На днешното заседание на кабинета е бил приет оперативен план за ангажиментите (оригинал) към Партньорство за Открито Управление (OGP). Писах доста по темата през последната година, а преди месец пуснах в Twitter доклад с предложения за данни, които да се отворят, както и за техническите изисквания. Обощих ги в блога на EPSI. Някои от идеите са наложени практики в други държави и се споделят и от други в рамките на консултациите от началото на годината. Сега виждаме, че са залегнали и в плана на кабинета.
Какви са обещаните мерки?
Планът се състои от 33 точки, които можем да разделим на няколко групи – финансова прозрачност, подобряване и отваряне на регистри, публични консултации и корпоративна социална отговорност. Всяка от тях цели да подобри прозрачността при взимането на решения и даде възможност на гражданите да работят и взимат решения с актуална и отворена информация.
Най-важната точка при финансовите мерки е публичността на бюджетите и бюджетните разходи. Това означава, че всяко министерство ще разяснява не само разпределението на бюджетите си, но и ежедневно ще публикува всички плащания, които е правила. В Капитал ще намерите добро описание на тази точка. Друга изключително важна мярка е публикуване на информация за ревизиите на фирми при открити нарушения. Това, разбира се, ще се прави при защита на данъчна и осигурителна информация. Ще се регламентира и създаде концепция за финансирането на НПО-та и ще се създадат инструменти за по-добро разбиране на бюджета и разходите от страна на гражданите.
Друга много важна точка е достъп до всички данни и отчети на лекари и болници. Това означава, че ще можем да получим информация за дейността, нарушенията, натовареността и всичко свързано с предоставянето на здравни услуги. Това ще става през новата здравно-информационна система и за жалост – само с електронен подпис. Все пак обаче данните ще са полезни и се надявам да са в отворен формат за по-лесен анализ. Самата здравно-информационна система е също е част от плана.
Следващият важен момент е поставен последен като точка, но има най-много общо с отворените данни. Планира се промяна в Закона за достъп до обществени данни като се създадат изисквания за предоставянето и публикуването на данни от страна на институциите. Няма много подробности в този документ, но това, което обсъждахме с кабинета, е да се въведат ясни технически изисквания и задължение за институциите да публикуват част от данните си в отворен формат. Това означава, че ще може да изискваме всички данни свързани с въпроса ни към дадена институция. Разбира се, те ще бъдат изчиствани всякакви лични и секретни данни. При създаването на всички нови информационни системи ще има възможност за свободен достъп до отворени данни, а при старите – може да се изгради такава. Разбира се, не знам дали тези предложения ще залегнат в закона, но бяха централна част от разговорите. Предвиден е също така контрол от страна на кабинета на изпълнението на тези мерки за прозрачност и отворени данни, както и публикуването на доклади по темата.
В планът се говори също така за публичен регистър на всички природни богатства – местоположение, експлоатация, концесии и прочие. Ще бъдат създадени и отворени доста други регистри. Включени са точки за корпоративната социална отговорност и информираността на гражданите за тях. Планира се и анализ на въздействието на нормативните актове върху бизнеса, по-добър диалог с гражданите и организирането на форуми и консултации.
Какво липсва?
От мерките, които предложих липсва най-вече отварянето на регистрите на Агенцията по вписванията. Както писах по-рано, в сегашният си вид са почти неизползваеми и на практика работят само в полза на 3-4 фирми. В рамките на Стратегията за Електронното Управление обаче те трябва да се интегрират, което може би ще означава отварянето им и навън.
В планът не се говори също така директно за отворени данни, което е нормално предвид вида на документа, това може би е нормално. Предполага се, че при изпълнението на заложените мерки ще залегнат принципите на отвореност на информацията, какъвто е духът на OGP, но това не е дефинирано изрично. Припомням, че не е достатъчно просто да се публикува някаква информация – трябва тя да е достъпна както за сваляне, така и за лесна обработка и анализ. Не става дума и за изграждането на централен портал за отворени данни, какъвто заявиха или вече са създали другите участници в инициативата. Говори се за разширяване на сайта на правителството и предполагам, че точно това имат предвид.
В предложенията ми включих и данни в реално време от събраните данъци и такси от НАП, както и обобщени ежеседмични данни по общини от касовите апарати, които и сега са свързани с тях. Тези данни ще са безценни за създаването на ясна картина на икономическата ситуация у нас. Призовавам и за повече прозрачност в МВР – данни за регистрираните престъпления, катастрофи и издирвания с категоризация, местоположение и време. Същото важи и за обществените поръчки и евро-фондовете – макар там данните да са публични, те далеч не са отворени. Така можем да свалим всичките 177000 документа за обществени поръчки, но няма да можем да ги анализираме и направим важни изводи от тях.
