Колко от тези хора имат интернет вкъщи?
Колко използват мобилен нет докато чакат на опашката?
Искам да отделите миг за следните три въпроса:
Надали ви идват повече от две-три наум. Вината не е в това или предишните правителства – подобни проблеми се забелязват във всички държави – от най-развитите до най-бедните. С изключение на няколко бляскави примера, разработването на какъвто и да е софтуер изисква огромна бюрокрация, десетки милиони евро и години суетене, за да се постигнат посредствени решения за често отминали проблеми.
Такива примери у нас имаме много, като последният по-известен беше сайта на туризма. Сега ни очаква наказателна процедура, защото Агенцията по вписванията не е разработила софтуер за електронна регистрация на европейски дружества. Тяхното извинение – нямали са време и пари. Вчера медиите отбелязаха само бележките по скандала с бонусите у изказването на министър Московски, но по-съществената част беше за електронното правителство, липсата на милиони за разработване на услуги и съпътстващото забавяне. Същото виждаме и в много други сфери – фондовата борса, МВР, изборът на детски градини и прочие.
Общото между всички изброени е, че за тях някой чиновник е описал задание, пуснал е обществена поръчка, избрана е фирма, тя е свършила нещо и е прибрала някакви пари. Дори да се абстрахираме от измамите, нагласените конкурси и липсата на контрол, самата схема как би трябвало да работи всичко за мен е често ненужна.
Затова искам да ви обърна внимание към една концепция идваща от щатите – Code for America. Събира се малка група от ентусиасти – програмисти и дизайнери, дава им се достъп до данните на администрацията и се оставят да работят в рамките на няколко месеца. Може би се питате кой би направил нещо такова, щом им се плаща им се като държавни служители (без бонуси)? Ами явно доста хора и то от най-добрите. Според казаното от Дженифър Палка пред TED (под статията) средната им възраст е 28, а сайтовете и услугите, които са разработили са имали сериозен ефект. По-важното обаче е, че с тях се доближава софтуерът в администрацията към това, към с което обществото е свикнало да работи. Така публичният сектор настига кривата на технологичното развитие, а не се излежава в основата му. Примери за това ще намерите на сайта им.
Винаги когато виждаме такива идеи ни се струват много яки, но е просто немислимо да се случат у нас. Поне не в този си вид и опаковка. В щатите има силно местно самоуправление с фокус върху конкретните проблеми на гражданите и сравнително краткосрочни задачи за решаването им. В България управлението е изключително централизирано в почти всички сфери и в същото време – силно фрагментирано. В тази среда, за да може да се изпълни дори един IT проект бързо, евтино и качествено, трябва да има управляваща фигура – шеф на училище или болница, кмет, областен, шеф на агенция, зам-министър или министър – който да се реши да участва. Това несъмнено ще е с ПР цели, но ако наистина разбира нуждата и политическата воля остане достатъчно дълго, може да се излюпят няколко положителни примера.
Прекрасното на този модел е, че може лесно да се скалира – не като размер на софтуерните системи, а като обем информация и хора, чиито живот подобрява. Понякога прости на вид услуги, мобилни приложения и сайтове могат да помогнат на огромен кръг от хора при еднакви усилия – например кои ресторанти имат предписания от ХЕИ, в кои болници има проблеми, кои училища управляват добре бюджетите си, как да се организираме по-добре за кандидатстване по евро програми. С няколко разработчици не може да е изгради системата за електронни здравни карти, но може да се направят неща, които да имат ефект тук и сега.
Желаещи у нас определено вярвам, че ще има. Най-малкото, отскочете в InitLab някоя вечер и ще намерите ентусиасти. Приложенията, за които говоря, се разработват и сега – най-често самостоятелно, по късни доби и то за едната идея. Администрацията съдържа много полезни данни и знания, които често самите те не знаят как да използват. Екип от млади хора с интересни идеи може да впрегне тази информация за нещо полезно.
За всичко това се иска визия – не у администрацията като цяло, а в поне един власт-имащ. Не мислете, че само нашата администрация е затънала в блатото от бюрокрация, тромави обществени поръчки и куцаща реформа. Обичаме да се чувстваме специални, но не сме. Затова трябва да се учим и адаптираме опита на другите как се оправя тази каша. Мисля си, че това ще проработи стига някой от другата страна на бюрото да се престраши. А ако стане въпрос за пари – няма проблем – така или иначе Windows 8 нито е излязъл, нито е тестван, а държавата ще спести поне 60 милиона. Да не говорим, че повечето от старите закупени Windows 7 лицензи си отлежават, защото са ненужни. Така де – говорим си за глупави обществени поръчки все пак?
А специално за министрите ще завърша три бонус въпроса:
Ето TED лекцията, която обещах. Принципът е описан доста добре:
Заглавната снимка е на Иво Мирчев с малка моя промяна.
