Свободата на медиите и апел на родни журналисти към Нели Крус

На 20 септември в София ще се проведе поредната среща за Digital Agenda на Европейската Комисия. На нея ще се обсъдат целите и напредъка за развитието на дигиталното общество, единния пазар, интернет свободата и грамотността в съюза. Патрон на тези цели за България – или Digital Champion – е Гергана Паси. Тук ще намерите и останалите лектори.

На тази среща ще присъства и еврокомисарят за дигиталното общество и телекомуникациите Нели Крус. Още преди месец журналисти сигнализираха, че в програмата й в България не е включена отворена среща с журналисти. Планиран е разговор със собственици на медии, но е затворен и има притеснения, че няма да може да види реалната ситуация на журналистиката у нас.

Затова днес редица журналисти и активисти за свободата на медиите публикуваха отворено писмо към еврокомисарката. С него те призовават за среща, на която да посочат истинските проблеми с финансирането, собствеността и контрола над медиите, както и натиска и физическите заплахи срещу журналисти. Ефектът, който няколко свободни медии като Offnews и PIA постигнаха, както и прекрасните им разследвания, може да са началото на промяна идваща от самата система. За целта обаче трябва подкрепа както от недоволните сред нас, така и от Комисията.

Ето целия текст на писмото. Може да го намерите и при Бедров, AEJ и Offnews.



До Заместник-председателя
на Европейската комисия
г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

Уважаема г-жо Крус,

Ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:
(по азбучен ред)

Аделина Марини
Антоанета Цонева
Асен Генов
Асен Йорданов
Асоциация на европейските журналисти – България
Атанас Чобанов
Владимир Йончев
Едвин Сугарев
Иван Бакалов
Иван Бедров
Иво Инджев
Ирен Филева
Ирина Недева
Константин Павлов
Лидия Павлова
Лили Маринкова
Мирела Веселинова
Петьо Цеков
Пламен Даракчиев
Полина Паунова
Ралица Ковачева
Росен Босев
Румяна Червенкова
Силвия Великова
Стояна Георгиева
Тони Филипов, Д-р
Цветозар Томов
Център за развитие на медиите
Юлияна Методиева
Ясен Бояджиев

6 коментара

  1. Pingback: Veselin Nedeff
  2. @stir – много неща всъщност. Може да изготви доклади пред комисията и парламента, да упражни политически натиск над кабинета и дори започне разследване, които да доведат до санкции. Рядкост е Комисията да напада отделна държава за свободата на медиите (пример – Полша), но се е случвало. Само говоренето по дадена темата в рамките на Комисията е често достатъчно да доведе до промени в поведението страните членки и на това се надяваме.

  3. Pingback: Pavlik Morozov

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.