Подобна е ситуацията с доста институции и регистри, където информацията е публична, но не може да се свали. В момента работя по отварянето на Административния регистър. Междинните резултати ще намерите тук. Отворих данните на Комисията за Държавна сигурност, защото в този си вид са невъзможни за анализ. Започнах да изграждам структура на връзките между агентите. Тук ще намерите предварителна графика с част от данните и то само с известните 5140 сътрудници. Работя по алгоритъм за извеждане на тези, които са споменати само по име и тогава ще има много повече връзки.
Къде да намеря повече информация?
Най-доброто място за новини и информация за отворените данни у нас е mailinglist-а на Open Knowledge Foundation за България. В събота се събрахме виртуално няколко души и решихме да създадем родна структура на тази организация. Първата стъпка е блог, където ще пускаме новини, ресурси и информация за събития. За повече на принципите на отворените данни и прозрачността може да прочетете и в предишните ми статии.
Допълнение 5 юни
Министерството на финансите вече публикува данни за ежедневните бюджетни плащания към всички ведмоства. Докладите са разбити по цели на плащанията и брой преводи. Очаква се от началото на август всички министерства да публикуват такива доклади. Това цели прозрачност и е част от точките, които съм описал по-горе. Повече за това ще намерите в българския раздел на блога на OKFN:
Всички бюджетни плащания се публикуват вече ежедневно в интернет
Примерни графики на потока от парични средства може да намерите в коментарите по-долу. Това са само начини на визуализиране и нямат реални данни от споменатите доклади.
Ех Бояне, колко хубави неща си написал.. Жалко е , че трудно се възприемат, защото повечето администратори в България не желаят да се променя статуквото. Ще станат , но трудно … (Преди 11-12 години и аз бях предлагал подобни неща на тогавашния Мин. съвет за реално развитие на електронното правителство – и виждаш докъде са стигнали.. )
@Andrey – Говорил съм с администратори в държавната администрация в България и в действителност и на тях са им интересни тези неща и искат да сработят. Има разбира се и обратната страна – такива, които искат всичко да е заключено. Отворените данни на сайта на парламента станаха факт точно след инициативността на чиновници и администратори.
За електронното правителство – наистина няма много развитие, но има единични системи и регистри, които и сега работят. Големият проблем, който обсъждах с Валери Борисов, и който отдавна се повтаря от всички е, че нищо не е сързано и много малко служители в самата администрация ги използват. Типичен пример са електронните подписи.
Знам, че националната ни черта – цинизмът – ни пречи да приемем, че някое от тези неща може да стане факт. Виждам обаче политическа воля да се случат, а и има твърде много хора в България и в чужбина, които наблюдават процеса и натискат. Партньорството, за което говоря, е иницирано от САЩ и Бразилия, а отворените данни са в центъра на следващата рамкова програма на Европейската Комисия.
И паралено с тази новина:
Кабинетът избра най-скъпия доставчик на софтуер
Всяка власт има някаква система за финансиране, различна от предвидените в закона начини за финансиране на политически партии. Изборите в България са много скъпи, може би най-скъпите, спрямо доходите на населението.
След 10 Ноември, политиците се финансираха с държавни пари. Имаше момент в който не-прикрито се източваха държавни организации и дръжества;
След това властта се финансираше чрез банките, източването им и фалитите им;
След това финансирането стана чрез приватизацията.
Когато нищо не остана за приватизиране, погледите се насочиха към данъците, таксите и европейските пари. Разпределяха се порции, а 10-20% оставаха за властта.
Когато последното правителство дойде на власт, изглежда нещата се промениха:
1. Доста голяма част от корупцията на дребно беше прекратена: къде с показни арести, къде със заплахи чрез медиите, рушветите спряха да са голям източник на доходи за управляващата класа.
2. Черното финансиране на властта обаче, винаги е необходимо, затова властта погледна към парите на олигарсите и монополите;
3. Започнаха да се продават закони и нормативни актове, с др. думи – лобиране.
4. Групировките, които имат медии, се разплащат с медиен комфорт за властта, който няма медии – плаща или разпродава бизнеса си.
5. В резултат – малкия и средния бизнес са поставени в условия – или минаваш в сивия сектор или затваряш и ставаш крепостен селянин (наемен работник) на някой олигарх или монополист;
6. Могат да се посочат десетки закони и нормативни актове, които цакат малкия и средния бизнес в полза на по-големите играчи:
– Закона за горите (временно отелен)
– Закона за отпадъците (можеш да си подариш старата печка на общината, но не и да я продадеш на вторични суровини), ако изкупуваш промишлени метални отпадъци трябва да внесеш банкова гаранция немислима за малки фирми; Закона е в полза на големите играчи и монополистите с кабелите;
– Касови апарати с интернет – всички знаем кой спечели от сделката;
– Мораториума върху биодизеловата добавка – сещате се кой спечели, а загубиха десетките малки производители на БД
– Закона за забраната на тютюневите гилзи – пак закон за една фирма
– Закона за лицензирането на собствения транспорт (при над 3.5 тона) – пак в полза на големите фирми в бранша;
– Абсурдната наредба да си плащаш на полицията за собствената невъоръжена охрана, защото охранителните фирми плащали за лиценз;
…….
