Снимката е взета от блога на Ивайло Калфин

В сряда бях в Брюксел по покана на Ивайло Калфин, за да говоря за отворените данни в България. Конференцията беше по повод резолюция на Европейската Комисия за публично достъпни данни, които могат да бъдат използвани повторно. Повече за резолюцията може да прочетете в блога на Калфин, който е докладчик към Европарламента, на страницата на Комисията и в блога на OKFN.

В панела участваха още Amelia Andersdotter – евродепутатка от шведските Пирати, Thibaut Kleiner от кабинета на Комисар Круз, който говори за самата резолюция, Marc de Vries от ePSI Platform – за икономиката на отворените данни, Chris Taggart от OpenCorporates – за данните на 49 милиона компании в проекта му и opendata усилията на Великобритания; Martin Kliehm от общинският съвет на Франкфурт – за отворените данни в Германия; Erich Möchel – за данните в медиите и Австрия; Ben White от Британската национална библиотека – за това как отваряйки данните и архивите си им е донесло приходи.

Аз представих проектите в Opendata.yurukov.net и проблемите свързани с тях. Опитах се да илюстрирам с практически примери три аспекта на отварянето на данни. Първият е, че има разлика между публични и отворени данни. Публична информация имаме и сега в България и то в големи количества. Може да погледнете например списъка с публични регистри изготвен от Програма Достъп до Информация. Проблемът с всички до един е, че практически данните не могат да се използват повторно. Ограничението идва от формата им – налага се загуба на много време, за да се направят прости справки. Затова трябва да ги „отворим“ както при съдебните актове (заедно с Пейо Попов), данните от Балканската война и бюджетните плащания. Вторият проблем е в нормативната база. Повторното използване и свалянето на тази информация на практика не е регламентирано от институциите. Повечето от тях посочват, че имат запазени права над тях и имат ценоразпис за продажбата й. Съществуват и неясноти около личните данни. Такъв е случаят с Търговския регистър и данните на Държавна сигурност. Друг важен проблем е качеството на данните. Нямаме информация за това кой ги поддържа и кой отговаря за точността им. При свалянето и обработка неизменно се губи информация, което създава проблеми. Липсата на документация и познания за контекста и термините – също. В тази насока могат да помогнат crowdsourcing проекти като този за катастрофите в София. Събиране на информация в структуриран формат от обществото е полезен и в други сфери. Затова споменах и проектите Lipsva.com, Crime.bg и Fairelections.eu.

Сред поканените бяха и представители на БАИТ, АПИС и Мусала софт, Програма Достъп до информация, Фондация за Отворено Знание, Института за модерна политика, Центъра за публични политики и застъпничество, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС и т.н. С шефката на Програма Достъп до информация говорихме доста за данните в България и участието ни в Open Government Partnership.

Повече за отворените данни може да прочетете в предишните ми статии, в това интервю за в. Дума, българската версия на блога OKFN. Все още няма публикуван запис на срещата, но ще го пусна ако намеря.