Защо не точно в шистовия газ е проблемът

Двете лица на Шеврон

Чухме много за опасностите от методите за получаване на шистов газ, за уверенията на Шеврон колко мерки за сигурност са се взимали и за спекулациите, че протестите по темата се водят от икономически интереси. След като обвинихме археолозите в печалбарство и изнудване на институциите, сега обвиняваме еколозите в същото. Не мисля да повтарям всички аргументи, защото предполагам, че вече са ви писнали.

Трябва обаче да стане ясно нещо много важно – проблемът не е толкова в технологията, колкото в доверието. Всяка технология за извличане на енергия е опасна – мините се срутват и предизвикат свлачища, нефтените платформи причиняват ежеседмично екологични катастрофи, а за ядрените централи да не говорим. Дори за вятърните централи има индикации, че вредят на флората и птиците. При всички тези, както и при т.н. „фракинг“, има мерки за сигурност, които трябва да се вземат предвид, за да се подсигури здравето на хората и природата.

Доверие в държавата

Тези мерки за сигурност обаче са изключително скъпи и често трудни за проверка. Затова чуваме за подмяна на химикали, неспазване на срокове, технически изисквания и забранена за сондиране дълбочина. Всичко това трябва се контролира от институциите и тук идва първият срив в доверието – вярваме ли достатъчно на местната власт и на министерството на Трайков. Дали ще осъществят нужния контрол? Дали няма да се „бутне“ нещо под масата на самите експерти, които трябва да докладват проблемите? Виждаме го постоянно при нещо толкова елементарно като строителна инспекция на жилищни сгради.

Доверие в изпълнителя

Друг важен аспект е до колко морална е една такава компания. Дори когато имаме строг контрол – като този в щатите, например – той предимно засича последствията – когато е вече късно. Затова е важно да видим какво Шеврон е направила в миналото си. Поровете се за милиардите долари глоби, които са отнесли в международен план, няколкото екологични катастрофи, които са се опитали да прикрият и разкритията за финансиране на престъпни групировки, за да им „помогнат“ с неудобни местни протести. Печалбата от този вид сондажи е просто твърде голяма, за да се спазват местните закони в дадена държава. Отговорността им все пак е пред инвеститорите – не пред местните жители.

Спекулации

Определено има паника – не само около дискутирания метод, а около шистовия газ като цяло. Това се случва, когато повечето хора не разбираме каква точно е технологията, а получаваме единствено пропаганда от двете страни. В интервю зададоха въпрос на американският посланик в България – как да имаме доверие на Шеврон. Той успя умело да извие нещата в посока, че имало технически изисквания, че „естествено“ ще се спазват, че от това се правили много пари и част от тези пари, виждате ли, щели да отидат за опазване на природата. Изкара, че използването на този метод за изкарване на газ всъщност опазвало природата. От друга страна еколозите рисуват картинка на пустиня и смърт, крайността на която отблъсква всеки разумен човек. Трайков днес пък каза, че „на всички било ясно“, че протестите се финансират от частни интереси „за много пари“. Подхвърлянето на такива висящи спекулации във въздуха има само един ефект раздалечаване на полюсите.

И какво сега?

В момента дори не сме сигурни дали има достатъчно газ под Добруджа, за да си струва копаенето. За жалост наистина трябва да се сондира, за да разберем. Изглежда, че от Шеврон вече са започнали да го правят, което пак ни говори колко се съобразяват със закона. Раздробяването на скали под подпочвените води с помощта на огромно налягане, токсични химикали и прочие е очевидно изключително опасно, но когато не са пълни геоложките почувания и не се спазват абсолютно точно изискванията. В Добруджа няма никаква друга вода, освен подпочвената. Дори малка част от химикалите да изтекат – побил контейнер, необезопасен басейн с токсични химикали, каквито ще видите много около сондажите или просто недостатъчна дълбочина – качеството на водата ще се наруши.

Поддръжниците на „фракинга“ твърдят, че това е единственият начин да сме поне малко енергийно независими от Русия. От кого ще сме зависими обаче в такъв случай? Нека да изкарат договора с Шеврон, изискванията и глобите, които са им наложили. Нека бъде прозрачно всичко и да видим, че финансовата полза за местното население ще си струва риска да загубят препитанието си за поколения наред. А каквото и да си говорим, бизнес винаги се прави с добър баланс на риска – когато печалбата е достатъчно голяма, хората са склонни да рискуват повече. Затова и фармацевтичните компании заделят предварително десетки милиони за извънсъдебни компенсации заради „странични ефекти“ на лекарствата си. Те, както и много други индустрии, калкулират това просто като приемлива смъртност и разход. Искам да съм сигурен, че Шефрон или който дойде после, няма да посмее да рискува със сигурността и екологията. Искам глобите да им са толкова солени, че сами да се контролират. Ако все още искат да сондират, значи нямат едно наум, ако не – значи многохилядните протести и това, което неолибералите наричат „истерия“, са напълно оправдани.