Браво!
Ето инициатива, в която веднага бих се включил, стига тя да стигне до такъв етап изобщо.
А за министрите и всички, които изобщо получиха таблети – Колко от тях знаят как да ги използват?
Ех, Боби. За съжаление, има много добри замисли в американския вариант. Не, че съм супер-песимист, но българската администрация й се плаща за да не прави нищо. В крайна сметка направата на точно такива приложения, ще отмени тяхното правене на нищо и на много хора ще спре да им се плаща за това, което „работят“. Според теб дали сами ще се само-съкратят?
Преди време си задавах подобен въпрос:
Защо има много малки фирми с хубави и функционални Уеб 2 сайтове, а държавния Интернет е пълен с „недоразумения“? Стигнах за себе си до извода, че добрия начин на поръчка и изработка на софтуер силно се различава от утвърдените шаблони за поръчки в държавната администрация. В ДА всички външни поръчки са доста твърди – някой трябва да напише спецификация, и след това да се направи търг, за изпълнител.
Моя опит с поръчването на софтуер е следния:
– ако има стандартен софтуер, който ми върши работа за дадена задача, купувам го, дори да ми се вижда скъп. Със сигурност написването на стандартен софтуер е по-скъпо и безсмислено, освен ако не си производител на софтуер;
– ако задачата може да се опише много точно: какво трябва да прави софтуера, за колко време, с какъв хардуер и ОС и т.н. – тогава предпочитам да я пусна в http://www.vworker.com (Предишно име RentACoder). Винаги съм изненадан от ниските цени и доброто качество, което получавам.
– ако задачата е сложна, многовариантна, с голяма вероятност условието да се променя често – тогава я поставям на вътрешни (назначени) програмисти. Това е най-скъпия и бавен начин, обаче е незаменим при големи и специфични софтуери, които трябва да се поддържат във времето.
С оглед на горното споделям мнението, че по сегашния начин не може да се получи добър софтуер е ДА.
От друга страна обаче си мисля, че добър Уеб – базиран софтуер липсва не само на държавата, но и на фирмите. Вярно е, че добрият софтуер в ДА би намали загубеното ни време, обаче истинския двигател на развитието на обществото ни не е ДА, а фирмите. Така и неразвита, индустрията в БГ в момента е доста зле, услугите (с изключение на аутсорсинга) – също. По мои наблюдения, основните проблеми на бизнеса в България не е липсата на финансиране, а е липсата на фирмена култура в работещите и умения в предприемачите . Много често съм виждал как предприемачи не правят разлика между джоба си и фирмената каса, как смятат, че счетоводството е измислено само за да се плащат данъци, как обещават неща, за които не им стигат ресурсите да ги изпълнят и т.н.
Уеб базираният софтуер за управление на фирма е едно от техническите средства, което може да помогне на много български фирми да оцелеят и да се развият в конкурентната среда на ЕС. Много хора виждат проблемите със софтуера в публичния сектор, но много малко виждат, че същите проблеми ги има и в частния сектор.
Аз смятам, че е нормално частния сектор (бизнеса) да изтегли публичния, а не обратното. 90% от моите познати, казват че държавата е слаба, на прави нищо, и заради това и бизнеса е слаб. Аз смятам, че е точно на обратно – бизнеса е слаб => културата е ниска => държавата е слаба.
В резюме – по добре хората от initLab да пишат код първо за бизнеса, пък после държавата сама ще поиска.
@Денис Александров – някои определено знаеха. Не се чу нищо повече за това. Може да са ги дали на роднини. Младенов знам, че го използва.
@Евгени Йорданов – Да, това е основната спънка във всичко, което се прави в администрацията. Интересното е, че съм говорил с доста хора, които знам, че искат да направят нещо, но на ключови места са такива, които възпират всичко – я нарочно, я от некадърност. Парадоксът е, че за да се оправи системата трябва да се направи нещо, което само по себе си бива спирано от въпросните проблеми. Затова с мисля, че вбиването на един клин отгоре надолу може да помогне. Тази концепция е нещо подобно.
Ситуацията в администрацията е дори по-зле отколкото изглежда, особено по отношение на IT проектите. От години едни и същи печелят поръчки и ги изпълняват зле или въобще не ги изпълняват. И казаното по-горе е най-точно: плаща им се за нищоправене.
P.S. Бояне, можеше да споменеш от къде е първата снимка… 🙂
@MilenG – Проблемът с тази логика е, че публичната сфера се поддава трудно на реформа, а и липсва всякакъв принцип на свободен пазар. Затова не можем да очакваме, че администрацията ще се държи като бизнес, който поема добрите идеи, за да просперира. Администрацията има поддържаща роля и не трябва да се държи като бизнес.
