Бонусите са важни за администрацията, но само с прозрачност

В България се правят промени само при наличието на скандал. Последният голям такъв е за бонусите в държавната администрация. Спекулациите на партийни опоненти и медии фокусираха изцяло общественото внимание върху контраста на големите бонуси на някои и ниските заплати на останалите. Преди малко кабинетът е решил, че всички бонуси взети от държавни служители трябва да бъдат върнати.

Нека започнем с това, че бонуси трябва да има. Това е модел възприет отдавна от бизнеса за стимулиране и привличане на служители. Всички сме наясно, че държавната администрация е повече от непривлекателно място за работа. Липсата на реформаторски дух при обикновените чиновници, огромната администрация, непрозрачните конкурси и протекционизмът спират много можещи и знаещи хора. Да не говорим, че не биват допускани идеалисти със западно образование, които просто искат да променят нещата към по-добро.

Бонусите в тази среда са не само нужни, но и задължителни. Заплатите често са доста ниски и дори като изключим съпътстващия риск от корупция, често не са достатъчни за нормално изпълнение на задълженията. При по-високите етажи големите бонуси също са важни. Съгласен съм със здравия министър, че човек отговарящ за милиарди левове има доста сериозен стрес на плещите си. Аналогично изпълнителните директори получават също такива финансови стимули.

Има обаче едно изключително важно условие – прозрачност. Това е коренът на целия скандал, който всички медии услужливо пропускат. Трябва да има прозрачност не само за бюджетите и раздадените бонуси във всяка институция, но и за работата, финансовите резултати и изпълнените проекти. Трябва във всеки един момент да знаем като граждани колко точно е бюджета на една агенция, за какво се харчи, какво е купено с тях и какви заплати се дават. Няма нужда, а и не може да се изкарва фиша за заплата на всеки служител – достатъчно е да се покаже перото за заплати на всички. За ръководните кадри – директори, министри, кметове, депутати – трябва всичко да е видимо.
Чети нататък →

Мартеници, мартеници …

Отдавна се каня да си направя Пижо и Пенда и все го отлагам. Оставям нормални пискюли. Този път седнах и мисля, че се получиха добре. Тези горе са около 40 см. високи и доста тежки. Дори купих специална супер дебела вълнена прежда за целта. Всъщност на живо изглеждат доста сивкави, но това е защото вълната не е избелена, а е в ествестен цвят.

Останалите мартеници ги започнах вчера и ще ги довърша днес. Използвам същата технология за усукване, както и през последните години – с дрелка или мискер. Във фейса предложиха и low-tech решение – тежест, която да се върти. Така обаче може да се правят само метър-два мартеници, докато с дрелка снищи направих пет-метрова такава.
Чети нататък →

Superhosting.bg поема хостинга на сайтовете ми

Започнах този блог през 2007-ма. В началото на 2008-ма реших да се прехвърля на хостинг в България и доста хора ми препоръчаха SuperHosting.bg. От тогава насам се случиха доста неща, започнах много проекти и имах доста пикове в посещенията. За тези четири години съм нямал нито едно оплакване, а каквото и да си говорим, аз съм power user – използвам всички ресурси на максимум и дори отгоре. Пример за това е виртуалният протест през януари 2009-та, част от който беше на моя сървър. За 24 часа получихме четвърт милион посещения и въпреки сериозното претоварване и изразходваните лимити, от SuperHosting проявиха разбиране и оставиха сайта online докато не намерим решение. В следващите години многократно са ми писали с предложения за оптимизиране, за да са по-бързи и по-леки страниците. Такива ще намерите и в блога им.

Защо пиша всичко това? Тези от вас, които следите по-отдавна коментарите под статитие ми, няма начин да не сте забелязали, че нерядко ги хваля и препоръчвам. Въпреки опримизациите обаче, чистата бройка и натоварване на проектите ми стана твърде голяма в последните месеци. На графиката долу ще видите броя посещения, като повечето са от този блог и Lipsva.com.

