Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научих от Twitter и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма, жертвите много, разрушените къщи и животи – също.
Въпросът ми обаче е следния – нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад от страна на медиите? Най-вече някои от тях. Историята е прекрасна за репортаж – страдание, силни кадри, възможност за „предаваме на живо“, включват се всякакви високопоставени политици, има нотка на корупция, липса на държавност и скандал. Въобще пир за лешоядите. Нужно ли беше да се всява паника и да се бута камерата в раните на хората?
Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. Снощи вкъщи стана дума, че за разлика от повечето наши журналя, в щатите примерно се фокусират върху героите на трагедията. Това вдъхновява хората да помагат и им дава надежда, че нещата ще се оправят. Защо не стана дума за спасителите, които са извадили хората? А за военните, които са помагали? Защо не се акцентира върху членовете на Offroad България, които на свои разходи и със своя техника са занесли храна и вода на село Бисер във важен момент? Прочетете тази статия и вижте какво са направили, защото може и да не го чуете по новините. Накрая ще намерите инструкции как и къде може да дарите дрехи, които те ще доставят.
Не казвам, че не трябва да се показват картините на страдание – това все пак е аспект от трагедията. Но както всеки журналист ще ви каже, една история може да бъде разказана по няколко коренно различни начина. Защо винаги любимите ни медии избират точно този, който показва максимално страдание, лицемерие и немощ на държавата? Явно се намират и положителни неща – хора, които помагат и правят всичко по силите си. Защо не виждаме тях?
Нищо чудно, че ми е трудно да обясня на който и да е в България, че когато падне малко сняг на повечето места в Европа, почти всичко блокира. Ето, днес ми отне 3 часа да стигна до офиса във Франкфурт, а нямаше грам сняг – просто беше -10 градуса. Ето тук има още такива примери. С липсата на положителни аспекти на новините медиите подхранват нереалистичните представи за това как е „по Европата“ и какво трябва да е у нас. Като чуя израза „те това го няма никъде по света…“ и ми призлява. Нищо чудно, че сме в обществена депресия? Как някой ще притече на помощ, щом се втълпява, че „очевидно никой друг в тая държава не прави нищо“?
Разбирате, че не говоря само за тази трагедия. Новинарските емисии се измерват с литри кръв. Не защото хората това търсят, а защото това е по-лесно. Смятат, че е по-смилаемо от публиката, докато в същото време повечето сменят канала, защото чак физически им се повдига от редуващите се кадри на катастрофи и скандални клюки. Търси се сензация във всичко. Когато ме интервюират за Lipsva, например, често ме питат дали знам някоя пикантна история, нещо за трафик на органи, за корупцийка, за убийства от роднини. И винаги има едно и също разочарование като отсека „не“. Това ли е високият журналистически стандарт, с който със снизхождение поучават нас, блогърите?
Снимките са на вестник „Старият мост“ от албума им „Наводнение“ и на Offroad България
Svejo: (thumb up) (thumb up) (thumb up) 😉
Чудесна статия.
Вместо коментар:
КОГА СА НУЖНИ ГЕРОИ?
Михаил Жванецки
Богата е нашата страна, всичко си имаме и нищо не ни се свиди. Но най-голямото ни богатство са хората! С такива хора като нашите никакви трудности не са страшни – не, не преувеличавам.
Построили нов кораб. Току-що отплавал от родния залив и котелът излиза от строя. Да не вземат да се връщат! Нали току-що тръгнаха. Две млади момчета се омотават взаимно с каквото им падне, обливат се непрекъснато един друг и поотделно себе си, влизат в котела, в непоносимата горещина, и спасяват престижа на онези, които са направили котела. Ако потрябва, и в огъня влизат нашите момчета. За съжаление трябва. Много трябва.
Четохте ли? В град Н. се спукал водопроводът. Защото докога може да издържи? Че той е видял въстанието на Спартак. Само ремонт не е виждал. И се спукал. Но наблизо минавал войник. Обикновено момче, родено някъде край Казан. Съблякъл се, пъхнал се вътре, запушил каквото трябва в ледения мраз и пуснал вода на града. Лекарите дълго се борили за живота на войника, но той останал жив.
Неотдавна пак се спукал. Сега вече кинохрониката пристигнала предварително. Водопроводът бълва като фонтан. Прожекторите светят. Към девет докарали войника. Скромно момче, пак го запушил. Господи, като срещнеш такива хора, иска ти се да пееш! Непрекъснато, без да спираш – да пееш и да плюеш на всичко, те ще се справят!
