Напоследък ми се случва все по-често да давам интервюта по различни теми – Липсва, отворени данни, egov, блога ми, българите в Германия и т.н. Тъй като не съм в България, тези интервюта стават по мейл – изпращат ми въпросите, аз отговарям, понякога има уточняващи въпроси или малки корекции и интервюто бива публикувано в електронно издания, вестник или се използва в репортаж.
Преди около месец от Knigi-news.com ме помолиха за интервю. Казах, че с удоволствие ще отговоря. Сайтът изглежда, че има добри, интелигентно написани материали и ми беше интересно какви ще са въпросите. Тъй като не последваха такива, не писах нищо. Днес получих съобщение „Благодаря за неполучените отговори“, проверих спам папката си и се оказа, че Gmail е маркирал съобщението като опасно. Отворих го и честно казано не открих въпроси е него. Точките бяха по-скоро критика към блога и статиите ми подходящи по-скоро за коментар под тях, отколкото за интервю. За да не изкарат, че бягам от неудобни въпроси, помолих учтиво за по-конкретни такива. Отговорът беше „Аз формулирах за себе си Вашите страхове, няма нужда от отговори.“
Нямам навика да публикувам такива неща. Всъщност правил съм го само веднъж при аналогичен случай с Crime.bg. Пускам въпросите от интервюто без редакции, защото са интересни и показват определен начин на мислене, защото целта на интервюто е публичност и защото никъде в комуникацията нямаше изискване за конфиденциалност. Интересно ми е какво ще е мнението ви за тях:
Натъкнах се в блога на коментар, озаглавен „Добър въпрос, уважаеми ‘стари’ медии„. В него за първи път в българското обществено пространство открих аргументирани несъгласия като това, например:” Ресорните журналисти не гарантират качество. Професионалният журналист не е непременно добър такъв. Това, че към една фирма работят журналисти, редактори и печатари не я прави честна, обективна и надеждна медия.
Е, не съм съгласен с твърдението ви, че „Блоговете и социалните медии не са „нетрадиционни медии“, които се борят със „старите“ за вниманието на аудиторията – те са аудиторията.” Благовете, интернет сайтовете изпълняват много по-почтено функциите си на медии, или не сте съгласен?
„Зараждането на гражданската журналистика у нас поднася екзистенциални проблеми на вестници като Труд.” – твърдите вие, но не само за вестници като Труд, а и за всички останали вестници в България. Посочете ми, макар и една независима медия в България?!
Пълно объркване се е получило, прочетете този абзац от коментара си внимателно и ще се убедите, че е така: „Имаме нужда от “стария” тип медии. Не се борим срещу тях, не искаме и не можем да ги заменим. Искаме да заменим тези медии.” „Старите медии” отдавна са на бунището на историята, г-н Юруков в страна като нашата. Тези „стари медии” са до такава степен заплетени в „мрежите на прехода”, че по-скоро паметникът на патриарх Евтимий ще проговори отколкото да се промъкне и намек за истината в тях. В „старите медии” политиците решават всички кадрови проблеми – достатъчен е примера с една женица, която забрани на един столичен вестник да водя рубрика в него, тъй като се почувствала обидена от една моя съпоставка… По времето на т.н. тоталитаризъм нямаше подобни прояви, но сега журналистите ги приемат като даденост, като част от псевдодемокрацията… Вие май робувате на често практикуваната заблуда, че след разрушаването и разграбването на промишлеността и земеделието и във всички останали сектори на обществения ни живот, е възможно , у нас все пак да има свобода в медиите?…
Блогърите днес изпълняват не толкова ролята на журналисти, колкото на интелектуалци, мисля аз. Ако приемем класическото схващане, че „интелектуалецът е човек, който излиза извън своята област на компетентност, за да се намеси или действа в политическата област”, справка прекрасното изследване „Ходът на идеите. История на интелектуалците- интелектуалната история” (С. 2007) на Франсоа Дос, Вашите несъгласия?
Бедата на нас, българите, е че никога не се е допускало съществуването на независими интелектуалци. У нас интелектуалците са задължително зависими – от партии, идеологии, властови центрове (наши и чужди, днес предимно второто). Или не сте съгласен?
Защо в блога ви отсъства литературата? Следите ли жалкото явление назовавано „съвременна българска литература”?
Всъщност, кой сте Вие? Защо си позволявате да разсъждавате публично при това?
Давате ли си сметка какъв би бил живота ни, ако не съществуваше Интернет?
Какво се случва в България – процъфтява демокрацията ли, или сме свидетели на планиран геноцид на нацията?
Завършили сте в Германия, в Дармщад. В този град би следвало да има потомци от рода на Александър Батенберг… Всеки, който се интересува от българска история знае, че Димитър Маринов написа, че след Съединението през 1885 г. Стефан Стамболов уж бил казал на княза :”Или Пловдив, или Дармщад” И така името на този немски град остана незаличимо в българската история, която не сте длъжен да познавате, разбира се… Потърсихте ли по време на пребиваването си в този град следи от Батенберг?
Какво се случва с Добрич, родния ви град? Затъва в мизерията, струва ми се и скоро ще се превърне май в град-призрак?
Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?
Добрите журналисти задават трудни въпроси. Те често нямат еднозначен отговор или натискат интервюирания по болезнени рани. Лошите журналисти или само задават поръчкови и удобни въпроси, или използват възможността да наложат собственото си мнение и интервюто става безсмислено. Явно има и трети вид интервюта.
