Електронно правителство“ относно eGov и отворените данни:
…създаването на предварителна концепция или рамкови напътствия за останалите институции. В тях би могло да се опише както абстрактно …, така и по-конкретно целите и технологиите, които се препоръчват/изискват при изготвянето на нови сайтове и системи в периода до създаването на всеобщата информационна система. Както знаете, постоянно се пускат обществени поръчки и се създават вътрешно софтуерни системи, изискванията за които се изготвят от чиновници и поддържащ персонал без съгласуваност. … И не на последно място – когато проектите по eGov започнат, интеграцията на старите системи на различните институции ще е много по-леснa, заради това, че са изготвени по подобни стандарти и изисквания.
Ето цялото интервю с премиера по БТВ, а тук може да свалите целия ми мейл до Валери Борисов.
Не мога да кажа, че за тази година и малко са направени много нови системи. Дори, ако такива напътствия, за каквито говоря, бяха създадени тогава, пак нямаше да имат голямо отражение върху ситуацията. Много бих се учудил, ако думите ми през 2010 са били нещо ново за сегашния заместник министър. Няма как да не са знаели още тогава, че не само системите на различните институции не са съвместими, но и повечето са остарели и въобще не могат да бъдат интегрирани. Сега, когато има силен натиск от страна на Борисов за резултати в сферата на eGov, планът за действие се пропука по шевовете.
В този контекст бърборенето ми за отворени данни в управлението може да звучи нереализуемо. Реалността обаче е, че това е единственият начин да се постигне устойчива интеграция. Както писах преди, отворените данни не са просто услуга към гражданите, а начин на мислене в изграждането на електронни системи и работата в институциите като цяло.
В противен случай това, което мога само да предполагам, че се опитват да направят сега, е да направят кръпки между недовършени точки за достъп на различните министерства. Това ще донесе ужасно много грешки в бъдеще и не дълго след пускането на отделни услуги те ще бъдат спрени. Друг риск е, че заради липса на възможност или ресурс за добра интеграция, предоставените eGov услуги ще са безполезни по една или друга причина. Това може да доведе до ниска използваемост на електронното правителство и причина за извинение от страна на кабинета, че всъщност обществото и бизнеса няма нужда от такива.
Изходът е да се заложат конкретни стандарти, мерки и принципи в създаването на нови системи и сайтове. Това може да са част от ангажиментите, които България ще поеме до няколко месеца пред Open Government Parnership. Трябва да има ясен анализ и публично достъпна информация за системите, проблемите и напредъка по интеграцията им. В момента за жалост единствено чуваме празни лозунги и уверения, че се работи по въпроса. От опит в интеграционните проекти знам, че често това, което шефовете си мислят, че системата им може и очакват да се случи с нея, се различава много от реалността. В крайна сметка може да се окаже, че нито ние, гражданите, нито чиновниците в администрацията ще виждат смисъл да използват недопеченото eGov.
Ето анализа ми на Стратегията за електронно управление, която започнаха да разработват миналата година:
Благодаря за снимката на Hot Pixel Action@Flickr.
Думите на Валери Борисов – „имаше за цел да създаде един разбираем и читаем документ“ ме навеждат на мислълта, че този документ е създаден.
Ако е така има ли някъде публикувана концепцията този екип за е-правителство?
Предишните две правителства правиха тази концепция в продължение на много години, но реално документите които прочетох в края бяха на нивото на компилация за дипломна работа. Доколкото разбирам, в новото ръководство на проекта „е-правителство“ участват някои от старите хора по този проект и има вероятност да предадат своето „know-how“ на новите.
@MilenG – Разговорът ми с Валери Борисов беше няколко месеца преди да изкарат окончателната стратегия. В нея нямаше особени разлики с Плана за стратегия, но бяха описани по-добре рисковите фактори. За жалост от тогава насам не ми отговаря на мейлите. Опитвам се да се свържа и хора от политическия кабинет на премиера. Те са подписали намерението за включване в OGP и искам да знам какви ангажименти ще поеме България.
Въпросът ми беше – може ли да ми дадеш линк към актуалната стратегия? Аз съм чел една стратегия, която беше правена още по времето на царя. Тя ми звучеше като политическа прокламация, а не като технически документ.
Не знам дали си гледал обществената поръчка за е-правителство:
Въпреки, че в техническата спецификация доста често се споменава MicroSoft, Oracle, Cisco, все пак има и някои думи, които ми „галят“ слуха, като „web services“.
Според мен техническото задание е много голямо и всеобхватно. Аз съм скептичен, че спечелилият конкурса ще покрие всички технически изисквания в срок.
Моето лично мнение за подхода за реализиране на е-правителство е по-различено. Според мен, трябва чрез вътрешни хора, (не с обществена поръчка), да се разработят:
1. Форматите на данните, които (ще) се съхраняват в различните регистри;
2. Уеб-протокол за комуникация, с няколко слоя. На топ-левъл да се дефинират неделими операции (транзакции) с данните, които отделните регистри ще предоставят.
3. Горната информация да се публикува и тогава да се обявят отделни обществени поръчки, както за регистрите, така и за един централизиран портал. Централизирания портал ще използва web-услугите, като скрива регистрите като в шаблон „фасада“.
Според мен, де-централизирания, инкрементален подход е по-добър, спрямо този, който е описан в обществената поръчка на транспортното министерство. Различни фирми, да правят различни регистри, които да отговарят на общи протоколи. По този начин сложната система се разбива на голяма колекция от по-прости и независими системи, отговарящи на общ стандарт.
За мен, софтуерът е като жив човек – ражда се, расте, поумнява, раждат му се наследници, умира. Строенето на е-правителство на принципа на катедралата е решение с не-голямо бъдеще. Може би ще направим една грозна катедрала, която ще трябва да съборим, когато искаме да построим следващата.
И не мога да си отговоря на въпроса – транспортното министерство не беше ли това, което трябва да се занимава със стачката на БДЖ и разрешителните за превоз? Защо в България това министерство съчетава две коренно различни функции?
В тази страна нещата се движат само от един град и той е София. Същия град е и център на корупцията в държавата. Основния принцип на управление е следния:
begin:
„Тука копеле има едни пари, че требе да се гушнат“. По-нататък следват псевдоконкурси, псевдоконсултанти и поръчката се печели от фирма, приближена до жълтите павета. Случайна фирма е изключено да спечели договор. Спечелилата фирма преотдава работата за по-евтино на студенти и други на граждански договори. Правят се екрани, по възможност с повече бутони. Отчитат се етапи. На последния етап – внедряване се намира вина във внедряващите организации /не без основание/ . След това идва ново правителство. Goto begin!