@Иво Мирчев – прав си и един сериозен анализ на обществените поръчки може да изкара тези неща нагледно. Един риск е, че точно интересите на тези фирми ще бъдат засегнати и ще спъват концепции като горната, но поне въпросните интереси ще блеснат публично.
А за снимката – сега погледнах блога ти и вдиях, че е твоя. Ще сложа кредит веднага. Намерих я на доста новинарски сайтове и реших, че е stock. Добавих Wifi знака за привкус.
Това е супер идея и според мен би станала реалност в някой малки общини, които са по-гъвкави. Примери за иновации в такива общини много. На централно ниво трябва тоталитаризъм – едностранно решение без дебати в полза на отворените стандарти. За миг държавата трябва да забрави, че е ползвала предишни системи и да почне всичко from scratch.
Бояне, чудесно е, но за сега е неприложимо именно поради същността на ДА и цялостната концепция в управлението на държавата. Много верни неща има в коментарите. Милен е прав за централното ниво, но у нас е много опасно да се почва с тоталитаризъм, защото ще избие не в посоката, за която той говори. Тия, от които зависи вземането на такова важно решение са или неграмотни за това, което предлагаш или съзнават, че това ще е една революция, която ще съкрати голямата част от получаващите държавни заплати. В общи линии, в последните 22 години, не се мисли как да се работи по-добре в полза на обществото, а как да се запази статуквото поне докато са на влат.
Ето един пример – по разпределение, през ’67 год. работех в Циментов завод – Девня. Лабораторията беше на два етажа, с цял куп звена, определящи качеството на суровините и готовата продукция, работещи на три смени. Изпратиха ме на специализация – следене на производството на клинкера в реално време, докото минава през пещта. Анализът трае около половин час. Имаше всички необходими оборудвания за такова изследване, което позволява да се коригира производството в процеса на работа, а не когато излезе продуктът, да се окаже, че не отговаря на качеството. Когато се върнах и показах възможностите на този нов за нашата страна петрографски метод, потупаха ме по рамото, цъкаха колко е полезна науката, колко са ефективни младите и ме помолиха повече да не се занимавам с това, защото ще трябва да изхвърлят на улицата 80% от хората в лабораторията.
Един от лайтмотивите на последното правителство беше да се намали ДА и да се улесни обслужването. Вместо това тя непрекъснато нараства, като се създават все нови звена, уж с цел по-добра организация.
Примерът ми е ясно доказателство, че за тия 45 години, откакто съм завършила, нищо не се е применило по същество.
Дано успеете да промените тази инерция. Има толкова знаещи вече хора, но трябва да се започне на съвсен друга основа и с разбиране, а не с тоталитарно налагане.
От както се помня, слушам все „бъдещето е в младите“. Никога не е имало толкова млади хора, отколкота са в това управление. Защо нищо не се променя на всички е ясно. Хората със старо мислене, независимо от годините си, не желаят промени. Масата от хората вече искат да „работят на бюро“, да живеят в градовете, защото на село нямало работа или да се заимават с търговия, вместо да произвеждат нещо.
Приветствам това, което предлагаш, но е невъзможно да се правят промени само в една област, а трябва да има цялостна концепция.
Към Юруков и Надето каза :
12 март 2012 в 16:48:43
Не е зле обединяване хъса на младите с опита на по-старите. На много писатели и художници от предното хилядолетие произведенията им все още се четат и гледат. Да не цитирам имена. А са нямали компютри.
@Николай Колев – не Босия 😉 – По-старите имат опит в по-старите начини на работа. Трябва да се промени коренно системата. Можещите трябва да го направят, а другите да се научат да го ползват на базата на опита си. Защо да работим на свещи, когато има електричество?! Просто светът се развива и трябва да приемем, че има по-ефикасни начини.
@Милен – Не съм на 100% съгласен с тоталитаризма на местно ниво. Определено трябва да има решение за отворените стандарти, но ако останалите от общината не разбират защо е нужно (дори да не са съгласни, че трябва да се приложи точно в момента), няма да се получи. Трябва и журналистите да са наясно как да използват такива инструменти, защото иначе повечето проекти ще се обезсмислят.
@Надето – проблемът с променянето на инерцията е, че не можеш просто да застанеш на пътя на влак и да очакваш нещо да стане. Идеята за революция в администацията звучи романтична, особено с ония пример с полицията в Грузия, но на практика е доста сложно нещо. Не можеш да направиш радикални промени без да включиш в сметките социалните проблеми, времето за обучение, загубата на опит и знания.
Затова аз съм привърженик на вклиняването на идеи в правилните хора. Всяко решение се взима от хора. Най-често това са точно определена група, която е отговора на определено нещо. Дори после решението да тръгне нагоре по веригата – в крайна сметка повечето им шефове само се подписват и осланят на направеният анализ. Така си мисля, че ще дойдат повечето промени.
