По някаква причина имаше голям интерес към статистиката ми за българите в Германия. Затова реших да покажа колко студенти има тук. За жалост, не успях да намеря информация за всички университети. Също така данните за отделните провинции се оказаха твърде много, за да ги изобразя на една проста графика. Нямам и време да направя интерактивни приложения, затова просто може да ги погледнете в документа. Ето го като OpenOffice таблица и PDF. Ако някой има желание, може да направи по-добра визуализация, както и да покаже в кои университети има най-много хора. Тук ще намерите и още интересни данни.
Ето няколко аспекта, които аз намерих за интересни и реших да покажа:
Всички български студенти
На тази графика се вижда промяната на броя български студенти в Германия в периода 2001-2010. Вижда се това, което знаем – след пика през 2005-та, броят студенти малко по малко намалява. Намерих данни за това колко български студенти са постъпвали в рамките на всяка година, както и колко са завършвали. Така успях да изчисля колко български студенти са изпадали от университетите (брой студенти + постъпили – завършили – брой студенти от следващата година). В тази бройка не се смятат тези, които са се прехвърлили в други университети, защото смятам общо за цяла Германия. Забелязва се пик на напусналите без диплома през 2007-ма. Завършилите се увеличават постоянно, докато новите студенти намаляват.
Отношение момичета/момчета
Тази графика е интересна, защото показва какво е отношението момичета/момчета в съшите категории, както предишната таблица. Забелязва се, че момичетата са доста повече – между 58 и 64%. Също така, че с малки вариации от 2% постъпилите и завършилите момичета са близки до тези проценти. През 2010-та обаче се забелязва сериозна разлика от 4%. Чевената линия е най-интересна. Тя показва процентът момичета от всички отпаднали студенти. Докато през 2001-ва да са били повече – над 70%, след това са доста по-малко и варират с големи амплитуди.
На втората графика се вижда процентната разлика между момчета и момичета сред завършващи и отпадащите. Вижда се, че през 2005-та момичетата са завършвали и 2.8% повече от момчетата и са отпадали от университетите с 30% по-малко. Тази тенденция се запазва след 2001-ва.
По провинции
Тази графика не ми харесва и не съм си играл много с нея. Просто имах доста данни за разпределението по провинции и не успях да измисля по-добър начин да ги покажа. Надявам се някой друг да намери време и да ги покаже по-нагледно. В таблицата ще намерите не само колко са българите, но и колко са чужденците, всички студенти и на кое място сме във всяка провинция сред всички чужденци за последните 10 години.
60 години чуждестранни студенти в Германия
Тази графика показва процентът чуждестранни студенти в Германия през последните 60 години. В червено се вижда процентът чужденци сред новите студенти, а в жълто – сред завършващите. Забелязва се силен спад с началото на ’50, след което бързо възстановяване и отново плавен спад след издигането на Берлинската стена. Веднага след събарянето й има много силен скок и отново броят чужденци тръгва надолу след промените в емигрантското законодателство в Германия преди 10 години. Пиковете на постъпилите и завършилите чуждестранни студенти се разминават с около 5 години, което е по-малко от средното време за завършване в Германия – 6.5 години.
Лявата графика показва процентът жени от завършилите висше образование в Германия през последните 50 години. Забелязва се, че едва преди 10 години те застигат мъжете и ги задминават. Вижда се и процентът чужденки, които са били в пъти по-малко от немкините, но в последно време ги настигат.
Дясната графика показва в абсолютни стойности броя на всички студенти в Германия и на чуждестранните студенти. Уможил съм броя на чужденците по 10, за да можем да сравним кривите. Забелязва се, че докато общият брой на всички студенти расте с малки темпове в последните години, този на чужденците расте доста по-бързо. И в двете криви има интересен скок през 1970, както и очакван такъв при чуждестанните студенти след разпадането на СССР. Интересно е обаче, че немските студенти спадат от началото на 90-те насам, което може би се дължи на демографския срив.
