В последния си доклад Програма Достъп до Информация посочва, че почти 70% от заявленията за данни са удовлетворени от институциите. Това не е чак толкова ниско, но аз съм на мнение, че този механизъм на публичност се използва твърде малко. Причините са две. Първо, хората си мислят, че няма смисъл да питат и за жалост твърде често са прави. И в местната, и в държавната администрация винаги е имало хора, които не искат да излязат на светло. Второ, за да получим какъвто и да е отговор, трябва да задаваме тясно специализирани въпроси. Така много ценна информация остава скрита.
От утре друг е на кормилото. Както писах в последната си статия, прозрачността беше посочена като основна цел на служебния кабинет и има индикации, че наистина ще се постараят. Чиновниците надолу по веригата са си същите, но министрите отгоре може да натискат да се отговаря на заявления. Надеждите на всички са, че служебните министри са независими от партии и политика. Може да го проверим.
Нека обаче не задаваме конкретни и тясно специализирани въпроси. Да не питаме и глупости като „Кои са престъпниците в България?“. Никой не може да отговори на това. Не трябва да забравяме и че има доста информация, която представлява лични данни или оперативни документи. Нека не искаме прости отговори, а цели бази данни или подробни справки. При това в лесен за обработка и достъпен вид. Така ще можем сами да ги анализираме. Има куп публични регистри, които са почти неизвестни, защото сайтовете им са неизползваеми.
Затова ви питам:
Какво искате да знаете?
Какви графики и карти искате да видите?
Как да комбинираме регистрите на министерства?
Информацията сама по себе си е трудна за преглеждане, ако не я визуализираме. Затова можем да направим интерактивни инструменти като тези, за които писах тук и в twitter:
Ако имате такава идея за нещо интересно и полезно, моля пишете в коментарите. Ще ги обсъдим, ще изпратим заявления, а получените данни ще бъдат отворени. Знам, че всичко това може да ви се струва твърде оптимистично, ако нищо не пречи да опитаме и сега точно е моментът.
Регистър на дипломираните лекари. Тези със и без специалност, както и редовните специализанти – те след фиксиран период от време ще станат специалисти. Разпределението им по области /поне на регистрираните в РЗИ/. годината на дипломиране, годината на признаване на специалност.
Ако има и година на раждане ще е най-добре – така може да се види колко активни години остават на всеки специалист, по специалности и по области. Продължителността на живота при лекарите е дори по-ниска от средната за страната, но дори и така може да се види какво е състоянието на здравеопазването. Знам че повечето от тези данни са залегнали в т.нар. ЗДРАВНА КАРТА. Но нея не сме я видяли и чули.
Едно от най-полезните за бизнеса неща би било списък със всички фирми, а не само ДДС регистрираните.
Колонките в списъка трябва да са достатъчни за издаване на фактура.
Задължително е да има и поле за статус – активна, в ликвидация, в несъстоятелност, „закрита“ и т.н.
Перфектно би било да има и поле „ДДС регистрация“, както и „ДДС номер“ – в някои случаи това не е просто БУЛСТАТ номера с BG отпред.
Списък със съдружници също би бил полезен, като отделна таблица (Съдружник-БУЛСТАТ-дял).
Аз лично бих импортирал данните в SQL таблица и бих правил автоматични проверки преди издаването (или приемането) на всяка фактура.
Нямам представа какво точно трябва да направя, но съм готов да отделя малко време по темата, ако е необходимо да подавам заявления.
Нещо от Николай Иванов във Facebook:
Тук в Стара Загора имаме един проблем свързан с опита за застрояване на един парк. Оказа се доста трудно събирането на информация. Първо информацията в Икадастър е не актуализирана и липсват данни за имотни партиди масово. Знае се , че няколко общински съветници през годините са си купували парцели там и са гласували решение за застрояване, с цел парични облаги, но поради липса на регистър на сделките и публично деклариране на имотното състояние, това е трудно доказуемо. Единствено Областния управител е декларирал публично състоянието си!
http://register.bulnao.government.bg/2010y/CB03BFD8-6629-4365-96D5-A2806276153B29714.xml
Споделям Ви това, защото ако има повече достъпна и лесна за обработка информация, подобни злоупотреби биха намалели в пъти!
Браво, добра идея!