@Николай Колев – не Босия – Затова говорим за коренна промяна в начина, по който общуват хората. Тогава тези писатели и художници са били тези, които въпреки всичко са успели да изкарат таланта си и да го покажат на хората. Сега такава възможност имат почти всички. Това създава много шум, но и доста велики неща.
В init Lab напоследък все нови и интересни хора се завъртат, че и не само програмисти, та ми се струва много уместен моментът да атакуваме хората с някоя и друга готина идея за проект, в който всеки може да остави по нещо от себе си, а крайният резултат да помогне на още повече хора.
Промяната на манталитета, администрацията и вселената остави настрани, какви конкретни неща смяташ, че биха имали най-силен ефект да се случат тук и сега?
В init Lab наистина може да се започнат стъпките за писане на приложения за спомагане на правителство и община 😉
Даже ще е идейно да се направи среща/сбирка, където да се генерират проблеми зони, да се генерират идеи за приложения и да се организира hackaton, където да се изкодят.
Или както пише в статията, да действаме тук и сега 🙂
Има много дупки в онлайн пространството, които трябва да се запълнят с кодиране и добри идеи. Именно един такъв списък от теми е основната цел на Start up an e-Bulgaria ): какво липсва във всички области да се изкоди, така че всичко в България да заработи по-добре. Проектът е в началото си и са разгледани теми предимно в сферата на здравеопазването, но ще се радваме на повече идеи и дискусии. И да действаме! 🙂
@Al Nik – „в сферата на здравеопазването, но ще се радваме“ – образованието исках да кажа 🙂 Явно като съм болна, само за здравеопазване си мисля… 😀
@Владо – точно защото се събират всякакви хора писах initLab за пример – не трябват само програмисти, а и графични дизайнери, анализатори, хора от бизнеса и журналисти.
На първо време си мисля, че можем да направим най-накрая един BG hub за отворени данни. Може да използваме направо ckan. След това ще е добре да съберем идеи кой какво иска да види като информация и app-ове. Примерно – по-добра карта на гратският транспорт или мобилно приложение за детските градини и училищата в Сф. Като имаме списък с идеи, може около тях да се съберат ентусиасти. На всеки му са интересни различни неща и може да иска да осъществи нещо.
Следващата стъпка е да се осигурят инструменти и ресурси. Ще е добре да има един startup kit от линкове към проложения, JS библиотеки за визуализиране, ресурси с примери за app-ове и други вдъхновения. Това е за да не се чудят от къде да започнат. Ще трябва и някъде, където да си сложат app-овете и сайтовете, но има достатъчно евтини/безплатни hosting-и.
Това като за начало. Според мен основното е да се събере информация то какво имат нужда хората от една страна и какво е възможно да се вземе като данни от друга. След това нещата да се срещнат. Още по-интересно ще е ако се направи нещо просто като app, който да вкарва елемента на crowdsourcing-а и да събира данни или да помага на хората да си помагат един друг с минимално участие на общината/държавата.
Знам, че говоря за общи неща и концепции, но идеята е да стане една brainstorming сесия и да се съберат конкретни планове. Как мислиш?
Бояне, brainstorming е първата крачка, от която могат да следват куп други неща при правилно-генерирани идеи. Проекти с отворен код има толкова много и толкова зрели, че в много от случаите помощта от кодъри дори няма да е кой знае колко голяма. Ама нъл трябва да се почне.
Сещаш ли се за софтуер, подходящ именно за хвърляне на идеи, гласуването и оценяването им, че и поемането на действия по въпроса? Аз разполагам с нещо подобно, писано на python, ама се чудя дали няма да е по-добре да се намери нещо дребничко на PHP…
Имаш ми jabber-а, драсни като ме хванеш пак на линия да го говорим и там 😉
@Радослав Георгиев – точно това е една от идеите. Има доста такива в други държави насочени точно към създаването на отворени app-ове и библиотеки.
@Al Nik – и в здравеопазването има доста неща, които могат да се направят 🙂
@Владо – ще трябва да се разровя на тая тема. Ще седна в събота да видя дали има някоя отворена brainstorming платформа. Иначе jabber не ползвам. Дай направо по мейла или във фейса.
https://www.youtube.com/watch?v=3bK9B8_0FDQ
Gov.uk са доста напред. Тези хора са state funded и работят доста здраво, като стартъп. Ако имате интерес може да прочетете за GDS (Government Digital Service) има страхотни лекции в интернет за тяхната работа и всичко им е open source, може да се намери в git hub.
Има и една друга лекция която гледах за Аржентина http://www.ted.com/talks/pia_mancini_how_to_upgrade_democracy_for_the_internet_era
Както и Code of America – Clay Shirky http://www.ted.com/talks/clay_shirky_how_the_internet_will_one_day_transform_government