Ето една възрастна жена, домакиня. Озовала се в нов комплекс. И такива работи стават. Животът къде ли не ни праща… Случвало ли ви се е да се чудите: в центъра на града е пролет, сухо, чисто, и изведнъж гледаш – цяла тълпа оплескана с кал и тиня, обута с гумени ботуши. Това са те – жителите на новите комплекси. Озовеш ли се веднъж там, или не мърдай, или от тук не излизай. Та така, върви си нашата скромна женица, обикновена домакиня, и изведнъж чува: „Помощ! Помощ!“ – но вече едва-едва. Какво да види – пред самия блок пъшка някакво старче. Пред прага. Отворило вратата, пристъпило с краче и в същия миг цамбур под водата. Забравило, че не бива да излиза – нали при това условие го настанили там.
Скромната жена доплавала на една дъска, подхванала го с ръка, сгряла го. Дотичали кореспондентите. Тя стои мокра, щастлива, държи старчето за яката. Защото, ако си герой, огледай се наоколо и винаги ще се намери работа за тебе.
На пръв поглед съвсем неромантична професия -шофьор на тролей. Ама зависи покрай какво караш. А той карал покрай един нов блок, любувал му се и не подозирал, че този блок ще го прослави.
Всички знаят, че разтворът държи добре само ако в него има цимент. Ако от всеки камион крадат по двеста килограма, разтворът ще държи по-лошо. А ако отмъкнат по петстотин, разтворът може да се бърка, но няма да държи — само на пясък дълго няма да издържиш. Но блокът държал. Почти една седмица. Е, после вятър ли е духнал, или е минал камион — къща¬та се срутила като домино. И кой, мислите, разровил тухлите и измъкнал приемната комисия с отличните оценки за качеството на строителството?… Нашият шофьор на тролей!
В някакъв склад се запалили четирийсет тона зърно — електротехниците оставили голи жици. Та склададжията изнесъл на гръб триста килограма. А друг му дал парче от кожата си. Дето е по-близо от ризата.
Слушате вие и си мислите: някъде нещо гръмнало, нещо паднало, нещо се счупило. И винаги се появява той. Той ще извади. Той ще се пъхне. Той ще спаси. Добре е ако го забележат. А колко такива лежат неизвестни неизвестни под камионите по нашите пътища в снега, под дъжда. Е, с резерваи части, с монтьори, с подвижни ремонтни работилници всеки може, ти опитай така — в студ и пек… На петстотин километра от Уст Илич, на триста от Магадан — сам с гаечния ключ. Ето, че пак си герой. Само дето ти не го знаеш и не подозираш какви неща се крепят на твоя героизъм. Защото понякога подвигът на един е престъплението на друг. Жалко само, че не снимат истинските „виновници за тържеството“.
Ей сега казаха, че 70-80% от влаковете в провинция Hessen, Германия не вървели и има няколко 10-15 км задръствания по магистралите. Жена ми от час и половина е в такова задръстване. Иначе времето е изключително тежко – 13 градуса под нулата и 5 см пресен сняг. Ужас, ужас, нали?
@Biliana – Благодаря 🙂
И @Боян Юруков е прав, и @Васил Дишев – и той. Коментарът на Васил ми припомни едни други времена и един друг стил на поднасяне на „новините“…
…Истината не е ли някъде по средата (на хода на махалото)?!
Да, преекспонирано е. Да, в дългосрочен план води до притъпяване на сетивата към чуждото нещастие и бавно убива емпатията. Да, непочтено е да се трупат рейтинги и печалби от човешкото нещастие…
Само че в преобладаващите случаи причините за подобни бедствия не са природните стихии, а най-обикновено безхаберие (меко казано).
И тогава… този стил, или цитираният от Васил по би довел до задаването на основния въпрос: „Кой е виновен?“?
(Не че ги оправдавам (новинарите/медиите)! Само казвам.)
Поздравления за статията! Много пъти съм намеквал за това из форуми и новинарски сайтове, но явно само от негативи разбираме.
@Васил Дишев, @Huku – Ето нещо, което бях написал точно за това притъпяване на сетивата и пренасищане със симпатия и съжаление:
http://yurukov.net/blog/2012/01/29/sledvaite-me/
@Асен – Аз съм писал няколко статии за това по различни поводи – цените, броят самоубийства, престъпността, работата, образованието и сега – извънредните ситуации. Самобичуваме се и това не ни води наникъде.