Източници: WissenschaftWeltoffen.de (благодаря на kyky за линка, който даде в коментар в предишна статия), TU Darmstadt 2009 и 2008, Uni Bonn, Uni konstanz, Statistik-Berlin-Brandenburg.de, thm.de и Statistik.Baden-Wuerttemberg.de
Доза реализъм към добрите новини за имиграцията
Доста интересно инфо. Доста мои познати са учили в Германия с променлив успех, но за първи път виждам подобна статистика. моите адмирации за което.
@Димитър Георгиев – погледни и предишните ми графики за това колко българи има в Германия. Напоследък пускам доста такива – за ражданията, за ДС и т.н. Сега малко ще се поспра, че стана доста.
Графиките ти са много интересни. Доста труд си вложил в тях. Погледнах и другите графики, но тези тук са ми малко по-интересни, защото разбрах, че има доста български студенти, които отиват да учат в Германия, но не завършват или прекъсват, после уж продължават… не знам каква е истината, защото не съм нито учила нито живяла там, но така разказва учителя ми по немски, който е млад около 30 и често ходи до там. Подозирам, че малко преувеличава нещата като казва, че българите отиват там да учат, за да си намерят работа.
@ароматизатори – В интерес на истината много то българите, който са отпаднали от университета са се върнали в България. Тези, за които учителя ти говори са още в статистиката за студенти, но реално не учат – само използват студентските права и си плащат семестриалните такси. Статистика колко са такива обаче не можем да вземем по никакъв начин.
Ето обновените данни. Включват цифрите от 2010-та и някои от 2011-та.
Миналата година е имало 8000 български студенти в Германия. През 2010-та са пристигнали 1168, а са завършили 1530. Отпаднали са 337 като нивото се запазва от 2009-та. Добавил съм и някои цифри за специалностите, в които са завръшили българите през 2010-та.
http://yurukov.net/blog/wp-content/uploads/2012/03/bgstud_de–2011.ods
Г-не Юруков,
Наложи ми се да ползвам инфото ви за българските студенти в Германия. Статията ви е с графика, които не отговорят на изискванията за графики изобщо, нямат абсциса и ордината, има противоречиви данни с други данни от интернета. Не е необходимо представянето на параметрите в абсолютни единици, трябваше да обощите данните в проценти. Вие в Германия ли сте учили? Има статии с по-точно и ясно представяне на фактите. д-р Атанасова.
В допълнение, информацията ми беше необходима за ДСД-то на сина ми. Просто вземета да се понаучите малко повече преди да помествате статистически материали. д-р Атанасова.
@Ralitsa Atanasova – В текста горе се виждат умалени варианти на графиките. Натиснете върху тях и се отварят пълните версии с всичко, което изброихте. В края на статията съм изброил източниците си. Данните за някои от университетите са събрани от прецени на самите тях, а на други – от статистики в DAAD, WissenschaftWeltoffen или данни изпратени ми от българските сдружения по места. Разбира се в такива случаи не може да са точни данните и това е споменато в статията. Самата агенция за статистика на Германия пише, че преценките им за чужденците живеещи и учещи в страната са с приближения. Разликите в категоризацията на чуждестранни студенти, различните модули и методики на извеждане на данните във всеки университет допълнително усложняват получаването на обща бройка.
Затова ви препоръчвам да прочетете по-подробно текста и да отворите подробните графики преди да помествате критика относно данните, които пускам. Нямам преренции да съм специалист по статистика и съм го писал многократно. Затова помествам суровите данни – за да може всеки, който има такива претенции да направи по-точни изводи от мен, да смеси данните с други такива и да покаже интересни анализи на останалите. Затова и съм се захванал да отвярвам данни на различни институции.
Здравейте, г-н Юруков, мерси за отговора. Поверих за графиките, прав сте. Общо взето има малко неясноти. Но ще изчета материала още веднаж. Натъкнах се на вашия материал във връзка с подготовката на сина ми за изпита по ДСД в България. Аз намерих и други материали по въпроса и има различия с данните тука. д-р Атанасова.