В тази връзка, Superhosting ми предложиха нещо просто – да поемат хостинга на всичките ми проекти като ми дадат доста повече ресурси. Чети нататък →

Закон срещу природата и хората

Получавам често мейли по различни теми и инициативи. Тези дни обаче преобладаващата част бяха срещу закона за горите и съпътстващи съмнителни решения. Започнах да чета цялата информация, която намерих, но сами ще видите, че е необхватна. Има доста примери защо законите са вредни за природата и бизнеса в дългосрочен план. Не смятам, че ще мога да предам също толкова пълно аргументите, затова просто ще прикача три от писмата, които получих. В тях ще намерите много линкове, клипове, аргументи, новини и призиви:

  • Молба за популяризиране на един всеобщ проблем
  • Падането на защитите на парковете и горите, застрояването и монополизирането на Витоша
  • Закон срещу природатастатия във в. „Пенсионери“, бр. 6 и 7 от 2012 г.
  • Не съм от типа хора, които ще ви кажат, че най-добрият начин да се запази природата е да я оставим изцяло намира. И това е нужно и за целта си има резервати. Трябва да се развива бизнес, да се печели от тези красоти и да се развива затъналата местна икономика. От тази гледна точка са прави инвеститорите, които настояват и лобират умело за тези законови промени.

    Има обаче два проблема, които се пропускат. Чети нататък →

    Посещението на Клинтън и какво е Open Government Partnership

    Преди две седмици американският държавен секретар Хилари Клинтън посети България. Една от многото обсъдени теми беше Open Government Parnership, за която писах през последните няколко месеца. Клинтън изтъкна, че България се е присъединила към OGP, която е под патронажа на Обама и бразилското правителство, както и че очакват с нетърпение да видят развитието на въпроса у нас. Целта на това партньорство е да постави от една страна общи изисквания и стандарти, а от друга – сцена на взаимопомощ и съревнование що се отнася до прозрачността в управлението. Всяка държава трябва да определи цели за отваряне на публичните си данни, процеси и комуникация за обществеността, след което да ги изпълни в разумен срок.

    Тъй като се интересувам от темата за отворените данни от доста време – както вече сте забелязали – потърсих контакт с хора от кабинета. Имам доста идеи за това какво може да се отвори, а също така и как това да се изпълни технически и направи устойчиво. През януари имах среща с шефа на кабинета г-жа Бъчварова и зам. министъра на електронното управление – Валери Борисов. Стана ясно, че политическа воля за отворени данни има. Двата основни проблема, които обсъдихме, бяха, че от една страна липсва разбиране за това какво са отворени данни у повечето чиновници и журналисти, както и че не е съвсем известно с какви масиви от данни разполагат повечето министерства. Пуснато е допитване до всички ведомства да предоставят такава справка. За целта написах кратко техническо ръководство какво се търси като информация. Тогава подготвих и редица идеи за данни подходящи за отваряне, които ще намерите в този mindmap. В тази статия пък има още доста, които посетителите на този блог са дали. Очаквам отговор от занимаващите се с OGP, за да обощя тези концепции в подробен документ.
    Чети нататък →

    Въпрос на репортаж и гледна точка

    Вчера се забелязваха следните заглавия във вестници и в новинарски емисии:
    Министър Дончев се похвали във Facebook, че е глобен от КАТ
    Томислав Дончев се похвали, че „възпитани и любезни“ катаджии го глобили с 20 лева
    Томислав Дончев: Днес ме глобиха :)
    КАТ глоби министър Дончев, той се радва

    Ако се вледаме по-внимателно в думите му, той похвалнва полицаите, че са си свършили добре работата. Въобще не е вярно, че се хвали с фиша или да обявява някакво събитие, което не му се е случвало до сега. Споделянето на тази похвала към полицаите трябваше да даде пример на останалите, че трябва да са безкомпромисни. Този пример трябваше да бъде подкрепен от медиите. Вместо това в новините тази вечер чухме клюкарската гледна точка, че е „станало чудо“ и министър си платил глобата.
    Чети нататък →