Тази статия и личното ми мнение са „щедро спонсорирани“ от „ПР компания от чужбина работеща с мощна финансова подкрепа“.

25 коментара

  1. Това е един разумен прочит на казуса с шистовия газ у нас. И напълно споделям гледната ви точка. Все още обаче, нямам за себе си достоверно обяснение, кой имаше полза нещата да се направят така. И спешната промяна на позициите накрая (и на двете страни) доста ме притеснява. За кого беше изготвен сценария – за големите сили или нас да тестват?

  2. @лена – Обръщането на позицията на кабинета е ясна – общественият натиск и гражданското общество си свършиха работата. Не ми е известно обаче еколозите да са си сменили мнението.

  3. Махнах иронията в заглавието, защото явно повечето хора няма да я схванат. Вече в twitter почнаха да ме критикуват. Явно никой не е чел коментара на Трайков от днес.

  4. В историята е имало и друг период подобен на сегашният, когато науката и технологиите са играли основна роля в развитието на човечеството. В 19 век, в началото на индустриалната революция науката и технологиите са се развивали бурно, това довело до промяна на цели отрасли, променило се е начина на производство и са появили много нови продукти и услуги. И тогава е имало много голяма съпротива, имало е бутове, стачки, демонстрации, в някои държави дори се е стигнало до граждански войни. Разбира се тогава съпротивата не се е водила от еколози и природозащитници, но мотивите за съпротивата са били абсолютно същите, страх от новото и непознатото. Тогава, в 19 век някои държави първи са се престрашили да въведат новите за времето си технологии и това ги е направило лидери за следващите 1-2 века. Други държави били нерешителни, изчаквали да видят какво ще стане и в крайна сметка пак въвели тези технологии но със закъснение, само, че това закъснение им е струвало твърде скъпо, отредило е на тези нации да попаднат в списъка на аутсайдерите и посредствените.

  5. @Боян Юруков – И на мен ми се иска да вярвам, че наистина реакцията на ГЕРБ е в резултат от обществените настроения. Но пък когато се разбързаха да се съобразяват, нямаше особена промяна в интензитета на натиска. За позицията на другата страна, може би не съм права. Но в събота, в „Акценти“ по НБТ, слушах един коментар, че сме случили на премиер, който слуша народа си. Та ситуацията ми изглежда такава – сега народът е чут, премиерът пак е любим, но и двете страни се дебнат:) Дефицитът на доверие си остана. А това, да се лепят етикети – комунисти, продажници и прочие, когато няма аргументи, е наистина ужасно. За съжаление, все още работи.

  6. @Кирил Кирилов – един от ефектите на индустриалната революция е, че горите са били изсечени, озоновия слой е бил пред клапс, а тепърва започваме да осъзнаваме какви са последствията от замърсяването на въздуха. Проблемът на това бурно развитие е, че се е правело без разбиране за страничните ефекти върху природата и здравето ни. Резултатите са налице.

    Друг постулат, който приемаш напълно погрешно, е че сега протестите се водят от страх от непознатото. През 19-ти век са протестирали технофоби с ниско образование, които не са искали промяна в статуквото. Сега по-голямата част от населението е с много високо образование, а еколозите специално далеч не са технофоби. Точно обратното – те налагат на нови технологии за решаване на проблеми често създадени от старите практики.

    В случая фракинга не е нищо ново – това е технология на 60 години, която се ползва на много места със съответните последствия. Постепенно се забранява – в Англия, например, защото е предизвикала земетресения. В щатите през 2014 ще излезе доклад за краткосрочната и дългосрочна вреда върху природата и здравето.

  7. @лена – Целта на протестите е точно тази – да променя позицията на политиците. Жалко е, въобще се налага да се стига да до там, а не се допитват първо какво е общественото мнение. Голяма част от паниката по много въпроси може да бъде избегната с прости информационни кампании. Методите на работа в голяма част от администрацията обаче са останали от комунизма – прикрито, тихо, че никой да не се усети. Прозрачността в много аспекти се изразява в публикуване в интернет на готови решения и нищо повече.

    За позицията на еколозите – имай в предвид, че всеки поканен в медиите се представя като „експерт“. И мен са ме писали експерт няколко пъти така. Както няма двама души с едно мнение, не можем да говорим, че самите противници на фракинга са на едно мнение. Трябва да се вземе това предвид като разглеждаме различните позиции.

  8. Да, затова, че всички се упражниха по темата, си прав. Четох какви ли не абсурди. И от двете страни. А нещата наистина са толкова прости като механизъм за вземане на решение. Стига да се ограничим до техническата страна на въпроса. Там всичко си идва на мястото.. От страна на гражданските организации имаше опити да се дискутира на това ниво, но тези опити бяха парирани в зародиш.
    Между другото, има и един закон за екологичните щети, който някак не се дискутира в контекста за газа. Всъщност знам защо – нямаме готовност да оценим консервационния статус на природата и стойността на услугите, които тя ни предоставя. Интересно ще е каква застраховка би трябвало да плати някой, чиято дейност представлява риск за такъв значим водоизточник?