@Dr Serbezov – Това е добра идея. Ще може да видим колко реално лекари има в системата и каква е перспективата за в бъдеще. Не мисля, че може да получим информация за отделните лекари – вероятно ще са лични данни. Ако е така, може да ги разделим на категории и групираме по общини – брой от тази или онази специалност, брой завършили през тази или онази година и т.н.
@CTEHATA – Това май е част от информацията в Търговския регистър, нали? Аз целия искам да го пуснат – не документите с печати и подписи, а основната информация, която уж е общодостъпна.
Във фейса имаше още една идея за прозрачност на промените по закони въведени от комисии:
https://www.facebook.com/boyan.yurukov/posts/164109510410999?comment_id=450172&offset=0&total_comments=12
Макар това да се отнася за законодателната власт, има интересни неща, които могат да се направят. Немският опит в тази сфера е интересен – версиониране на промените и предложенията:
https://github.com/bundestag/gesetze
Свободния достъп до Регистъра го спряха, защото сървърите им не могат да издържат на натоварването. Сега намаляват натоварването чрез „Captcha“.
Отделно от това в ТР няма някои данни, достъпни чрез Булстат – например дружества като ДЗЗД.
Ако пуснат данните достатъчно свободно, всеки може да направи сайт с функционалност подобна на ТР със или без Captcha, със или без реклами и т.н.
Разбира се масивът със сканирани документи е твърде голяма хапка за преразпространение, а и сканираните заявления са мноооого далеч от лесните за обработка данни.
Сега ми хрумва и още една употреба на тези масиви с данни – в България има огромен проблем с междуфирмената задлъжнялост. Инструмент, работещ с данните за собственост, „насъскан“ срещу база данни с неплатени приходни и разходни фактури на някоя фирма може да открие кръгове от дългове между свързани лица и да помогне за уреждане на прихващания.
Пример: ако нямам пари да платя на няколко доставчика, защото не ми плащат определени клиенти, аз мога да потърся връзки между тях. Ако открия такива, мога да предложа взаимно прихващане на дълговете между мои длъжници и кредитори с общ/и собственик/ци.
@CTEHATA – За публичността на ТР писах на няколко пъти през годините. Тук по-подробно:
http://yurukov.net/blog/2012/01/24/koi-ima-pylen-dostyp-do-tr/
Наистина ако се махне тази такса от 30000 и се пуснат данните свободно (публичните – не документите) ще се облекчи сайтът им и ще можем да правим много неща с тях. Безценни са за разследващата журналистика. Може не само да проверяваме в исторически план как се е променяла собствеността и фирмите, но и да търсим в самата мрежа от фирми. В това обаче има доста замесени интереси и не се случва.
За задлъжнялостта – не знам дали може да е публична. Не знам дали се обявява в отчетите на фирмите. Ако да – определено ще е интересно, за да се види с точност до фирма кой на какво колко дължи.
Дребно допълнение – доста съм запален от идеята, защото всички знаем, че данните са налични и публично достъпни.
С две думи – „само“ трябва да се убеди администрацията да ги предостави в удобен вид.
@CTEHATA – съгласен. За ТР дори мислех да подготвям европроект да ги купя и пусна свободно в мрежата. Финанси трябват. За останалото – има страшно много публични регистри и данни, но са в ужасен вид. Повечето не се отварят от никой, защото няма смисъл в този си формат.
за лекарите – лични данни са адреси, ЕГН, и т.н.
Регистъра на леакарите се публикува свободно в ДВ ежегодно със:
1.Три имена
2. Район
3. УИН /уникалния номер на регистрация/
т.е. не става въпрос за лични данни. Искаме само СПЕЦИАЛНОСТТА и
ГОДИНАТА на вземането й, и като бонус – ГОДИНА на завършване.
Не искаме рожденни дати – само ГОДИНА НА РАЖДАНЕ.
Юруков: само внимавай, изглечда някои дружества нарочно са ДЗЗД за да не влязат в ТР. Без всичко от БУЛСТАТ на данните не може да се разчита.
@Dr Serbezov – Ясно, това ще е към МЗ, нали?
@CTEHATA – Кой отговаря за БУЛСТАТ? Кой трябва да питаме?
МЗ и по-скоро тяхната инспекция РЗИ /РИОКОЗ, ХЕИ, РЦЗ/ и от БЛС.
