В четвъртък в Лондон започва годишната среща на Open Government Partnership, за който писах доста до сега. България се включи в партньорството декларирайки редица цели в отваряне на данни и процедури в администрацията. На срещата трябва да представим доклад за напредъка си.

Напредък?!

През юни 2012-та излезе общ план в 33 точки за различни мерки за прозрачност. Точно тя бяха изпратени на OGP като официални цели. Очакваше се да последва стратегия с конкретни мерки по ресори, но доколкото ми е известно това не стана. От идеите само по една беше направена нещо – всяка бюджетна институция да пуска ежедневно справка с бюджетните си плащания. Тези справки обаче са практически неизползваеми – не са в отворен формат; пръснати са из сайтовете на ведомствата; не съдържат данни за отделни плащания, а за общи суми по направление; липсва документация за качеството, отговорните лица и прочие. Няма никаква техническа пречка всички тези проблеми да бъдат оправени от администраторите на финансовото министерство. Трябва само да бъде спусната заповед с точни инструкции от МС.

Знам, че са били водени разговори през последната година и половина за изготвяне на opendata портал. Продукт на Microsoft е бил дискутиран. Моето предложение все още е CKAN, който се използва от много подобни национални портали. В специалната страница за OGP в Strategy.bg няма нищо ново от март 2012-та. В началото на 2013-та беше създаден Обществен съвет „Прозрачност“ към транспортното министерство. В него се обсъждаха различни идеи и технологии. През юни излезе linked data търсачка за документите на Министерски съвет, която е дело на Пейо Попов. Към Egov.bg има и страница за оперативна съвместимост с регистър към различни данни. Изглежда обаче е попълнен само с тестова информация.

Още стратегии

След изборите ми писаха от дирекция в МС, която явно се занимава специално с отворени данни. Тогава им изпратих всичко, което съм изготвил като технически спецификации, предложения, примери, доклади и прочие. Знам, че изготвят стратегия за отворени данни, но не съм я видял до сега. Единствено на 9-ти август излезе решение на Съвета за административната реформа за въвеждане на opendata и директива 2013/37/ЕС (повторно използване на публична информация). Изготвянето на стратегия, както сме видели многократно до сега, само по себе си нищо не означава. Надеждата ми е обаче, че законодателните промени около директивата ще се случат по-скоро. Дай боже и да се изготви технически изисквания за публичните данни – нещо, за което говорим от години.

Стратегията на тази дирекция, доколкото разбирам, ще пренапише целите от юни 2012-та. По последните на практика няма движение нито от миналия, нито от сегашния кабинет. Затова ми е много интересно какво ще бъде съобщено в края на седмицата. Попитах няколко пъти, но не получих отговори дали ще имаме представител и какво би представил в Лондон.

Open Data Преброяване

Междувременно излезе един вид индекс на отворените данни изготвен от OKFN. Интересна статия за него ще намерите в Economist. България има сравнително добър резултат, но това далеч не е заради усилията на публичната администрация. С Пейо се постарахме да изровим колкото се може за България, за да покажем, че нещо се случва въобще. Повечето данни съществуват всъщност заради манията в последното десетилетие да правим регистри за всичко. Проблемът обаче е, че при липсата на единни стандарти, всеки регистър или публична информация се качва според както му хрумне на клетия чиновник натоварен със задачата. Така се стига до комични ситуации като снимка на екран с таблица. По този критерий се проваляме драстично – има ги данните, но не са използваеми. Проваляме се и с данните за фирмите – тези от търговския регистър се заплащат против всякаква бизнес и държавническа логика.

Още по темата за отворени данни може да прочие ще намерите в предишните ми статии. Погледнете и някои от проектите ми за отваряне на данни и визуализирането им. Ще продължа да пускам новини за OGP в Twitter.

Карта от The Guardian на най-добре справящите се с opendata страни