Freedom of information act – американският вариант на ЗДОИ

Замислете се – колко пъти сте подписвали договор в банка, мобилен оператор или поредната гражданска кампания. Данните са ни навсякъде из фирми и НПО-та. Затова бях сред тези, който приветстват новината, че ще можем да проверяваме в ГРАО дали някой е злоупотребил с личните ни данни що се отнася до изборните списъци. Убеден съм, че не може 1 милион души да са се подписали и исках тази порочна практика да се осветли.

Тази мярка на прозрачност би била прекрасен и ефективен пример за борба с корупцията и злоупотребите, ако обаче нямаше ситен шрифт. След наплива от мейли към ЦИК, МРРБ излезе с инструкции как се подават такива заявления. Искат трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес за кореспонденция и изрично се декларира от лицето съгласие за обработката на личните му данни. Може да се подават или с писмо до министерството, или по мейл, но само с електронен подпис. Замислете се, колко българи имат личен електронен подпис. Тази мярка е безсмислена предвид, че на сайта на ГРАО може само с ЕГН да проверим къде трябва да гласуваме, а на при НАП – колко дължим за здравни. Да не говорим, че мейлът посочен за подаване на заявления не работи. Малка подробност, но важна.

Въпросът е, защо са решили да направят така процедурата, че да е практически невъзможно да се използва. Вероятно нямат ресурс да отговорят на наплива от усъмнили се в честността на родните партии. Вероятно никой не се е сетил за по-удобен начин. Не мога отговорно да твърдя, че има зла умисъл в блокирането на иначе добра идея за прозрачност, но това определено е модел, който виждаме във всяка сфера на администрацията. Законът за личните данни се използва само тогава, когато не искат да ни дадат нещо. Типичен пример бяха бонусите на висшите чиновници. Преди време МВР твърдеше, че не могат да ми дадат удобен списък с имената на обявените в бюлетина им безследно изчезнали, защото това били лични данни.

Вчера комисар Нели Круз приветства одобрението на правилата за отворени данни в общността. Отбеляза как това ще донесе нови бизнес възможности и по-добра администрация. До няколко седмици очакваме евро-парламента да ги гласува. След това ще бъдат ратифицирани и въведени от всяка членка. Къде е България в това отношение? Много пъти в този блог, по различни конференции и интервюта съм хвалил определени аспекти от работата на кабинета и съм отбелязвал как да се оправят други.

Истината е, че прозрачността у нас е матова, както писах преди. Обявява се нещо интересно и полезно и се разхвърля из сложен бюрократичен лабиринт в неизползваем вид. Въпреки ЗДОИ, въпреки ратификацията на куп резолюции, въпреки политическите заявки за прозрачност и участието в Open Government Partnership бих казал направо, че в България достъпни данни от обществени институции няма. Нито един масив от данни, нито един файл, който мога да нарека отворен. Каквито и положителни примери да има, то те са „освободени“ и изчистени от opendata ентусиасти. Това е.

Пиша всичко това, защото казусът с партийните подписки е емблематичен за начина на мислене в администрацията що се отнася до прозрачността. Преди малко повече от година имах разговор в Министерски Съвет и посочих, че най-важно ще е чиновниците взимащи ежедневни решения като горното да разберат за какъв хал се прави всичко това. Същото написах през 2010-та на тогавашния шеф на дирекция електронно управление Валери Борисов. Виждаме ефекта от липсата на мерки.