Впрочем тая вечер по БТВ включиха темата за спасителите и доброволците. Явно са се вслушали в цялата критика из мрежата вчера и днес.
Във Франкфурт май проблема, освен в студа е и в киселото зеле:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=850974
Иначе при нас има 50-60 см сняг, в момента е -11.2 С, но като цяло няма големи проблеми с движението. По улиците има доста по-малко коли и се кара сравнително лесно.
Иначе споделям мнението, че журналистите наблягат предимно на лошите новини. Опитах се веднъж да обясня на една журналистка, че лошите новини се самовъзпроизвеждат. Тя пишеше за някакви дребни фалшификатори, които ги беше изкарала, че са спечелили милиони. „Което се купува – за него пиша“ – каза тя. Не можах нищо да и кажа, обаче явно проблема не е само в журналисте, ами и в читателите и зрителите.
@MilenG – Ха, ето за това жена ми е била блокирана. То не само една магистрала е била блокирана, но вероятно това е причино задръстванията в останалите.
Ето още дарителски акции по тези и по други теми:
Добрите хора отиват…
СПЕШНО ДАРИТЕЛСКО СЪБИТИЕ
Браво, чудесно написано
„Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. “
Много добре написано и съм съгласен!
Но не разбирам, защо даваш пример с щатите? Нали Франкфурт не е там.
Медиите навсякъде са едни и същи – пакетират и продават… най-вече нещастия и трагедии. Защото „новина е лошата новина“. И това са измислени в Америка похвати.
@ivo_isa – различни примери са – единия е за медиите, а другия е за уредеността на държавата. Гледам различни новинарски медии – CNN, RTL, Al Jazeera, BBC и прочие и гледам да сравнявам. Понякога е страшно комична разликата в интерпретациите и картините.
Дали е редно? – Разбира се, не!
Дали се продава? – Разбира се, ДА!
От много време в разговори с приятели се опитвам да им докажа, че не края на света идва (в общия случай), а просто разполагаме с достъп до информация много по-бързо от когато и да било. Преди 10 години нито телевизията, нито печатните издания бяха такива, каквито са днес. Тогава интереса бе друг и не се отделяха 18 от 22мин новинарска емисия за бури, земетресения и подобни. И това ни „водеше“ към края на света с по-бавна скорост. Сега не е така.
По темата: Естествено, че експлоатират темата. Разбира се, че са комерсиални. Личи от всеки кадър, а доброто не е сензация. Сълзи, истерия, кръв, разрушения – това продава. Човека е жаден за зрелище. Изобщо за каква журналистика говорим? На мен ми се обадиха преди седмица с разни въпроси, и съжалявам и за малкото отговори, които дадох, защото са написали това, което те са решили, а разбира се то няма нищо общо с действителността.
Само като чуете въпрос от типа „А защо не източим на нула язовирите?“ трябва да ви светне лампата. След това какво? Да се заградим с диги? Да набием бетон срещу свалчища? Да си разпънем чадър за пороите?
Ако същото станеше при мен, въпросната медия щеше да бъде вдигната на ура. Бг медии си отгледаха зрителя, хранят си го и от него се очаква единствено консумация. До степен, че на тв зрителя му е през крачола че е затворил библиотеките с непукизма и безделието си. Това далеч че е най-лошото. Тв зрителя приема безкритично сервирания кървав коктейл с „още“
@Boris – Имам същия проблем с Lipsva. Масово има мнение, че изчезват много повече хора, отколкото преди. Някъде бяха тръгнали да говорят, че всяка година изчевали 20% повече хора. Всеки път повтарям, че това е пълна глупост – просто чуваме за случаите и сме по-информирани. Масово се тюхкат във фейса каква била тая държава и как изчезвали масово децата. Винаги са изчезвали, но сега всеки разбира за това. Нещо повече – ако гледаме населението и броя на изчезванията, в България дори са твърде малко, което говори или че доста от тях не ги знаем, или че нещо в културата ни спира изчезванията. Според мен е комбинация от двете.
Но обяснявай всичко това на журналист – няма братче!
@in2h0 – и е така, и не е така. Аз не познавам човек, който да не е погнусен от повечето неща, които гледаме от екрана. В един момент обаче притръпват и не прави толкова впечатление.
Изключително добра статия. Благодаря!
Тук е пълно с тъпанари. Най-големия е В.Д.
ти си този дето коментира на статия на 4 години