Реално от 01.01.2012 трябваше да има и електронен регистър на болничните. В който да се вписват в реално време.
Сега аз като правя стаистика, я сравнявам с данните от 2009… защото те са събрани през 2010, обработени през 2011 и публикувани през 2012. Когато някой министър се изправи и заяви „Има бум на…грип“ примерно винаги се питам е той пък как разбра?
Ако болничните се обработват в реално време – винаги може да се види дали са повече белодробните ифекции спрямо миналата година, как са в опрделена възрастова група или район. Дето се казва и автоматични предупреждения може да изскачат ако кривата на нарастване е по-стръмна от определен зададен нормал. Елементарно.
Ама ако го има как ще се създава паника всяка година да си чистят запаса от Та*ифлу.
@Боян Юруков – Е това вече не знам! Достъп (платен) може да се поръча оттук: (т.е. агенция по вписванията), а фирми като Дакси имат собствени платени интерфейси към същите данни.
@Dr Serbezov – Това за болничните е интересно. Имат вътрешен регистър и се вписва в каква категория попада заболяването, така ли? Това ще е страшно, ако го имаме в реално време. Ще може да го комбинираме с идексиране на новините за епидемия по региони, изказванията на властите и да ги наложим на данните на Google за търсенията в интернет:
http://www.google.org/flutrends/bg/#BG
@CTEHATA – Да, платен е вече. Като има вече платен режим не искат да ги предоставят. Мога обаче да направим заявление за достъп до броят фирми през последните 4-5 години, които са си платили за достъп до тази база данни. Т.е. дали приходите оправдават затварянето на данните. Направих същото с ТР и се оказа, че само 3-4 фирми взимат данните и ги препродават в системите си:
http://yurukov.net/blog/2012/01/24/koi-ima-pylen-dostyp-do-tr/
Впрочем горе в статията има фирмите регистрирани по ДДС. Там има имена, адреси и БУЛСТАТ на 366639 фирми заедно с промените за последните няколко месеца. На 8ми март имаше промяна в около 93000 фирми – адресите са същите, но изписването им е поправено.
Ето една много добра статия на Пейо описваща как трябва да бъдат пускани данните:
http://blog.peio.org/?p=12487
Заведените дела в частните съдебни изпълнители. Тази съдебни изпълнители вършат работа, която е доста близка по смисъл до съдебните процедури. Справка за една фирма/човек в техния регистър в момента струва 12 лв. и няма онлайн начин за получаването му. В същото време, информацията която имат е много важна, когато решиш да правиш бизнес транзакции с непознато лице в БГ.
ЧСИ са направили така услугите си, че да не си развалят „пазара“. Все едно съда да прави дефицит на информация, така че да има повече съдебни дела.
Според мен, всички процесуални действия, които едно лице предприема към друго трябва да са публично известни, както и резултатите от тези действия.
@MilenG – Кой пази тази информация – камарата или съдебна инстанция? Ако е камарата на частните изпълнители не можем да ги задължим да пуснат данните в мрежата, освен ако това не е регламентирано от някаква наредба.
Аз много искам да знам какъв е бюджета на всяка община и за какво е изхарчен. Търсил съм подобна информация, но наистина е много трудно да се намери и структурира.
ПП.: Готов съм да помогна при писането на тези инструменти.
Да, информацията я има само в камарата и проблема че, че никъде в наредбите не се изисква тази информация да се прави публична. Всъщност не съм сигурен дали самата камара има нормативно право да събира тази информация или го прави, защото таке е по-изгодно на членовете и.
Според мен, когато държавата оторизира лице или група лица да извършва определена дейност, тя трябва да поставя изискване, информацията която лицата събират и обработват, ако представлява публичен интерес, да бъде публикувана.
В противен случай се получава частен монопол върху информацията.
@Йордан Иванов – по принцип всяка община трябва да публикува отчетите си. За жалост няма общ стандарт пък какво остава за отворен формат. Вероятно някой „забравят“ да ги пуснат. Ще включва това в предложенията за единни стандарти.
@MilenG – Тук вече нещата отиват към това дали имат право да събират и продават тази информация. На практика така се получава. Това ще е интересен въпрос, но вероятно ще трябва да се отнесе към отговорния съд или омбудсман. Вероятно и към комисията за лични данни.