  9. Pingback: Delian Delchev
  10. @Боян – защо Великобритания да е забранила технологията? Проучванията са били спряни за около 30 дни, но в момента продължават.

    За безопасността: Австралия е една от държавите с най-развити екологични норми и те обявиха преди време, че проучванията са напълно безопасни. На мен лично това ми е достатъчно.

  11. отново право в целта Бояне.

    дори и да има начин да се добива този газ по чист начин, аз _не вярвам_ че ще се направи всичко необходимо за да бъде това така. нещо повече – сигурен съм че ще се опорочи всичко в тази насока. в този смисъл съм абсолютно против шистовия газ.

    предпочитам да бъдат замразени всякакви работи в тази насока за още няколко години (>10) докато се доизчистят технологиите и видим какви щети ще нанесе това на смелчаците (полша например).

  12. @Илия Базлянков – Да, наистина е било временно, но изводите са, че земетресението е било причинено от сондажите, а разследванията продължават. Също както протести аналогични на нашите. В същото време Европейската Комисия излезе със становище, че този тип сондажи трябва да се забранят.

    А за Австралия – аз намерих съвсем други данни – удължават забраната за „фракване“ до Април докато не разгледат всички факти.

  13. @Недко – Дори да не става дума за замразяване – просто забраняваме този метод на набавяне на газ. Това искат и зелените. Ако се развие друг метод – добре. Този крие твърде много рискове.

  14. @Боян – само за Нов Южен Уелс, най-населения им щат. Предполагам и там има протести.

  15. Аз нямам абсолютно никакво мнение по тази тема, защото не съм запознат с добиването на газ в детайли.

    Обаче имам мнение за еколозите в България. На няколко пъти ми се е случвало да приказвам с хора, които имат активни позиции по екологични въпроси (май на такива хора в България казваме еколози) и общото ми впечатление е, че техните познания по химия и биология са много слаби. Може би това не се отнася за всички, но определено важи за по-приказливите.

    Аз работя в специфична област, и съм абсолютно убеден, че решенията, които се предлагат от еколозите в тази област, повече вредят на природата, вместо да и помагат. Фрапантни грешки от непознаване на наименованията на химичните продукти съм срещал и на сайта Горичка.ком.

    В днешно време химията и биологията отидоха много, много напред, а оценките и дипломите по тези предмети девалвираха страшно (поне в България).

  16. По принцип съм съгласен с автора. Имам една бележка относно ядрените централи. В България това е най-добре контролираният добив на енергия. Контролът се извършва и от международни органи. Разбира се, след аварията във Фукушима, всеки (и неексперт) може да каже, че е ядрените централи са опасни. Но не са ли опасни язовирите, не е ли вредно производството на соларни панели, въртящите се перки не убиват ли птици, ТЕЦ-овете не съсипват ли природата? Всякакъв добив на енергия е в известна степен вреден.

  17. @Марин – Примерът ми беше за това, че има сериозна опасност. Ако не се взимат правилните мерки за сигурност и няма яснота какви са слабостите на технологията, последствията може да са смъртоносни. Ядрената енергия определено е най-контролираната и затова има толкова малко произшествия. При шистовя газ, от друга страна, няма яснота – най-малкото сред обществото. Едва сега започва дори да се говори за изготвянето на международни стандарти как да се контролират тези неща.

  18. Водата е петролът на следващия век
    През 2014 г. търсенето на питейна вода ще превиши предлагането

    http://www.klassa.bg/news/Read/article/20322_Водата+е+петролът+на+следващия+век

    Американската инвестиционна банка Goldman Sachs обяви в доклад, че „водата ще е петролът на следващото столетие“. Този природен ресурс ще предложи огромни възможности на инвеститорите, които знаят как да се възползват от разрастването на градовете и тяхната инфраструктура. Преди повече от месец в Русия бе лансирана идеята водата да стане борсова стока. В Европа не страдат засега от водни дефицити, но в действителност питейната вода по света е твърде малко и голяма част от нея се използва за промишлени и поливни нужди. Проблемът се задълбочава с индустриализирането на планетата и нарастването на населението. Най-големите трудности не са свързани с глобалното затопляне, а с индустриалното и битовото замърсяване на водните ресурси. Според прогнозите на американските експерти през 2014 г. търсенето на питейна вода ще превиши предлагането. Те се позовават на Международния институт за управление на водните ресурси (International Water Management Institute), който твърди, че негативните прогнози за недостиг на вода застрашително изпреварват поставените от учените срокове. В момента приблизително 2,4 милиарда души или близо 40% от хората на планетата подлагат ежедневно на риск здравето си, ползвайки заразени водоизточници…

  19. Pingback: ACTA – още нищо не е свършило

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.