Ето няколко интервюта, които съм дал наскоро. Може да сравните въпросите:
PiaNews – Интервю с Боян #Юруков за силата на Отворените данни
в. Дума – Свободната информация показва колко прозрачно е управлението
Socialevo – Боян Юруков за crowdsourcing-а, отворените данни и катастрофите в София
БНТ:Малки истории – МВР и Lipsva
Дарик – Lipsva, Crime.bg и отворените данни
E-Vestnik – МВР е като черна кутия, има нужда от реформи
в.Труд и в. Днес – за Lipsva
Това не е интервю с въпроси, а по-скоро съчинение с елементи на разсъждение. Друг е въпросът, доколко ясно са изложени тези разсъждения. В тези дълги и заплетени изречения трудно може да се проследи каквато и да е мисъл.
Борците срещу световната конспирация нещо са те налазили.
Keep Calm and Blog
3 неща ми направиха впечатление.
Те ти казват нещо като „ясен си ми“. Ти пишеш с представено инфо за теб. Те хич не са ясни, даже елементарно подписване на публикациите е с името на сайта (проверих само една публикация) да не говорим пък, кои са екипа на сайта.
Второто е тоя човек се вижда, определено има доста объркано мислене. Това води до заключения за мненията и разбирането му, които изразява в Интернет.
Тоя човек е индоктриниран да върши нещата по стария начин както се правят в България. Това за мен ясно личи от писаното и непрякото признание, че разбира от журналистика.
Не си заслужаваше усилието да пиша, но ме развесели. Пратчет е майстор на абсурдния хумор, от него се научих да го оценявам.
@ivo_isa – пуснах ги, защото си знаех, че ще ги оценят хората. „Всъщност, кой сте Вие?…“ въпросът ми е любим.
@in2h20 – нямам привличам шантави хора от време на време. Някак аура е.
@Няйкой си там – Умишлено не сложих името на човека в статията, за да не излезе като директна нападка. Въпросите бяха изпратени от името на сайта, а името лесно може да се намери в „Контакти“ при тях.
Начинът на мислене, което прозира във въпросите, мога да опиша единствено като забавно. Единствено мога да се съглася с „въпроса“ за това, че не приемаме, че съществуват независими интелектуалци. Останалото си е наистина хумор в стил Пратчет.
Защо, това е любопитно. Приятна историйка. Трябват ни повече странни хора. 🙂
Чета блога ти с любопитство и се интересувам от повечето неща, които правиш. Без да те хваля мисля, че си един от най-прогресивните блогъри на България (ако щеш, наречи се и интелектуалец) и, макар да живееш извън нейната територия, не си зарязал майчиния си език и имаш съвсем реален, прагматичен принос за подобряването на живота тук с всичко, с което се занимаваш. Така че, вниманието към теб от страна на различни медии, хора, организации и т.н. е обяснимо. Що се отнася до киниги нюз – имал съм някакви взаимоотношения с тях, доколкото помня, така че не искам да поставям някакви персонални или колективни оценки, но бих искал по-скоро да се изкажа относно начина, по който си реагирал към цялата ситуация. Защото много ми харесва. 🙂 Определено е професионален, дистанциран, човешки, но без да е някак хладен. Всъщност, най-точната дума е „балансиран“. Авторът на „интервюто“ изказва някои интересни тези, с които е любопитно човек да се позанимава, ако има достатъчно време. Но не мисля, че е длъжен да се занимава. И,все пак, ти си го направил. Сполай и по-малко тролове ти пожелавам, макар това да не е точно трол – най-малкото, заради интелигентния начин на изказване. Другото си го знаеш – хора всякакви. Трябва да се научим да ценим и да уважаваме различностите, а не да се нахвърляме върху тях чрез някакъв менторски тон. Това вече е препоръка към автора на „интервюто“. Да, признавам си, на мен също трудно понякога ми се отдава. Но нали за това човек се учи, докато е жив? Поздрави and keep the good work!
@asktisho – Благодаря много за добрите думи. Имах най-добро желание да му отговоря, но за жалост почти нищо в интервюто не мога да квалифицирам като конкретен въпрос. Някои от изказванията са доста интересна тема на разговор и то най-вече за психологията на отделни кръгове в България и това, което наричаме „народопсихология“ и фатализма свързан с нея. Затова пуснах текста. Стори ми се, че ще е интересен на всеки му по различен начин. Още веднъж благодаря 🙂
Е това не е интервю, той просто си е казал какво го боли него. Като цяло леко комплекирано.
Отивам да мисля, какво ми дава право да мисля на глас!
Иска да си каже думата човека. Привличам crazies.
Сори, малко късна реакция (за първи път попадам на блога ти). Но си мисля, че този случай е доста показателен в каква шизофренна ситуация живеем. Според мен, репортерът (или питащият) е търсил твоето мнение, като много е искал да се чуе неговото. Искал е да те впечатли (донякъде е успял), но не позитивно…Без да навлизам повече в психо-анализа, ще добавя че има АБСОЛЮТНА нужда да споделяме, комуникираме и вербализираме идеите си в някакви устойчиво приети нормалности. Когато това не се случи – да погледнем с хумор и въобръжение назад:) За което те поздравявам!