Един данък в повече

Заговори се за поредния данък – този път върху депозитните лихви. Днес пък го обявиха за свършен факт, макар на практика да не е. Целта е върху печалбите от лихви да се плаща 10% данък. Блогът за икономика направиха доста добър анализ кой какво спестява в банките и какво е реалното разпределение на депозитите. Факт е, че лихвите падат, повечето сметки не са дори спестовни, а банките ще имат допълнителни разходи.

Всичко това сочи, че приходите в бюджета от този данък ще намаляват силно. Разбира се, Дянков твърди, че целта не е още постъпления, а синхронизиране на данъчното облагане. Наистина в много държави има такъв данък, но доколкото ми е известно – не във всички. Дори обаче да сме единствените останали, това въобще не е аргумент да го въвеждаме. Движещите сили в икономиките ни са различни, а и слава богу няма още единна данъчна политика в ЕС. В Германия, например, има църковен данък, който всеки декларирал се за католик плаща. Имат и данък „солидарност“ – 5.5% отгоре на социалните осигуровки, който всеки западна Германия плаща и който отива за развитието на изостаналата източна Германия. Значи ли това, че трябва да ги въвеждаме и ние?

От друга страна, наистина говорим за приходи. Парите правят пари и въпреки да са малко, това е пак печалба. Ще дам пример отново с Германия – за всяко евро лихва, което банката ми дава за разплащателната сметка, веднага след това ми взима 45 цента данъци. В България за такава разплащателна сметка данъците върху лихвите ще са сумарно не повече от левче. Друг е въпросът обаче колко ще поскъпнат банковите операции. Технически няма се налага голяма промяна, но несъмнено банките ще използва това като извинение да надуят таксите „на око“. Така за всеки лев получен от държавата от новия данък, за хората използващи разплащателни сметки (тоест всички българи) тежестта ще е двойна и тройна.

Затова си мисля, че има логика да се променят условията на данъка и да се въведе условие – ще се облагат само тези приходи, които са от сметки с лихви по-големи от основния лихвен процент. Това ще изключи почти всички разплащателни сметки и ще остави само тези, които наистина държат парите си в депозити заради лихвите. Икономисти предупреждават, че дори тази мярка ще доведе до отлив на депозити и риск за банковата стабилност. Този тип данъци най-често целят пренасочване средства от един сектор в друг. В случая, когато стане по-малко изгодно да се държат парите в депозит, доходността от различни типове инвестиции може да стане по-атрактивна. Така може да се раздвижи финансовия пазар и да се образоваме за по-рискованите алтернативи.

Разбира се, по-добрият вариант е да се направи нещо съвсем друго – да се облагат всички печалби от лихви и да може всички платени лихви да се приспадат от данъчната основа. Така ще се облекчат домакинствата и бизнеса и намали вероятно най-големия бич за развитието на икономиката – междуфирмената задлъжнялост и просрочените кредити. Заемането на пари ще стане по-евтино, а това е предпоставка за разтеж.

Притеснително е, че тези неща не се поставят на обсъждане. Четем само съобщения на Дянков служебно рапортувани от медиите без реален дебат за нещо толкова важно. Това в никакъв случай не е рутинна мярка в рамките на задължително синхронизиране на законодателствата в съюза. В никакъв случай ефекта му няма да е малък. Хвалим се, че не сме Испания или Гърция и имаме стабилен бюждет, който не налага повишаване на данъците и повсеместни орязвания на харчовете. От друга страна, неразделна част от привлекателността на България като инвестиционна дестинация е стабилността и предвидимостта на данъчната система през годините. Тогава за какъв дявол въвеждаме данък – било то логичен или не – само за „ей така, защото трябва“? Отново проблемът не е в какви решения се взимат, а как се взимат и как се прилагат.

11 коментара

  1. Pingback: LiberalCulture
  2. а щом целим спестовните милионери, защо данъкът да не засяга само влогове над някакъв размер, примерно 100 000 лв?

  3. какво значение има на колко ги разбие, ако са всичките на едно име

  4. Това е вторият момент – трябва банките да знаят къде кой има колко пари и да превеждат лихвите на държавата. В Германия просто банката си приспада 40-50% от преведената лихва и я прехвърля директно на държавата. Най-вероятно и у нас така ще стане, но с 10%.

  5. Аз му викам данък „Глупост“. Това не е нормално. 1-2-3-5-10 данък…. Чудят се от къде да ни грабят!

  6. За пореден път се говори повече отколкото да се мисли. Ситуацията около новия данък върху лихвите от депозитите. Възникват не малко казуси.

    Кой е целта на данъка?
    Дянков каза „богатите българи“, не съм съгласен. Богатите българи притежават фирми и имоти, а не депозити, тоест данъкът е ще осигурява държавни приходи за сметка на квалифицирания, работещ, по специалността си, българин, който добре говори един или два езика и не си сменя работа в период по- малък от 3-4-5 години.

    Кой ще удържа данъка и как ще се внася във бюджета?
    Вариант първи: всеки спестовник се внася данъка сам в началото на следващата година. Депозит от 1000 български лева, при годишна лихва около 6%, се получава 60 лв лихва от които 6 лв данък (10%). Губя един работен ден да си платя данък в офис на НАП, таксата за вносната бележка е 4 лв. Какво излиза един надник по- малко , няколко часа чакане в НАП по време на натоварения период до 30 април, 6 лв данък, 4 лв такса вносна бележка (не всеки може да си „оправи“ документите сам), а и да не забравяме, че за да се внесе данък в НАП, преди това трябва да се начисли с данъчна декларация.
    Вариант втори. Този данък за да удържа при източника на получаване, както Данък общ доход. Това е не е проблем за спестовниците, ама ще е проблем за банките. Колко хиляди платежни ще трябва да съставят? Ами административната работа?

    Този данък няма ли от отдръпне депозитите от банките, хората все още имат буркани! По- малкото депозити ще намали способността на банките да отпускат заеми, което ще бъде лека спирачка за дребния и средния бизнес, като цяло за икономика. Та нали е нужно стимулиране на националната икономика като изход от кризата.

    Румен Иванов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.