7. Изглежда България е станала нормална държава и властта се финансира от олигарсите и монополистите (и.к. От едрия бизнес). Според мен обаче, това не е готино, и бих искал да живея в държава където малкия и средния бизнес е добре развит. Наскоро една моя позната швейцарка на въпроса ми „Има ли криза в Швейцария?“ ми каза – „Тук 90% от бизнеса е малък и среден, той си работи, както и преди и криза няма.“.
Каква е връзката с темата на статията?
Залагам 9:1 че сегашното Българско правителство няма да направи управлението по-открито. Може да отворят някои данни, например за велосипедните катастрофи, но няма да отворят данни, които пречат на лобизма, като например преди публичното обсъждане на даден нормативен акт, какви възражения има срещу него.
Ситуацията леко напомня за Барон Мюухаузен в блатото. Малкия и редния бизнес трябва да се хване за косата и да се издърпа!
@MilenG – Съмненията ти са най-вероятно основателни. Наистина отварянето на данни е дълъг процес – както технологичен, така и психологически.
Има данни които биха помогнали на обществото, но не биха постигнали прозрачност в управлението – като тези за болниците и нарушенията им. Има такива, които надали ще са полезни. Има и други, с които ще се постигне някакво ниво на прозрачност.
Ключовият момент обаче е доверието и очакването. В момента в България не се говори за прозрачност и отворени данни. Когато имаме вече някакви данни, приложения, визуализации и журналисти/блогъри пишещи на базата на тях, в обществото ще се създаде разбиране, че публикуването на такива данни е нещо нормално и доверие в принципа и анализа им. Ще се създаде среда, в която обществото ще очаква и натиска за още данни, докато не се отворят тези разкриващи схемите. Търговският регистър е типичен пример.
В други страни вече се случва. Най-вероятно има и други, но у нас мога да дам пример с платформата Lipsva – една от целите ми като я създадох беше да се създаде у интернет потребителите очакване МВР да направи такава платформа или поне да използва тази или някоя друга. Две години по-късно, при всяко интервю с МВР във връзка с безследно изчезналите посочват Lipsva ги питат кога ще има такъв официален сайт. Вече има развитие по тази тема и най-вероятно ще работим заедно скоро.
Това е доказателство, че при развитие на обществените очаквания и достатъчно добри примери, нещата може да се случат. Помага много, че в институциите има дейни хора, които разбират ползата от тези неща и бутат напред. И при отворените данни има такива хора и говоря с тях. Имаме и доста добро общество от активисти, които им се занимава, търсят и натискат където трябва.
Дейността ти е похвална, но все пак в мен има капка песимизъм. Все пак това е България – дори и тези неща да станат факт, едва ли ще се спазват на 100%. Просто трябва да се поработи върху менталната настройка на българина, но това едва ли ще стане в близките десетилития.
Ако не вярвате на възможностите за отворени данни в България, вижте каква победа постигнахме:
Вече се пуснат ежедневно доклади за всички бюджетни плащания, които са направени от мин. на финансите. От 1. август всяко министерство ще пуска още по-подробни доклади за техните плащания.
Супрер!
Добра стъпка към прозрачност.
Към момента данните са достатъчно обощени за да се направи извода дали разумно се харчат нашите пари, но с по-голям анализ може и да излезе нещо интересно.
Всъщност тази справка е все едно да се следи банковата сметка на една голяма фирма. Трябва да си навътре в контекста, за да разбереш какво става.
@MilenG – това опредлено е така. Т.н. domain knowledge е много важен за анализа на данните, но се набира в процеса. Като започнах да отварям данните на ДС си нямах никаква представа за какво става дума като структура и формат. Сега имам доста повече. Същото е и при НС данните. Тук ще е по-сложно, защото е доста трудна материята, но поне ще можем да покажем потокът от финанси.
Като се стабилизира структурата на таблиците и се съберат 15-20, ще направя адаптер, който да ги сваля и показва в отворен вид. Тогава ще може да направим такива графики, например:
http://mbostock.github.com/d3/ex/chord.html
http://mbostock.github.com/d3/ex/calendar.html
http://mbostock.github.com/d3/talk/20111116/bundle.html
http://mbostock.github.com/d3/ex/stream.html
Ето статия на Дневни за бюджетните данни на СЕБРА:
Публичността на плащанията в бюджетната сфера – основно на думи